ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

ІІІ. УПРАВЛЕНИЕТО

1. Постиженията 

          С вековно изостанала, разрушена и ограбена през петвековното турско робство икономика България тръгва по пътя на капиталистическото си развитие много по-късно от повечето европейски държави. При тези първоначални условия чуждият капитал няма интерес да хвърля големи инвестиции в националното индустриално развитие и предпочита суровинните ресурси на България да останат в негово разположение, за да превърне страната, с наложени ниски изкупни цени, в суровинен придатък на Европа. Поради силното влияние на империалистическа Германия, и политическата, и икономическата обстановка в България придобиват уродлив характер и подготвят трагедията на двете национални катастрофи, с които династията Сакс Кобурггота унизява България.

Върховата година на българския капитализъм е 1939-а, но и тогава промишлеността заема едно от последните места в Европа, както личи от съотношението между производството на средства за производство и производството на средства за потребление, което е 22,6:77,4. Тежката индустрия почти не създава средства на труда (0.9%) за преобразуване на стопанството и е ориентирана към предмети на труда (21,7%) като въглища, цимент, дървен материал за комунални нужди и други. От номенклатурата за 1939 г. отсъстват изделия на тежката химия и химическата промишленост, фармацията, електротехниката, машиностроенето, черната и цветната металургия и други.

Машиностроене и металообработване почти не съществуват. Годишната им продукция на глава от населението през 1939 г. е 15 пъти по-малка от продукцията на металната промишленост на Англия, 20 пъти – от германската, почти 8 пъти – от френската. На крайно ниско технологично равнище е базата на предприятията, в които работят около 4400 души, но само 94 от тях са с над 10 работника. Годишното производство на електроенергия е незначително и достига едва 260 000 квтч. Химическата промишленост отчита 1,9% от общия обем на индустрията, целулозно-хартиената произвежда едва 15 000 тона хартия, за електротехника и металургия не може да се мечтае, няма и помен от морски транспорт и гражданска авиация, пътищата са в лошо състояние, железниците, създадени и поддържани с чужди капитали, се комплектуват с физически износен подвижен състав.

Леката и хранително-вкусовата промишленост, които са основни икономически отрасли, са в по-добро състояние, въпреки елементарната преработка на селскостопанските суровини в условията на полузанаятчийска организация на труда. През 1939 г. селското стопанство формира 64,7% от националния доход (по цени от 1957), спрямо индустрията той е в съотношение 3:1,81% от населението на страната си изкарва хляба с основни производителни сили, каквито са животинската тяга, дървеното рало и физическият труд. Дребното, изостанало, полунатурално, разпокъсано на 13 000 парцела с размери средно 3,5 декара всеки един, селското стопанство поема и скрита безработица от над 1 000 000 души.

Външната търговия, която отразява изостаналостта на икономиката, е представена с бедна листа за износ с преобладаващи селскостопански суровини и материали – най-много тютюн, в по-малки количества сурови кожи, яйца, плодове, етерични масла. Потребителните кооперации развиват добра дейност на село без подкрепата на държавата, но модерна търговска мрежа не може да се изгради дори в градовете, още повече че жизненият стандарт е пределно нисък.

Казано обобщено, наследството, което България получава от капитализма след Втората световна война, се свежда до ниска степен на развитие на производствените сили, несъразмерна и нископродуктивна структура на икономиката, слабо участие в международното разделение на труда и мизерен живот за мнозинството от народа.

Част от наследството на новата власт в града...

...и на село

Така се вършееше

Първият трактор

Езикът на числата между 1944 и 1989 г. е съвсем друг. След Втората световна война България постига значителни успехи в социално-икономическото си и духовно развитие, създават се реални условия за постепенно ликвидиране на експлоатацията на човека от човека, осигурява се работа на трудоспособното население, намалява се продължителността на работната седмица, всеки български гражданин е гарантиран с безплатно образование и медицинско обслужване, осигурена почивка и пенсия при системно почасов трудов ден.

Тези основни характеристики на периода се изразяват в конкретни числа. Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство – 2,65 пъти, на строителството – 14 пъти, на външнотърговския стокообмен – 61 пъти. Производството на електроенергия се увеличава от 260 000 на 44 328 000 квтч, на каменни въглища – от 2214 на 34 298 тона, на чугун и феросплави – от нула на 1523 тона, на стомана – на 2899 тона, на валцувани черни метали – на 3029 тона, на цимент – от 225 на 5036 тона, на памучни платове – от 34 100 000 м на 357 300 000 м, на копринени платове – от 1 100 000 м на 33 400 000 м, на тютюневи изделия – от 3900 тона на 85 800 тона и т.н.

С помощта на съвременната агротехника и на промишлените методи в растениевъдството се стабилизират високите средногодишни добиви на зърно и на други продукти от декар обработваема земя. При пшеницата те нарастват от 131 кг през 1939 г. на 475,5 кг през 1989 г., при ечемика – от 149 на 436,3 кг, при слънчогледа – от 96 на 189,7 кг, при захарното цвекло – от 1707 на 2457,6 кг, при тютюна – от 95 на 133,7 кг за сорт “Ориенталски” и на 195,9 за сорт “Вирджиния”. През 1989 г. селското стопанство разполага с около: 648 000 крави, 24 000 бивола, 4 120 000 свине, 8 610 000 овце и 41 805 000 птици.

Материално-техническата база в страната, качеството на образованието на инженерно-техническите кадри и специалисти и високото равнище на научните изследвания и на научно-приложните резултати позволяват България да мери ръст с най-развитите в индустриално отношение държави в света по производството на редица изделия. През 1983 г. страната, която сред 167-те държави е 101-а по територия и 66-а по население, по производството на човек от населението заема:

- първо място в света по калцинирана сода, син камък, електрокари и мотокари;

- второ място по тютюн;

- трето място по слънчоглед, ябълки, кафяви и лигнитни въглища;

- четвърто място по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди;

- шесто място по сярна киселина, брой на овце и вълна.

През 1982 г. България се нарежда на 12 място в света по производство на валцувани черни метали (прокат) с 365 кг на човек от населението пред Полша с 360 кг, Франция – 326 кг, Италия – 310 кг, Канада – 272 кг, Испания – 263 кг, САЩ – 240 кг, Великобритания – 207 кг.

През 80-те години на ХХ в. страната се превръща в основен износител на електроника и електротехника с второто си място по производство на такава продукция на жител след Япония и с първо място сред социалистическите страни.

В края на 1989 г. България има 9,2 млрд. щатски долара външен дълг, 1,3 млрд. щ. долара валутен резерв в западни банки, 2,6 млрд щ. долара вземания от други държави и 300 млн. щ. долара в злато. Ако се приспаднат валутният резерв и вземанията от други държави, нетният дълг остава в размер на 5,3 млрд щ. долара, без да се смята златният резерв на държавата.

Десетки развити в икономическо отношение страни натрупват външен дълг. И в днешно време такава велика държава като САЩ има по-голям външен дълг на човек от населението, отколкото България в края на 1989 г. Оптимален външен дълг на една държава е онзи, който се движи около годишните валутни приходи. Когато задлъжнялостта започне да надвишава тези приходи, следва да се вземат строги мерки за намаляване на дълга.

Такъв опит е натрупан в началото на втората половина на 70-те години на ХХ век. Валутният дълг на страната в края на 1976 г. възлиза на около 6 млрд щ. долара. Ако се съобрази с ежегодната инфлация за 15 г., дългът става около 9,5 млрд. щ. д. Следователно, през 1976 г. страната е с валутен дълг приблизително толкова, колкото в края на 1989 г.

За да се неутрализира отрицателният стопански ефект, се съставят 18 целеви програми и се определят стратегическите заводи за производство на експортна продукция за капиталистическите държави. Започва да действа валутна комисия, която системно анализира изпълнението на валутното салдо. Образува се и действа работна група от 15 висококвалифицирани стопански дейци. В скоро време резултатът е налице. От 1979 до 1984 г. България ежегодно приключва с активно валутно салдо. Външният дълг постепенно намалява и достига оптимален размер.

През тези години българският гражданин не знае за валутния дълг на държавата, не се затягат коланите, не се развива инфлация, не се появява безработица, няма продажба и фалити на предприятия.

Всяка година се приключва с активно валутно салдо към капиталистическите държави: 1981 - 281,4 млн. валутни лв.; 1982 - 436,2; 1983 - 151; 1984 - 142 млн. в лв. В края на декември 1984 г. външният дълг достига 2,821 млрд в. лв. - оптимален размер за българската държава. Още повече че този дълг е равен на валутните вземания на България от други държави плюс валутните резерви в западни банки, без да се отчита златният резерв на държавата.

Най-обобщаващите показатели за икономическия растеж на всяка държава, каквито са националният доход, брутният вътрешен продукт и обществената производителност на труда, се увеличават за периода 1944-1989 г. в сравнение с предвоенната 1939 г. с пъти – националният доход 16, брутният вътрешен продукт 26 и обществената производителност на труда 17. Но това не е всичко. На всеки 100 лв. национален доход около 25 се отделят за фонд “Натрупване”, т.е. за увеличаване на материалната база на икономиката и на други сфери на обществения живот, и около 75 за фонд “Потребление”, т.е. за задоволяване на материалните, социалните и духовните потребности на хората. След 1980 г. годишните вложения в здрвеопазването надхвърлят 1 млрд. лева всяка година.

Трудът - източник на благосъстояние...

Нишките на живота

Посочената благоприятна структура позволява на България да запазва първото си място сред развитите в индустриално и икономическо отношение страни по среден годишен прираст на национален доход на човек от населението с 5,0% през времето от 1976 до 1983 г., когато в света се разразява енергийно-суровинна и валутна криза. През същия период прирастът на ГДР е 4,2%, на Румъния – 4,6, на СССР – 3,2, на Чехословакия – 2,1, на Унгария – 2,3. Съпоставката е аналогична и спрямо напредналите капиталистически държави – 1,4% за САЩ, 3,6 за Япония, 2,3 за ГФР, 1,4 за Великобритания, 1,7 за Белгия, 1,3 за Турция, 1,9 за Италия, 1,2 за Канада.

При база от 100% за 1952 г. средногодишният темп на прираст на номиналните доходи на човек от населението се движи от 0,25% за 1953-1956 г. през 9,1 за 1956-1960 г.; 6,7 за 1961-1965 г.; 7,8 за 1966-1970 г.; 6,75 за 1971-1975 г.; 6,8 за 1976–1980 г.; 4,8 за 1981-1985 г. до 10,25 за 1986-1990 г. При същата изходна база и за същите петгодишни периоди реалните доходи са изразени в проценти от 6,8 - 10,1 - 4,6 - 6,0 - 5,75 - 2,6 - 3,7 и 2,6. Средногодишният размер на една пенсия от 834 лв. през 1980 г. достига 1401 лв. през 1989 г. Стокооборотът в търговията на дребно на човек от населението през 1952 г. е 159 лв., през 1989 г. – 2118 лв. Числата показват, че българинът, забравил недоимъка, бедната трапеза и газеничето, започва от година на година да живее по-богато.