Добре дошли при Йероним Бош!
Един от великите нидерландски художници от 15 век.
Те не са просто рисувачи - те са разказвачи. Разказват живота и го подреждат. Рефлексия, при която споделената представа за Света, изградена от пословици, поговорки, езикови шаблони, песни и приказки, се визуализира, детайлизира и персонализира. Разказът става цялостен, стилен и естетически издържан. Художниците измъкват подробностите от несъзнаваното всекидневие - обувка, покривна дъска, шапка, кухненска маса и прочие, и прочие, вплитат ги в светите сюжети, повтаряни и преинтерпретирани векове наред, придават им духовност и така действат в посока на промяна, на естетизиране и рационализиране на средата.
Разказите им се развиват - тематично, сюжетно, образно, технически, езиково, заедно с разказите на другите велики разказвачи - италианците. Създава се общоевропейска образност в споделената представа за Света. Възниква общоевропейска представа.
Художниците могат да направят това (по-точно "художниците" възникват като художници), защото:
- Има публика, която ги разбира и цени.
- Съществува възложителят: човекът (или социалната структура), който може и желае да заплати за техния труд. Когато това е отделно лице, той е представител на социалния връх. Произведенията са предназначени за него и неговата непосредствена среда. Рисуват се миниатюри, които се разглеждат от близо. Когато възложителят е някаква общност - платното е голямо. То дава възможност мнозина да му се наслаждават.
Ще отбележа спецификата в ролята на публиката: нейните членове (бюргери, буржоа, които у нас биха минали за еснафи, интелигенция и чиновници) не могат да си позволят такава поръчка. Те не могат да бъдат частни възложители. Те рядко и случайно виждат създадените миниатюри, но те знаят, убедени са, че това е ценно.
Тази убеденост създава възложителят. Той инвестира, защото в обществото съществува конвенцията, че си струва да инвестира.
Значи публиката съществува като публика за даден изпълнител (в случая - художник, но може да бъде (примерно) и астрофизик), когато подкрепя неговото изпълнение (неговата дейност).
Неподкрепяща изпълнението публика е оксиморон.
Да се върнем върху нидерландските художници от 15 век.
По същото време започва походът и на италианските художници.
Първите овладяват пространството на картината, другите - плътността на изобразяваните предмети. Ражда се перспективата.
Една социална дейност (изобразителното изкуство) се еманципира и започва своето развитие - усложнява се нейния език; обогатява се асортиментът на използваните материали (бои, четки, пергамент, хартия, стена, дърво, платна, керамика, стъкло и пр.); задълбочават се тайните на занаята; появява се нова професия със свои професионални стандарти; заради нея се появяват нови професии, обслужващи дейността на художника; разгръща се нов вид търговия... Изобразителното изкуство става фактор на промяна.
Но тук ще отбележа нещо съществено: говорим за серия от картини, които са създавани в един (!) екземпляр, пребивавали са в частно пространство и векове по-късно са станали музейни експонати, след което са добивали масова известност чрез репродукции, албуми, филми, интернет.
Без съмнение тогавашните автори не са се познавали добре помежду си като автори. Те са си влияели чрез отделни достъпни произведения или чрез съвместна работа (включително учител - ученик) в ателието. Образно казано художниците само са се докосвали един до друг. Те пред нас, векове по-късно, застават като нещо цялостно, като представители на един етап в развитието на изкуството.
Така че произведението на изкуството може да бъде мислено не само като фактор на промяна, но и като индикатор за промяна. То подсказва за обща атмосфера, за възникнала тенденция, то самото е резултат на промяна.
Очевидната двойнственост на произведението на изкуството, като фактор и резултат, причина и следствие в промяната, ни кара да се запитаме - а не стои ли по същия начин въпросът със всяко социално нещо?..
Нека все пак не забравяме Бош.
Това е велик художник от семейство на художници. Член на Братството на Богородица (Богородично братство - един затворен клуб), което обединява елита на Херцогенбош.
Повечето му картини са неподписани. Да повторя - той е роден в семейство на художници през 1450 година и умира през 1516 година.
Картините му са в традицията на старите холандски художници. Но са изпълнени в неговата стилистика - грях, абсурд, натурализъм, символика, груб хумор. Евангелски сюжети и строг християнски морал.
Майсторство, което може всякак да се разчленява и нарича, но важното е неназовимото - в картините му има атмосфера, дух и достоверност. Абсурдна, но достоверна интерпретация на постоянни сюжети.
Предлагам ви да надзърнете в неговия свят, като предупреждавам, че следващият файл е много тежък (по обем), а Бош е предвидил място в Ада и за упоритите читатели:
