|
Той
противопоставя Ганю на нормалното, на своята представа за
нормалното, всъщност на себе си.
Получава се следното:
Разделям ги с жълта ивица, за да не би някой да помисли, че
искам да ги свържа, като ги помествам един до друг.
Антиподът на Ганю е Алеко.
Ганю е
груб, невъзпитан, нахален, прост, нагъл, лаком, безскрупулен...
Алеко е
фин, чувствителен, възпитан, образован, деликатен, щедър...
От
Освобождението насам двамата изграждат България. Затова страната
ни е такава - двойнствена. За съжаление, на власт винаги е бил
Ганю.
Алеко
има противоречиво отношение към властта и политиката. Но се
намесва. Той строи Университетите, планира градовете (да не
забравяме, че при Освобождението те или са опожарени, или са криви
сокаци), строи жп линиите, пише някои закони и прочие.
Но
Алеко и след него всички алековци, допуска капитална грешка, като позволяват на простака Ганю, който "е проявявал досега
само животната си енергия",
достъп до публичния живот, политиката и администрацията.
Алеко призовава народа за
съдия на техния двубой.
Да си
припомним как постъпва с подобни персони Йероним Бош.
|
|