ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

 

СКРИТАТА ИКОНОМИКА:

ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В УКРИВАНЕТО НА ОБОРОТИ

 

 

І. Разбирането за скрита икономика

Скритата икономика е част от неформалния икономически сектор, който съществува във всяко едно общество. Тя е продукт на пряката промяна в начина, по който едно общество преформулира границите на законното и незаконното и на способността му да регистрира незаконните действия. Терминът скритата икономика се прилага към цялото многообразие от нередовни (непрофесионални) нарушения срещу собствеността. Най-голямата част от тях са документни измами във връзка с данъчното облагане и социалното осигуряване: недекларирани или занижено декларирани доходи; избягване или внасяне в непълен размер на вноски по социалното осигуряване; измами с цел незаконосъобразно получаване на социални обезщетения и помощи; митнически нарушения и измами. Те създават една „невидима система на доходи“, които са незаконни.

Предмет на изследването в тази част  е само един елемент от скритата икономика - индиректното участие на гражданите в скритата икономика в качеството им на клиенти, които, като не изискват касова бележка при покупките си, не възпрепятстват укриването на обороти. Целта е да се опише това индиректно гражданско участие, да се анализират факторите, които го стимулират и да формулират насоки за действие. Наред със собствения анализ, се описват основните изводи от български и световни изследвания върху данъчното укриване и скритите обороти, в частност. Те биха спомогнали по-точно да се интерпретират изследователските находки, както и да се направят някои принципни заключения за факторите, определящи скритата икономика, и за границите на пряка намеса на данъчните служби.

 

ІІ. Скритите обороти – степен на разпространение

Национално-представителните панелни изследвания на Витоша Рисърч (ноември 2002г. – ноември 2004г.) показват, че укриването на обороти устойчиво намалява. Една от най-забележимите и постоянни тенденции през последните две години е трайното спадане на дeла на случаите, в които не се издават данъчни документи за извършени покупки или ползвани услуги. Дори в сектора на услугите, доскоро почти изцяло „сив” има известно ограничаване на неиздаването на данъчни документи. Въпреки че тези практики в сектор “Услуги” са все още най-малко два пъти по-разпространени при търговията със стоки, постепенно настъпва положителна промяна и се увеличава предоставянето на услугите в съответствие със законовия регламент (Витоша Рисърч, “Скритата” икономика в България. Доклад, 2004).

Намаляването през ноември 2004г. на стойността на обобщаващия индекс за укритите от фирмите обороти чрез неиздаване на касови бележки и фактури се дължи преди всичко на наблюдаваното известно „изсветляване” на сектора на услугите и на продажбите на стоки за ежедневна употреба. При стоките за дълготрайна употреба този процес върви с по-бавни темпове и все още значителна част от продажбите на част от бялата и черна техника – повече от една четвърт – остават нерегистрирани и неотчетени.

 

Индекс ”Скрити обороти” (минимална – максимална стойност 0 – 10)

	Ноември 2002г	Февруари 2003г	Март 2004г	Ноември 2004г
Издаване на данъчни документи за извършени покупки и ползвани услуги	3,80	3,69	3,50	3,42
Дял на случаите на издаване на данъчни документи за извършени покупки на стоки за дълготрайна употреба	0,73	0,80	0,66	0,99
Дял на случаите на издаване на данъчни документи за ползвани услуги	6,84	6,38	5,77	5,83
Честота на издаване на касови бележки за определени групи стоки	3,83	3,89	4,07	3,45

 

Източник: Витоша Рисърч. 2004. “Скритата” икономика в България. Доклад.

 

Все още най-често не се издават данъчни документи при продажбата на алкохол, тютюневи изделия, книги и учебници. Въпреки това, през изминалите две години се наблюдава сериозно ограничаване на случаите, в които респондентите са посочили, че никога не са получавали документ при покупката на този вид стоки.

Неиздаването на данъчни документи е още по-силно изразено при ползването на услуги срещу заплащане. За някои от тях, практиката да не се отчита официално извършената услуга, достига до 75-84% от случаите на ползването им – поддръжка на  домакинството (почистване, косене на тревата); професионални услуги; поправка на жилища (дърводелски, ВиК услуги, боядисване). Въпреки това, се регистрира известно ограничаване на „сивотата” в сферата на услугите. С постепенното професионализиране на някои от тях (напр. услуги, свързани с грижа за хората или с приготвянето и сервирането на храна, транспортни услуги) и създаването на специални фирми, които се занимават с тях, намаляват и случаите, в които предоставянето на подобна услуга изобщо не се регистрира официално. Все още обаче “сивотата” в сектор “Услуги” продължава да е най-малко два пъти по-висока, отколкото при търговията със стоки. Средният дял на неполучилите касови бележки за ползвана услуга остава твърде висок - 60,4 %. За период от две години значително се увеличава данъчната тежест спрямо доходите на хората и плащането на дължимите данъци вече води до лишения повече от две трети от домакинствата.

 

ІІІ. Фактори, влияещи върху избягване на данъчното облагане

Световният опит в изследванията на скритата икономика показва, че съществуват няколко основни фактора, които стимулират търговците да крият своите обороти:

Икономическата и социалната политика на държавата:

величината да данъците

тежестта на социалното осигуряване

стабилността на икономическата и социалната политика на държавата (липсата на чести промени и на такива, влизащи в сила със задна дата, накратко – липса на законодателен хаос) и рационалността на административното обслужваше (пестенето на време)

тежестта на санкциониране при укриването на обороти и доходи;

 (Не)Доверието, което гражданите оказват на държавните и политически институции в една страна. По отношение на данъчното облагане то е в пряка връзка с възприемането на данъчната система като справедлива или не;

Данъчен морал - наличието/отсъствието на нагласа, че плащането на данъци е гражданско задължение на всеки. Данъчният морал е пряко повлиян, от своя страна, от отношението на индивида към държавата, от доверието в нейните институции.

Граждански контрол и социално/пазарно санкциониране (възпрепятстване) на данъчните измами.

Институционален контрол - ефективност на контролните институции, които трябва да следят за спазване на данъчното законодателство или степента на риска при данъчни измами.

 

1. Икономическата и социалната политика на държавата

Тежестта на данъчното облагане и величината на разходите за социално осигуряване са доказан фактор за сенчеста икономика. Там където имаме големи данъчни тежести, е най-голяма вероятността да се открият и големи дялове на сенчеста икономика (вж. таблица 1 в приложението).

През 1997 г. корпоративното облагане в България беше над 40%, както и най-високата пределна ставка върху доходите - 40%. В годините след 1997 г. директните данъци бяха намалени по време на управлението на две правителства. През 2005 г. данък печалба вече е 15% - един от най-ниските в Европа. През 2005 г. данъкът върху дивидентите беше намален от 15% на 7%. Така корпоративното облагане е значително намалено. Данъкът върху добавената стойност в България е непроменен със ставка 20%, но останалите косвени данъци растат всяка година. Като цяло, данъците върху потреблението се повишават значително, както като ставки, така и като приходи от тях.

През последните няколко години данъкът върху доходите беше намален (вж. таблица 2 в приложението). През 2005 г. облагането на физическите лица е между 10 и 24% в зависимост от доходите. Въпреки това, размерът на социалните осигуровки остава непроменен на ниво от 42.7% (35% за едноличните търговци), което е едно от най-високите в Европа. Техният максимален и минимален размер се повишава всяка година. Ако съберем социалните осигуровки и личния данък, то общото данъчно бреме върху дохода на физическите лица за повечето хора е незначително по-нисък. За повечето еднолични търговци специално, които плащат социални осигуровки и данък върху доходите, с доход между 1 000 и 1 800 лв. данъчната тежест, по изчисления на Института за пазарна икономика, всъщност нараства.

Бизнесът е склонен да оценява не тежестта на всеки вид данък поотделно, а да мисли в категориите на това какво му се отнема в крайна сметка. Затова, дори в случаите когато данъците върху доходите и печалбата са ниски, ако социално-осигурителната тежест е голяма, стимулът за избягване на данъчното облагане остава висок. Тъй като е ЕТ представляват огромната част от регистрирания бизнес в България, и със сигурност дори още по-голяма част, що се отнася до занимаващите се с търговия, може да се твърди, че за тях данъчното бреме нараства или в най-добрия случай остава непроменено. Това означава, че на практика стимулите да укриват обороти и да избягват данъчното облагане са се увеличили или поне не са отслабнали.

Какъв е интересът на наемния труд да избягва данъчното облагане? При една работна заплата от около 300 лв., отнетите за данъци и осигуровки средства представляват около 40%, тоест работникът получава по-малко от 60% от приносът му за икономиката[1]. От тук следва, че всяка от страните по трудов договор има значителен стимул да избегне плащане на данъци.

Демографията на облагането е такава, че малка група хора издържа всички останали. Българските граждани, които произвеждат доход, са 2.2 млн. (заети в държавни и частни предприятия) или 33% от тези над 15 години. Останалите 67% са нетни получатели на преразпределението от държавата и включват пенсионери, държавна и местна администрация, всички наети, чиито заплати се изплащат от бюджета (без несубсидираните предприятия с държавно участие), безработните и получаващите държавни стипендии. Това означава, че вероятно отношението на социалните групи, които по различен начин са засегнати от данъчното облагане, ще бъде различно.

 

2. Недоверието в държавните институции

Данъчната реалност драстично се разминава с предизборните обещания от 2001 г. за нулев данък и за рязко покачване на стандарта на живот, което укрепва фактор №2 за данъчните измами – липсата на доверие в държавните институции. Това недоверие има дълбоки исторически корени, които не можем да разискваме тук. В случая е важно да се изтъкне, че с публичните си политики най-новата българска държава дава допълнителни основания на гражданите си да изпитват недоверие в нейните действия. В допълнение идва законодателната несигурност – честата смяна на закони и нормативни рамки, което оскъпява бизнеса заради времето, което е нужно за информиране и го възпрепятства да изготвя и следва дългосрочна стратегия за своето развитие.

Данъците и осигуровките са важна част от обществения договор между гражданите и тяхното правителство относно начина на финан­сиране на обществените услуги. Социологическите изследвания по­казват, че в огромната си част българските данъкоплатци не вярват в този договор, намират го за несправедлив и не искат да бъдат част от него. За разлика от повечето страни, в България на преден план излиза чувството за несправедливост на данъчната и осигурителна система отколкото оценката за непоносимост на ДОЗ. Например, допитване на МБМД от юни 2003 г. показва, че 61% от големите данъкоплатци, 69% от гражданите и 74% от едноличните търговци намират данъчната сис­тема в България за несправедлива.

Данъчната политика е само една част от публичната политика и тя се възприема от хората навсякъде по света не като сама за себе си, а като интегрална част от държавното действие. Нямаме основание да вярваме, че оценката за действието на една държавна институция може да е силно положителна, а за друга – крайно негативна. Данните от таблица 3 в приложението, показват изключително ниската степен на доверие на българите в държавни и други социални институции. Наред с Полша, в България институционалното недоверие е най-силно в сравнение с всички останали европейски страни. Сравнението с данни от изследвания, правени в по-ранни години, говори за една непрекъсната тенденция към спад на доверието в България в основни за всяко общество институции. Недоверието през 2005 г. е дори още по-високо от измереното през критичния период на банковите фалити – 1996-7 г.

Доверието в данъчните институции по-специално е пряко свързано с представите на хората за справедливостта на икономическия ред в едно общество. Сравнителните данни от настоящето изследване и от друго национално представително изследване от 1998 г. показват, че за последните шест години в страната са настъпили съществени изменения (таблица 1). На първо място, настъпила е известна нормализация на икономическите отношения. Докато през 1998 г. едва всеки четвърти питан  е бил на мнение, че пари се печелят на първо място по нормалния начин – чрез труд и усилия, сега този възглед се споделя от почти 40% от питаните. Сам за себе си този дял обаче е  много нисък. Оформя се приблизително равна по тежест “анти-група” – всеки трети българин смята, че мошеничеството и измамата е най--печелившото икономическо поведение и това мнение дори слабо се е усилило с годините.

Таблица 1. Възприемане на икономическия ред в обществото

Типични начини за печелене на пари в България	1998-1	1998-2	2005-1	2005-2
Много работа и постоянни усилия	25.4	7.4	37.7	-
Мошеничества и измами	31.7	29.5	31.3	41.3
Правене на “удари”	26.4	19.3	15.8	7.4
Връзки	3.4	19.9	4.2	27.8
Познаване на пазара	10.2	12.0	6.0	5.4
Късмет	2.3	11.1	4.1	15.5
Друго	0.5	0.8	0.9	2.5
Общо	100.00	100.00	100.00	100.00

Бележка: На респондентите е предложено да степенуват първите два най-важни начина за печелене на пари.

Друга положителна тенденция се отнася до отслабналата представата, че в България пари се печелят чрез правене на “удари”. При все това, тази представа заема в годините стабилно трето място по степен на разпространеност. Данните открояват нерадостната картина, според която обществените представи са доминирани от мнението, че съмнителните сделки стоят в основата на икономическия успех днес.

Изследването си постави за цел да провери оценките на хората за данъчната тежест и за справедливостта на данъчната система. Всеки трети питан е съгласен, че някои хора имат право да не плащат данъци, защото данъчната система е несправедлива. На обратното мнение са 25.8% от питаните, а всеки пети заема неутрална позиция. Това разпределение се запазва в общи линии при оценката за данъчната тежест. Всеки трети оправдава хората, които не плащат данъци заради преценката, че те са прекалено високи. Справедливостта на данъчната система не може да оцени всеки пети респондент. Това е ясен индикатор за съществуването на проблем с информираността на гражданите за данъчната система.

 

Таблица 2. Оценка на справедливостта на данъчната система

	Напълно съгласен	Донякъ-де съгласен	Нито съгласен, нито несъгласен	Донякъ-де несъгласен	Напълно несъгла-сен	НЗ/ НО
Някои хора имат право да не плащат данъци, защото данъчната тежест е несправедливо разпределена между различните групи в обществото	12.8	19.8	20.4	10.9	14.9	21.2
Всички, които не плащат данъци, имат право, защото данъците у нас са прекалено високи	11.4	18.4	20.7	15.1	17.7	16.8

 

Съществува много силна връзка между оценката за данъчната тежест и оценката за справедливостта на данъчната система. Онези, които са склонни да смятат системата за несправедлива, възприемат и данъчното бреме като много тежко, и обратно.

Ясно се оформят четири групи – една трета (преобладаващи) са тези, които оправдават неплащането на данъци, защото оценяват данъчната система като тежка и несправедлива. Една четвърт заемат обратната позиция, една пета заемат неутрална позиция, а друга една пета – нямат изобщо формирано мнение. Съществува значима, макар и слаба зависимост (К=.13) между практиката да се изискват касови бележки (КБ) и оценката за справедливостта и тежестта на данъците. Например 51% от хората, които са напълно съгласни, че данъчната система е  несправедлива и затова някои хора имат право да не плащат данъци, никога не изискват КБ, (спрямо 42% от изцяло несъгласните).

Удивителното е, че 50% от респондентите - висши държавни служители  изразяват пълно съгласие, а други 20% са донякъде съгласни с тезата, че хората имат право да не плащат данъци, защото данъчната тежест е несправедливо разпределена. Това е най-високият регистриран дял, след тях се нареждат частните предприемачи и мениджърите с доста по-ниски процентни дялове.

Частните предприемачи, квалифицираните работници и висшите държавни служители - така се ранжират първите три социални групи, които в най-голяма степен споделят мнението, че данъците са много високи и затова не трябва да се плащат.

 

3. Данъчният морал: нагласите на българските граждани спрямо обществените функции на данъчното облагане.

В настоящето изследване бе проучена оценката на респондентите за степента на разпространеност на данъчните измами като косвен индикатор за данъчен морал. Данните потвърждават преобладаващата позитивна нагласа – 76% от питаните са съгласни, че повечето хора у нас си плащат данъците и само 23.6% изказват мнение, че укриването на данъци е масова практика (вж.таблица 3).

Обезпокоителното е, че 37.9% от онези, които са напълно съгласни, че повечето хора у нас си плащат данъците, са същевременно и на мнение, че данъците у нас плащат само баламите. И обратно – 85.9% от твърдящите, че само баламите плащат данъци, напълно споделят мнението, че повечето хора у нас си плащат данъците. Това означава, че мисловните категории на хората са разделени на две – баламите, които плащат и мошениците, които не плащат. Баламите преобладават далеч повече от мошениците. Плащането на данъците, макар и възприето като гражданско задължение, води до ниска самооценка, то не се мисли в положителни термини. 

Изискването на касова бележка е в статистически значима връзка с оценката за разпространението на неплащането на данъци. С усилването на убедеността, че данъци плащат само баламите, намалява случаите на редовно изискване на касова бележка.

 

Тблица 3. Разпространеност на неплащането на данъци

	Напълно съгласен	Донякъ-де съгласен	Нито съгласен, нито несъгласен	Донякъ-де несъгласен	Напълно несъгла-сен	НЗ/ НО
Повечето от хората у нас си плащат данъците, само мошениците и престъпниците укриват доходите си	50.0	26.6	7.2	4.8	2.3	9.0
Масова практика е хората да не плащат данъци.	8.1	15.5	18.5	24.4	19.5	13.9
Данъци плащат само баламите.	11.9	17.0	15.6	20.8	27.1	7.5

 

Оценката на хората за това доколко неплащането на данъци е масова практика не зависи или много слабо зависи от социално-демографски показатели. Тя зависи сравнително слабо от местоживеенето (най-силно е застъпена в София, Пловдив, Смолян, Видин, Търново), средния доход, пола и от образованието, но не зависи от възрастта.

Изследването показа внушителни нарушения на данъчното законодателство по отношение на подаването на данъчни декларации. Едва 22.5% от питаните са подали данъчните си декларации за 2004 г, след като определеният от закона срок вече е отминал. Тук разбира се, трябва да имаме предвид, че 43% от цялата изследвана съвкупност са пенсионери, 14.1% са безработни, а 3.0% - учащи. Изобщо не са попълвали данъчни декларации 71.5% от питаните, а от останалите, които попълват, едва 8.4% могат да попълнят декларациите си без затруднения. Нежеланието на определени групи да подават данъчни декларации може да се обясни с нежеланието им да си създават бюрократични главоболия, когато и без друго нямат да плащат данъци, както и с унижението, че са принудени да подават данъчна декларация за такива мизерни доходи. Това отнема също време и енергия за консултации, тъй като попълването на данъчна декларация, както стана ясно, не е по силите на всеки.

Друга тревожна тенденция е процесът на легитимиране в общественото съзнание на дейностите в скритата икономика.Такива дейности като подкупване, данъчна измама, злоупотреба със служебното положение в усилваща се степен се възприемат като прости нарушения, а не като мошеничества и престъпления. Най-драстична е негативната промяна при неплащането на данъци, още повече, че данъчните измами се възприемат в най-малка степен като престъпления (вж. таблица 4). Преди седем години неплащащият данъци е бил определян като мошеник от 26.2% от питаните, а сега – от 19.2%; бил е определян като престъпник от 17.4%, сега – 13.8.  По друг начин, с тези резултати отново се потвърждава изводът, че хората, които плащат данъците си, изпитват известно съжаление за своя данъчен морал.

 

Таблица 4. Степен на легитимност на дейностите в скритата икономика

Как се определя:	Даващият подкуп		Неплащащият данъци		Злоупотребяващият със служебното си положение
	1998	2005	1998	2005	1998	2005
Оправен човек	13.6	10.4	3.4	3.2	7.5	5.2
Разумен човек	3.1	2.7	3.2	1.4	2.9	1.1
Нарушител	27.2	34.8	49.8	61.1	20.3	26.6
Мошеник	42.9	37.5	26.2	19.2	35.0	28.7
Престъпник	13.2	13.9	17.4	13.8	34.4	37.6
Общо	100.00	100.00	100.00	100.00	100.00	100.00

 

Данните категорично говорят, че реално превежданата данъчна политика и данъчен контрол не са успели да преобърнат социалните дефиниция на неплащането на данъци, независимо от това, че събираемостта на данъците се е увеличила и че преките данъци са намалели. Представите на хората в областта на данъчното облагане изглежда са резултативна на техните преценки за цялостния икономически фон в страната и много трудно могат да се повлияят от дейността само на една държавна администрация, дори и тя да е перфектна в действията си.

4. Гражданският контрол

Налице е и фактор № 3 – слабият граждански контрол, върху отчитането на оборотите чрез изискване на касова бележка. При пазаруване такава винаги изискват 15% от питаните, често- 10.3%, рядко – 28% и никога – почти половината от питаните 46.5%! Три четвърти от хората не изискват или само рядко изискват КБ.

Малката група на изискващите КБ би могла да се характеризира като група с активна клиентска и гражданска позиция. Особено показателно е, че онези, които редовно изискват КБ, най-често проверяват дали покупките им са коректно отбелязани в нея (К=.56). Хората, които най-редовно следят дали получават КБ или не, са и тези, които са най-склонни да я изискват при неполучаване (К= .55) и изобщо са в състояние да преценят колко често не им се дава КБ при пазаруване. Данните в таблица 5 илюстрират връзката между изискването на касова бележка и активността на клиентската позиция изобщо. Те свидетелствуват, че развитието на граждански контрол върху търговеца се намира в зависимост от развитието на гражданско самосъзнание в потребителския процес.

Специално внимание трябва да се обърне върху обстоятелството, че пренебрежимо малка част от питаните, които винаги изискват касова бележка, се обръщат към данъчната институция (5.3%) или към федерацията на потребителите (4.4%) със сигнал. Индивидуалната активност е за предпочитане: тя е или по-стойностна или очакванията за реакция от страна на официалните са ниски или разходите за свързване с тези институции са високи.

Самочувствието на човек с изисквания към живота и права на клиент и е най-силният фактор разделящ, двете групи. Тук, първо, става дума за представата на хората за това какъв месечен доход би им осигурил сигурност в живота. Колкото по-скромни са изискванията на хората към дохода им, толкова е по-голяма вероятността те да не изискват КБ (К=.35). Доходът от 600-700 лв. месечно се явява граничната линия, отвъд която хората набират самочувствие да следят за клиентските си права.

 

Таблица 5. Зависимост между изискването на касова бележка и избрани аспекти на клиентското поведение

Аспекти на клиентско поведение:	Коефициент на Крамър (К: 0-1)
Спирам да посещавам магазин поради неточност при измерване на тегло и размери	0.23
Реагирам, когато видя, че предявената ми сметка не е точна	0.22
Проучвам срока на годност  на купуваната стока	0.22
Спирам да посещавам магазин поради продажба на некачествени стоки	0.22
Реагирам, когато се усъмнявам, че мерките и теглилките не са точни	0.21
Интересувам се от производителя на купуваната стока.	0.21
Спирам да посещавам магазин поради системно неиздаване на касови бележки	0.20
Спирам да посещавам магазин поради нарочно завишаване на клиентските сметки	0.20
Проучвам гаранционния срок и условията на гаранцията на купуваната стока	0.20
Разпитвам продавача, когато не съм наясно с определени характеристика на желана от мен стока/услуга	0.18
Проучвам състава и калоричността на хранителните стоки, които купувам.	0.18
Реагирам, когато продавач проявява невежливост, грубост към мен	0.18
Реагирам, когато продавач проявява невежливост, грубост към който и да е клиент	0.17
Сигнализирам данъчните власти, когато не получа касова бележка или когато тя е с неточно съдържание	0.13
Сигнализирам федерацията на потребителите в случаи на развалени/дефектни стоки и некачествени услуги	0.11

 

На второ място, роля играе представата на хората за разпределението на “властта” в магазина. Социалистическата икономика, произвеждаща дефицити, създаде специфична култура на доминация на продавача (разпределител на дефицитни стоки), за която грубото и пренебрежителното отношение към клиента далеч не е чуждо. Новите пазарни условия не “изтриват” автоматично старите рефлекси на клиента – молител. Показателно е, че сред хората, които смятат, че властта в магазина принадлежи на продавача, онези, които изискват винаги КБ са два пъти по-малко (на фона на споделящите мнението, че властта е за купувача, и три пъти по-малко от онези, които смятат, че властта е поравно разпределена.

Друг важен фактор за осъществяване на граждански контрол е областта. Съществуват ясни регионални разлики. Така например, областите, в които в най-голяма степен винаги се изискват КБ, са: Сливен (44%), Пазарджик (33.3), Враца (26.9%). Областите, в които в най-голяма степен често се изискват КБ, са: Габрово (25%), Търново (22.5%), Кюстендил (18.5). Областите, в които в най-голяма степен рядко се изискват КБ, са: Монтана и Силистра (81.5%), Добрич (53.6%). Областите, в които в най-голяма степен никога не се изискват КБ, са: Ямбол (84%), София област (72.2), Хасково (68.3%).

Следващ фактор, оказващ влияние върху изискването на КБ, е воденето на домашно счетоводство (К=.26). Активното следене на домакинските бюджети определено благоприятства и гражданския контрол.

В немалка степен слабият граждански контрол се дължи на неинформираността на хората за данъчната система и данъчните задължения на гражданите. Изследването показва изключително тревожно незнание и неинформираност по данъчни въпроси. Данъчната система в България се познава много добре - по собственото признание на респондентите - едва от 5.8% от питаните, познават я в най-общи линии 34.6%, а цели 59.6% не я познават. Малко по-добра е картината на запознатостта със собствените данъчни задължения – тях познава много добре всеки четвърти (25.7%), 42.3% твърдят, че по-скоро ги познават, а всеки трети не познава (32%) данъчните си задължения.

И в действителност, изследването показва, че съществува значима връзка между изискването на КБ и:

информираността за изискванията за издаване и съдържание на КБ, за последствията от неизискването на КБ за търговеца  (К= .19 - .2);

познанието на данъчната система и собствените задължения (К=.18);

разбираемостта на данъчните декларации (К=.12);

преценката, че трябва по различни начини хората да бъдат информирани за данъчните им задължения  (К=.11)

От такава следна точка става разбираемо защо хората чувстват глад за информация по данъчни въпроси. Най-разпространената гл.т. е, че е нужно данъчните задължения да се разясняват и изучават чрез медиите; второ, работното място също се определя като среда, в чийто рамки трябва да се говори по данъчни въпроси. Почти всеки трети споделя мнението, че данъчните задължения трябва да се изучават още в училище (вж. таблица 6). 

 

Таблица 6. Нужда от информираност

Как най-добре трябва да се информират хората за данъчните им задължения	%
Нужно е да се изучават данъчните задължения чрез публикации във вестниците, чрез радио и телевизионни предавания	93.5
Нужно е да се изучават данъчните задължения на работното място	53.2
Нужно е да се изучават данъчните задължения още в училището	28.3
Не е нужно да се прави нищо	1.9

Бележка: Сумата от отговорите надхвърля 100%, тъй като е посочван всеки верен отговор.

 

На практика не съществуват хора, които смятат, че не е нужно да се предприема каквото и да било. Тези резултати дават ясно да се разбере, че е нужна информационна кампания, която на един ясен и прост език да информира хората за смисъла на данъчното облагане, да постави проблема за различните данъчни системи и проблема за справедливото разпределение на данъчните тежести в обществото. Хората, особено по-старите генерации, нямат сетиво за смисъла и значимостта на данъците, защото при плановата икономика укриването на доходи не е било социален проблем. Не бива да се очаква, че хората стихийно, спонтанно и от само себе си ще разберат как функционира новата за тях пазарна икономика. Тук не става дума само за това как се попълва данъчна декларация, а защо трябва да се попълва. Ако хората не са наясно за собствените си данъчни задължения как тогава да очакваме, че ще са наясно със задълженията на търговците и още повече – че ще ги контролират, като изискват касови бележки? 

Липсата на информираност е колкото вина на заинтересованите институции, толкова и въпрос на лична отговорност. Такава отговорност във формата на интерес за какво се харчат парите им, събирани като данъци, проявяват 48% от питаните, като от тях едва 7.3% преценяват, че действително разбират за какво се изразходват. За останалите не всичко е ясно. В групата на незаинтересованите (52%) се открояват две под-групи – едните (32.7%) смятат, че има хора, назначени за това да следят как се изразходват данъците, а 19.2% заявяват, че им е безразлично какво става в държавата. Това е един много висок процентен дял на апатични и безразлични хора.

Изследването свидетелства за две ясно очертани и приблизително еднакви по големина групи от хора – едните, които се интересуват както от своите данъчни задължения, така и от начина, по който се харчат техните пари, и другите – които не познават задълженията си и не се интересуват от начина, по-който се харчат парите им.  67% от хората, които никога не изискват касова бележка и 42% от тези, които рядко изискват, не се интересуват как се харчат парите им на данъкоплатци. Обратно - 63% от онези, които винаги и 67.6% от онези,  които често изискват КБ, се интересуват от това. Първата група е и тази, която смята, че децата трябва да бъдат обучавани в домашно счетоводство още в училище.

Кои са факторите, които в най-голяма степен влияят върху това разделение? Най-голяма тежест в това отношение има познаването на данъчната система и на личните данъчни задължения (К= .3). Многоговорещ е фактът, че групата на хората, които познават системата и задълженията си и се интересуват къде отиват парите им на данъкоплатци, са в по-голяма степен убедени, че повечето у нас плащат данъците си (К= .2), смятат, че е необходима повече информация за данъчната система (К= .18), и в по-голяма степен споделят мнението, че неплащането на данъци се санкционира.

На второ място, значение има областта (К= .29).  Най-много разбиращи начина на изразходване на парите им се наблюдават във Варна (21.6%), най-голям интерес, без всичко да е ясно е характерен за Сливен, Благоевград, Търново, Кюстендил (68-61%). В най-голяма степен склонни да делегират интерес са областите Добрич, Плевен, Кърджали, Ловеч (59-5-%). Най-чесдто твърдящи, че им е все едно какво става в държавата са хората в областите: Пазарджик (74.1%), Бургас (52.9%), София област (42.9%).

На трето място, влияние за интереса оказва образованието – той нараства с образователното равнище (К= .23)., както и социалната и етническата принадлежност (К= .2). Най-голяма заинтересованост проявяват мениджърите, интелектуалците и държавните ръководители. Най-уязвимите социални групи проявяват най-голямо безразличие към държавата – 41.9% от неквалифицираните работници, 36.1% от безработните и 21.2% от пенсионерите. Интерес делегират в най-голяма степен селяните – 66.7% от тях, пенсионерите (37%), и наемните работници и безработните (32%). Ромите и българските турци са по-незаинтересовани от българите (съответно 20-23% спрямо 453.:%). За ромите е най-характерно пълното безразличие – 54.5% от тях не се интересуват какво става в тази държава спрямо 29.8% от турците. Българските турци пък са най-склонни да прехвърлят на други отговорността, като споделят, че има други хора, които да мислят за изразходване на средствата събрани от данъците (47.6% от тях).

Изключително важно е да се обърне внимание на представите на хората за месечния доход, който би им гарантирал сигурност на съществуването. Напълно резигнирани от данъчните проблеми и от държавата изобщо са 51.2% от тези, които отъждествяват сигурността с до 200 лв. месечно и 65.2% от тези, посочили 200-300 лв. месечен доход! Тези две групи общо съставляват 46.8% от всички респонденти. Хората с високи изисквания към стандарта на живот преценяват, че разбират най-много от изразходването на парите, събрани от данъци (29.2% от посочилите над 1000 лв. месечен доход) (К=.16).

Семейното положение (К= .1), възрастта (К= .12) и местоживеенето/месторождението (К= .12 - .13) се явяват по-слаби фактори. Най-незаинтересовани как се харчат парите им са хората, живеещи разделени без развод и живеещите с партньор без брак.  Най-младите и най-възрастните са най-незаинтересовани. Най-голям интерес проявяват намиращите се в предпенсионна възраст.

Най-голямо разбиране за начина, по който се изразходват парите им на данъкоплатци проявяват гражданите, родени/живеещи в големите градове – Пловдив, Варна, София. В малките градове е най-силна нагласата, че има други, които трябва да се интересуват от това (делегиране на интерес), а в селата са най-дезинтересирани от случващото се в държавата.

 

5. Институционалният контрол

Съществуват достатъчно много проучвания, които убедително показват, че една от най-съществените причини да се избягва данъчното облагане е ниският риск от справедливо въз­мездие. Близо 2/3 от МСП и големите данъкоплатци в изследването на МБМД от 2003 г. оценяват като малко вероятно човек да бъде разк­рит, ако укрива данъци. В същото време около 50% от респондентите са убедени, че дори да бъдат разкрити, могат да намерят начин да се постигне споразумение с данъчните служители за избягване на на­казанието. 

Очевидно е желанието на респондентите неплащането на данъци да бъде преследвано и санкционирано, за да не чувстват плащащите балами. Това желание рязко контрастира с оценката им за реално случващото се. Само 15.6% от тях са на мнение, че неплащащите данъци са редовно и сериозно санкционирани. В същото време, преобладаващата част (59.4%) оценят, че неплащането на данъци е ситуация на риск, които обаче не се възприема като особено висок. Тук отново изпъква една група (всеки четвърти) от респонденти, които нямат информация или нямат мнение за санкциите, които се налагат (вж. таблица 7).

 

Таблица 7. Оценка на институционалния контрол

	Напълно съгласен	Донякъ-де съгласен	Нито съгласен, нито несъгласен	Донякъ-де несъгласен	Напълно несъгла-сен	НЗ/ НО
Хората, които не плащат данъци, не са санкционирани.	18.3	25.8	15.9	12.1	5.6`	22.2
Хората, които не плащат данъци, рискуват,  излагат се на риск от санкции.	24.7	34.7	13.7	8.7	4.6	13.6
Хората, които не плащат данъци, са редовно и сериозно санкционирани.	4.8	10.8	18.2	20.3	18.5	27.3
Всички, които не плащат данъци, трябва да се преследват и да им се налагат строги санкции	51.5	25.3	11.1	2.8	2.0	7.3

 

Възгледът, че хората, които не плащат данъци, са редовно и сериозно санкционирани, не е значимо повлиян от фактори като пол, възраст, образование, групова принадлежност, местоживеене. В това отношение, макар и слабо положително влияние оказва представата за величината на дохода, които би гарантирал сигурно съществуване.

Както многократно е потвърдено при социологическите изследвания, съществува значима разлика в оценките на хората, когато те биват питани за определено явление в обществото по принцип, и за същото явление, но отнесено към тях самите. И в този случай, когато питаме респондентите, дали те ще бъдат санкционирани, ако не си платят данъците, огромното мнозинство (91.0%) отговоря положително. Този резултат рязко контрастира с данните от таблицата, според което само 15.6% от питаните твърдят, че хората, които не плащат данъците си, са редовно санкционирани. Това означава, че мерките на данъчния контрол са фактор, с който хората съобразяват своето поведение. В същото време, обаче, тези мерки се възприемат като недостатъчни спрямо някакви други имагинерни социални групи, които винаги се измъкват безнаказани. Тук отново се сблъскваме с презумпцията за несправедливост, този път при институционалния контрол на данъчните власти, който не третира по равен начин всички данъкоплатци. Данъчните власти трябва да убедят данъкоплатците, че следват принципа на равенство пред закона за всички.

 

ІV. Заключение

Без съмнение в България действат основните генератори за укриване на доходи, харак­терни за всяка икономика: тежестта на данъчното бреме, неефектив­ното прилагане на законите, административните бариери пред биз­неса и т.н. Налице са обаче и други, типично български фактори със силно въздействие, като например липсата на исторически традиции на пазарна и данъчна култура, кризата на доверието в държавността, острото недоволство от равнището на предоставяните обществени услуги и др.

Петнадесет години след започването на трансформационните процеси ние все още сме едва на равнището на изградена сама за себе си система за данъчно облагане, но не и в положение да се осъществява действително данъчна политика. Последната предполага дългосрочно планиране на желаните социални и икономически последици от приложението на системата на данъчно облагане. Липсата на действителна данъчна политика означава, че управляващият елит не осъзнава (или не е достатъчно заинтересован да го осъзнае) фундаменталното значение на формата и равнището на данъчното облагане, за да се създаде нов тип държавност у нас, за да се стимулира икономическата активност и съответно да се въздейства върху социалната диференциация. Първи опит в тази насока бе започната и придобила публичност дискусия за плоския данък, както и за социалния ефект на различните скали за подоходно облагане.

В бъдещата си дейност данъчните власти в България би трябвало да имат предвид следното:

Гражданите съдят за икономическата ефективност на данъчните служби с малко по-други критерии от тези, използвани от самите служби. Гражданите искат да знаят, не просто, че например събираемостта на данъците е повишена, но и как парите за данъци са изразходени. От такава гл.т. трябва да е много ясно, че залогът за успеха на данъчните не се отнася само и единствено до собствената им дейност. Социалната ефективност на тяхната дейност зависи в огромна степен от способността им да убедят обществото, че те действуват в синхрон и съгласие с други държавни администрации, включително със съда, както и с неправителствени организации, представящи конкретни интереси  в икономическия живот – синдикати и работодателски организации, организации на потребителите.

Преди всичко, проблемът за справедливостта на системата за данъчно облагане трябва да не слиза от дневен ред. Ролята на данъчната администрация в това отношение е да упражнява постоянен натиск върху заинтересованите държавни институции да извършват промени в данъчната система, докато тя придобие публична легитимност. В този смисъл данъчните трябва да променят представата си за това в какво собствено се състои тяхната дейност и да включат в разбирането си дейности по упражняване на институционален натиск и дейности по координация с недържавни институции като собствени дейности на данъчната администрация. Една трета от всички питани оправдават неплащането на данъци, защото оценяват данъчната система като тежка и несправедлива. Ако хората не са убедени в справедливостта на разпределението на данъците между отделните социални групи, те ще се изживяват като “балами”. Плащането на данъците, макар и възприето като гражданско задължение, ще води до ниска самооценка, няма да се мисли в положителни термини.

Икономическата ефективност под формата на степен на събираемост на данъците и под формата на отчет за вида и тежестта на санкциите трябва да се превърне в редовен предмет за обсъждане в медиите. Тази задача не бива да оставя на журналистите. Тя трябва да се поеме от ГДО – нейните представители трябва да се превърнат в познати лица за хората. Сега тяхното появяване се свързва с нарушенията на данъчни служители, а не с успехи на данъчната администрация. Публичността на данъчната администрация не бива да се осъществява като пропаганда, а като диалог за успехите, постиженията, но и слабостите, включително и законодателните слабости  на системата.

Този диалог трябва да се води на разбираем за гражданите език, който да създаде отношения на доверие между граждани и данъчни служби. Последните трябва специално да се погрижат гражданите да се обръщат към тях със сигнали при нередности, като осигурят телефон за това. Тук могат да заимстват инициативата за телефона, на който хората съобщават за нередности в трудовите им договори.

Тези резултати дават ясно да се разбере, че е нужна информационна кампания, която на един ясен и прост език да информира хората за смисъла на данъчното облагане, да постави проблема за различните данъчни системи и проблема за справедливото разпределение на данъчните тежести в обществото.

 

Приложение:

Таблица 1. Дял на сенчестата икономика в БВП и тежестта на данъчното облагане и социалното осигуряване в ОИСР през 1996 г.

Страна	Дял на сенчестата икономика  (в % от БВП)	Общ дял на социалното осигуряване (в %)	Общо - дял на социалното осигуряване и пряка данъчна тежест (в %)
Гърция	28.5	43.3	54.3
Италия	27.0	41.9	53.9
Испания	22.9	38.2	51.2
Белгия	21.9	36.0	55.0
Швеция	19.2	33.6	53.6
Норвегия	18.9	19.8	38.8
Дания	18.3	9.0	45.0
Ирландия	15.9	19.5	39.5
Канада	14.6	15.0	36.0
Германия	14.5	32.2	50.2
Франция	14.3	44.0	50.0
Холандия	14.0	39.8	49.8
Великобритания	13.1	21.4	37.4
САЩ	8.8	21.4	38.4
Австрия	8.3	42.4	50.4
Швейцария	7.5	23.2	33.2

Източник: Шнайдер 2001.

 

 

Таблица 2. Данъчни ставки в България

	2001	2002	2003	2004	2005
Данък печалба	28%	23.5%	23.5%	19.5%	15%
Данък върху доходите	20-38%	18-29%	15-29%	12-29%	10-24%
Социални осигуровки	42.7%	42.7%	42.7%	42.7%	42.7%
ДДС	20%	20%	20%	20%	20%

Източник: Държавен вестник, 2001 – 2004

 

 

Таблица 3. Доверие в избрани социални институции в България и Европа

Склонни да се доверяват на:	13  A.*	България	NMS
Армията	71 (+4)	58  (-4)	58
Полицията	51   (0)	45  (-3)	42
Пресата	44  (-1)	35  (-4)	49
Правителството	40   (0)	19  (-9)	17
Правната система	42   (0)	18  (-5)	27
Парламентът	37  (-1)	13  (-3)	16
Политическите партии	13  (-1)	6  (-3)	7

Източник: Candidate Countries Eurobarometer 2004.1.annex, pp. 26, 29. http://europa.eu.int/comm/public_opinion/cceb_en.htm

Бележка: 13 A. – всички 13 страни–членки на ЕС; NMS – новите страни-членки от 1.5.2004 г. В скоби е даден процентният дял на промяната в доверието в сравнение с предходната 2003 г.