СТРАНАТА   НА   ЦВЕТЯТА

(едно посещение в Холандия през декември 2006)

Слизам по някакви стълби, май се обърках, и веднага попаднах в плетеница от коридори и зали.

Влизам в една. Услужлив холандец притичва и ми обяснава, че тук се провеждат търгове. В девет часа са приключили. В девет всичко свършва. Може би да намина утре? А има ли в сградата позакъснял търг? Да, има. Търгът на рози продължава.

Значи тук е имало търг преди минути. Ако не беше фантастичното задръстване, щях да успея, но би трябвало да предвиждам задръстването. То е всяка сутрин, въпреки  мрежата от пътища и спътниковото регулиране на потоците коли.

Не разбрах за кое цвете е било наддаването в залата. Сега всичко беше спокойно и тихо. Няколко забравени листа върху банките с неразбираеми цифри напомняха, че тук допреди минути е имало хора.

Надолу по стълбите, отново се загубих и попаднах на покрит площад. По-късно разбрах, че там е разрешено само за служебни лица.

Нямаше ги запенените бодигардове, нито излезлите от строя ченгета, които копнеят да доказват онова, което не са успели да докажат в многодесетилетна служба.

Някакъв холандец ми посочи накъде да вървя, докато си вършеше работата: "Ей нататък е за посетители."

Толкоз за охраната и реда в тази страна.

Как да не разбереш веднага, че редът е за всички?!