ПО ПЪТЯ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ — НАПРЕД КЪМ НОВИ УСПЕХИ И ПОБЕДИ

Увеличиха се размерите на всички видове пенсии. Така, общият среден годишен размер на всички пенсии през 1944 г. е бил 5,464 лева, през 1949 г. — 41,624 лева. Увеличиха се също така надничните обезщетения при безработица, семейните добавки, еднократните помощи при встъпване в брак от 5 на 15 хиляди лева и при раждане на дете от 2 на 8 хиляди лева. Трудещите се майки придобиха право на тримесечен отпуск за бременност и раждане с право на пълна заплата, еднократна помощ за пелени и допълнителна дневна парична помощ от обществените осигуровки за отглеждане на детето до шестмесечната му възраст.

Броят на постоянните дневни детски домове през 1944 г. от 46 с 2,292 деца, днес е 344 с 14,852 деца. Броят на летните детски домове от 782 с 30,028 деца през 1944 год., днес е 2,708 със 113,137 деца. През 1945 г. са били изпратени на курорт само 2,529 деца, а през 1948 год. — 60,000 деца. Изразходваните суми по летуването на децата от четири и половина милиона лева през 1945 г. нараснаха на повече от 140 милиона лева през 1948 год.

За жилища на работниците и служителите се полагат сериозни грижи. Само Държавният институт за обществено осигуряване строи 8 напълно благоустроени работнически жилища. През 1947 година само за индустрията, транспорта, електроснабдяването и мините са извършени жилищни строежи за 1 милиард и 600 милиона лева, през 1948 год. тази сума е удвоена. Извършва се голямо жилищно строителство в селата.

Размерът на средната реална работническа надница днес е с 8 пункта по-висок от надницата през 1944 година и с 3—4 пункта по-висок от надницата през 1939 година. Разходите за социалните, здравни и културни грижи за работниците и членовете на техните семейства са нараснали повече от 5 пъти.

Броят на столовете при предприятията и учрежденията от 1,200 със 109,000 столуващи през 1945 година днес достига 3,400 с 350,000 столуващи. Преди 9 септември нямаше стопанства при предприятията и учрежденията, днес същите разполагат с 56,000 декара обработваема площ, 30,197 броя свине, 3,553 крави и 25,342 овце. Групата работници, категоризирани към тежък физически труд, от 50,000 души нарасна на 100,000 души, а ФР — от 250,000 — на 350,000.

Ударниците и рационализаторите получават извънредни хранителни и други дажби. Горските и строителните работници получават специални хранигелни дажби.

В системата на общественото осигуряване са включени три милиона и 100 хиляди души, от които 2,500,000 земеделски стопани.

Др. Георги Димитров поставяше здравните грижи за народа на почетно място в строителството на нашата страна.

«Най-ценното народно богатство, казваше той, това е здравето и трудоспособността на населението.»

Днес повече от половината от нашето население — около 4 милиона и 500 хиляди души, предимно работници, служители и членовете на техните семейства, се ползуват с държавна безплатна здравна помощ.

Родилните домове от 26 преди 9 септември 1944 г. нараснаха на 412. Здравно-съвещателните станции — от 360 на 618, детските ясли — от 5 на 123.

Заболеваемостта от заразни болести спадна общо с 1/3, а смъртността от тях е намалена три пъти. Маларията в резултат на оздравителните мероприятия, проведени от Министерството на народното здраве, вече не е такъв страшен бич за населението от тъй наречените маларични райони.

Набавката на лекарства и производството на лекарства са изцяло държавни. Изгради се гъста мрежа от аптеки.С помощта на великия братски СССР се създаде родна лекарствена индустрия.

Статистическите сведения говорят, че здравното състояние на населението се подобрява. Увеличава се и раждаемостта — от 22 на хиляда през 1944 година — на 24.5 на хиляда през 1948 година. Намалява и детската смъртност. С това естественият прираст се повишава от 8.3 на хиляда през 1944 година на 12 на хиляда през 1948 година.

Големи са успехите на народната власт и в областта на просветата, науката и културата през изминалите пет години.

Извършиха се съществени и дълбоки преобразования в нашето народно образование. Общо броят на учебните заведения в страната до 9 септември 1944 година, без висшите и без предучилищните, беше 7.736 с 1.011.546 учащи се, а през 1948/49 година 9.480 такива учебни заведения с 1.091.161 учащи се. Това означава, че броят на учебните заведения през тоя петгодишен период у нас се е увеличил с 22.54 на сто, а този на учащите се с 8 на сто.

Народната власт положи големи грижи за организиране образованието на малцинствата. В миналото малцинствените училища бяха частно дело и финансово се издържаха от самите малцинствени общини. Сега всички малцинствени училища са народни, обучението в тях се води на родния им език и се издържат от държавата както всички други училища.

От 9 септември 1944 година досега у нас са ограмотени около 100.000 души, от които само през последната 1948/49 година са ограмотени около 60.000 души.

С цел да се задоволят огромните нужди от многобройни, квалифицирани, предани на народа технически кадри, народната власт обърна особено внимание на професионалното образование и в това
отношение имаме значителен напредък.

Нов облик придобиха нашите висши учебни заведения. Коренно се изменя съдържанието на тяхната работа. Преди 9 септември 1944 година в нашата страна имаше 8 висши учебни заведения с 15 факултета и 33 специалности. През 1949 година висшите учебни заведения са 10 с 20 факултета и 60 специалности.

През 1948/49 година се откри за пръв път аспирантура, която тази година се разшири.

През 1948/49 година се въведе и задочно обучение за подготовка на гимназиални учители.

След 9 септември 1944 година народната власт
широко отвори вратите на висшите учебни заведения за синовете и дъщерите на трудещите се. Обръща се особено голямо внимание на материалното подпомагане на студентите. Днес голяма част от нашите студенти получават материална помощ било под формата на безплатна и евтина храна в студентските столове, било с други помощи — летуване, медицинска помощ и лечение и пр. Увеличи се броят на стипендиите. В това отношение особено показателни са следните цифри: през 1939 г. в бюджета на Министерството на народното просвещение са предвидени само 333.500 лева за стипендии и други помощи; през 1944 година са предвидени 5.000.000 лв., а през 1949 година народнодемократическата власт гласува в бюджета си за стипендии сумата над 600.000.000 лева.

През 1949 година бюджетът на Комитета за наука, изкуство и култура е 4,585,000,000 лева, като повече от половината от тая сума е за висшите учебни заведения.