ПАВЕЛ ПИСАРЕВ     КАФЕ ДЬО ПАРИ

Съдържание

От нашия кореспондент...

ФРЕНСКИ ИДЕИ

НОВИ УРОЦИ ПО СТАРА СИСТЕМА

Внимателният поглед върху съвременната западна социология разкрива все по-активен интерес към проблемите на социализма, към развитието на социалистическия общественополезен строй. Премълчаването на нашите успехи или тяхното отричане сега се заменят с наукообразно обективно изследване. В съвременната социология се развива цяло ново направление, чиито представители изследват проблемите на социализма. Един от най-активните френски социолози, които се занимават със съвременната социалистическа действителност, е професорът от Сорбоната Раймон Арон. Новата книга на Арон „Борбата на класите” е продължение на издадената през 1962 г. „Осемнадесет лекции върху индустриалното общество”. „Борбата на класите”, както и първата книга, представлява лекции, четени пред студентите от Сорбоната. Третата книга на Арон „Демокрация и тоталитаризъм” е завършек на неговата теория за социалното развитие, така наречената „теория за индустриалното общество”. Аргументите на Арон, терминологията му – заимствана от марксическия идеен арсенал, е еклектически примесена с категории на буржоазната политическа икономия. Според Раймон Арон и в социалистическото, и в капиталистическото общество се извършвало „натрупване на капитал”, „работниците не получават цялата маса от новосъздадения продукт”, „феноменът на акумулациа на капитала и на експлоатацията е общ и за двата вида индустриално общество, а не е характерно само за едното в противоположност на другото”.

Очевидно Арон променя тактиката на буржоазната идеология. Буржоазните идеолози често сочеха пълната противоположност на капитализма и социализма, за да докажат предимствата на „най-добрия свят на световете” - светът на капитализма. Сега целта е друга, да се отрекат всички предимства на социализма, като той се индентифицира с  буржоазното общиство.

Никой не отрича, че в социалистическото общество работниците не получават като работна заплата пълния размер на стойността  на създадените от тях блага. Но нали разликата  между това, което получава работникът като работна заплата, и това, което той създава в процеса на производството, не отива в разпореждане на индивидуалния и колективен капиталист и собственик на средствата на производство. Всеки работник от социалистическо предприятие може да отговори на г-н Арон и това е самата действителност, че част от създадените от него блага се връща пак при него под формата на обществени разходи за образование, почивка, здравеопазване, а голяма част се използува за по-нататъшно развитие на социалистическото общество, за отбраната на страната, за издръжката на държавната администрация и органи.

Но нима в капиталистическото общество, възкликва Арон, няма обществени разходи за образование, почивка и здравеопазване? Нима индивидуалният или колективен предприемач не връща обратно принадената стойност за разширяване на производството? Очевидно не може да пренебрегнем не само огромните размери на паразитното лично потребление на буржоазната класа, на гърба на работническата класа, но и де факто, че отново вложените средства в производството са пак с цел увеличаване на печалбата и на мащабите на капиталистическата експлоатация. Защото инвестициите в условията на капитализма не са само нови фабрики, които разкриват нови работни места, но и фабрики, които принадлежат на една малка група хора, която се ползва от блага, създадени от целите колективи.

Успокоен от „еднаквата” икономическа основа на развитието на социалистическото и капиталистическото общество, Арон отива по-нататък към проблема за класите. В анализа на класовата структура на буржоазното общество той е склонен да заличава класовите различия. Неговото определение на класата като  „натрупване на групи от хора, свързани с обща работа, с общо дело” е основа на социална подмяна, която той прави, разглеждайки проблема за класите. Арон например, без да отрича пряко хомогенността на пролетариата в капиталистическото общество, се прави, че не вижда разликата между работниците и капиталистите, защото в капиталистическото общество имало социална подвижност. Излиза, че е трудно да се установи какво е работник и какво капиталист в съвременна Франция, защото имало работници, които получавали по-големи доходи от някои дребни капиталисти. Но че работническата класа като цялост няма жиненото равнище на френската буржоазия, това Арон не пише. Анализирайки класовия характер на социалистическото общество, Арон идва до удобното за него откритие на „една нова социална прослойка” в социалистическото общество. В нея Арон различава техническата интелигенция –инженери, директори на предприятия, което е нужно на Арон само за едно – да докаже, че ръководителите в соцалистическото общество имат отделни от работниците и селяните интереси, че между тях и трудовите класи имало борба, както и между самите работници и селяни. Пишейки за соцализма, той открива в него несъществуващи класови противоречия.

 Наистина в социалистическото общество съществуват две основни класи - работници и селяни, но може ли да се отделят в отделна група или класа хората, които извършват повече или по-малко квалифициран  ръководно-управленчески и творчески труд – например инженерите, директорите на предприятията, ръководителите на земеделските кооперативни стопанства, средният технически и управленски персонал и т.н Огромната част от ръководителите, малки и големи, в социалистическото общество са изборни лица. А никой не избира например собствениците на френските автомобилни заводи „Пежо”. Огромната част от ръководителите в социалистическото общество – малки и големи – са бивши работници  и селяни или са от селски  и работнически  семейства, свързани изцяло с трудовите класи на народа.

Вземайки повод от усъвършенстването в стопанската система на европейските социалистически страни, извършено през последните години, Арон твърди, че социалистическото общество се превръща в ... капителистическо. Засилването на банковия контрол, организацията на социалистическите обединени предприятия, концентрацията и централизацията на производството за Арон са доказателство уж за постепенното сливане на социализма с капитализма.

 Но „социализмът не е нищо друго – писа В. И. Ленин – освен държавен монопол, обърнат в полза на целия народ и поради това престанал да бъде капиталистически монопол”. Върху основата на стоковото производство в социалистическото общество се ползват някои удобни форми на организация на съвременното индустриално производство, които съществуват и при капиталзма.  Това обаче не може да бъде основа за сравнение между капиталистическата и социалистическата печалба, между монополистическия тръст и социалистическата външнотърговска централа, както и между социалната роля, която имат директорите на социалистическото и капиталистическото управление.

Очевидно Арон преследва две цели със своите теории. Едната е да разочарова трудовине слоеве от капиталистическите страни, които се борят против монополистическата  експлоатация. Той се стреми да им внуши, че няма смисъл да се борят, защото обществото, към което се стремят, не е много по-различно от това, в което живеят сега. Ароновите теории обаче са предназначени и за трудещите се от социалистическите страни. Най-голям успех за него ще бъде те да се разочароват от социалистическия строй, да се съгласят с неговите твъдения, че той нищо не струва.

Париж, юли 1965 г.