КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Поп Андрей - нашият герой на индивидуалния бунт сред морето от хаос, е неуместен, докато не бъде осмислен с понятията на социалната наука и философията, чийто език е наднационален. Той е фалшива фигура в общата европейска драма, разгърната под знака на Кръста, написана от върховни умове, изпълнявана от актьори в диференцирани роли, на сцена, озвучена с еталонната музика, сред декор от образци на картини и пластики. И не само поп Андрей.

Всички български герои и събития все още са без място в общоевропейския разказ. Ако младите поколения, чиито пера останат да дращят у нас, не им намерят място - цялото ни минало, цялата ни култура, ще си останат сред частното и случайното в някакъв географски регион на континента. Като нещо, изречено от две лелки в кварталната градинка.

И тук, като вземам предвид изключителните идеи на Макс Вебер, мога да запитам онова, което вече и децата знаят - ако спецификата във Вярата е оказала такава значима роля в развитието на Запада, то е логично да осъзнаем, че спецификата във Вярата е оказала значима роля и в неразвитостта на Изтока и специално България.

За да няма двоумение какво твърдя, ще го повторя: Българският атеизъм и характерът на българското православие са една от причините за българската изостаналост. Те взаимно се подхранват, от което народът е в постоянна апатия и хаотичност.

Убеден съм, че промените чрез закони, налагани от Европейския съюз, трудно ще променят ситуацията. Изходът трябва да бъде намерен от българските духовни водачи. (Нямам предвид служителите на Култа.) Те трябва да преосмислят в общочовешки значим разказ българската история, всекидневие и постижения, което да стане основа на политика. Иначе излизане от омагьосания кръг няма. А с ценностното изграждане на младите поколения не бива да се правят шеги.

Но това web есе трябва да завърши оптимистично.