КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Ботев пише:

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Левски, вероятно в момент на криза, записва в тефтерчето си "Народе????":

Народът не е субект на историческото действие. Той не е жури и не би могъл да бъде. Народът е популация. Маса. Сума от персони. Той е природна реалност и природна свръхценност.

Той е носител на своя специфична култура, чрез която се самовъзпроизвежда като конкретен народ.

Субект на историческото действие, включително и жури за дадена постъпка или живот, е отделната личност или йерархичната структура: конкретно семейство (може и династия), власт, партия, медия, мафия, някаква организация...

Нито един субект на историческо действие не е по предпоставка добър или зъл, справедлив или несправедлив - всеки субект доказва какъв е със своята дейност.

А Вярата в народа е Вяра, че между популацията (народа) и субекта на историческо действие (йерархичната структура) и над тях съществува едно невидимо, несвиквано и несъбирано събрание на  ценностно изградени характери, рационални и паметливи, които в неформално общуване помежду си инициират историческото действие чрез съществуващи или създадени за случая структури.  Те ще позволят или няма да позволяват, те ще подкрепят или отхвърлят...

Това е Вяра в плоския свят. Вяра, че съществува  събрание, което има последната дума.

Кое е нашето несвиквано събрание?

Кое е събранието на холандците?