Книги и други публикации и коментари в ОМДА

Петко Симеонов

ОПИТОМЯВАНЕТО НА ОГЪНЯ

Теза: Развитието на човека и обществото е непрекъснато, непоследователно като темп, видно ускоряващо се с времето, ветрилообразно (разширяващо се) от технологична и научна гледна точка, а в етично отношение е зигзагообразно (дори с връщане назад).

Пръв и основен фактор в еволюцията на човека е използването на огъня.

1. Homo sapiens sapiens 

Едно ограничение и едно уточнение:

Ограничението – в лекцията не разглеждам въпроси, свързани с това дали човекът се е появил в резултат на еволюция, или е резултат на творение. Еволюцията, кратко и опростено казано, е изменение „от простото към сложното”. Творението е Божие – то не подлежи на доказване, то е вяра. Макар в публичното пространство явно да доминират еволюционистите, креационистите съвсем не се предават.

Като не навлизам в тази дискусия, но използвам разпространена сред палеонтолозите-еволюционисти фигура за развитието на човека, посочвам не кога възниква човекът, а какво се знае в днешно време (2008), как се е променяло семейството homo:

Фигура 1

От множеството разпространявани с различни средства таблици за еволюцията на човека, ще посоча още една, по-стара, отпреди десетина години, за илюстрация на противоречията във вижданията:

Фигура 2

Тук семейството Homo е показано като произлизащо от семейство Australopithecus, което в днешно време се отрича.

 Непрекъснато има находки, картината постоянно се променя. Така през 1970 година еволюцията на човека се е представяла така:

Фигура 3

Препоръчвам ви да сравните таблици 1 и 3, за да почувствате динамиката на развитието в палеонтологията, както и нестабилността на всяка днешна схема, свързана с развитието на човека.

Безспорно е, че при появата на различните Homo от други видове, защото при еволюционната теория става дума за това, ако въобще смятаме, че нещо се доказва, то е, че Homo: 

- се придвижват на два крака (бипедализъм);

- имат увеличен мозък;

- имат различна от човекоподобните видове структура и строеж на зъбите.

 Черепите и зъбите могат да бъдат разгледани тук. Препоръчвам ви да погледнете и черепа, показан на този адрес http://www.omda.bg/bulg/hystory/selishte27.html. Той е от погребение в Езерния град – най-старото известно селище в континентална Европа (съществувало от 5 400 до 4 100 години преди Христа).

 Новите находки показват, че древното човечество е съществувало на различни места по света в различни форми, някои от които постепенно са изчезнали, а други са се развили и са взели участие във формирането на по-късните и прогресивни видове. Така твърдят еволюционистите.  

Отново ще подчертая – това са таблици, които показват как се развива появилият се вече човек – на два крака, с голям мозък, с човешка структура на зъбите. Има десетки имена на ключови находки и многобройни претенции за намиране на „липсващото звено”. Но няма отговор на въпроса – какво е човек, за да твърдим, че маймуната и човекът имат общ прародител.

Тук се намесват креационистите. 

Находките (виж черепите), от които еволюционистите правят извода, че са подредени един след друг, от по-прост към по-сложен, всъщност не доказват това. Единственото сигурно, което следва от тях, е, че в далечното минало е имало различни видове човешки същества. Смейството Homo е било представяно с: Homo habilis, Homo ergaster, Homo erectus, Homo heidelbergensis, Homo rudolfensis, Homo sapiens archaic, Homo sapiens neandertalensis, Homo sapiens sapiens и пр. и пр.

Няма доказателство, че примерно Homo erectus се е трансформирал в Homo heidelbergensis или в Homo sapiens neandertalensis или в който и да е друг вид. Нещо повече, откриват се все повече находки на едновременно живели различни видове Homo. Безспорно е установено, че неандерталците (Homo sapiens neandertalensis) и съвременните хора са различни видове, които са живели поне десетина хиляди години заедно в Европа.

Представители на Homo erectus са съжителствали със съвременния човек в Югоизточна Азия.

Всички видове от семейството Homo не само:

- се придвижват на два крака (бипедализъм);

- имат по-голям мозък от останалите семейства в рода;

- приличат си по строежа на зъбите,

НО:

- правят сечива (оръдия на труда);

- ползват огъня;

- имат реч.

Това е важно да се подчертае, защото останките от каменната епоха са от всички тези видове. Когато отбелязваме етапите в развитието на човека и използваме артефактите отпреди десетки хиляди години, размазваме границите между различните видове Homo, тихомълком забравяме другите и присъждаме находките на Homo sapiens sapiens. На себе си.

Защо го правим? Дори да приемем, че сме еволюционен биологичен наследник на Homo erectus, все пак той е друг, а с Homo sapiens neandertalensis доказано нямаме такава връзка. Правим го, защото допускаме, че човек е всяко същество, което ходи на два крака, изработва и използва инструменти, ползва огъня и има реч. Задоволяваме се с тези външни, установими при разкопките белези, защото предпоставяме, че те индикират наличието на разум в такова същество. Значи разумът е онова, което приемаме като диференция специфика на човека.

Всичко, което на основата на скелети и артефакти бихме могли да кажем за началото на човека, всъщност се отнася за предполагаемото начало на разума на Земята. Значи ще го подчертая - допускаме, че знаем какво е човек, значи волно или неволно изграждаме меродавната гледна точка върху неговото и общественото развитие, значи независимо дали става дума за модерното време, Средновековието или праисторията, дали говорим за Китай или България, дали дискутираме развитието на Пловдив или Пазарджик, навсякъде и всякога, щом като става дума за развитие на човек и общност, заставаме на тази меродавна точка и се опитваме да разберем - дали и доколко това развитие е еволюция на разума.

Деца на Просвещението! Убедени, че разумността дефинира човека, въпреки космичните експлозии на ирационалност през последните векове...

Надявам се по-нататък да стане ясно колко е важна тази меродавна гледна точка.

2. Homo neandertalensis 

Става дума за периода между 2.6 милиона години до приблизително 10 хилюди години преди новата ера. Това е предисторията. Няма писмен език, няма отбелязани събития, имена, места, дати. За дълго или за кратко, едновременно са живели поне четири човешки вида - Homo erectus, Homo floresiensis, Homo neandertalensis, Homo sapiens. 

Онова, по което съдим за този период от еволюцията на човека и обществото, са вкаменелости, каменни сечива, погребения, всякакви следи от човешки обитания.

Става дума за палеолита.

Фактът, че в историческо време продължава да съществува само Homo sapiens, предполага, че разумното, което се е случило в палеолита, по най-цялостен и ефикасен за оцеляването начин, е било интегрирано в икономическите дейности, културата и начина на живот от Homo sapiens. Другите видове не са устояли на неговата конкуренция – избити, изтласкани в непродуктивна среда или претопени.

През 1999 година в Португалия беше открит хибриден скелет, на смесване между неандерталци и ранносъвременни хора. На Пиринейския полуостров Homo sapiens и Homo neandertalensis съвместно са живели около десет хиляди години. На пръв поглед, при положение че сексът между двата вида sapiens е бил възможен, а продължението на рода – реално, то би било грубо подценяване на човешката сексуалност, ако предположим, че двата вида само са се избивали. Има далеч по-удачен начин за справяне със заварените, което личи от намерения скелет.

А неандерталците са заварени. Homo sapiens идва в Европа, според „африканската хипотеза” преди около 40 000 години, последните находки за неандерталците са отпреди 30 000 години. Как се е отразила върху мисленето и организацията на Homo sapiens конкуренцията с неандерталците, които както показват намерените останки, са имали по-голям мозък (1950 cm³) от Homo sapiens, е трудно да се прецени. Може само да се предполага.

И така с предположенията:

„Парадигмата на неандерталците” се разисква от Valerius Geist. Методиката му на анализ вдъхва доверие в изводите. На основата на намерените скелети на неандерталци, техни обиталища и оръдия; особеностите на тяхната обичайна ловна плячка и промените в климата, Valerius Geist гради хипотеза за начина, по който са осигурявали своята прехрана. Както показват скелетите и оръжията им, те са изключетелно силни и ловки, имат по-голям мозък от човека, ловуват по двойки в стил родео едри космати бозайници – мамути, носорози, бизони, коне. Избрали са и са усъвършенствали една от двете възможни стратегии за избягване на пораженията в боя – плътно приближаване до противника, за да не може той да използва своето оръжие. Другата стратегия – да се стои достатъчно далеч, за да не може противникът да те стигне, е избор на Homo sapiens.

Оръжието на неандерталците е грубо – то трябва от близо да прониква дълбоко в едрото животно, като отваря достатъчно широка смъртна рана. Оръжието е грубо, защото трябва да бъде такова. То е рационално грубо. Копието се забива и се върти, докато убие жертвата. То е пригодена да бъде в ръката на ловеца през цялото време. Иначе неандерталецът, както се изразява Valerius Geist, е способен за прекрасна обработка на камък и кост. Той пали големи огньове, живее на малки групи и има ниска плътност в обитаваната среда.

Човекът (Homo sapiens) по друг начин се вписва в средата – той е по-слаб, ловува дребни бозайници, които трябва да издебва отдалеч в организирана група – поне 5-7 човека. Копието му трябва да бъде тънко, да има изящен връх, а ловецът да бъде ловък и точен. Обичайният лов е северен елен. Ще ви покажа рог от северен елен от Дуранкулак.

Фигура 4

Това е ритуална брадва, мотика или кой знае какво. Но е от рог на елен. Обичайната ловна плячка в онези хилядолетия заедно с дивото степно магаре. Можете да видите подробности на адреса: http://www.omda.bg/bulg/hystory/selishte1.htm. Ловуване на мамути и други едри животни е опасно и рядко. Такъв лов е голямо преживяване и затова се изобразява по стените на пещерите.

Значи Homo sapiens идва в Европа, според „африканската хипотеза”, преди около 40 000 години. Тук, на нашите земи, са му първите поселища на континента. Тук отсяда, тук гради живота си. От тук, където така небрежно, високомерно и укорно се произнасяме за родината си, за държавата си, започва съвременната Цивилизация. ВСИЧКОТО по Света, което ви е известно, има път и един от началните етапи по този път е тук – нашата земя.

Да се върнем на неандерталците, защото те са важни за този разказ.

Преди 60 000 години те са били истинските европейци – разселени са били почти по цялата територия. От Гибралтар до Узбекистан:

Има данни, че са били канибали и взаимно са се изяждали – без ритуал, при наличие на друга храна, което показва висока степен на агресия и неразвита символна система. Практикували са трупоядство – има данни, че са използвали за храна убити от тях или умрели поради естествени причини мамути редом с хиени и други мършояди.

През живота си неандерталицът е получавал много повече рани, отколокото Homo sapiens, и характерът на раните е типичен за родеото. Ще подчертая – той е изключително силен и далеч превъзхожда и най-силните представители на Homo sapiens. Той има по-голям мозък от Homo sapiens. Има далеч по-добри качества за бърза физическа реакция при необходимост и за физическо отпускане. Той, вероятно, е различен от нас психологически тип. Опитите в експерименталната археология показват големи трудности на човека да борави с неговите инструменти и да постигне при това характерното за неандерталеца износване на инструментите. Homo sapiens и Homo neandertalensis са чужди един на друг.

Преди около 225 000 години започва сериозен ледников период. Оцеляват големите космати тревопасни. Това е времето на неандерталеца. За него има достатъчно храна. Той е господарят на Европа.

Настъпва суша в екваториална Африка. В условията на пустинята изчезва Homo erectus – той не може да се приспособи към нея. Но се появява Homo sapiens – човекът на пустинята, според хипотезата на Valerius Geist.

Преди 60 000 години Homo sapiens се отправя към Азия и Австралия, но задминава Европа – тук господарят е друг. Преди 40 000 години започва затопляне, продължило 5 или 7 хиляди години, през което рязко намаляват мегатревоядните животни. Начинът на хранене на неандерталеца не се променя – големи огньове, в чиято пепел днес се откриват следите на ловуваните животни и се разбира как се е хранил. Отделял е големите късове от корпуса, запазвал ги е под лед, сняг, камъни, във вода, после ги е изваждал от там – приготовлявал е храната си, а другото от жертвата е изгарял. Той не е имал умението да оползотвори своята плячка. По време на затоплянето все по-малко са местата, където би могъл да оцелее по този разхитителен начин. Неандерталецът намалява на ръст и преди 30 000 години вече го няма.

Друга е стратегията на Homo sapiens. Той развива уменията да суши месото, научава се да ползва лунния календар, по който се ориентира за цикъла в движението на елените – неговата основна храна. Не избива поголовно елени, а колкото му е нужно, за да се изхрани. Той усъвършенства уменията си в лова и подобрява своите инструменти.

На картата със синята стрелка е показано населяването на Европа, според „африканската хипотеза”, от Homo sapiens. Кафявите петна са местата, където най-често са засичани следите на неандерталеца.

 Фигура 5

Какъв е изводът от случая с неандерталеца?

Той изчезва поради 1. екологични причини; 2. разхищение на ресурси; 3. невъзможност (или нежелание, неразбиране) да промени начина си на живот.

Изчезването му е поучително – няма никаква гаранция, че Homo sapiens ще преживее екологични промени, които надхвърлят човешката воля и имат неопозната цикличност и продължителност. От съществено значение ще бъде – пестеливото и разумно използване на ресурсите и способността да променяме начина си на живот, като запазваме своята цивилизационна идентичност и общностна цялост.

3. ПРОМЕТЕЙ

Говорехме за палеолита. През него се случват четири изключителни събития в живота на човека:

1. започва създаването на оръдия, които е по-удачно да наричаме – инструменти;

2. появява се умението да се използва, предизвиква и контролира огъня;

3. начева развитието на убежището, появяват се дрехите и възниква жилището;

4. появява се езикът.

Веднага ще отбележа: огънят е в началото.

Примитивни веществени оръдия използват различни маймуни – за чупене на орехи, за изваждане на термити, за вадене на корени. Паякът строи изключително инженерно съоръжение, с което се прехранва... Повечето птици си строят гнезда, социални насекоми и бозайници изграждат сложни йерархични структури и обиталища, социални птици имат йерархия, социални хищници ловуват организирано; всички животни комуникират в своя вид помежду си...

Онова, което отличава по ясен признак човека от животното, е умението да се поражда и използва огън.

Единственото, което е налице без изключение във всички човешки общества, е умението да се поражда и използва огън. Има общности, които не познават колелото, металите или керамиката; има общности, които не познават и не използват дрехи и пр. и пр. Можем да подредим всички типове предмети, характерни за човека, все някъде е възможно нещо да го няма, но не е възможно да няма огън.

Ако си представим, че в джунглата има хоминиди, които не познават и не използват огъня, без съмнение, ще ги отнесем към предчовешките видове.

Умението да се поражда и използва огън е диференция специфика на човека.  

Откога се ползва огънят?

Има твърдение, че огънят започва да се използва системно за приготовляване на храна едва преди 250 000 години, а намираните находки от по-стари времена, датирани от 2 милиона години, били свързани със случайното му използване.

На друго мнение е Ральф М. Роулетт - според когото има достатъчно сведения, че Homo erectus, е използвал системно огъня за приготовляване на храна далеч преди 240 000 години. Той посочва конкретни находки в Китай и Африка, които доказват, че огънят е използван за приготовляване на храна преди 1,6 милиона години. Така на изследователски участък Swartkrans в Южна Африка са намерени горени кости, което навежда на мисълта за печене на месо преди 1.5 милиона години, подобно е положението и при разкритията на друг участък - Chesowanja в Кения, където датировката сочи, че огънят е поддържан преди 1.4 милиона години. И нещо повече – зъбната конструция на Homo erectus подсказвала, че той се е нуждаел от облекчаване при дъвчене, което е постигал с термичната обработка на корените и месото.

В същата посока – за ранно използване на огъня, беше съобщението от 2004 година, че в северен Израел са разкрити огнища в обиталище на Homo erectus или Homo ergaster отпреди 790 000 или 690 000 години назад. Според някои би било възможно това да е примитивна форма на Homo sapiens, но повечето палеонтолози го отхвърлят като възможно. Във Франция (Буш дьо Рон) са намерени следи от ползване на огън преди 650 000 години, в Унгария - следи от 450 000 години, пак във Франция - отпреди 380 000 – вероятно в жилище.

Пак ранно използване на огъня срещаме при човешките обиталища в североизточен Китай, на 40 градуса северна ширина (България е на 42 паралел) отпреди 1.36 милиона години. Възможно е това да е било възможно благодарение на физиологическите изменения в човешкия организъм – увеличена подкожна мазнина, но далеч по-важни са поведенческите промени, употребата на облекло, строежът на убежища и вероятно използването на огъня, макар за това да няма преки сведения.  

*     *     *     *

В някои примитивни общества притежаването и използването на огъня се обяснява по механизма на митологичното мислене - в някакво първично, начално време той е принадлежал на животните, откъдето бил взет. В други примитивни общества митовете за огъня, са митове за неговото похищение от богове, върховни и свръхестествени същества.

Огънят е обект на религиозно поклонение. Във ведическата митология има бог Агни (огън). За него се пеят химни. Той е редом с другите основни богове – на Слънцето - Сурия, на Небето - Варун, на бурите и гръмотевиците – Индра.

В древна Индия Огънят е почитан като господар-баща на дома. Домашното огнище е център (господар) на семейния живот. Огънят е началник на селището (вишпати). Съществува особен култ на свещения вечен огън, който има свои жреци – атхарван. Наред с почитта към този одомашен огън, почита се и небесният огън, който е „божествен отец” – Дяус-Питар. Ритуалите, свързани с култа към огъня, са преплетени с култа към предците и се изпълняват от главата на семейството - патриарха на дома.

В зороастризма огънят е свещената стихия, която въплъщава божествената справедливост. Жреците, когато му се покланят, не бива да го оскверняват със своето дихание. Те си поставят особени шапки, с които си закриват и устата.

Богове, персонализиращи огъня, има в старогермански, древноскандинавски и славянски религиозни системи. Старослявянският бог на огъня, както повечето неща, свързани със „старината”, е обект на най-различни писания. Обикновено го изписват ту Сварог, ту Симаргл, а другаде Симерагл - син на Сварог. Той е бог на огъня, на семейното огнище и на ковачите. Стопанин и пазител на свещения огън. Велик воин, който има синове – богове на огъня, чиито функции са неясни, а може би става дума за различни имена на една и съща представа за бог. Сварог е законодател - той постановява моногамията и покровителства знанията. Симерагл, когато е син на Сварог, е бог на огъня, пази посевите и е създател на човека... Това последното има случайно отношение към моята теза – за решаващата роля на огъня в еволюцията на човека, и звучи пришито към народните славянски вярвания.

Алтайските шамани до началото на ХХ век почитат като божество различно изписваната богиня Он-Ене или От-Ана (майка-огън), закрилница на домашното огнище.

Огънят пази рода, той се пали при сватбата от огъня на родителите на младоженеца и се поддържа като равноправен член на новото семейство. Изгасването му е много лош знак, равностоен на смърт. Алтайците, като седнат на трапезата, хвърлят късче от храната в огнището и тогава започват да се хранят. Недопустимо е да се оскверни огъня, като се хвърли в него нечистотия, да се плюе в него, да се бърка с нож или друг остър предмет, да бъде руган, без нужда да се пръска с вода или да се прекрачи. Дървата в огнището се поставят внимателно.

Огънят може да се изнася от жилището (за подпалване) в изключителни, строго определени случаи - за жертвоприношение или да се даде на родственик. Времето, когато това се прави, е строго регламентирано. От юртата не може да се изнася огън след залез Слънце. Паленето на лулата от огнището има също регламент - ще се допуши до него, не може да се отива другаде. Ако трябва да се излезе, ще се изтърси в огъня.

Има правила за отношение към своя огън при пътуване и как се разпалва нов. Манипулациите са съпроводени с молитви. Огънят е свой, принадлежащ и закрилящ рода. Той пази дома и домашните животни.

Алтайците използват огъня за очистване и лекуване. По него те гадаят за своята съдба.

При осетинците има култ към огъня. Във всекидневната реч огънят се нарича арт, а в култа арт-хурон, което значи „огън слънчев”, т.е. „син на слънцето”. Култът към огъня преминава в култ към домашното огнище и предците. Преминаването през огън, както при нестинарите, е форма на очистение.

Подобно пречистване с преминаването по жарава се среща на различни континенти.  

Огънят има двойнствена сила. Укротен, обуздан, контролиран – той е благо. Но като стихия той е унищожител, изпепелител.

Неговата двойнственост създава и образа му в културата. От една страна домашно огнище, врата към Небето, от друга – проклятие и заплаха („огън да го гори”) и геена огнена. За човека той е неизбежният съжител, с чийто характер трябва да се съобразява. 

*     *     *     *

 Древните гърци издигат разбирането на огъня като основен фактор на промяна. Като мощен еволюционен пробив.

Става дума за прометеевия мит. Прометей е помогнал на Зевс да се качи на престола, видял е как новите богове си разпределят властта и става свидетел как в тази драма са забравени еднодневките - хората. С това той не е съгласен и ето какво се случва според неговия собствен разказ, когато е там – прикован на скалата по заповед на Зевс:

   ПРОМЕТЕЙ

........................................

... ...                  Чуйте за неволите

на смъртните – че тях, които нямаха

разсъдък, аз дарувах с ум и знания.

Ще кажа не за да обиждам хората,

а само да посоча добрините си.

Те бяха със очи, ала не виждаха,

с уши, ала не чуваха. И цял живот,

подобни на видения, прекарваха

в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите

и здрави къщи, нито дърводелството,

и – сякаш мравки пъплещи – живееха

из пещерните кътища безслъвчеви.

Не знаеха с какво започва зимата,

обкитената с цвете пролет, лятото

със плодните си дни – и всичко вършеха

без ум, додето им показах изгрева

и заника на светилата. Пак за тях,

за хората, измислих най-великата

наука за числата, още буквите –

всепамет и всемайка на изкуствата.

Аз пръв запрегнах във ярем добитъка

и го зажетлих, за да бъде в тежките

усилия помощник пръв на смъртните,

и после впрегнах във кола покорните

коне – украса дръзка за охолници.

Едничък аз измислих платнокрилите

блуждаещи в морето бързи кораби.

Да, толкова неща открих за смъртните,

нещастен аз, а ето сам не зная как

да се спася от днешните страдания!

ХОР

Позорни са бедите ти. Помътен е

умът ти. Падаш духом, както лошият

и повален от болест лекар. Сам сега

не знаеш как да излекуваш себе си.

  ПРОМЕТЕЙ

Но ти ще се учудиш още повече,

щом чуеш за изкуствата, създадени

от мен. Когато болен някой лягаше,

не знаеха ни цер, ни здраво ядене,

ни питие, ни мазила. Топяха се

от липса на лекарства. И научих ги

да смесват изцелителните цярове,

с които да отблъскват всички болести.

Аз дадох много ясновидски способи,

открих им пръв кои съновидения

се сбъдват, изясних им също тъмните

гадания и смисъла на срещите,

показах им кои сред кривоноктите

грабливи птици предвещават щастие

кои сред тях – неволя, как пернатите

живеят, как създават помежду си те

вражда, любов, другарство и приятелство,

каква да бъде жертвената вътрешност,

с какъв се цвят харесва тя на бозите,

с какви петна са черният дроб и злъчката.

Покрити с мас меса и тлъсти бутове

запалих аз и тъй напътих смъртните

към трудните умения, разкривайки

незнайните знамения на огъня.

Това, това направих аз! А скритите

сред земните недра блага за хората –

желязо, мед, сребро и злато? Може ли

да се похвали друг с това откритие?

Не, тъй би сторил само празнословецът!

Та ето всичко, с кратка реч изказано:

от Прометей са всичките умения!

ХОР

Недей дарява прекомерно смъртните,

а помисли за себе си. И вярвам аз,

че някога, избавен от оковите,

със Зевса ще се мериш по могъщество.

      ПРОМЕТЕЙ

О, не така! Съдбата-Извършителка

не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия

и мъки, ще избягна от оковите.

Безсилно пред Съдбата е изкуството.

ХОР

А на Съдбата кой държи кормилото?

    ПРОМЕТЕЙ

Трилични мойри, помнещи еринии.

ХОР

По-слаб е, значи, Зевс от тях. Така ли е?

    ПРОМЕТЕЙ

И той не ще избегне от съдбата си.

ХОР

Не е ли вечна власт за него съдена?

     ПРОМЕТЕЙ

Не питай за това, недей упорствува.

ХОР

Ти криеш нещо важно, без съмнение.

   ПРОМЕТЕЙ

Приказвайте за друго, че далече е

часът за него. То ще бъде пазено

в дълбока тайна. Бъде ли опазено,

ще се спася от железа и бедствия.

Трагедията е писана и представяна като зрелище през пети век преди Христа.

Есхил използва стар мит, в който Прометей е само хитрец, измамил Зевс и взел най-хубавите части от жертвеното животно. Поради което бил прикован на скалата.

Есхил развива мита и превръща Прометей в благодетел на човечеството. Можем да предположим, че Есхил не би направил това, ако сред гърците нямаше всеобща почуда и възхита от човешките умения. Есхил персонализира причината за възникване на културата. Това са векове, когато гърците осъзнават социалното развитие, обсъждат природата на човека, констатират, че културата е благо, създават основни понятия на цивилизацията...

Осъзнаването на дълбоките промени в обществото след първобитната епоха вълнува гърците.

За човешкото развитие с възхита говорят Софокъл, Платон, Тукидид...

Споменът за примитивните времена е жив. Тукидид в историята на Пелопонеската война говори за времето, когато хората живеели в скитащи племена, а не в градове; когато нямало търговия, пари, техника.... Като се позовава на Омир, Платон пише за първобитните: те не са имали писменост, живеели по навик и според обичаите на техните предци...

В днешно време ние също знаем за първобитния човек, но нашето знание е различно. Ние разискваме темата за първобитността на основата на интелектуална възстановка от останки от погребения, селища, жилища, графити, храмове, вещи... По подобен начин, пак върху останки, изграждаме своята представа за епохата на динозаврите.

Не такъв е случаят с античните гърци.

Те се основават на литературни източници, т.е. записани спомени и впечатления, както и на разкази за заобикалящия ги свят. По това време в не-гръцки земи живеят първобитни племена. Някои от тях са в предисторията, в каменната епоха. Те затова са варвари.

Гърците от шести-пети век преди новата ера са първите, които осъзнават разликата цивилизация-дивачество, без да я смесват с наше-чуждо, и я свързват с конкретни постижения.

За да се досетим за какво става дума, ще направя сравнение.

В днешно време ние се впечатляваме от интернет, мобилните комуникции, кабелната и сателитна телевизия, принтерите, фотокопирните машини, дигиталната техника и прочие, и прочие... Тепърва започва осъзнаването на ролята на тези постижения за развитието на човека.

В подобна емоционална и познавателна позиция са били античните гърци, когато гледат в театъра трагедията на прикования Прометей.

Това е специфична емоция. Преживяване, стилизирано в изкуство.

Моята теза, която не е само моя, тя е развивана още от древните мислители, е, че от началото на историята, пред човека, наред с привичното винаги е имало социална новост, която е предизвиквала сърцето и ума му. Не би могло да бъде другояче. Стъпка по стъпка напред, по израза на Лукреций, човечеството върви по своя път.

В известен смисъл нашето време е като всяко друго – винаги е имало новости, винаги е имало ахкане и охкане от тяхното настъпление.

Но неслучайно направих сравнението между времето на Есхил, когато огънят и неговото ползване са разбирани като велико откритие, и днешния ден, деня на електронния чип.

*         *         *

Нека се върнем на Прометей.

Както е известно, той дава огъня. Как е при Есхил:

Хор:

Ти може би си сторил нещо повече?

Прометей:

На смъртните отнех да виждат края си.

Хор

А как намери цяр за туй страдание?

Прометей

Надежди слепи вселих в душите им

Хор

Голяма благодат си дал на смъртните.

Прометей

Освен това, дарувах им и огъня.

Хор

Как? Огън имат днес и еднодневките?

Прометей

А той ще им разкрие много работи.

Ще обърна внимание на последната реплика: „А той ще им разкрие много работи”. Не зная как репликата звучи на древногръцки и какъв е буквалният смисъл на казаните в оригинала думи, но предполагам, че все става дума за това, което разбираме на новобългарски: огънят слага начало.

Нека съсредоточим вниманието си върху контролирания от човека огън.

Няма да градя разказ, а за да очертая неговия мащаб, ще изброя реалии, свързани с неговото разпалване, поддържане, контролиране:

- огниво, прахан, кремък, чакмак, кибрит, запалка...;

- дърва, треви, слама, клечки и шума, дървени въглища, камени въглища, торф, нефт;

- огнище, печка, пещ, комин, кюнци, ръжен, маша, пиростия...

Всяка от тези реалии има множество модификации дори в една отделна култура.

Огънят се използва за:

- отопление, осветление, приготвяне на храна, предпазно средство от хищници, ритуални цели, затопляне на вода, опушване, домашна и занаятчийска обработка на тъкани, дърво и метал, дестилация на алкохол и масла, печене на вар, изпичане на керамични съдове, топене на руда, парни двигатели, двигатели с вътрешно горене...

Всяка от изброените цели обраства с множество пътища, водещи към нея. Постигането на целта от умение прераства в занаят и индустрия (индустрии).

Всяка човешка дейност, пряко или косвено, е свързана с огъня и неговото използване.

4. огънят е в началото

Може да се допусне, че огънят като огън, поради хилядите светкавици, падащи върху земята всекидневно и подпалващи дървета и треви, е бил повсеместно достъпен на първите хора. Той е бил опасен.

Неговото вземане от природата, запазване и използване, а сетне и предизвикване, от една страна е акт на приспособяване към (в случая и – на съобразяване със) една от стихиите в природната среда, а от друга страна е ключовото умение, което променя радикално дотогавашните активности, които са осигурявали оцеляването - лова и събирането.

При събирачеството хоризонтът на знанията и уменията е ограничен: ядливо - неядливо, има - няма. Взема се с ръка, използва се камък, кост или клечка. Ловът е също ограничен: плячка - неплячка. Използва се камък, кост, дърво. И в двата случая се изисква организация, която е в рамките на очертания хоризонт (ядливо-неядливо, плячка-неплячка, има-няма).

Огънят променя хоризонта на активност. Той предлага друг начин на живот.

За да бъде пренесен в обитаваното пространство, човекът е трябвало: 

а - да съзнава и в действията си да се съобразява с условията, при които използването му е безопасно, нещо, което очевидно не се предава с инстинктите (а това ще рече: разбиране за природата на една от стихиите; създаване на навици и оттам - роли, за съобразяване чрез дейности с тази природа – не само бягство от огъня, а и негово използване; това са принципно нови роли – преди огъня човешкото същество е създавало и поддържало навици, които са съобразени с неговата собствена природа (хранене, сън, секс, грижа за потомството)- такъв тип навици имат и възпроизвеждат всички животни). 

б - да може да събира и съхранява подходящи дърва (треви, листа, тор) за неговото поддържане (което ще рече, че той събира нещо, което не потребява. Дървата са за нещо друго. Събирането на зърна, плодове, корени е за пряка, макар и отложена, употреба. Ловуват се животни, за да бъдат изядени. Всички дейности, свързани с използването на камъка (дървото, костта), са пряко свързани с ръката – тя придобива нови възможности, сила, дължина. Дейностите по поддържането на огъня, в онзи първобитен етап, не са насочени към удължаване или усилване на ръката... 

в - огънят поставя човешкото същество в друг мисловен хоризонт – то спира да взема нещо веществено, започва да създава условия. Обитаваното микро-пространство – хралупа, скален навес, дупка, пещера стават отоплявани и осветени. Пространството получава център и става жилище.

С огъня човекът напуска природната среда и попада в своя -отоплена, осветена, защитена. Няма хищник, който може да преодолее защитната стена на огъня.

Той напуска природната среда, където е бил редом със зверовете, а всеки звяр, за да оцелее, е адекватен на средата, която обитава. Предчовекът е бил редом с него и подобно на него – адекватен.

Животното е адекватно на средата си, благодарение на своите инстинкти и зоопсихика, в която вероятно има някакви образи (животните сънуват!), изграждащи система, за чието съществуване можем да градим хипотези, които сега не могат да бъдат нито доказани, нито опровергани. Животното има представа за средата, в която живее – познава и разпознава полезното за себе си, безвредното и опасното. Благодарение на тази представа, прикована към инстинктите, животното оцелява.

Роденото и живяло в клетка диво животно трудно може да оцелее на свобода в природата. То има инстинктите на своя вид, но няма представа за природната среда. Казва се, че то не е обучено. Неговото обучение означава (1) формиране в психиката му на представа за природната среда и (2) система от навици (рефлекси), които ще му позволяват да оцелява. То не може да има рефлекс, ако не разпознава сигнала от средата, който го задейства, т.е. ако не знае, без да съзнава, че сигналът е външен на него и може да се очаква. Щом като може да го очаква, то за него (животното) заобикалящото го (природната среда), без да го съзнава, е пространство с определени характеристики или: животното има представа за средата, но нямаме данни да смятаме, че съзнава това. По подобен начин, казваме че крушката има опашка, което е абсолютно вярно, макар че крушката е във вечно мълчание по въпроса. А фактът, че животното с успех може да бъде преселвано от човека от едно място на друго, например при строителство, което разрушава неговия хабитус, подсказва, че представата за средата, която е формирана в обученото животно, е от структурен тип.

На новото място то се адаптира, като изпълва с нови реалии формираната в него несъзнавана структура. Затова представата за среда в животното е променлива, динамична. Ако мислим разделено животното - като физика, инстинкти, придобити реакции и представа за средата, то можем да построим верига на взаимодействие: физика-инстинкти-реакции-представа-природна среда. Въздействията вървят в двете посоки по веригата и така животното еволюира, променя се.

В тази верига, както се вижда, представата „отделя” животното от средата. И ако то няма представа, няма какво да го отделя от средата и мигновено ще се адаптира към среда, която е подходяща за неговото оцеляване. Мухата, попаднала в колата, без проблеми сменя местоживеенето си от София във Варна, дъждовният червей, по неволя загребан с кофа оборски тор, мигом се заема с градинарския си занаят в чуждата градина. Адаптацията на животно, което има представа, към нова среда може да се погледне като хармонизация на елементите на посочената верига.

Доколкото физиката, инстинктите и реакциите са статични, статична е и природната среда, и ако предпоставим, че природната среда е подходяща за оцеляване на животното, то процесът на неговата адаптация към новата среда е изцяло в замисимост от динамичния фактор във веригата: представата за среда. Тъй като адаптацията към нова среда протича по различен начин при различните животни, от това следва, че различните животни се различават по представите си за средата. И ако редом с физиката, инстинктите и реакциите, елиминираме емоционалния фактор, животните имат емоции, то процесът на адаптация ще зависи 1. от структурната диференцираност на представите им за среда (по-висшите животни имат по-диференцирана представа), където диференцираността може да ускори или забави адаптацията, в зависимост от 2. структурното съответствие на представата с новата среда. Един лъв, живял в клетка, без проблеми ще се адаптира към нова клетка.

 Прачовекът е бил очевидно далеч по-интелигентен от останалите животни. Имал е развита структурно диференцирана представа за средата. Той вероятно е различавал не само полезно, безвередно и опасно. Бил е по-осведомен за знаците на средата. Той е използвал острия камък, за да раздроби костта на плячката, ако вярно се датират находките – правил е, могъл е, разбирал е да прави инструменти, като обработва камък, кост, дърво и прави въжета.

Схващал е по-голям брой причинни връзки. Освен това, тъй като има съзнание, в представата включва: себе си, своите реакции, самата представа. 

И сега да си припомним Homo neandertalensis.

Поради някаква причина, те не успяват да се приспособят към промените в климата. Защо? Отговорът на този въпрос е от съществено значение за нас. Няма никакво значение, че ние познаваме компютъра и имаме атомна бомба.

Каква би могла да бъде причината?

Отговорите ми на този въпрос са хипотези:

-Представата им за средата има такава структура, че климатичните промени остават неразпознати. С други думи - те не могат да осъзнаят промяната. Защо не могат? Защо тяхната представа за света има такова качество, различно от представата на нашите предци? Защото, мисля аз, те все пак не са били достатъчно адаптивни, независимо от по-големия им мозък. А това вероятно е определено от начина, по който използват огъня. Техните огньове, да припомня, са огромни, те са строго функционални - да опекат големи късове месо. Защо смятам, че това има значение, ще стане ясно по-нататък.

-В техния геном има особености, които не позволяват на вида им да се приспособи към средата, или пък генът на вида (генът на всеки вид) има определен срок на живот. Изтекъл е жизненият срок на гена на Homo neandertalensis, климатичните промени само са стартирали видовата смърт.

*         *         *

Рибите живеят във водата, по бреговете са земноводните, птиците във въздуха, къртиците под земята...

В четвърата стихия - огъня, живеят само митичните саламандри. Край пожарищата не живее нито един вид. Всички живи същества бягат далеч от тази стихия.

Една ниша в природата стои незаета.

Защо не помислим по варианта, че в тази ниша – край и след древните пожари, които вероятно постоянно са пълзели из джунглите и саваната на Африка, се устремява едно четирикрако млекопитаещо, което там намира своите удобства. Далеч по-логично е там да се изправи на два крака и там да стане голокожо, отколкото във водата, където трябва да дели територия с алигаторите.

Хилядолетия наред са вървели подир естествените огньове, търсели са и са намирали в пепелта печена храна – грудки, ядливи корени и дребни, но не само дребни, животни, били са сигурни, че в близост до огъня са без конкуренция и са защитени от хищниците. На тях, ровещите в пепелта, козина не им нужна, те се нуждаят от остра тояга, с която да разравят, защото могат да попаднат на жив въглен; ще трябва добре да държат тоягата, ръката им се развива; появява се необходимостта да не са на четири крака, защото от разравяната пепел трудно се диша, естествено е да се изправят; хранят се с качествена храна – развиват се физически, развива се мозъкът им; дъвчат печено – променят се зъбите и челюстите, цялото лице се изменя...

Днес има находки на хоминиди отпреди два милиона години върху изпечен грунд – вероятно от пожар. Предполага се, че труповете на хоминидите случайно са се озовали там. Но може да се предполага и обратното - че не е случайно. Вървящите подир пожарите ще оставят следи от себе си.

Значи първият вариант, който ще нарека горещ, е: преди три-четири или повече милиона години пра-човеците са заели незаетата ниша около естествените пожари и основно са се препитавали от тях, обитавали са това пространство и са се движели заедно с пожарите, така както тревопасните се движат по своите пасища. Това е продължило стотици хиляди години, докато се убеди пра-човекът в ползата от кулинарията и проумее многото изгоди от огъня. Тогава той взема от този див огън, започва да се грижи за него и да го използва. 

Дори да не възпримем горещия вариант, че пра-хората са обитавали пространството около естествените огньове (пожари, изтичаща лава), то няма как да не се съгласим, че пра-хората (Australopithecus robustus или Homo habilis или който и да е) не са бягали панически от естествените огньове, както постъпват всички останали животни, а са възприемали огъня като част от средата, която обитават. Иначе те не биха могли да стигнат до идеята да го опитомят.

Истинска революция настъпва, твърдят антрополозите, когато предците на човека, започнали да се хранят с изпечени грудки в запален от мълния пожар. Високата температура ги превръща във вкусни и бързо усвоявани калории. Изчисления, на основата на сегашни ядливи грудки, показват тяхното предимство пред месото както за енергийния баланс на тялото, така и за неговото развитие.

Не яденето на месо, а печените грудки предизвикват увличаването на размера на мозъка преди 1,8 милиона години. Грудките са били в изобилие в равнините на Африка 2 милиона години назад, когато поради сухия климат орехите и плодовете са били недостатъчни, а и ловът не би могъл да осигури прехраната. Това се разбира от улова на днешни ловци от племена, живеещи в примитивни условия в същите райони. В сегашно време в гористата и полугориста савана на Танзания на един квадратен километър има 40 тона диворастящи ядливи грудки. Преди 2 милиона години не са били по-малко. Сред вкаменелостите на хоминидите от тогава често се намират вкаменолости и на грудкоядни животни.

Менюто, включващо грудки, има ключова роля в развитието на мозъка. Но трябва да се спомене, че яденето на грудки не е довело до промяна на мозъка на грудкоядните животни. Въпросите, свързани с човешката еволюция, не могат да имат еднозначни отговори.

Това е вторият възможен вариант, който ще нарека хладен: Търсенето на храна в пепелта от случващите се пожари в обитаваната от пра-човеците територия е продължило хилядолетия, докато се убеди пра-човекът в ползата от кулинарията и проумее многото изгоди от огъня. Тогава той взема от този див огън, започва да се грижи за него и да го използва. 

Грудки, корени, стъбла, месо – досега събирани и изравяни от пепелта на пожара, започват да се събират, изравят от земята или ловуват и да се пекат на огъня.

Възможностите са две: при горещ вариант – ловът и събирането на сурови семена, ядки, корени, стъбла и грудки започва, след като човекът опитомява огъня; Ако това е вярно, всички находки, свързани с лов, от онези времена, би трябвало да са от периода след опитомяването на огъня. Ако има противоречащи на това находки, горещият вариант не е верен.

 При хладен вариант – в основната си част прехраната на прачовека е осигурявана от лов и събирането на сурови семена, ядки, корени, стъбла и грудки, намираното в пожарищата е било само екстра, допълнение към менюто от сурова храна. След опитомяване на огъня започва тяхната термична обработка. Ако това е вярно, в находките от вкаменелости трябва да бъде откривана рязка граница в износването на зъбите на възрастни хоминиди, което ще маркира границата – преди опитомяване на огъня, след опитомяване на огъня. Ако такава граница няма, независимо от приетите датировки за ползване на огъня, хладният вариант не е верен.

Ако и двата варианта не са верни, трябва да се търси трети. И да се чакат нови емпирични данни за праисторията и произхода на човека. 

*         *         *

 Всичко за прачовека е било тук и сега, както при животните. Предполагам, не толкова точковидно тук и сега, както при животните – имало е сигурно представата (очакването) за различни степени на „после”, „близо” и „далеч”.

Неговата находчивост го води до овладяването на огъня. Отначало е само използване на природно възникнали огнища, а сетне – сам да предизвиква огън, да го поддържа и контролира.

Както по-горе казах – с този акт човекът попада в нова, създадена от него среда.

Ще повторя: тази среда е топла, осветена, защитена.

Тя има свой категоричен център – огъня.

Появил се е всъщност материален обединителен център на семейната група.

Те седят или лежат около него. В денонощния бюджет на времето се е появила нова дейност - „седене около огъня”, която в следващите векове и хилядолетия ще се диференцира, специализира и модифицира. Отначало предполагам би трябвало да седят около огъня, така както животните се припичат на слънце или просто лежат. Но тук те са заедно в своята нова среда (топло, осветено, защитено), с лице един към друг, всеки ден, хилядолетия, стотици хилядолетия наред, милион и половина години... Те общуват, но вече по нов начин, различен от вътревидовото общуване при животните. На базата на знаците обменяни при интеракциите при лов и събиране, възникват нови знаци, които    построяват разказ за лов и събиране. В разказа времето се разпада  на минало, настояще и бъдеще; пространството получава свойте посоки; индвидите се идентифицират. 

На мястото на представата за средата, която има животното, пасящо или дебнещо наблизо, постепенно възниква нова представа, родена около огъня, където е новата среда – тази представа ще нарека споделената представа.

Тя е принципно различна от представата на животното за средата, защото в нея наред с реалното полезно, безвредно и опасно, има място за фиктивно полезно, безвредно и опасно. Системно, постоянно, пряко или косвено тя е обсъждана и развивана. Придобива изключителна динамика. Ражда се дискурсът.

Тази споделена представа е структурирано мисловно пространство, където са подредени представите за природни дадености и артефакти. Това е полето, върху което възниква и се разполага културата – създадената от човека среда.

Веригата на взаимодействието е вече същностно променена: физика – инстинкти - реакции - споделена представа - култура -природна среда. Въздействията вървят в двете посоки по веригата. Динамичните фактори са три: реакции (създаването на оръдия); споделената представа; култура. Започва да действа така наречената генно-културна еволюция.

Психо-генетичните структури (физика – инстинкти - реакции) определят откритието да се използва огъня и да се правят инструменти, което създава условия за преминаване на представата за средата на животното в споделената представа на човека и възникването на културата. От своя страна споделената представа и културата оказват влияние върху адаптацията на човека, при което най-успешно справилите се с живота по-успешно оцеляват и се възпроизвеждат.

Процесът продължава хилядолетия. При 20-годишна норма на генерация – на всеки хиляда години 50 пъти се е извършвал отбор на най-справилите се, а като приемем, че огънят започва да се използва преди 1,5 милиона години, тогава сметката е зашеметяваща – около 75 хиляди поколения са отбирали най-успелите...

Дори да се приеме логиката на генно-културната еволюция, тя обяснява само как се е развивал възникналият вече човек. Въпросът за неговия произход си остава открит. Не е ясно защо и как читирикракият предшественик тръгва на два крака, става голокож, опитомява огъня и започва да прави сечива. Защо и как става така? 

Според приетата от мен хипотеза – ключовият момент в антропогенезата на човека е опитомяването на огъня.

Това е еволюционният пробив, разделящ човека от животното. 

Първият битов резултат от опитомяването на огъня е създаването на жилището. Жилището придобива нова защита, в него се контролира температурата и осветеността. Жилището с огнище, независимо дали е приспособен кът от природната среда или е изградено от налични или създадени материали, разширява географските възможности за миграция и обитаване.

Променя се нишата, където еволюира човекът.

До опитомяването на огъня – нишата, където еволюира пра-човекът, се определя от: 

А. При горещ вариант: 1. наличието на трайни или достатъчно чести пожари, което ще рече обитаване на райони с мощна растителност; 2. температурния диапазон на природната среда, трябва да позволява развитието на такава растителност; 3. достатъчно прясна вода. 

Б. При хладен вариант нишата, в която еволюира човекът до опитомяването на огъня, отговаря на условията: 1. наличието на ядливи зърна, корени, плодове и животни-плячка; 2. температурният диапазон на природната среда да бъде поносим от човек, лишаван от отопление; 3. достатъчно прясна вода; 4. наличието на сигурни убежища от хищници.  

След опитомяването на огъня – и при двата варианта условията се изравняват. Нишата за еволюция рязко променя своите параметри:

1. Възможността за термична обработка на зърната, плодовете, корените и месото решително увеличава възможностите за прехрана.

2. Температурният диапазон на природната среда загубва решаващото си значение. Човекът вече може да се огради от нея като контролира температурата.

3. Прясната вода може да бъде и в замръзнал вид.

4. Огънят е непреодолима от хищниците защита.

Чрез огъня човекът се приспособява не само към непосредствената среда, не към тук и сега, а към цялата земна суша. Новата ниша за еволюция има ново измерение. Където е възможно да съществува друго живо същество – там вече може да живее и човек. Нито едно живо същество няма такъв хоризонт. 

- За разлика от другите оръдия (каменната брадва, стрелата, кремъчния сърп и пр.) огънят има неограничен брой приложения. Открити са безкрайни възможности, хилядолетия няма да стигнат, за да бъдат изчерпани. Пред ума на човека застава постоянно предизвикателство - свързано с палитрата от потребности. 

- До „този момент” човекът, създавайки оръдия, е увеличавал физическите си възможности. С огъня той впряга енергия. Огънят може да се разглежда не само като инструмент, редом с камената брадва - за правене на топлина и светлина. Той може да бъде мислен като машина, произвеждаща топлина, светлина, безопасност. При неговото използване човекът контролира технологичен процес.

 В следващите векове и хилядолетия освободената чрез него енергия ще движи цивилизацията.

Огънят е форма на използване на енергията на нашата звезда – Слънцето. Дървата, тревите, торищата, торфът, въглищата, нефтът, газът са акумулирали слънчевата енергия. Чрез огъня я трансформираме в други енергии.

Крайният източник на използваната досега енергия от човечеството е Слънцето. Чрез огъня я трансфоримараме в удобни за нас видове. Досега сме градили огнена цивилизация.

С атомните електроцентали отиваме на друг енергетичен източник – енергията съдържаща се във веществото на Вселената. В този смисъл използването на атомната енергия е еволюционен пробив с мащаба на пробива, започнал с използването на огъня, но в друга посока: огънят се реализира от индивид, огънят предизвиква скок в развитието на индивида; атомната енергия е реализуема само от институция, дали и как ще предизвика скок в институциите при неизбежното разширяване на нейното използване, ако човечеството оцелее, е въпрос на друг анализ... 

- Огънят става фактор на социална интеграция. Огнището е мощен обединителен център.

Той е ускорител на комуникацията. Мотив на междуличностната комуникация е потребността от сигурност. Споделянето изгражда опори на хаоса в субективния мир. А огънят сам вдъхва сигурност не само защото е средство за защита от хищни зверове, а и защото осветява – разпръсква тъмата и тя става видима. Комуникацията около огъня допълнително задоволява потребността от сигурност.

Събирането на семейството (групата) около огъня е задоволявало основни потребности, които чрез системното им задоволяване са се диференцирали и специализирали. Появява се ролята на разказвача, възниква публиката, речевото взаимодействие има нови предмети. До този момент взаимодействието е свързано с (има за предмет) лова, събирането, храненето, секса, защитата, а езикът е средство за организирането на тези взаимодействия. Той е част от технологията.

Когато семейната група се нарежда около сигурното, осветено, топло пространство край огъня, речевото взаимодействие е символно, то неизбежно е рефлексия върху всекидневието (лов, събиране, хранене, секс, защита), при което възникват идеи и знаци за несетивни неща. Картината за заобикалящото се уплътнява, неизбежно се разделят причина и следствие, времето се разпада на минало, настояще и бъдеще. Започва хилядолетен процес на формиране на споделената представа за Света, което е от фундаментално значение за еволюцията на човека.

Древните епоси ще фиксират тази представа...

До този момент пра-човекът е пребивавал в непосредствено даденото в сетивата - тук и сега, така както живее всяко животно. Той е вървял по функционален път, с огъня стъпва върху символен път. С начеването на формиране на споделената представа той започва да се освобождава от своята прикованост към природната среда и все повече заживява в разказа на общността за Света.

Диференция специфика на човека е, че определя своето непосредствено поведение, като пречупва получаваните сведения за средата през представата за Света.

 Там, около огъня, преди повече от един милион години е започнал процесът на изграждане на тази представа.  

- Някои видове животни пазят границите на обитаваната от тях територия, маркират я и поддържат тази маркировка. Бият се в смъртен бой с натрапниците. Това е територията на техния лов и събирателство.

Взел огъня, човекът поставя средоточие на обитаваната територия. Около тази точка се подрежда йерархията на социеталната общност. Мястото на старейшината (водача, бащата, най-силния) е спрямо огъня и за „пръв път” неговото място е ориентирано към нещо сетивно друго: не-храна, не-вода, не-секс. Оттук начева човешката, символната йерархия.

 *         *         *

- Огънят (огнището) става символ на човешкото обиталище. Символ на дом, семейство, защитено място, убежище. 

- Върху неговата многосмисловост се създава митологията на огъня... Той е огън небесен. Той е Там. Горе. На Небето, където обективно вечно гори. Той е огън посредник. Неговото запалване създава врата между хората и боговете. Отмахва се завесата. Открива се път. Такъв е смисълът на запалената църковна свещ. Ще бъдем чути от Горе. Това е молитвен огън. Той е жертвен огън. Както при ритуалите на изгаряне на дара за боговете, така и като погребален огън. Покойникът се изпраща при боговете. Той е адски огън. В него горят грешниците. Той е враждебен огън. Използват го враговете ни, за да унищожават нашето имане. Той е животворящ огън. Един от смислите на запалената великденска свещ... 

*         *         * 

В съвременността огънят има значително място в религиите, различните вярвания и окултните практики. Той е един от четирите елемента на Кабала и в повлияните от нея магически школи. Огънят е от петте елемента на китайските системи и-дзин и фън шуй.

Вън от моята тема е разглеждането на мястото на огъня в магията и съвременните религии. Само ще акцентирам върху особеното място на благодатния огън в православието. Цитирам: 

„Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим. 

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то: Благодатният огън не пари и не изгаря в продължение на няколко минути. 

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите. 

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.”

5. фактор на промяна 

Промяната, предизвиквана от използването на огъня, промяна, свързана с новите оръдия, уменията в тяхното използване и новите предмети за потребление, осмислянето на използването и предизвиканите от него промени, поставянето на огъня в споделената представа за Света, това е многопосочен вековен процес в историческата еволюция на човечеството.

Винаги е имало нещо ново.

Чрез думите на Прометей, че огънят „ще разкрие много работи” на смъртните, Есхил и неговите зрители и слушатели са визирали конкретен процес на възникване, производство, усъвършенстване и разпространение на множество предмети и умения, свързани с използването на огъня. Овладяването на огъня е продължавало векове, било е свързано с възникване и разпространение на стотици новости, които са впечатлявали съвременниците. Такъв е смисълът от репликата на Прометей и тя не би могла да бъде изречена, ако процесът на новостите, свързани с огъня, не беше забелязван и съзнаван от гърците през V век преди новата ера. Един вековен процес на социални новости, изискващи овладяване на ново знание, нови умения и нова организация на социалните взаимодействия...

Нека само помислим за обработката на металите или за хилядите готварски рецепти, за да добием представа за разнообразния хардуер (през дървата, пещите, през потите до тенджерите и тиганите) и неизбродимия софтуер, свързан с процеса на овладяване на огъня. Софтуерът обаче не е в огъня, а в човека. Човекът плюс огън са - хардуер и софтуер на едно място. Двете заедно са безспорен Фактор на промяна.  

Ще спомена компютъра, който очевидно се побира в тази идеално-типическа метафора човекът плюс...

Компютърът е Фактор за промяна.

Ще кажа дълбокомислено, но подвеждащо, че него също можем да мислим като двучленен: хардуер и софтуер.

Хардуерът е цялата компютърна конфигурация – монитор, принтер, камера, микрофони и прочие.

Софтуерът са всички програми (включително субективно-психичните), които се ползват или биха могли да се ползват при работа с компютъра от работещия човек.

Огънят и компютърът, въпреки че при едното се отделя топлинна енергия и светлина, а другото е машина за обработка на информация, имат много общо:

1. Свързани са пряко със задоволяването на потребностите на индивида (храна, топлина, сигурност, секс, любов, принадлежност, информация, признание, себеактуализация);

2. използването им зависи от мотивацията и волята на индивида;

3. няма видима граница за възможностите на отделния човек да влияе върху тяхното развитие като средство;

4. могат да работят с обективно неограничен брой гарнитури (приложения);

5. използването им изисква от индивида рационализация на дейността.

Разликата е в това, че компютърът сам в себе си поема значителната част от софтуера, която му е необходима като средство в дейността.

Сега ще цитирам една ранна популярна книга за историята на интернет : 

„Може да си мислите, че нещо толкова важно и влиятелно като Internet, би трябвало да е внимателно замисляно, планирано и строго тествано с дузини от най-начетените световни компютърни специалисти, работещи заедно, за да произведат най-добрата компютърна мрежа. Но въпреки че още от началото бяха поставени високи цели, не се полагаха организирани проучвания, а развитието на Internet се извършваше поради нуждата да се изпълнят изискванията на националните изследователски компютърни институти. Въпреки това, не можем да не кажем, че това беше успех.” 

Разпространението и овладяването на огъня става по подобен начин: няма предварителен замисъл, план и тест. Не са провеждани организирани проучвания за ефекта от неговото използване. Милиони хора са участвали в овладяването и развитието на неговото използване. Нашият Свят може да бъде наречен компютърен, но за да стане такъв, той преди това е бил и останал огнен. 

Ще се спра на компютъра, защото при него като действащ фактор на промяна, благодарение на сетивно установимата мрежа на интернет, става видимо какво се случва в обществото при действието на фактора на промяна – човекът плюс...

Възникването на интернет може да бъде описано в следните етапи: 

Първи етап: Създаден е компютърът. (Възниква фактор на промяна човекът плюс...

Макар да е ясно от само себе си, ще кажа че „човекът плюс...” е понятие за много индивиди. Много хора ползват огъня, много ползват компютъра и всеки от тях е човекът плюс...)  

Втори етап: Съзнава се, че за да се подобри използването на компютрите, е нужно „да се осигури ефективен обмен на данни между тях”.  

(Възниква потребност от ново взаимодействие между притежатели (оператори) на компютри. Разширява се полето за социална активност.)  

Трети етап: Възникват мрежите - свързаните един с друг компютри. Налага се разбирането, че те са важни за военните, образованието и научните изследвания. Засилва се проучването на нови технологии - хардуер и софтуер.  

(На основата на новата потребност за взаимодействие между притежатели (оператори) на компютри, се появява нова социална мрежа, която по-късно ще бъде назована интернет-общност.) 

Четвърти етап: Възниква първата финансирана от правителството национална мрежа – ARPANET (2 септември 1969). Създават се първите мрежови протоколи, т.е. „формалното множество от правила, които компютрите, свързани в мрежа използват, за да говорят един с друг.” 

(Социалната мрежа се институционализира, започва създаването на специфичен език.) 

Пети етап: Формира се дефиницията на Мрежата: 1. Възможност за включване на неограничен брой компютри. 2. Възможност за лесен обмен на неограничавани масиви информация. 3. Мрежата не бива да се поврежда (сериозно) при физическа повреда на нейни елементи. 4. Мрежата да дава възможност да се добавят и премахват нови възли, без да се вреди на останалите възли.  

(Социалната мрежа (общност) се самоопределя като не-йерархична, отворена, стимулираща взаимодействията, ненакърнима. Взаимодействието се превръща в свръхценност – тя оцелява независимо от загуби и допълнения.) 

Шести етап: Следва бурно развитие – нови протоколи, коаксиални кабели, потребителски програми, електронна поща... Възниква Интернет. 

(Социалната мрежа (общност) е конституирана. Тя става отделна реалност, която се включва във веригата на взаимодействията и като причина.) 

Значи процесът започва с човека плюс и завършва с нова мрежа, която трябва да израстне до причина в социалните взаимодействия.

Можем да предположим, че в началото на историята през тези етапи е преминал и процесът на промяна, предизвикан от огъня. Построяваме една хипотетична схема: 

 Първи етап: Овладявене на огъня. Той може да бъде породен, поддържан и контролиран. (Възниква фактор на промяна човекът плюс...)

 Общуването край огъня стимулира развитието на езика и граденето на споделена предства за Света. Възниква езика и съзнанието. Новите дейности, заемащи времето „около огъня” и повлияни от него, са социално интегративни. Възниква социеталната общност. 

Втори етап: Това става на много места. Между различните притежатели на огъня започва обмен на информация по неговото използване; свързана с дейностите край огъня; за разговорите и съгласията; за формиращата се представа за Света.  

(Реализира се ново взаимодействие между групите, притежаващи огън. Разширява се полето за социална активност. Възниква съзнание за територията, обитавана от взаимодействащите си групи.)  

Трети етап: Възникват социалните мрежи, свързващи използващите огъня – размяна на информация за различни приложения на огъня и инструменти за целта.

Появяват се нови общности (мрежи, професии) - дървари, въглищари, грънчари, медникари, железари, ковачи и пр. и пр.

Всъщност възниква технологията. 

Четвърти етап: Военно-племенните и протодържавни формирования, а сетне и държавните образования, създават и поддържат правила, неделими от социалния ред за ползването на огъня.

(Социалните мрежи се институционализират, започва създаването на специфичен език: възникват писаните закони, появяват се парите (7-8 хил. год. преди новата ера).) 

Пети етап: Формира се дефиницията на Мрежата: 1. възможност за включване на неограничен брой притежатели и ползватели на огъня; 2. възможност за лесен обмен на неограничавани масиви информация, свързани с ползването на огъня; 3. мрежата не бива да се поврежда (сериозно) при физическа повреда на нейни елементи; 4. мрежата да дава възможност да се добавят и премахват нови възли, без да се вреди на останалите възли.  

(Социалната мрежа (общност) се самоопределя като не-йерархична, отворена, стимулираща взаимодействията, ненакърнима. Взаимодействието се превръща в свръхценност – тя оцелява независимо от загуби и допълнения.) 

Шести етап: Следва бурно развитие – нови умения, оръдия и приложения на огъня...

Възниква Промишлеността. 

(Социалната мрежа (общност) е конституирана. Тя става отделна реалност, която се включва във веригата на взаимодействията и като причина.) 

Веднага прави впечатление, че от Прометей до Джеймс Уат минават много хиладолетия, докато от първия компютър до глобалната мрежа само няколко десетилетия.  

ИЗВОДИ:

Факторът за промяна (огънят, компютърът, леката кола, мобилният терлефон или каквото речем), макар и различен по природа (огън, компютър, лека кола, мобилен терлефон или каквото речем), се реализира като фактор за промяна чрез еднотипен по структура процес:

Първи етап. Множество далечни предпоставки (ако вземем опитомения огън за пример: наличие на чести, природно възникващи огньове и пожари; наличието на полезни за вида остатъци от пожарите – печени грудки, корени, стъбла, месо; липса на вроден страх от природно пожарище; анатомични и физиологични възможности за целесъобразно поведение в пепелище; социална организация на вида...)

Втори етап. Възможност за рефлексия върху предпоставките: кога, къде и как възникват огньове; колко и защо продължават.

Трети етап. Експериментиране с огъня: може ли да се поддържа огън; при какви условия; може ли да се предизвиква огън и при какво условия.

Четвърти етап....

И тук вече подреждаме по-горе споменатите етапи в овладяването на компютъра (или огъня, или леката кола, или каквото речем – без значение). Факторът за промяна се разгръща дървовидно: „корени” (предпоставки), „стъбло” (самият фактор, неговият предмет), „корона” (следствията от неговото приложение) ...

Съвсем елементарно казано: ако като индивиди или организации (партии) искаме да осъществим някаква социална промяна (или индивидуална промяна – тя се разгръща по същия сценарии), трябва да действаме по "митода на огъня", т.е. да работим по създаването на предпоставките за такава промяна.

А това ще рече да имаме ясно съзнание за цел. 

БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА

 Richard E. Green et al. (2006). Analysis of one million base pairs of Neanderthal DNA. Nature 444, 330-336 (16 November 2006). 

Simon Y. W. Ho, Matthew J. Phillips, Alan Cooper, and Alexei J. Drummond (2005). Time Dependency of Molecular Rate Estimates and Systematic Overestimation of Recent Divergence Times. Molecular Biology and Evolution 22(7):1561-1568.  

Francisco J. Jiménez-Espejo (2007). Climate forcing and Neanderthal extinction in Southern Iberia: insights from a multiproxy marine record. Quaternary Science Reviews, in press. 

Ian Tattersall and J.H. Schwartz: Hominids and hybrids: The place of Neanderthals in human evolution. Proc. Natl. Acad. Sci. US 22 Jun 99 96: 7117.  

American Journal of Physical Anthropology. 83. 137-46. See also Arensburg, B. & Tillier, A.-M. (1991) Speech and the Neanderthals. Endeavour. 15 (1). 26-8.. For background, see Aiello and Dean's An Introduction to Human Evolutionary Anatomy, p. 243.  

For a recent review, see Strait, DS; Grine, FE; Moniz, MA. (1997). A reappraisal of early hominid phylogeny. Journal of Human Evolution. 32 (1): 17-82. 

deCastro, JMB; Arsuaga, JL; Carbonell, E; Rosas, A; and others (1997). A hominid from the lower Pleistocene of Atapuerca, Spain: Possible ancestor to Neanderthals and modern humans. Science 276 (5317):1392-1395. 

Gabunia, L. & Vekua, A. (1995) A Plio-Pleistocene hominid from Dmanisi, East Georgia, Caucasus. Nature. 373: 509-12. 

Grün, R., Brink, J.S., Spooner, N.A., Taylor, L., Stringer, C.B., Fransiscus, R.G. & Murray, A.S. (1996) Direct dating of Florisbad hominid. Nature. 382 (6591): 500-1. 

McDermott, F., Stringer, C.B., Grün, R., Williams, C.T., Din, V.K. & Hawkesworth, C.J. (1996). New Late-Pleistocene Uranium-Thorium and ESR dates for the Singa hominid (Sudan). Journal of Human Evolution 31 (6): 507-516. 

Mellars, Paul. Origins of Anatomically Modern Humans. Journal of Field Archaeology 24, 3 (Fall, 1997):377 (4 pages - book reviews). 

Rightmire, G.P. (1996) The human cranium from Bodo, Ethiopia: Evidence for speciation in the Middle Pleistocene. Journal of Human Evolution. 31: 21-39. 

Ronen, A. and Weinstein-Evron, M. (2000). Toward modern humans: the Yabrudian and Micoquian, 400-50 k-years ago. Proceedings of a congress held at the University of Haifa, November 3-9, 1996. Oxford: Archaeopress, 2000. 

Tautavel Man. A web presentation by the French Ministry of Culture of an archaic homo found in Southern France in 1971 and dated to 450,000 years.  

Turner, A. (1992) Large carnivores and earliest European hominds: Changing determinants of resource availability during the Lower and Middle Pleistocene. Journal of Human Evolution. 22 (2): 109-26.  

Forster, Peter & Matsumura, Shuichi (2005). Did Early Humans Go North or South? Science, Vol 308, Issue 5724, 965-966 , 13 May 2005.  

Early humans 'followed coast'. BBC News, 13 May 2005.  

Macaulay, Vincent et al. (2005). Single, Rapid Coastal Settlement of Asia Revealed by Analysis of Complete Mitochondrial Genomes. Science, Vol 308, Issue 5724, 1034-1036, 13 May 2005.  

Thangaraj, Kumarasamy et al. (2005). Reconstructing the Origin of Andaman Islanders. Science, Vol 308, Issue 5724, 996, 13 May 2005.  

Brace, C. Loring (1995). Biocultural interaction and the mechanism of mosaic evolution in the emergence of "modern" morphology. American Anthropologist 97 (4): 711-23. 

Hammer, Michael F. and Stephen L. Zegura (1996). Role of the Y chromosome in human evolutionary studies. Evolutionary Anthropology 5. 4: 116-134. 

Karafet, Tatiana, et al. (1997). Y chromosome markers and trans-Bering Strait dispersals. American Journal of Physical Anthropology 102.3: 301-314. 

Krings, M. et al. (1999). Proc. Nat. Acad. Sci. USA 96: 5581-5585. 

Krings, M; Stone, A; Schmitz, R W; Krainitzki, H; Stoneking, M; Paabo, S. Neandertal DNA sequences and the origin of modern humans Cell 90 (1997): 19-30. Abstract. 

Mellars, P.A. (1992). Phil. Trans. Royal Society Lond. B. 337: 225-234. 

Redd, Alan J. and Mark Stoneking (1998). Evolutionary affinities of aboriginal Australian and Papua New Guinea populations: A comparison of mitochondrial, HLA, and Y chromosome genetic data. American Journal of Physical Anthropology Supplement 26: 185. 

Richards, M. et al. (1996). Am. J. Hum. Genet. 59: 185-203. 

Schoeninger, Margaret J. (1980). Changes in Human Subsistence Activities From the Middle Paleolithic to Neolithic Period in the Middle East. U. of Mich. Ph. D. thesis. 

(1982). Diet and the evolution of modern human form in the Middle East. American Journal of Physical Anthropology 58. 1 (May): 37-52.

(1996). Stable isotope studies in human evolution. Evolutionary Anthropology 4 (3): 83-98.

Templeton, Alan (2002). Out of Africa again and again. Nature 416 (2002): 45 - 51.  

White, Tim, Berhane Asfaw, David Degusta, Henry Gilbert, Gary D. Richards, Gen Suwas, and F. Clark Howell. Pleistocene Homo sapiens from Middle Awash, Ethiopia. Nature 423 (2003): 742-747.  

Wolpoff, M.H. and R. Caspari (1997). Race and Human Evolution. Simon and Schuster, New York.  

Zhivotovsky, Noah A. Rosenberg, and Marcus W. Feldman (2003). Features of Evolution and Expansion of Modern Humans, Inferred from Genomewide Microsatellite Markers. American Journal of Human Genetics 72:1171-1186.

 (библиографската справка е изготвена от Герасим Трифонов)

Книги и други публикации и коментари в ОМДА

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени