Народната власт завари транспорта на 9 септември 1944 г. в разстроено състояние — над 37 на сто от локомотивите бяха излезли от строя, а останалите бяха доведени до такова лошо състояние, че не можеха да осигурят редовното извозване на влаковете. Над 25 на сто от целия вагонен парк
бе разбит и повреден. Всички морски кораби с общ тонаж 30,000 тона и една част от дунавските бяха потопени. Над 60 на сто от автомобилния парк беше разбит, повреден и бездействуваше. Във възстановяването на нашия транспорт бяха постигнати сериозни успехи. Тия успехи при възстановяването и организирането на транспорта се дължат главно на братската помощ на Съветския съюз.
Непосредствено след 1944 г. първата и най-важна задача на правителството на Отечествения фронт бе да се стабилизира разореното стопанство на страната, да се заздрави българския лев и да се намерят средства за финансиране иа започващото се строителство. От началото на 1948 г. се пристъпи към изграждането на единния държавен бюджет, с това редица излишни учреждения, като Погасителната каса, Върховната и областните стопански камари,
Дирекция за държавни дългове, над 27 броя фондове и сметки се закриха. Докато до 9 септември не се предвиждаха средства за стопанското строителство по бюджета, а кредитите за културно и битово обслужване бяха
съвсем недостатъчни — днес тези кредити са главните разходни пера на държавния бюджет. Рационализира се банковото дело, като се създадоха две основни банки — БНБ и БИБ. Създаде
се Държавен застрахователен институт, вместо
частни застрахователни дружества, които трупаха
от гърба на трудещите се стотици милиони лева
печалба. Плановото начало, което се въведе в нашето
стопанство през 1947 година, даде възможност да
се започне строителство в непознат досега
обем. През двегодишния планов период бяха
направени 73 милиарда капиталовложения за
цялото народно стопанство. В резултат на това се
завършиха следните по-важни обекти: 3 термоелектрически централи, 2 водноелектрически централи, 1 далекопровод 110 клв., редица
далекопроводи от 15—20 клв., 305 трансформаторни поста, 5 възлови станции, импрегнационна станция, 2 броя токоизправителни
станции. В областта на индустрията бяха пуснати в експлоатация оловнодобивна фабрика, фабрика «Електрометал». Освен това бяха завършени и пуснати в експлоатация котлостроителен завод, механичен завод, завод за резервни части, завод «23 декември», машиностроителен завод «Сила», машиностроителен завод «Вапцаров». Бяха направени разширения и реконструкции на 16 съществуващи завода и на 18 металообработващи фабрики. Химическата индустрия се обогати с фабрика «Горхим», с фабрика «Елхим», разширени и реорганизирани бяха 9 фабрики на химическата
индустрия и други 11 химически фабрики бяха разширени. За същото време бяха разширени и реорганизирани 16 мебелни фабрики и предприятия,
5 шпертплатни фабрики и др. В областта на каучуковата и обувна индустрия бяха построени обущарска каучукова фабрика «Гизлавет», фабрика «9 септември», обущарската работилница «Г. Димитров». Бяха изградени над хиляда стопански сгради в
ДЗС, ТКЗС и МТС. Бяха построени нови пътища между 80 населени
места, като бяха пренаслани и поправени 7.380 километра, направени 1884 километра нови пътища и
156 километра паважна настилка. Трасирани са
189 броя пътища с обща дължина 2.255 километра. Изградени са 5.836 броя мостове и водостоци и 25.400 линейни метра подводни стени. Производството на павета от 9 септември
1944 година до днес възлиза общо на 126 милиона
броя, а през настоящата година ще бъдат произведени 50 милиона броя, с което се надвишава с 10 милиона броя най-голямото производство на
павета преди войната. За внедряване на по-висока механизация в
строителството през 1948 година са доставени
строителни машини на обща стойност 1.700.000.000
лева. През 1949 година Министерството на строежите и пътищата заедно с Института за рационализация проведе опитно-скоростния метод на зидане, като вместо средната норма от 2 кубически
метра се достигна до 6.5 кубически метра зидария
при жилищни строежи, 9 и половина кубически
метра при индустриални строежи, а при отделни
случаи и до 15 кубически метра зидария. През настоящата 1949 год. капиталовложенията
достигат 60 милиарда, като през първото полугодие бяха направени и пуснати в експлоатация
нови 540 обекта. Преди 9 септември имахме само 56 занаятчийски кооперации с около 1,000 кооператори, сега — 1,213 и 1,132 кооперативни отдела към всестранните кооперации
и ТКЗС с около 55 хиляди кооператори. Увеличеното промишлено производство и строителството през петгодишния период увеличиха броя на заетите лица, фонда на работната заплата и средната дневна заплата на работниците. Приемайки броя на заетите лица през 1944 г. за 100, той е достигнал през 1948 г. 140. За същото време фондът на работната заплата от 100 през 1944 г. расте непрекъснато и достига през 1948 г. 218, а средната дневна
заплата — 228. Трудовозащитното законодателство след 9 септември 1944 г. до днес постоянно се подобрява. Няма такава категория работници, която да не е в обсега и под защита на
трудовите закони. У нас сега не само че няма безработни, но напротив, има недостиг на работна ръка. Подобри се почивката на работниците и докато
през 1945 г. в почивните домове почиваха около
10 хиляди работници през 1949 г. са почивали над
78 хиляди. През 1945 г. са били изразходвани 50 милиона лева за почивка на работниците, а през 1949 г. над 350 милиона лева. Това показва големите грижи, които народната власт полага за укрепване здравето на трудещите се, гарантирайки им почивка в най-добрите курорти на страната. |