ОТ ДЕВЕТИ ДО ДЕСЕТИ

І. ЦАРСТВОТО

2. Стопанството

Независимо от това отношение, което граничи с безразличието и дори с нихилизма, държавата функционира като инструмент за бързото развитие на капитализма в страната след Освободителната война, изиграла ролята на буржоазнодемократична революция. Стопанският подем обаче набира сили едва по време на управлението на Ст. Стамболов. Този първостроител на България с безкомпромисното си отстояване на националните интереси и с уменията си да пази равновесие между Великите сили оглавява оформящата се през 80-те и 90-те години на ХІХ в. едра търговско-промишлена буржоазия, делово ориентирана към Западна Европа.

Индустрията, строежът на железопътни линии, пътища, мостове, пристанища, както и съграждането на инфраструктурата по райони, превъзхождат по темпове селското стопанство, в което доминира огромното раздробяване на обработваемата земя, оставено на стихийния копнеж за собствена нива. Този процес е подпомогнат от една неосъществена аграрна реформа, което стимулира и обратната тенденция – концентрацията на поземлената собственост. Балканските войни (1912–1913) не оказват обезпокоително отражение върху общото състояние на икономиката, още повече че срещу изгубената Южна Добруджа се присъединяват Пиринска Македония и значителни дялове от Родопите. Първата световна война обаче (1915–1918) окончателно прекършва напредъка, смазва националния устрем на народа и изправя държавата пред производствена мизерия.

Българската историография единствена от световните национални школи “отчита” изживените катастрофи, броят на които в последно време стига до четири – с поражението във Втората световна война и с разграбването на страната, започнало след 1989 г. Страстта да се изтъкват паденията пред постиженията е наситена с отрицателна енергия до такава степен, че читателите със страх се питат кога ще ги сполети петата национална катастрофа и дали пък тя, без те да знаят, не е вече настъпила.

Доста страни са издържали катастрофически упадък – и не един или два пъти. Проблемът е доколко организираната държавност успява да го надмогне и в какъв срок. Поредният цикличен срив в световната капиталистическа система, стремглаво задвижен в България от изгубените войни, хвърля страната в криза между началото на 1920 г. и края на 1924 г. Кризата обаче катализира прехода от домонополистичен към монополистичен капитализъм в България и обуславя създаването на мрежа на финансовия капитал, който започва да се страства с държавния апарат. Когато селското стопанство достига довоенното си равнище през 1925–1926 г., а промишлеността – още към първите месеци на 1922 г., тогава се зараждат и реализират перспективни технологически решения във водещите отрасли, както и в нови, разкрити в резултат на модернизацията на икономиката и на държавния протекционизъм.

От 1929 г. до 1933-1934 г. България е въвлечена във водовъртежа на Голямата криза в капиталистическия свят, от която държавата излиза през 1936 г., като създава условия за икономическо оживление. Годината на началото на Втората световна война (1939) е най-успешната и за държавния, и за частния сектор на стопанството. През нея е отбелязано и стабилно увеличаване на населението на страната, което в навечерието на немската инвазия в Европа достига 6 300 000 души. Този зенит се превръща обаче в старт на фаталния завой на държавата към Германия, към която се насочва и външната търговия. Цар Борис ІІІ и тогавашното му правителство, които се оправдават с търговския договор между София и Берлин от 1932 г. и с германо-българската клирингова спогодба от същата година, всъщност извършват стопански губещо обвързване с машината на войната, надявайки се на дивиденти за политическата си вярност.

През 1941 г. на задъхващата се Германия е нужен кислород, който не може да бъде компенсиран с тържествено положени подписи под акта за присъединяване към хитлерофашистката коалиция. С ниски цени на българските стоки и с изкуствено поддържани високи цени на намаляващия немски внос Третият райх изсмуква националния доход на България, превърната в суровинен придатък, и предизвествява краха на едно измъчено партньорство.