КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Ганю и компания не би трябвало да имат правото на публично присъствие! Те са антихристови сили. Те са антицивилизационни фактори. Нещо като неандерталци, които противно на генетични и археологични данни, са оставили поколение. 

За да оцелеем, такива типове не би трябвало изобщо да се докосват до обществения живот.

Алеко (Иваница Граматиков) застава срещу Ганьо в люта схватка. ("Бай Ганю прави избори"). Той е решил да се пребори с него в избори. Но губи. Той не разбира, че битката с Ганьо не е политическа, не е нравствена, не е интелектуална.

Не бива да има въобще битка. Ганьо е представител на друга раса. На друг животински вид. Той не е Хомо сапиенс. Той иска да завладее пространствата на човека, затова чрез пълна изолация трябва да бъде унищожен социално и политически.

Ако не ликвидираме него, той нас ще ликвидира.

По стара българска традиция Алеко призовава народа за съдник. И когато народът, след споменатите парламентарни избори, остава пасивен за злоупотребите, Алеко прави забележителната констатация:

"А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че
вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли
рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията
благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркание отгоре - музика! И пак този народ е
клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен
от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той няма една твърда точка, на
която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си
и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ,
без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана
останка от стари времена...

Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!..."

За народа като върховен съдник и крайна цел се произнасят  възрожденци и националреволюционери во главе с Левски и Ботев.

Не Иисус, не Бог признават те за свой последен съдник, а една просветителска, сиромахомилска абстракция, наречена народ.