Собствено Търсене

доверие и Благополучие: БЪЛГАРСКИЯТ СЛУЧАЙ В СРАВНИТЕЛНА ПЕРСПЕКТИВА

Николай Тилкиджиев

          Преобладаващите заключения на социолози и политолози за последните парламентарни избори на 5 юли 2009 г. в България са, че гласувалите са дали недвусмислен и категоричен кредит на доверие за мандат на управление на новата политическа формация ГЕРБ. Коментарите ще продължават да съпътстват ходовете на новото правителство, но е сигурно, че изборният успех бе на практика и наказателен вот срещу тогавашното управление, резултат и на масовата неудовлетвореност на хората от тяхното качество на живот, от равнището на тяхното благосъстояние и благополучие, израз на масовото недоверие към тогава управляващите и към официалните институции. Както ще видим по-долу данните от проведените изследвания изцяло обосновават и подкрепят логиката на получения изборен резултат. Пълната картина с обясненията на причините за този вот естествено включва и редица други нюанси, като тотално обхващащата държавните учреждения корупция, пронационалния вот в отговор на липсата на последователна държавна национална доктрина и етнополитика, цинични изяви на овластени партийни водачи и пр. Но това не отменя главното в извода от този приведен иначе малък фрагмент: каква изключителна е ролята на доверието в социалния живот, каква е реалната мощ на невидимата сила и значимост на доверието в социалните отношения, колко решаваща може да бъде загубата на доверието сред общественото мнение за направеното за хората, за тяхното качество на живот, затова те да живеят днес по-добре от вчера, за да виждат по-добра перспектива на техния живот и на случващото се в обществото.

Изборният успех в същото време крие своите рискове, той би бил нетраен, ако не се разкодират и осмислят посланията на избирателите. Никак не е случаен фактът, че българските граждани имат устойчиво и уникално ниско ниво на самоопределяне на собственото си благополучие и качество на живот, в сравнение с всички останали страни-членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. по данните на авторитетното Европейско социално изследване, проведено и в България през 2006 и 2009 г. Българите, по данни на различни международни проучвания от началото на 1990-те до днес, имаме най-ниска степен на удовлетвореност от живота си като цяло спрямо всички останали в ЕС, както и от дейността на основните държавни институции. Песимизмът, а не оптимизмът, е характерен за нас: най-малко в България са хората, които биха се нарекли удовлетворени, щастливи, успели, най-ограничени са хоризонтите на нашето утре, най-ниско отново у нас е доверието, което хората имат и към институциите, и към другите хора. Ниското или директно казано лошото качество на живот ни кара да се затваряме в себе си, да нямаме доверие не само към държавни учреждения, но и към обкръжаващите ни хора, да гледаме и на тях като на опитващи се да ни измамят и подведат. Наред с другото, българското общество се превърна в общество на ниското доверие(low-trusted society). Колкото и това лично да не ни харесва и да противоречи на нашенското патриотарско самочувствие. Очевидно, който се изправя пред такова състояние на обществото, на общественото мнение, на отделния човек и се заема да внесе определен порядък и приоритети, поема доста сериозни предизвикателства и затова политическата воля и решимост за промени са от първостепенна важност. Хората избраха Б. Борисов защото видяха в него тъкмо такава воля и решимост.

По-долу ще се опитам да установя: 1) Защо повечето хора в България се изживяват в голямата си част, че са на дъното, в каква степен те смятат своето качество на живот, благополучие, за твърде ниско? 2) Какво е сред българските граждани доверието към другите хора (т.нар. социално или междуличностно доверие) и към официалните институции (обозначавано като политическо доверие)? 3) Как да разбираме и измерваме доверието в европейския и българския контекст, каква е зависимостта на доверието от качеството на живот и благополучието? 4) Какви са причините за страховете на българите, влияещи върху неудовлетворителните им самооценки? 5) Къде сме ние? сред склите за самооценка на доверието и благополучието спрямо другите страни в ЕС? Отговорите на тези въпроси могат да улеснят търсенето на по-добри варианти за перспективите за благополучието и доверието на българските граждани.

Всички следващи разсъждения се базират най-вече на данните от двете представителни за пълнолетното население в България проучвания в общата методологическа рамка на Европейско социално изследване-ESS, в сравнение първо, времево, с данните за България от 2009-та спрямо тези от 2006 г.,  и второ, в международен план, спрямо другите страни-членки на ЕС[1]. За отделни въпроси имам предвид съпоставка с отговори в рамките на други също така важни международни, сравнителни, репрезентативни теренни изследвания, проведени и в България, като двата поредни тура на Европейското изследване на качеството на живот-EQLS (2003 и 2007)[2], Европейското изследване на ценностите-EVS (2008)[3], и двата изследователски модула на Международната програма за социални изследвания-ISSP (2008)[4]. Така, емпиричната основа на следващите разсъжденията е напълно достатъчна.


 

[1] Подробно за най-мащабната европейска програма за социални изследвания Еuropean Social Survey-ESS вж. в: http://ess.nsd.uib.no/, както и в уводните думи на Лилия Димова, национален координатор на ESS за България (www.ess-bulgaria.org), в горецитираната книга: Тилкиджиев, Н. и Л. Димова, съст. 2010. Благополучие и доверие: България в Европа? (Сравнителен анализ по Европейското социално изследване ESS 2006/2009). София: Изд. Изток-Запад, с. 15-28.

[2] Данните от двете издания на Европейското изследване на качеството на животEQLS са публикувани в Интернет сайта: www.eurofound.eu.int

[3] Данните от Европейското изследване на ценностите-EVS за 2008 г. са ми предоставени от ръководителя на българския екип на изследването Георги Фотев. За данните по страни - вж. също в: http://www.europeanvaluesstudy.eu/

[4] Става дума за модулите Спорт и свободно време и Социалното неравенство, проведени на терен у нас през декември 2008 г., като част от най-обхватната програма за социални изследвания International Social Survey Programme-ISSP, в която участват изследователски екипи от 43 страни в света от 5-те континетта (http://www.issp.org). Национален координатор на ISSP за България от 1993 г. насам е Лилия Димова (http://asa-bg.netfirms.com).

 

омда


Начална страница

Copyright 1998-2012  OMDA Ltd. Всички права запазени

 Add to Google