ПАВЕЛ ПИСАРЕВ     КАФЕ ДЬО ПАРИ

Съдържание

От нашия кореспондент...

ПО ПЪТИЩАТА НА ЕВРОПА

СРЕЩА С ЛЮКСЕМБУРГ

Тази седмица започна странно. Беше събота вечерта, когато сред потока от коли напуснахме Франция на път за Люксембург. Според всички предвиждания и разяснения на картата и туристическите справочници, трябваше скоро да сме в града. От граничния пункт Фризанж дотам са 12 км. Но след около двадесетина минути разбрахме, че вече сме се упътили към белгийския град Арлон. В падналата гъста мъгла се объркахме и докато се усетим, задминахме държавата Люксембург. А бяхме тръгнали специално за нея. Върнахме се и съвсем не съжалявахме за това.

Люксембург е означен на картата между Белгия, Германската федерална република и Франция. Във всички справочници са посочени основните данни – 2950 кв. км територия, 324 хиляди души население. Столица Люксембург – 73 хиляди жители. Трябва обаче да се отиде в Люксембург, за да се разбере и почувства реалният живот на тази държава и нейния народ. Колкото и бързо да може да се прекоси страната надлъж и шир, никой не прави това, без да се спре, да й погостува. Тя пленява с красивите Ардени, с мостовете над Мозел и Сур, с великолепната си столица. Малкият люксембургски народ е водил жестока борба за своето запазване, за правото си да бъде свободен.

Преди всичко люксембургчанинът не е нито белгиец, нито французин, нито германец, въпреки че някои често забравят за това. Тук още в 34 г. преди н.е. местното население е водило битки против Юлий Цезар. В 963 г. някой си Зигефроа изградил първите укрепления на Люксембург. През 1789 г. Люксембург изпраща депутати в Генералните щати. После следва една мъглява история, мъчна за разбиране не само от учениците. Във всеки случай в началото на ХІХ век тук има автономна държава.

Но по-важно е това, което е сполетяло Люксембург в нашия век. На 2 август 1914 г. германците нахлули тук и стояли четири години. На 10 май 1940 г. историята се повтаря. В условията на окупация на 10 октомври 1941 г. Хитлер провежда референдум за анексиране на Люксембург. Гордият народ отказва да се влее в Райха. Фюрерът побеснял от яд, когато му съобщили изборния резултат. Започва свиреп терор. Всеки пети възрастен е хвърлен в нацистикте лагери и фабрики-каторги. Цели семейства биват депортирани и разпилени на различни места из Райха. И до днес бащи и майки търсят отвлечените в Германия малки деца. Започва въоръжената съпротива, която и тук има своите герои.

Какво може да научи чужденецът за нравите и обичаите на този народ? Люксембургчани имат свой език, на който говорят помежду си. Освен това учат френски и немски. Записах девиза на тази страна, така както е на сградата на парламента: „Mir welle bleiwen wat mer sin” („Ние искаме да си останем, каквито сме”). Това е всъщност философията на този народ, когото другите уж в името на неговото добруване постоянно са искали да присъединят към себе си.

Тукашните жители са извънредно любезни, гостоприемни и мили хора. Сред тях като че ли не се намираш в Западна Европа. Те охотно канят на гости в къщи на мозелско вино с петел, заек или риба. На такава трапеза разговорите се водят леко. Най-напред започват с географски справки за това, къде е България, след това питат как е устроен животът у нас. Тук българинът с интерес ще чуе да му кажат: „Е, разбира се, у вас е така, но то е защото сте голяма държава. Много народ.” Още веднъж се убеждаваш, че всичко на света е относително.

След това любезните домакини ще те поканят непременно на разходка из града. Надписите на улиците са на френски, но не само това напомня за големия съсед. Тук, както в Париж, има „Капуцините”, „Сен-Мишел”, „Нотр Дам”. Градът е изключително любопитна гледка. Малки, тесни улички водят към цели средновековни квартали, от които сякаш електрическите лампи току-що са прогонили рицарите и трубадурите. Пред двореца (Люксембург е парламентарна монархия – великият дук Жан наследи в 1964 г. своята майка, великата дукеса на Люксембург Шарлота) човек може да стои захласнат както от церемонията, свързана със смяната на охраняващата го стража (пазят го само двама войници, а на смяната идва цяла рота), така и от причудливата му архитектура от ХVІ век.

Макар и да има корени далече в историята, тази държава е интересна със своето съвременно лице. Люксембург е една от най-богатите страни в Европа и света. По национален доход на човек от населението тя се нарежда веднага след Швеция и Швейцария. След нея са немалко велики и малки държави. Причината за този напредък е ясна: 49 на сто от населението е заето в промишлеността, 36 на сто – в сферата на услугите, и само 15 на сто – в земеделието. На 320-хилядното население се пада близо 4,5 млн. тона средно годишно производство на стомана и 1,5 млрд. киловатчаса електроенергия. Монополът „Арбед” е един от стоте най-големи монополи в света (750 млн. долара годишен оборот). Това е всъщност основният господар на страната.

Трябва да се знае, че в Люксембург всеки четвърти работник е чужденец (гражданство дават едва след десетгодишен престой), за да се обясни още една от скритите пружини на живота в тази страна. Както и в други западноевропейски държави, които внасят „жива стока”, и тук от чуждия работник печелят двойно. От една страна, той създава материални блага, получава по-малко и за него държавата не харчи пари за образование, здравеопазване и други социални услуги, а от друга – оставя тук парите, които печели.

В условията на Общия пазар Люксембург търси своето място в острата западноевропейска конкурентна борба. Тази страна отдавна е разбрала икономическата несъстоятелност на стопанството, изградено върху малка територия. Още от 1921 г. датира нейната митническа уния с Белгия, от 1960 г., заедно с нея и с Холандия изграждат известния „Бенелюкс”.

В страната – най-малък член на Общия пазар, може би най- много се говори за него. Тук е роден „бащата” на „малка Европа” Роберт Шуман. В града е седалището на Европейското обединение за въглища и стомана. В неговите органи работят около 3 хиляди чиновници люксембургчани и при всяка поредна криза на Общия пазар градът потръпва от страх, че международните органи и бюра могат да бъдат закрити или преместени другаде. Но, ако Общият пазар е донесъл на тази малка страна, която търси големи пазари за своята металургия и изгода в едно отношение, защо да се забравят и минусите. Преди всичко люксембургски ли е огромният концерн „Арбад”? Въпроси могат да се поставят и в друга насока. Например кой няма да се учуди, че Люксембург трябва да участва във военната интеграция  на Атлантическия пакт (НАТО), когато дори една Франция не смята това повече за нужно. От 1949 г. досега военните разходи на Люксембург са съставили над 120 млн. долара.

Прекрасната столица Люксембург е опасана от древни крепостни стени. Днес те са изменили напълно своето предназначение и в слънчеви дни по тях всички спокойно се разхождат. Народът на този град и на тази страна, както и всички други хора, живее с тревогите и радостите на нашия век, с надеждата за постоянен мир в света.

1966 г., „Работническо дело”