КОЛЕДА В НИСКАТА ЗЕМЯ

(или защо е такъв Докладът на европейската комисия)

Алеко! Един от моите герои. През далечната 1969 година, когато бях "го изучил", подадох заявка до издателство "Народна младеж" - да напиша книга за него. Такава "тема" имаха в плановете на издателството.

Книгата беше "възложена" на друг.

Алеко е от най-светлите образи в българската литература. Смятам, че е гениален, но не го е съзнавал. Както споменах, той опрощава Ганю.

Алеко е такъв - великодушен, образован, интелигентен, добър, либерален, отворен към Света, общителен, любознателен, аристократичен, природолюбител, мобилен, безкористен, с чувство за хумор... Той вероятно е един от първите европейци на България. Безбройни са добродетелите на този ергенин, загинал нелепо, по погрешка.

Казвам всичко това, защото ще пиша против предложения от него подход към Бай Ганю.

Той противопоставя Ганю на нормалното, на своята представа за нормалното, всъщност на себе си.

Получава се следното: