|
|
ОТП "БАЛКАНТУРИСТ" - КЛОН СОФИЯ СОФИЯ - ОБИКОЛКА НА ГРАДА 1968 г. |
|
|
|
КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН СПРАВОЧНИК
Абсида (гр. абсис, идос - свод, арка) - полукръгла, сводеста вдлъбнатина в стена на постройка, на арка или на храм. Акропол (гр. акрополис - горен град) - укрепена издигната част на древногръцкия град; в архаичния период резиденция на властта, а в последствие религиозно-политически център на града, където се намирали главните храмове и ставали празненствата. Служел за защита и убежище на населението по време на неприятелско нападение. Амвон (гр.) - площадка в христианските църкви, откъдето се чете евангелието и се произнасят проповеди. В раннохристиянските и византийските църкви се намира отстрани на хора или под централния купол, а в източноправославните е пред т. н. царски двери. В българската църква амвонът е издигната катедра в северната част на източната половина на църквата, срещу владишкия трон, прикрепен към някоя от колоните. Ангария - задължителна безплатна работа през време, на турското робство. Архитрав - основна напречна града, върху която ляга покривната конструкция, по-късно мраморен фриз под фронтона. Барелеф (фр.) - релеф, при който фигурите изпъкват над плоскостта, към която са прикрепени, най-много до половината на своя обем (нисък релеф). Базилика (гр.) - правоъгълно здание, разделено чрез на длъжни редове, колони или стълбове (пилони) на нечетен; брой части (кораби) със самостоятелни покрития. Средният' кораб е обикновено по-широк и винаги по-висок, така че горната част на стените му над страничните кораби получава, прозорци за директно осветление. Базиликата има обикновено пред входа правоъгълно помещение (преддверие, нартика), а в срещуположния край на средния кораб - абсида. Баптистерий (гр. баптисто - потапям - кръщелна) кръгло или многостенно здание, покрито с купол и предназначено за кръщение, разположено до църквата. Понякога за баптистерий се отделя помещение вътре в църквата (напр. старохристиянското строителство по българските земи). Барок (ит. барокко - украсен) - Художествен стил в европейското изкуство през XVI и XVII в., който се отличава с изобилие на украшенията (най-ярко се е проявил в архитектурата). Бейлербей - управител на най-голямата административна единица в Османската империя. Готика - архитектурен стил, който се появил през XII в. във Франция и оттам се разпространил в Западна Европа, където господствувал до края на XV в. Той се характеризира с остри сводове и островърхи кули и каменна резба, цветни стъкла, заострени отвесни форми и много скулптурни украшения. Дяконикон — дясната страна на олтаря. Мястото, където се държат кандилници, щипци, кандила, съндъчета за масло и други предмети, необходими за литургията. Елинизъм — културата и изкуството на Средиземноморския басейн, Изтока до Индия и Средна Азия, включително Кавказ и Черноморието от IV в. пр. н. е. до II—III в. от н. е. Възниква след походите на Александър Македонски. Представлявала синтез между източните култури и гръцката култура от класическия период - V-IV в. пр. н. е. Зограф —иконописец. Кааза (тур.) - околия в Османската империя. Канон (гр.) - 1. Църковно правило, установено от апостолите или църковните отци за вярата и обредите. 2. Съвокупност от художествени похвати и правила, задължителни за известна епоха. Правило, канон. Ктитор (дарител) - лице, което е построило храм или е дарило суми и недвижими имоти на храм. Капител - горна разширена част на колона, която се явява като характерен завършек и е обикновено украсена. Капитолий - римска крепост на хълм със същото име. Кервансарай - страноприемница за керваните по пътищата и в градовете на Средна Азия, Близкия Изток и Закавказието. Особено широко разпространение получи в IX - XIV в. с развитието на градовете и засилването на транзитната керванна търговия. Конха (гр.) - полукупол, покриващ полуцилиндрични здание; жилище на големец; дворец. [Грешка в оригиналния текст. Терминът "конха" е пояснен по-долу, а вероятно обяснението "жилище на големец; дворец" се отнася за думата сарай, част от думата кервансарай, обяснена по-горе. - Бел. Омда.] Конха (гр) - полукупол, покриващ полуцилиндрични части (абсиди, екседри) от различни сгради. Широко разпространена в римската, византийската и средновековната култова архитектура. Кораб (неф.) - надлъжно пространство в християнски храм, отделено с ред от колони или арки; колоните разделят храма на главен, по-широк и по-висок кораб, и странични кораби (по един или два от всяка страна). Медресе - мохамеданско средно духовно училище. Нартика (нартекс) - предверие, притвор - входно помещение в християнските църкви. Представлява закрита галерия или открит портик, разположен на запад от същинската църква или обгръщаш я от запад, север и юг. Некропол (гр.) некрос - мъртъв и полис - град) - наименование на гробище в страните на древния Изток, античния свят, Средиземноморието и Причерноморието. Некрополите биват подземни и могилни и в двата случая най-богатите погребения са в гробници (тухлени или каменни). Пиластър (фр.) - четириъгълна колона, изградена от едната страна на стена за украса или подпиране. Има база и капител Пресбитерий - централната част на олтаря, където е „Св. престол" (В първите векове на християнството църквите са се строели само над гробовете на отци (пресвитери) на църквата). Притвор - вж. нартика. Протезис - лявата част на олтаря. Мястото, където се съхраняват приборите за причастие - потир, дискоси, звездица и проскомидийно копие. Протосеваст - висш държавен сановник, управител на една или повече области. Регалии - знаци за царско достойнство - корона, скиптър и „държава". Ренесанс (фр.) - архитектурен стил от времето на Възраждането, който сменил готическия и възприел елементите от гръцко-римската архитектура. Рококо (фр.) - декоративен стил, първата половина на XVI в. произлиза от рокай - раковина. Санджак - административна единица в Отоманската империя, поделение на вилает; окръг. Севастократор - почетна титла във Византия и България, давана на кръвен роднина на царя. Табор - турски полк войска. Теке - жилище, обител на дервиши, мохамедански манастир. Тимпан (лат.) - площадка на фронтон, върху която има живопис .скулпторни изображения. Трансепт - правоъгълно пространство между олтаря и корабите на църквата. Лежи перпендикулярно на централния кораб. Форум (лат.) - градски площад, пазарище, площад в древния Рим, където е бил съсредоточен обществено-политическия живот на града. Фреска (итал. фр. - свеж) - стенна живопис направо на специално подготвена за рисуване стена. Бива суха фреска - върху изсъхналата вече стена, или мокра фреска - върху още влажната стена. Боите могат да бъдат маслени и постни, с различни разтворители - ленено масло, жълтък от яйце, варено мляко. Фриз - тясна ивица стена между архитрава и корниза, украсена с рисунки. Фронтон (фр.) - триъгълна или полукръгла украса над врата, прозорец или предна част на здания. Хамам - стара турска баня. Хипокауст (гр.) - система за подподово и стенно отопление на помещенията в античните жилищни и обществени сгради, осъществявано посредством прокарване на горещ въздух по канали или в свободно пространство под подовата настилка или между зидарията и облицовката на стената. Използувана по-късно от турците за отопление на хамамите (баните). Послужила като основа за създаване на лъчисто отопление. Хрисовул - царска дарствена грамота, подпечатана със златен печат. Ходжа - мохамедански свещеник.
ПРЕПОРЪЧВАНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1. Беседи за миналото на нашата столица, Национален съвет на ОФ, 1965 г. 2. София - водач за културните и исторически забележителности, „Наука и изкуство", 1959 г. 3. Монеджикова, А. - София през вековете, С, 1946 г. 4. Юбилеен сборник по случай 80-годишнината от Освобождението на София, С, 1956 г. 5. Градът в онези дни, статия от В. Помадова, в-к „Вечерни новини" от 2. I. 1958 г. 6. Как бе създаден гербът на София, статия от В. Помадова, в-к „Вечерни новини" от 1. II. 1964 г. 7. Акрабова-Жандова, И. - Боянската църква, София, 1960 година. 8. За сградата под Кореком - М. Станчева, в-к „Нар. култура", 1965 г. 9. Кожухаров, Г. - статия за т. н. хипокаустни и вентилационни системи под църквата „Св. Неделя" и в двора на хотел „Балкан", сп. „Археология" - 1965 г. 10. Василев, Ас. - Възрожденски майстори, София, 1966 г. Б. X. 11. Мавродинов Н. - Старобългарско изкуство, С, БАН, 1960 г. 12. Мавродинов, Н. - Старобългарско изкуство - XI-XIII в., СБХ, 1966 г. 13. Мавродинов, Н. - Изкуството на Възраждането, С, БАН, 1959 г.
|
|
|
|