Касовата бележка (социологическо изследване)

ГЛАВА ТРЕТА

ДРЕБНИТЕ  ТЪРГОВЦИ  НА  ХРАНИТЕЛНИ  СТОКИ

Нека започнем с кратък портрет на анкетираните търговци – какви са включени в изследването, проведено на терен от 1 до 18 април 2005 г.? Става дума за 96 действащи управители на малки търговски обекти, избрани случайно, по метода на квота, във всички 28 областни градове, като най-много са в София-град – 11, в Пловдив – 8, в Ловеч и Габрово – по 5, в Благоевград, Видин, Враца, Монтана, Плевен и Търговище – по 4, в Стара Загора, Смолян, Перник, Кюстендил, Кърджали, Варна и Бургас – по 3 и т.н. От избраните 96 малки магазини и заведения за обществено хранене из цялата страна повечето (3/4) се оказаха с продължителен стаж в търговията: 40.7% са с над 10 г. стаж в бранша, други 33.3% - между 6 и 10 г. и едва около 6% са от около година. Т.е. анкетираните разбират достатъчно от търговия. Около 2/3 са със средно (специално или общо) образование, като има и доста висшисти – 23%. Това предпоставя необходимото интелигентно ниво на събеседване по време на анкетата. Съотношението мъже-жени е почти поравно, с леко преобладаване на жените-търговки. Голямата част от тях са омъжени/женени, само 13.7% от тях не са встъпвали в брак.

Търговците отговарят на анкетна карта с 53 въпроса.

Какъв тип е бизнесът на тяхната фирма? От тях 84 (87.5%) се занимават с търговия с хранителни продукти, 11 (11.5%) са ресторантьори и 1 (1%) е хотелиер. Сред тези търговци преобладават с фирми, регистрирани като ЕТ (86.3%), останалите поравно са с ООД или ЕООД. Голяма част от тях (41.6%) са създадени през последните 5 години (2000-2005) и над половината (52.8%) са регистрирани по времето на мандатите на последните две правителства (1997-2005). Повечето от нашите респонденти имат малък бизнес (поначало те са съзнателно подбирани в изследването такива, изхождайки от хипотезата, че повече от проблемите с касовите бележки са при тях): това са главно малки търговски обекти, с клиенти главно от квартала и близките райони; 61.9% от тях имат до 3-ма наети работници или служители и само 15.8% са с над 11 наети работници/служители. При това в повечето случаи става дума за смесена форма на семеен (фамилен) бизнес – 79.3% посочват, че имат по 1-2 назначени членове на семейството във фирмите, а други над 20% са включили и повече свои родственици.

Прави впечатление, че анкетираните дребни търговци нямат чувство за принадлежност, за идентичност към някаква определена професионална общност, гилдия: 91.7% от тях не членуват в каквато и да е бизнес-общност, браншова или регионална организация. Това е сериозен проблем за тяхното конституиране и съществуване като стопански субекти – за координиране, споделяне и защита на техните общи интереси, те са единични, неорганизирани участници в пазара, което ги прави уязвими както към по-едрите търговци в бранша, така и към ощетяване от страна на държавни органи, от страна на нелегитимни структури, от рекет и пр. Разбира се, нечленуването в браншови или регионални организации може да е причинено от това, че съществуващите сега са казионни, създадени отгоре, или пък те са терен за личностна изява и кариера на отделни лица и техни среди, опити за монополизъм и пр. Но не е трудно да се досетим, че и за самото общество и за отделните граждани ще е полезно приобщаването на малкия бизнес в определени действително приемани и работещи общностни форми, които не накърняват свободата и самостоятелността им, а благоприятстват въвеждането и поддържането на общи норми на стопанско и публично поведение. Още повече, че предстоят сериозни изпитания за дребния бизнес с подготовката за присъединяването към Европейския съюз.

Последното още сега притеснява дребните търговци. Едва 12.6% заявяват, че отсега са готови и отговарят на нормативните изисквания на Европейския съюз. Останалите споделят, че още не са наясно с изискванията (37.9%), че са започнали подготовка за това (25.3%) или пък че изобщо не могат да покрият подобни изисквания (12.6%), или че засега тези въпроси не ги интересуват (11.6%). Явно в момента съществува доста голямо объркване сред тези търговци какво ще стане с техния бизнес и то само след две години. Повече от половината от тях (51.6%) споделят, че “не могат да кажат какво ги очаква” и че е “трудно да преценят следващите промени”, а други 23.2% са песимисти, че предстоящата конкуренция и високи изисквания ще са непосилни за тях. Само ¼ от тях са оптимисти, че с находчивост и предприемчивост смятат, че ще се оправят. Вътрешната детайлизация на данните показва, че тези оптимисти не са сред младите търговци, а сред по-опитните (между 40 и 60 г. възраст и с по-голям стаж с фирмата). Може би един от вариантите за по-успешна и по-лека адаптация в тази насока е споменатото обединение и организиране на работещите в този бранш и този обем на бизнес.

Необходимостта от създаване от дребните търговци на общи организирани форми е безспорна не само заради предстоящите изпитания с влизането на страната в Европейския съюз, но и за защита на общите им интереси днес. Съществува мнение сред обществеността, че търговците, вкл. дребните, са подложени на рекет, че те често трябва да дават подкупи, рушвети, комисионни, дребни подаръци на държавни служители, за да им върви бизнеса. Какво споделят самите дребни търговци в тази анкета? Естествено, трябва да се има предвид, че искреността и достоверността по такива въпроси не може да е голяма – едни ще скриват, че са рекетирани, за да не би споделянето да им попречи на бизнеса, други могат и да преувеличават влиянието и натиска на държавни служби. Въпреки тези уговорки, признанието, че над ¼ (25.3%) са давали (макар и по-скоро рядко) подкупи, рушвети, за да може търговския им обект да работи нормално – не може да не предизвиква безпокойство. И това би се приело за безпочвен упрек, ако не е последвано и от конкретизация – на какви по-точно длъжностни лица търговците се налага да дават комисионни, подкупи, рушвети, дребни подаръци. Допускаме, че част от анкетираните не искат да признаят това (не случайно 65.7% са неотговорили на този въпрос), за да не си усложняват отношението с властите. Независимо от това притеснение споделеното не е безобидно: 12.5% споменават, че са давали подкупи на общински служители, други 8.3% - на данъчни служители, 7.3% - на санитарно-хигиенни служители (ХЕИ, ДВСК, противопожарни), а други – на полицаи и охранители. Накратко, въпреки че е непредставителна, анкетата по свой начин по-скоро потвърждава, че дребните търговци работят в корупционна среда, което затруднява дейността им и внася допълнителна несигурност и други критерии за успех. Допълнително потвърждение е и отговорът на 12.6% от анкетираните, че в техния собствен район на търговска дейност има злоупотреби и рекет върху търговци от страна на контролни данъчни органи при проверки за касови апарати и касови бележки, и че още други 20% са чували за такива случаи извън техния район. Очевидно, нужни са нови инициативи за пряка възможност за сигнализиране към по-високи инстанции за проверки на подобен рекет (вкл. известяване за телефонни номера за сигнали) – за пресичане на възможностите за корупционни действия, за строги санкции на доказани корумпирани служители и най-вече за създаване на обстановка на гражданска и професионална нетърпимост към такива действия.

Безпокойство предизвиква и споделянето, че далеч не са изключения, че търговците по-често или по-рядко получават стоки с неизрядни документи (нефактурирани, необмитени, без знаци за заплатени такси и пр.). Това признават 49% от аткетираните. Какво значи това? Нима в половината от случаите на търговците (а това са търговци с хранителни продукти!) се предлага нередовно документирана стока? Трудно е да допуснем, че повечето от тях връщат и неприемат такива стоки; най-често стоките с неизрядни документи им се предлагат за изкупуване на по-ниски цени, но затова пък и рисковете за качеството и годността на стоките са по-високи.

Каква е осведомеността, отношението и поведението на търговците към данъчната система у нас? За немалка част от анкетираните много от хората у нас не си плащат данъците. Близо 1/5 (19.8%) от анкетираните търговци смятат, че между 60 и 90% от хората укриват данъчните си задължения, други 18.7% допускат, че между 20 и 50% от хората крият доходите си от данъчните. Дали това допускане говори за подобно лично отношение е трудно да се прецени, но е възможна такава връзка.

Тук е интересно да сравним степените на съгласие и несъгласие спрямо поредица от твърдения за данъците и данъчната система от страна на анкетираните търговци и от страна на населението (по репрезентативното изследване, проведено успоредно и по същото време). Търговците в по-малка степен са категорични, че на практика “повечето хора у нас си плащат данъците и че само мошениците и престъпниците си укриват доходите”; вероятно, като хора имащи чести контакти или наблюдения с колеги от бизнеса, а и с данъчните служби, те имат по- конкретен поглед за допускани пропуски. Същевременно, тъкмо анкетираните дребни търговци са много по-категорични, че не се налагат достатъчно санкции към онези, които не си плащат данъците и че трябва да има сериозни и строги санкции. Т.е. търговците не искат да не си плащат данъците, а напротив – че всички трябва да си плащат и да се наказват онези, които не спазват данъчните си задължения. При това търговците в много по-голяма степен лично очакват санкции ако те не са си платили някои данъци. Заедно с това, те показват (чрез друго твърдение), че са повече за по-ниски данъци и за една по-справедливо разпределена данъчна тежест между различните групи в обществото.

Спазването на данъчните задължения е функция, следствие на познаването, осведомеността за данъчната система. Интересно е, макар и непряко, да съпоставим осведомеността в това отношение на българските граждани от различни социални групи и анкетираните дребни търговци. (Вж. Таблица 1)

Таблица 1

Доколко познавате данъчната система у нас и данъчните си задължения? (%)

(1-18 април 2005)

	Граждани (репрезентативно ЕСИ)		Търговци (квотно ЕСИ)
	Данъчната система	Данъчните  задължения	Данъчната система	Данъчните задължения
Познавам много добре	5.8	25.7	18.8	49.0
По-скоро познавам	34.6	42.3	62.5	47.9
Не познавам	59.6	32.0	18.8	3.1

Таблицата съдържа много интересна информация. Малко българи познават толкова важна, основополагаща икономическата и социалната политика, каквато е данъчната система у нас. Още хората не могат да преценят каква е ролята на данъчната система и необходимостта тя да заработи още по-ефективно, прозрачно. Близо 60% направо си признават, че изобщо не я познават, а е възможно и процентът на частичното й познаване да е леко завишен (респондентът често предпочита да изглежда по-информиран, отколкото действително е). Още по-притесняващо е, че едва ¼ заявяват, че познават много добре собствените си данъчни задължения. Това, редом с другото, говори и за доста дефицит на разясняваща, информационна дейност на самите данъчни ведомства, за нуждата от широкомащабни информационни кампании, които да стигат до всички основни слоеве от населението. Познаването на данъчната система е основа за редовното поведение на данъкоплатците, но за това явно предстои още много работа, особено по инициатива на държавните органи, вкл. на Министерство на финансите. Държавата се крепи на редовното плащане на данъците, но за постигане на това се изискват системни и стигащи диференцирано до различните социални групи усилия. По-детайлизираната информация показва, че сред непознаващите данъчната система и непознаващите данъчните си задължения са главно работници, пенсионери и безработни – това са хора с често по-ниско образование, по-възрастни и живеещи в малки селища.

Данъчната осведоменост сред търговците е естествено по-висока, редовното плащане на данъци е част от техните задължения за търговската им дейност. Едва към половината от тях обаче заявяват, че познават данъчните си задължения – и въпреки, че това е два пъти повече от общата осведоменост на гражданите, то е твърде малко за търговци. А смелостта да заявят, че познават данъчната система имат едва 18.8%. Твърде преувеличен изглежда делът на заявилите, че “по-скоро познават” данъчната система (62.5%). Или, казаното относно ниската данъчна осведоменост на населението се отнася в голяма степен и за анкетираните дребни търговци. Просвещаващата кампания трябва да обхване и тяхното съсловие.

Очебийна е нуждата да се инвестира в поредица от диференцирани за различните слоеве разяснителни кампании, особено чрез средствата за масова информация. Медиите са подходящи за информационен посредник и анализирайки получените данни от изследването, че и гражданите в цялата страна, и анкетираните търговци очакват да бъдат информирани по данъчните въпроси най-вече чрез вестниците и радио и телевизионните предавания (43.5% от гражданите и 48.4% - от търговците). В същото време, и едните, и другите - по около ¼ от тях - приемат, че много може да се помогне още в училището и на работното място.

* * *

На този фон сме подготвени да осмислим по-пълно информацията относно въпросите към търговците за касовите апарати и касовите бележки.

Може да се приеме като допълнителен успех на изследването, че е постигната добра степен на откровеност при анкетата с дребните търговци с хранителни стоки. 21.9% от тях директно, в прав текст, си казват, че имат резервен касов апарат, което би трябвало да е недопустимо. А повече от половината (55.2%) признават, че към касовия апарат си помагат с ЕЛКА, компютър или друг сметачен апарат. За експертите е ясно, че това определено говори за нормативно нарушение, при това в доста разпространен мащаб. От практиката можем да предположим, че най-често касовият апарат се дублира с друго сметачно средство и така в касовия апарат не се отчита целия и реалния оборот. ЕЛКА-та и компютърът играят ролята не само на сметачно средство: така не се вкарва в паметта на касовия апарат реалния оборот (той се “определя” допълнително от търговеца), а другите сметачни средства играят ролята да уверят клиентите колко е “точно” и по правилата всичко. Откровеността на търговците в анкетата стига дотам, че около 17% от тях изброяват по-разпространени нарушения с касови апарати. (Авторският екип на изследването не допускаше чак такава откровеност, а по-голяма дискретност и лоялност към колегите от бранша). Като разпространени нарушения те посочват: изтриване на памет, кражба на касов апарат и повторното му ползване, втори касов апарат, няколко касови апарата, неиздаване или нередовно издаване на касови бележки (бон), “не се чука всичко”, незаверен касов апарат и пр.  Тези нарушения са известни за специалистите, но тук е важно, че самите търговци споделят. Същевременно, странно е, че 42.7% не знаят какви санкции се налагат при използването на нередовен касов апарат.

А дали и колко издават касови бележки търговците? Директният въпрос е безсмислен, те не биха така явно признали очевидно свое системно закононарушение. Според търговците, клиентите не си взимат винаги и често касовите си бележки: за половината търговци бележки се взимат от клиентите по изключение и рядко, а едва 18.8% твърдят, че това става винаги. Сравнявайки аналогични отговори на клиентите от репрезентативното проучване, както и от допълнителните качествени изследвания в две по 100 обекта в столицата, можем уверено да твърдим, че дори в много по-голяма степен клиентите не взимат и не изискват касовите си бележки. Естествено, тук има разлики между различните елементарни действия във връзката търговец-клиент:

o                   дали търговецът изобщо издава касова бележка (или само “чука нещо на апарат” – на ЕЛКА, на компютър и пр., вкл. нещо се върти на хартиена лента-руло, просто “за авторитет”, за да е по-достоверно за клиентите);

o                   дали издаваната касова бележка е легитимна, според законовата наредба[1][2], като напр. много често със записано “стоки от Група 1” вместо името или кода на самата стока и т.н.;

o                   дали търговецът ако издава я предлага, връчва на клиента (често търговецът или изобщо не откъсва бележка или я оставя на щанда сред множество други бележки – иди търси своята...; явно има “ценови праг” кога да се издава бележка в малките магазини – най-вероятно “прагът” варира между 1 и 5 лева на клиент);

o                   дали клиентът я изисква (74.5% много рядко или никога не изискват бележки);

o                   дали клиентът я взима (най-често той я оставя на самия щанд или я изхвърля веднага след като напусне щанда);

o                   дали клиентът я проверява и запазва (както се разбра за 62.4% - твърде рядко или никога не проверяват);

o                   дали клиентът реагира при неточна сметка (27.4 от гражданите сочат, че винаги реагират в такива случаи).

Това са поне осем различни елементарни действия, според които (и според съчетанието от които) можем да имаме доста различни ситуации. Въпреки многообразието на конкретните ситуации, възловият проблем в това взаимодействие е, че клиентите много често, в повечето случаи, сякаш не са заинтересовани да си вземат касовата бележка, те най-вероятно не осмислят защо да я взимат. Към 75%, т.е. ¾ от гражданите у нас заявяват, че никога или много рядко изискват касовата си бележка при пазаруване. Над 62% никога или много рядко проверяват касовата бележка за коректност на сметката, около 64% не си водят домашно счетоводство и не събират касовите бележки. Просто, в голямата си част хората не смятат касовата бележка за нещо важно, което има връзка с техните разходи, покупки и в крайна сметка - с техния собствен жизнен стандарт.

Интересна е съпоставката между поведението на клиентите и на търговците за изискването на касовите бележки. Ето сравнението: търговците, изискващи винаги при покупките си касовите бележки, са над два пъти повече отколкото при всички граждани (по репрезентативното изследване), и обратно, търговците, които никога не си искат фискалните бонове са два пъти по-малко от всички граждани. Т.е. търговците си искат, но сами най-често не издават касови бележки...

Какви предложения могат да се направят в тази проблемна ситуация? От една страна, търговците най-често не издават и не връчват на клиентите фискални бонове (много проучвания, вкл. и в настоящото, показват например, че най-често не издават касови бележки в дребните квартални магазини за хранителни стоки); от това търговците печелят с необявяването и неотчитането на реалния си оборот и неплащане на част от данъците. От друга страна, самите клиенти не разбират какъв е техният интерес да настояват да получат касова бележка, как фактически губят косвено, като данъкоплатци, на практика “доплащайки неплатеното” от данъците на недобросъвестните търговци. От този затворен кръг печелят такива търговци и “сивата икономика”, а губят и националната икономика, и държавния бюджет, и отделните граждани. Дори конкретно погледнато, неполучаването на касови бележки не позволява на клиентите да си проверят сметката за закупеното, както и да разчитат на евентуална рекламация при некачествени стоки.

Как да се промени отношението на гражданите? Как те най-лесно да разберат къде им е ползата от касовите бележки, как да се събуди и активизира гражданското съзнание и реакция в областта на финансовия контрол откъм клиентите, купувачите, потребителите?

Може да се започне с някои конкретни стъпки. Ето например някои варианта.

Досегашната практика изискваше до касовия апарат да се постави надписа: МОЛЯ, ИЗИСКВАЙТЕ КАСОВА БЕЛЕЖКА! С по-скорошните нормативни промени се предложи надписът да гласи: МОЛЯ, СЪХРАНЯВАЙТЕ КАСОВАТА БЕЛЕЖКА ДО НАПУСКАНЕ НА    ОБЕКТА! Каква е ползата от промяната? Съмняваме се. Какво става дори когато това се спазва (а реално то изобщо не се спазва!)? Купувачите (ако изобщо получат касова бележка) или не я взимат или само изхвърлят бележката извън магазина. Но пак няма да разберат за какво може да им потрябва и какви права им дава касовата бележка.

Много по-ефикасно би било ако се постави на видно място в магазина и се държи на спазването му следното кратко послание-указание:

     Така вече би станало много по-ясно на клиентите:

§         че касовата бележка може да им потрябва наистина;

§         че това е в техен собствен интерес;

§         че иначе могат и “да се минат”, да бъдат излъгани в сметката и пр.

Вероятно е добре на видно място до щанда да има задължително и стикер за санкцията при неиздаване на касова бележка. Например:

Така става още по-ясно на клиентите:

§         че нещо губят, ако не получат касова бележка;

§         че щом има такива санкции – това вероятно е сериозно нарушение;

§         че държавата се грижи за защита на техните интереси.

 И такъв стикер задължително да има при ВСЕКИ щанд и касов апарат, залепен на постоянно видно за клиентите място. (При липса на стикера – да се налагат големи глоби на търговеца.)

Може да се добави и вариант за участие и печалба в томбола/игра за събрани касови бележки за спечелване на големи предметни награди – лека кола, компютри, битови уреди и пр. (такава идея е била лансирана преди). Това активира у отделния гражданин желанието - да спечели много с малко усилия. Важното е, че на практика ще се постигне заинтересованост в издаването и изискването на фискални бонове, а покрай това ще започне процес на осмисляне на този резерв за гражданско участие във фискалния контрол отдолу.

Може и да се въведе и награда за търговци на квартални магазини за хранителни стоки, издаващи редовно и редовни касови бележки. Това би създало “насрещно движение” срещу нарушителите в самия бранш, които освен другото уронват престижа на колегията пред обществеността. База за това има: 22.1% от анкетираните дребни търговци заявяват, че сред колегите им има и такива, които не издават или рядко издават касови бележки и които с това са нелоялна конкуренция за тях.

Надяваме се всичко това да даде бърз и добър ефект. Горните два синтетични надписа, послания към гражданите, могат, под съответна по-привлекателна и по-интересна външна форма (чрез конкурсен подбор), да се включат в цялостна мащабна кампания, с поредни етапи и пр. – да се излъчват по различен начин по централните медии, по най-гледано време и на най-четени места, с обяви по спирки, в обществени превозни средства, а и на други подходящи видими места.

Препоръка, вече отнасяща се само до Главно Данъчно управление и териториалните данъчни подразделения, е да се направят скоро масирани проверки, с които да се санкционира ползването на допълнителни сметачни апарати (компютри, ЕЛКИ и пр.), които както се разбира се ползват масово в малките магазини и са очевидни нарушения, да разберат добре търговците, че дори наличието на друг сметачен апарат на щанда е вече нарушение. При тази проверка е добре да се проверят и редовността на самите касови бележки – практиката ни уверява, че те не отговарят на Наредбата, липсват част от данните, вкл. за покупките, което ги прави невалидни и непригодни за евентуални рекламации.