Четвърта национална конференция на СДС, 11-12 април 1992 г.

Проведена в зала № 1 на Народния дворец на културата,

(На трибуната в Деловия президиум е заел място председателят на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили Филип Димитров - председател на Министерския съвет на България. Високо над Деловия президиум е поставен надпис:

Вляво от надписа са окачени две знамена: синьото знаме на Съюза на демократичните сили и националният трикольор на България.

Точно в 9,45 ч. от уредбата в залата прозвучава химнът на България, посрещнат със ставане на крака и акомпанимент от делегатите и гостите на конференцията).

ФИЛИП ДИМИТРОВ - председател на Националния координационен съвет на СДС:

Имам удоволствието и честта да открия Четвъртата национална конференция на Съюза на демократичните сили. (Ръкопляскания.)

Искам преди всичко да помоля дамите и господата - делегати за извинение за това закъснение, дължащо се не на организацията на конференцията, а на факта, че практически всички, които бяха тръгнали с коли за насам, имаха възможността да се сблъскат с трудностите, създадени от времето. Но оказва се, че тези трудности са преодолими и в момента в залата има кворум, а останалите делегати са в процес на довършване на своята регистрация.

За да можем да свършим работата си, първото нещо, което трябва да направим, е да изберем водещи на тази конференция.

Националният координационен съвет на СДС е подготвил предложение в този смисъл, което аз ще направя сега пред вас, а именно:

Сутрешното заседание на първия ден да бъде водено от господата Йордан Василев и Христо Бисеров (ръкопляскания), следобедното - от господата Иван Куртев и Аспарух Панов (ръкопляскания), сутрешното заседание на следващия ден, утре, от г-жа Снежана Ботушарова и г-н Стоян Ганев (ръкопляскания) и следобедното заседание на втория ден - от господата Стефан Савов и Александър Йорданов (ръкопляскания).

Уважавам вашите аплодисменти, но всеки случай ние трябва да гласуваме тези кандидатури. Затова аз ще моля квесторите да заемат местата си и ще моля делегатите да изразят своя вот по отношение първо на сутрешното заседание на днешния ден или по отношение на кандидатурите на господата Йордан Василев и Христо Бисеров.

Така, както гледам залата, вероятно на квесторите ще им е трудно да преброят всички присъстващи.

Моля ви да свалите картите си и тези, които са против тези кандидатури, да гласуват.

Господа квестори, виждате ли гласове против. Моля ви квесторите да ме информират има ли гласове, които са против тези две кандидатури. При Вас няма, и при Вас няма. Добре. Има ли "въздържали се" по тези две кандидатури?

Господа квестори, готови ли сте? Трябва да призная, че това е един от малкото случаи. Надявам се и до края на конференцията да се наблюдава такова единодушие, но то е обяснимо с имената на председателя на Федерацията на клубовете за демокрация и на председателя на Консервативната екологична партия. Така че можем да приемем, че тези двама господа се ползват с единодушното одобрение на залата.

Моля господата Йордан Василев и Христо Бисеров да заемат местата си тук. (Заемат местата си. Ръкопляскания.)

Докато заемат местата си, аз ще си позволя да поставя на гласуване и другите кандидатури.

Второто заседание днес: Иван Куртев и Аспарух Панов.

Така. Има ли "против"? Господа квестори? Мисля, че и тук картината е същата. Господа квестори, има ли гласове против? Не мога да видя все пак всичко. - Няма при Вас. И при Вас няма, така ли?

Добре. А има ли "въздържали се" по повод на тези кандидатури? Вече виждам една вдигната ръка, две.

Господа квестори, има ли повече от две вдигнати ръце на "въздържали се"? При Вас? Там няма, и тук няма. Трима? Така. Във Вашия блок? Двама. Във Вашия? - Също двама.

Значи, 7 души въздържали се при това гласуване. Господата Иван Куртев и Аспарух Панов ще ръководят второто заседание на днешния ден.

Сутрешното заседание на втория ден се предлага да бъде ръководено от г-жа Снежана Ботушарова и г-н Стоян Ганев.

Така. Картината е ясна. Нека да видим има ли и гласове "против".

Има ли при Вас гласове против? - Няма. А при Вас? Един.

Моля които се въздържат, да вдигнат ръце. Двама. При Вас колко са? Също двама. При Вас? Последният блок също няма. Четири души са въздържали се.

И последното заседание се предлага да бъде водено от господата Стефан Савов и Александър Йорданов.

Ясно е. Моля които са "против", да гласуват. Има ли при Вас против? При Вас? Общо 4 против.

Моля тези, които се въздържат, да гласуват. При Вас? При Вас колко са? Един въздържал се. От втори блок - няма. При вас - двама и още двама. Общо пет въздържали се.

А сега моля господата Йордан Василев и Христо Бисеров да заемат местата си тук и да поемат своите задължения по водене на настоящото заседание.

Започваме деловата работа, както е обичайно, с приемане на дневния ред за днешния ден.

Първо, ще предложим състава на основните комисии, които да бъдат гласувани от делегатите.

2. Политически отчет от председателя на Съюза на демократичните сили г-н Филип Димитров.

3. Доклад на парламентарната група на Съюза на демократичните сили от г-н Александър Йорданов - председател на парламентарната група. Това трябваше по проект да приключи в 11.20. Едва ли ще влезем в графика. Предвиждаше се почивка и може би ще се наложи да я отменим.

4. Политически меморандум за коалиционния характер на Съюза ще прочете г-н Михаил Неделчев - говорител на СДС.

5. Слово на президента на Република България д-р Желю Желев, който е между нас (ръкопляскания).

6. Слово на председателя на XXXVI-то обикновено народно събрание г-н Стефан Савов, който също е тук, при нас (ръкопляскания).

Допълнително ще уточним началния час на заседанието след обяд. То ще започне с

8. Изказвания на представители на централните ръководства на партии и организации от коалицията и представители на регионите. И предлагаме регламент 10 минути за всеки, не повече.

Това предлагаме като дневен ред за първия ден от нашата конференция.

Има ли предложения за други точки или за отпадане на някоя от тези предложени точки? Който би искал да направи такова предложение, моля да вдигне ръка или да излезе на микрофон. Не виждам желаещи?

(Делегат от залата предлага изказвания да се предвидят.)

Ще повторя, защото залата не чу. Нашият колега поставя въпроса, че в днешния ден не е предвидено време за дискусии и изказвания. В утрешния ден това ще бъде почти цялото време. А струва ми се, че утре по отчетния доклад, когато се обсъждат документите, ще могат да се кажат мненията. А колкото до словата на президента и на председателя на Народното събрание, едва ли те трябва да бъдат дискутирани.

Днес ще има изказвания само на ръководителите на партиите и организациите. Но може би трябва да запозная конференцията, аз не прочетох дневния ред за утре, защото друг ще ръководи, но може би за информация, за да се види, че е предвидено достатъчно такова време: всеки от регионите ще има също думата. Това е изказване по същество.

Утре ще имат думата в началото официалните гости.

Следващата точка е - това, което всъщност ви безпокои: обсъждане и приемане на политическите документи. След това се предлагат някои специални документи за Балканите, за Съвета на Европа, за декомунизацията. Утре в следобедното заседание ще се докладват предложенията за промени в Статута на СДС. Отново точка - обсъждания на тези текстове и предложения. Достатъчно време ще отнемат всички тези дискусии и изказвания.

Имам едно такова предложение: предлага се по 10 минути максимум регламент, за да се направят изказванията. Мисля, че са много и тъй като ми се ще повече от провинцията да вземат думата, мисля, че в рамките на 5 минути са достатъчни, за да си кажем по-конкретни и по-точни неща.

Разбрах Ви. Този регламент от 10 минути се отнася и за представителите на регионите, т.е. и за хората от провинцията.

Но ако конференцията приеме, че регламентът от 5 минути е достатъчен за всички, естествено, че ще приемем регламент 5 минути. Но това ще се отнася и за ръководителите на партиите и движенията и ми се струва, че те ще бъдат прекалено стеснени в своите изказвания, а също и представителите на регионите.

Ще подложа на гласуване първо регламента, а след това - дневния ред. Вариантите са два: регламент за изказване на ръководители на партии и движения, включително и за представители на всички региони от страната: едното е 10 минути, другото е 5 минути.

Подлагам на гласуване основното предложение за изказване: регламент 10 минути. Които са съгласни, моля да гласуват и да се брои. Моля квесторите да броят и съобщават. Моля при микрофоните високо да обявите числата.

Има ли още сектори, който не са дали резултат?

Квесторите на първи и пети сектор да дадат резултати.

Моля, докато се събере бройката, тези, които са за 5 минути регламент за изказване, моля да гласуват и моля по-бързо да се брои от квесторите.

Резултатът от гласуването: приема се регламент от 5 минути за изказване с 590 гласа (ръкопляскания). За 10 минути са гласували значително по-малко - 514 души.

Делегати, които се въздържат, т.е. искат да няма изказвания? (Оживление.) Не виждам такива.

Сега ще подложа на гласуване дневния ред първо за първия ден и след това за втория ден, като направя поправката, че утре ръководителят на заседанието ще може да предложи изменения, ако се налагат.

1. Състав на комисиите, които ще работят на конференцията.

2. Политически отчет на председателя на Съюза Филип Димитров.

3. Доклад на парламентарната група от председателя Александър Йорданов.

4. Политически меморандум за коалиционния характер на Съюза - Михаил Неделчев.

6. Слово на председателя на XXXVI-то обикновено народно събрание Стефан Савов.

7. Доклад на Мандатната комисия от Венета Тасева.

8. Изказвания от представители на централните ръководства на партиите и организациите и представителите на регионите при регламент 5 минути.

Тези от вас, които са съгласни с този дневен ред за днешния ден, моля да гласуват.

Има ли против? Моля преброителите да кажат има ли против?

Никой не се обажда, значи няма против. Един против, няма против. Трети сектор: един против.

Има ли такива, които се въздържат? Един от трети сектор.

2. Обсъждане и приемане на политическите документи.

3. За Балканите - текстът ще се докладва от Михаил Неделчев.

4. За Съвета на Европа - текстът ще се докладва от Аспарух Панов и Лъчезар Тошев.

5. За декомунизацията ще докладва Александър Йорданов.

6. Предложенията за промени в Статута на СДС - докладват Ваньо Лазаров и Петър Стоянов.

7. Обръщение към нацията на председателя на Съюза Филип Димитров.

8. Закриване на конференцията се предвижда в 18 ч.

След това - пресконференция, която не влиза в дневния ред.

Тези, които са съгласни с този дневен ред за II ден, и с уговорката, че утре той може да бъде допълван и променян, моля да гласуват.

За утрешния ден ли искате да направите предложение? Ако е за утре, ще го направите утре.

Искаме да направим предложение от днес за утре: да се предвиди отчет за финансовото състояние на Съюза на демократичните сили, доколкото е възможно това нещо. Казвам го днес, защото трябва малко време.

Да, прав сте - ако може да се подготви, ако е възможно за една нощ.

Искам след доклада за декомунизацията да се включи и време за изказвания от залата.

Това е включено като точка от дневния ред - обсъждане и приемане. Да.

Тези от вас, които са против този дневен ред?

Тези от вас, които се въздържат, моля да гласуват. Не виждам.

Дневният ред за утре (II ден) също е приет с уговорката, че може да бъде допълван и променян.

Сега г-н Христо Бисеров ще ви прочете състава на комисиите, които подготвят основните документи на конференцията.

Това са няколко комисии, които работят вече от доста дни. Ще ви прочета техния състав.

Димитър Николов - Алтернативна социаллиберална партия,

Дончо Дончевски - Християндемократичен съюз,

Асен Георгиев - Консервативна екологична партия,

Втората комисия, която също работи от доста дни и е подготвила нещата, които ще ви бъдат представени наутрешното заседание, е Комисията по решенията на конференцията.

КОМИСИЯ ПО ПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СТАТУТА НА СДС

А сега давам думата на председателя на Съюза на демократичните сили господин Филип Димитров за политическия отчет.

НИКОЛА ХАДЖИЕВ - община "Студентска" София:

Искам да направя едно предложение на председателстващия националната конференция на СДС. Във връзка с комисиите...

Кажете във връзка с комисиите какво желаете.

Предлагам в комисията за изменение и допълнение в Статута на Съюза на демократичните сили да бъдат включени и представителите от регионите. И моля председателстващият да се обърне към тях за предложения, а към националната конференция - за гласуване. (Ръкопляскания от част от залата.)

Аз бих предложил всеки от регионите, който желае да участва - няма никакви ограничения - да излъчи своя представител и да даде името му, написано на едно листче, в Секретариата.

Никой няма да възрази на това. И направо могат да се включат в работата, за да не губим времето си с гласуване. Просто никакви ограничения няма.

Тези, които имат желание да участват, да излъчат своя представител.

ФИЛИП ДИМИТРОВ (Посрещнат с ръкопляскания):

Дами и господа делегати на националната конференция,

Аз ще се постарая да се спра върху периода, който изтече от последната национална конференция на СДС до тази. Ще се въздържа от категоризации в чисто исторически план, защото смятам, че историята е тази, която последна ще се произнесе за всичко това, което се случи в България и което е направил Съюзът на демократичните сили сега и това, което ще направи в бъдеще.

Искам само да подчертая, че изминалите десетина месеца от Третата национална конференция на Съюза на демократичните сили бяха месеци, изпълнени със събития, чиято значимост за България беше огромна. Събития, свързани с изграждането или по-скоро с поставянето на началото на изграждането на нова демократична българска държавност. Защото за никого не е тайна, че съществувалите през периода на комунистическото управление институции до голяма степен бяха такива само по име. И този период, започнал фактически след първите избори през 1990 г., получи своята ярка реализация в периода между Третата и Четвъртата национална конференция на СДС, ако гледаме от тази гледна точка, и, разбира се, подлежи да продължи и в следващите месеци и вероятно години.

През този период Съюзът на демократичните сили имаше качеството на основния движещ елемент в това развитие. Това е така, защото Съюзът на демократичните сили беше единствената политическа сила, която беше достатъчно голяма и едновременно с това не прие установеното равновесие на бездействие във Великото народно събрание, а искаше нови избори и политическа промяна.

На второ място, Съюзът на демократичните сили беше единствената политическа сила, която заяви, че е готова и беше готова да поеме властта в страната, поемайки и отговорността за това.

На трето място, Съюзът на демократичните сили беше единствената политическа сила, която заяви своята готовност да извърши радикални промени във всички сфери на живота, включително и - мисля, че това е особено важно - в сферата на собствеността, засягаща както политическите структури на обществото, така и неговия персонален субстрат.

Това бяха причините, които фактически се поставиха в основата на тази водеща характеристика на Съюза на демократичните сили, на това, че именно той беше този, който движи събитията през този период.

Разбира се, далеч не всички от самото начало разбираха това. И не случайно, след разделянето на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили във Великото народно събрание имаше и много мрачни прогнози, имаше и съмнение в това, че СДС ще успее да изпълни тази роля. Така или иначе, с излизането на 39-те депутати от парламента, с поведението на Националния координационен съвет, което беше ориентирано към нови избори за осъществяване на реални промени, с гладната стачка, твърдостта на депутатите, които посочваха дефектите на конситуцията и изискваха нови избори, както и, разбира се, дефинитивното обявяване за това, че Съюзът на демократичните сили знае какво иска, т.е. иска да упражнява властта в България, започна избистряне на съмненията, които вероятно мнозина имаха в този период от време, едно избистряне, което доведе до това, че избирателите, хората, които наистина искаха промяната, идентифицираха Съюза на демократичните сили като именно този носител на промяната и гласуваха в по-голямата си част за него.

Това фактически определи и изборния резултат, защото в крайна сметка при изборите, проведени през октомври 1991 г., стана ясно, че политическите сили трябва да се произнесат по един основен въпрос и това е въпросът за реформиран комунизъм или реформа за премахване на комунизма. И тези политически сили, които се въздържаха да се произнесат по този въпрос, всъщност се превърнаха в маргинални политически явления с твърде съмнителна стойност.

Изборната победа на Съюза на демократичните сили доказа няколко неща. Едното от тях беше, че може да се устои позицията на безкръвен преход и парламентарно отстраняване на комунистическата партия от власт. Аз искам да припомня... (Ръкопляскания.) Аз искам да припомня на всички тук, че дълги месеци към нас се обръщаха с хулни думи и ни наричаха екстремисти.

Питам: пострада ли някой от Съюза на демократичните сили? И единственият разумен отговор е, че Съюзът на демократичните сили доказа своята демократичност и доказа, че той не е екстремистки именно с това, че успя по този съвършено безкръвен, мирен и в рамките на закона начин да получи властта в България. (Ръкопляскания.)

Второто нещо, което изборите показаха, беше, че една голяма част от хората в България действително искат да бъде извършена радикална и политическа, и икономическа промяна, давайки си сметка за усилията и трудностите, с които тя е свързана, и въпреки това са готови да приемат тези трудности, за да бъде извършена промяната. Т.е., в крайна сметка Съюзът на демократичните сили представлява и изразява желанието на мнозинството от хората в България.

На последно място изборите показаха, че така наречените разцепления и мрачните пророчества на всички, които се съмняваха във възможността за успех на Съюза на демократичните сили, са нещо, което не е реалистично, защото в крайна сметка наред с мнозината, които гласувайки за една или друга малка партия или организация и изразявайки по този начин своето желание за промяна, огромното мнозинство от хората, които защитаваха тази позиция, гласуваха именно за СДС, което доказа, че Съюзът на демократичните сили не случайно - и представен с най-голямата група в парламента - е основната политическа сила в България. (Ръкопляскания.)

Наред с това изборните резултатите поставиха и много сериозни въпроси. Единият от тях е свързан с това, че ние успяхме да констатираме невъзможността на един немалък брой хора да се отърсят от утопиите за реформиран комунизъм. Стана ясно и това че въздействието на комунистическата партия чрез запазването на много възлови позиции в социалния живот, включително и чрез запазванеа на огромното й имущество, дава възможност за дезинформация и сплашване и продължава да бъде силно върху социалните процеси това нейно въздействие. Една поука, която ние трябваше да извлечем и в известен смисъл бяхме извлекли и по-рано, и която означава, че демократическият начин на развитие може да бъде гарантиран само при поставянето при равни условия на отделните политически партии, нещо, което беше основание и за внесения и гласуван от Народното събрание Закон за имуществото на политическите партии.

И на трето място, резултатите от изборите показаха необходимостта от единство на антикомунистическите сили в осъществяването на една общонационална програма за отърсване на комунизма. Защото стана ясно, че Съюзът на демократичните сили като коалиция има нужда от това тази коалиция да продължи да съществува, отношенията в нея да продължат да бъдат отношения на свързаност и единодействие, тъй като в противен случай би се оказало, че силите на демократичните процеси биха могли да не достигнат.

Още при съставянето на правителството на СДС и естественото напрежение, свързано с този акт, което става във всяка държава, се разбра, че е възможно да бъде намерена формула, която в достатъчна степен да удовлетворява всички партии и тенденции в съюза. И аз ще се връщам на този въпрос отново и отново на няколко пъти днес. Защото в крайна сметка никоя формула не е съвършена, но това, което е важно, е да могат да бъдат намирани онези баланси, които гарантират съществуването и функционирането на една политическа сила, каквато е Съюзът на демократичните сили.

Наред с това липсата на националистически предразсъдъци в Съюза на демократичните сили и демократичната ориентация на Движението за права и свободи спомогнаха да се оформи едно стабилно парламентарно мнозинство, което е гаранцията за бъдещето развитие на демократичните процеси. И аз искам да подчертая тук, че пророкуванията за някаква нестабилност, за заложничество на СДС пред евентуални претенции на ДПС и пр. се оказаха празнословие, защото фактите и събитията, които се развиха в парламента, по един убедителен начин говорят, че при зачитане и гарантиране на човешките права - а това е основен демократичен принцин, който ние споделяме - интересите на двете формации са общи и са насочени към отърсването на страната от комунизма, поради което не съществуват никакви реални основания за конфликти помежду ни. (Ръкопляскания.)

Идването на Съюза на демократичните сили на власт беше предшествано от процеси, които направиха трудностите пред неговото управление още по-големи. Ние трябва да си дадем сметка за това.

В продължение на две години промените настъпваха бавно и мъчително. А комунистическата партия, за разлика от сродните й партии в някои бивши, други бивши комунистически страни, не отстъпи доброволно от властта: нито се отказа доброволно от имуществото си или от позициите си, нито пък допусна във Великото народно събрание - и това е може би най-специфичната нейна характеристика - да бъдат гласувани закони, които реално да застрашат контрола й над икономиката и да доведат до промени в структурата на собствеността.

Когато дълбочината на икономическата криза в края на 1990 г. стана очевидна, тя допусна само част от реформата да влезе в ход и упорито блокира в Народното събрание чрез своето мнозинство нейните останали части. И казвайки това, аз не повтарям един рефрен, който е казван много пъти, а искам да ви предложа няколко абсурдни факта, които доказват това.

Защото Великото народно събрание гласува закон за връщане земята на собствениците при запазване на ТКЗС; гласува закон за демонополизация без всякаква възможност за премахване на регионалните монополни структури; гласува търговски закон без каквато и да било надежда за скорошно гласуване закон за приватизацията. Така чрез тези в крайна сметка неводещи до резултат действия на парламента, контролиран от мнозинството на комунистическата партия, станаха невъзможни всякакви структурни промени в икономиката.

Но - което е основната последица от това - се стигна до едно масово обедняване на хората, нещо, което значително ги изнерви и ги постави в положение да искат направо незабавни резултати за промени.

Затова идването на СДС на власт беше посрещнато с очаквания за точно такива буквално светкавични промени.

От друга страна още първите актове на парламента бяха атакувани като недемократични. Започна се кампания на всички медии за нестабилния характер на парламентарното мнозинство; непрекъснато се говореше за скорошното падане на правителството (то практически правеше това кажи-речи всяка седмица). Още в последните дни след първия месец от работата на правителството започнаха първите заплахи със стачки и обвиненията в липса на програма и действеност. Общо взето, имаше един рефрен, който заля страната и който беше: "Нищо не се прави".

През това време какво всъщност ставаше в парламента и в правителството? Парламентарната група се бореше за прокарванете на първите и основни по важност закони в Народното събрание. След Закона за имуществото на комунистическата партия и казионните й организации бяха приети законите за инвестициите, за банките, за реституцията, за изменение на Закона за селскостопанските земи, а сега в пленарната зала е Законът за приватизацията.

Искам да отбележа - понеже стана дума за Закона за приватизацията - че е естествено в една коалиция да има и различия, противоречия. И трябва да подчертая, че представителите на СДС и в парламента, и в правителството имаха помежду си такива противоречия. Това, което е същественото за мен, е че представителите на СДС и в парламента, и в правителството успяха да намерят начина тези противоречия да бъдат преодолени и да се постигна разрешение, което е взаимно удовлетворително за всички. И един бисерен пример за това беше работата по Закона за приватизацията, по проектозакона за приватизацията, в който в крайна сметка с разумно обсъждане се стигна до такъв резултат.

Аз казах, че ще подчертавам много пъти днес именно това - способността да бъдат вземани разумни решения и да се намират взаимно приемливи баланси. Защото в крайна сметка една политическа сила не може да претендира нито да бъде съвършена, нито - да има комунистическо единомислие, ако иска да бъде демократична! (Ръкопляскания.) Това, което тя е длъжна да може, ако иска успешно да управлява държавата, е да намира изходи от подобни ситуации, да намира разрешение на възникналите противоречия и различия. И това е, което представлява политическата мъдрост.

В това време правителството успя да направи някои съществени стъпки, които аз няма да изброявам, тъй като вие знаете, че правителството представи един текст - декларацията за своите констатация, действия и намерения - може би най-обемистият текст, който е представен от правителство поне в тази страна, илюстриращ неговите позиции и намерения.

Друг е въпросът, че нас ни обвиняваха за това, че не знаем какво искаме, че нямаме програма. След като представихме този текст и по този повод нямаше коментари. Но аз искам да посоча, че наред с тази детайлна декларация за констатациите бяха извършени и някои стъпки, като подготовката на бюджета и то при неимоверните трудности на икономическата ситуация, бяха подготвени новите споразумения с международните финансови институции, които са основният способ за - така да се каже — оцеляване на българската икономика, и бяха предприети стъпки за решаване проблема с външния дълг чрез подготвянето и представянето на детайлно предложение до банките-кредитори, което беше възприето като база за по-нататъшни обсъждания. Знаете, че беше развита и активна международна дейност с цел утвърждаване позициите на България и, разбира се, привличане на чуждестранна помощ чрез Международния валутен фонд и Световната банка, чрез инвестиции, участие в смесени дружества и т.н.

(Бележка на MP[2]: От този момент председателят на Техническата комисия на Четвъртата национална конференция Христо Попов - секретар на Националния координационен съвет на СДС, изземва касетите с магнитофонния запис от първия ден за прослушване, за подпомагане в оперативната работа и за съхранение в сейфовете на СДС. Затова следващите извадки до края на първия ден - 11 април, от стенограмата са по-скоро ориентировъчни и подсказват основен момент от изказването или след кое изказване могат да бъдат намерени те в звукозаписа, отколкото ангажиращи).

И така, за да намерим разрешение на възникналите противоречия и различия, често пъти се налагаше да променяме своите решения, но всичко е добре, когато свършва добре.

Вижда се, че Съюзът на демократичните сили е политическата сила, която казва не просто "Не!", а се стреми да измъкне от кризата България и да я направи нормална държава. Проблемът е, че това никак не е лесно и никак не е приятно. Съюзът на демократичните сили е призван от историята да изпитва всички горчилки на един такъв преход. Ние сме готови дори и по такъв сложен начин да извършваме прехода и ще го направим! (Ръкопляскания.)

Има думата зам.-председателят на СДС и председател на Парламентарната група на СДС, за да направи

ОТЧЕТ ЗА РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС.

(Наред с отчета за работата на Парламентарната група - прокарването на основните закони за промяната, говори за взаимоотношенията между институциите, за работата и ролята на председателя на Народното събрание г-н Стефан Савов, излъчен от редиците на СДС, и на президента на страната д-р Желю Желев в процеса на смяната на системата и обръщане на света към България, като между другото казва[3])

Същевременно президентът трябва да действа остро против опитите за дестабилизация на обществото, за отклоняване на България от демократичния път и за антикомунистическо развитие.

Синдикатите могат да бъдат и локомотив на промените, но могат да бъдат и последния товарен вагон. Единодействието между Съюза на демократичните сили и Конфедерацията на труда "Подкрепа" няма алтернатива.

Благодаря на членовете на БЗНС "Никола Петков" - депутати!

Нашата любов е към БЗНС "Никола Петков" в СДС, към земеделците, които останаха верни на синята идея...

(Отчетът е изпратен с продължителни ръкопляскания.)

От тези два отчета вие разбрахте, че България има едно правителство, което ... ...че има един парламент и нещо още по-важно - че и парламентът, и правителството има какво да решават в своята работа. В такъв критичен дух трябва да премине и цялата ни работа занапред.

"ЗА КОАЛИЦИОННИЯ ХАРАКТЕР НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ"

А сега давам думата на президента на България д-р Желю Желев, един от основателите на Съюда на демократичните сили (продължителни ръкопляскания, всички стават на крака и посрещат д-р Желю Желев с възгласи: "СДС-СДС" и ръкопляскания).

С идването си на власт Съюзът на демократичните сили се изправи пред трудни и сложни проблеми, пред които никой няма право да си затваря очите и да създава илюзия за безпроблемност. Макар и да са от предишния режим, в съзнанието на хората все повече и повече ще се прехвърлят върху гърба на СДС. Колкото и несправедливо да е, това е характерна особеност на общественото съзнание - то лесно забравя главните причини за нищетата и още по-лесно разменя нещата за причините и следствията, особено пък когато има заинтересовани политически сили, които да го насочват в такава посока (ръкопляскания).

Но колкото и неприятен да е този проблем, на него трябва да се гледа като на обективен процес, обективен факт. И никога да не забравяме, че единственият начин да му противодействаме ефективно, е да се провеждат смело, ускорено, последователно и разумно политическите и икономическите реформи в България. (Ръкопляскания.)

Тъй като СДС е главният двигател на реформите, който носи и историческата отговорност за тях, от изключително значение е организацията и състоянието на самата коалиция и нейните връзки с гражданското общество, със синдикатите, с извънпарламентарните политически сили, с обикновените граждани, а в международен план - със съвременните политически сили и структури...

Съюзът на демократичните сили по статут е коалиция от партии, организации и граждани. Поради това тя съчетава в себе си едновременно чертите на политическа коалиция и масово движение.

За разлика от други, от много други страни - главно от Източния блок - където поради недостатъчната диференцираност на политическите сили в началото се изградиха фронтове, наподобяващи политическа орда, неспособна да извършва диференцирана политическа дейност, то у нас благодарение на обединението на неформални движения и на традиционните политически партии, антикомунистическата опозиция още в самото начало се оформи като политическа коалиция Съюз на демократичните сили. В този случай ние започнахме една по-висока степен на политическото развитие. В това е и нейната сила сега.

Ето защо всеки опит вътре в коалицията да се изгражда единна организация на партиен принцип, партийна програма или партиен гръбнак е анахроничен и политически вреден. Той е опасен и за самата коалиция, а следователно и за успеха на демократичния процес в България. Още по-опасни биха могли да бъдат домогванията на едни или други лидери, използвайки възможностите на изпълнителната власт чрез партията-гръбнак, за да си присвои същата същата предимства в СДС. (Ръкопляскания.)

Понякога не се разбира, че нарушаването на коалиционния характер на Съюза на демократичните сили ще доведе неизбежно до обезлюдяване и на самите партии, които се захранват от Съюза на демократичните сили.

Неслучайно народът открай време е искал и единен коалиционен антикомунистически демократичен блок, който да осъществява реформата смело и последователно (ръкопляскания). И затова на митингите хората винаги са скандирали името на СДС, и на инициаторите/ на една или друга политическа партия, която участва в коалицията. (Ръкопляскания.)

Поради същата причина всяка партия или организация, която е имала неблагоразумието или недалновидността да напусне коалицията Съюз на демократичните сили, е пропадала неизбежно. (Ръкопляскания.) Поради същата причина още по-смешни и наивни са опитите на едни или други личности да се отъждествяват напълно със Съюза на демократичните сили или да предявяват претенции за изключителност в тълкуването на неговата воля.

Коалицията Съюз на демократичните сили, която сега има законодателната и изпълнителната власт, както и президентската институция, (ръкопляскания), трябва да не губи чувството за реалност, а да търси максимално широка социална основа, максимално голям брой опорни точки в политическото пространство на страната, тъй като властта има коварното свойство да износва управляващите, особено в такъв труден период, когато трябва да се осъществяват тежки и непопулярни реформи в нашето общество, когато тези реформи пораждат безработица, инфлация, спадане на производството, понижаване на жизненото равнище на маса хора, различен вид социално напрежение и т.н.

Много са възможностите за разширяването на социалната база на коалицията. Една от най-важните обаче представляват гражданските комитети, които спонтанно възникнаха (ръкопляскания) и които според мен съчетават в себе си органично електората на СДС със самата коалиция, съчетават гравитиращото около СДС гражданско общество, което вярва в промените и ги желае, иска промени и има волята и енергията да се бори за тяхното осъществяване въпреки всички трудности, които трябва да се понесат.

Гражданските комитети трябва да бъдат подкрепени не само защото вече са една реалност, но и защото въплъщават в себе си една твърде модерна политическа тенденция, която не подозирахме, но взема [в политическата практика на западните демокрации], където политическите партии и коалиции се изграждат не само от стройни организации, оприличаващи се на великденски яйца, но и групи, симпатизанти и т.н., които се активизират особено много по време на избори и други важни политически кампании (събития).

Такова пъстро политическо многообразие е особено важно за коалицията Съюз на демократичните сили сега в преходния период, когато тя се е ангажирала с управлението на страната и с управлението на реформите.

От изключително значение е диалогът със синдикатите. Това се налага /последствие от грамадните трудности на преходния период, а не поради изкушението да се флиртува с държавата. Синдикатите не управляват държавата, не управляват изпълнителната власт, не управляват правителството, но за мнението на синдикатите по очевидно синдикални проблеми винаги трябва да се държи сметка и да се преговаря с тях. Поради самото си същество синдикатите чувстват много по-ясно пулса на живота отколкото самата администрация. Постоянният диалог на синдикатите с правителството не трябва да се схваща като слабост, а провеждане на една умна, мъдра политика.

Зародилото се мнение, че този период в България е [вече изживян], е невярно. То може да доведе до дестабилизация в особено критичен момент.

Същевременно заслужават внимание опитите на някои синдикални дейци да водят борба с трудностите и недоволствата на обикновените хора, както и с нерешените проблеми, пред които е изправено самото правителство.

Правителството трябва да управлява страната. Неговата ръка трябва да се чувства навсякъде. Но не само като сила, способна да принуждава или силово да решава въпросите, но и във висока степен като компетентност и авторитетност. За да се получи това, то трябва да действа като единно цяло, където неговият премиер-министър е изпълнител на общата програма, общата цел и общата воля.

То трябва да действа като оркестър, в който всеки да изпълнява своята партитура така, че да бъде в хармония с общата мелодия. И не трябва да се страхува от промени. Когато някой от музикантите свири фалшиво, той трябва да бъде сменен! (Ръкопляскания.)

Това между впрочем би трябвало да бъде една от темите [един от точните индикатори за силата и жизнеността на правителството, което работи в трудни и бързо променящи се условия].

Още по-добре би било, ако то не следва, а изпреварва промените.

Разбира се, през преходния период, който изживяваме, и дейността на правителството се определя в грамадна/огромна степен от работата на парламента.

Парламентът именно създава законовата база, която трасира пътя на реформата, а и главно - пътя на правителството.

Тъкмо това означава ясно да се очертаят правомощията на трите центрове на властта: парламент, правителство, президент - още повече че в Конституцията не всичко е прецизно формулирано.

Затова уместно е да се подчертае, че правомощията и делегираната власт на всяка от трите институции произтича [първо, от прекия избор на народа, от това колко души стоят зад нея], и второ условие, от [записаното] в текстовете на самата конституция.

Народното събрание е законодателство, то създава законите в страната и упражнява парламентарен контрол върху правителството, Но не управлява. Президентът управлява по силата на прекия избор на народа и по смисъла на конституционните текстове. [Поради това неговата дейност не подлежи на контрол от страна на Народното събрание, докато дейността на парламента все пак в някаква степен подлежи на контрол от страна на президента било чрез прилагането на отлагателно вето, било чрез сезирането на Конституционния съд].

Позволявам си да занимавам конференцията с тези азбучни истини не защото търся конфронтация, противопоставяне на центровете на властта, а защото смятам, че жизнено необходимият на страната синхрон съгласувано предполага всеки да знае правомощията си, да ги спазва и да не се домогва до правомощия, които не му принадлежат.

Това е особено важно сега, когато и трите центъра на коалицията Съюз на демократичните сили. Това е необходимо условие за ефикасната работа на държавната машина и за успеха на реформата, а оттам - за победата на демокрацията и на пазарната икономика.

На фона на тази историческа задача споровете и боричканията за власт и по-широки пълномощия понякога изглеждат жалки и смешни и сигурно в очите на хората, в очите на народа понякога се представят не много красиво и самохвално.

При всички случаи те могат да ни изправят пред неочаквани трудности. Затова - трябва да се изчистват бързо и спешно, защото спомагат изчистени - повтарям това условие за нашето общо дело - за победата на демокрацията в България и пазарната икономика.

В заключение бих искал да пожелая на делегатите на Четвъртата национална конференция на Съюза на демократичните сили да набележат онези стъпки, с които страната ще ги изведе на широкия др[ум на модерната демокрация и ще заеме своето достойно място сред цивилизованите народи на] Европа и света.

Благодаря за вниманието! (Продължителни ръкопляскания.)

Думата има председателят на Народното събрание г-н Стефан Савов (Продължителни ръкопляскания и възгласи: "СДС-СДС".)

(Обадиха ми се, че[5])в момента радио ВВС искало като председател на Парламента да мога да поздравя вас - националната конференция, от името на целия Парламент. Уви! - това не е възможно при днешните обстоятелства, защото вие знаете при днешните условия до каква степен е стигнало противопоставянето на нашите опоненти в парламента, защото председателят на парламента е една от "най-любимите" или една от най-окаляните личности в комунистинеския печат. Така че аз представлявам солидното мнозинство в този парламент, съставено от Съюза на демократичните сили и Движението за права и свободи. (Ръкопляскания.)

Ние сме парламентарна република. В една парламентарна република парламентът играе особено важна роля. Парламентът е еманация на народа, на избирателите. Така че парламентът за мен поне като председател на парламента - убеден съм и като народен представител - това е най-важната институция в една истинска парламентарна рапублика (ръкопляскания).

Големият наш конституционалист проф. Беловеждов казва, че парламентарната република е привилегия на цивилизованите народи и затова сега най-после имаме един истински парламент.

Бих искал да се върна малко назад в историята. 45 години имахме един парламент, който се свиква два дни в годината, за да гласува в галоп един закон, който няма нищо повече общо от една маска, един карнавал или парад, който трябва да изпълнява волята на ...то[6] бюро на изпълнителната власт.

И след това - Великото народно събрание, в което за съжаление бях и аз народен представител и зная добре цялата история. Това пък беше един парламент, който се правеше на всичко друго, а не да бъде парламент, стремеше се да бъде "Кръгла маса", в който се решаваха по някакви тайни и неведоми пътища въпроси и то не в полза на България и на българския народ (ръкопляскания).

За мен голямата дата е 13 октомври 1991 г., когато Съюзът на демократичните сили спечели и благодарение на това се създаде този сегашен парламент, който не е "Кръгла маса", а истински парламент, който работи, който създава закони и разрушава тоталитарната система.

Бих искал да се спра на това какво е парламентът днес. В него са представени три парламентарни групи. И това, бих казал, е предимство. Три парламентарни групи, които все пак позволяват по-лесно да вършим тази работа, за която сме призвани. Защото вие виждате, че има редица от нашите така наречени бивши социалистически страни, в които е невъзможно да се създаде правителство. При нас, слава Богу, при това - бих казал - не писано споразумение, но при това разбирателство от програми, това единство в СДС и ДПС, ние успяваме да дадем на правителството и на народа, разбира се, онези закони, които са нужни, за да заб...[7] тоталитарното минало. И в това отношение аз не мога да не изразя една дълбока благодарност на Движението за права и свободи, което винаги коректно (ръкопляскания), лоялно и без условия е изпълнявало своите задължения.

И аз се надявам много, че това единство ще продължи, защото това единство дава възможност между другото и на България да пристъпи международната сцена, защото това единство дава възможност да се забрави донякъде онази срамна страница от историята на България, която се нарича Възродителен процес.

Какво прави парламентът? Тук се казаха много думи. И аз няма нужда да бъда изчерпателен. Но мога да ви кажа, че за тези пет месеца парламентът работи героично.

Парламентът направи своя правилник. Той се конструира само за един месец, докато на Великото народно събрание му трябваха пет месеца и половина за тази работа. След това в останалите четири месеца създадохме всичките тези закони, които бяха нужни както за избора на президент, така също и за смяната на икономическата система.

Вие виждате колко е трудно в това време. Вие виждате колко от нас заболяват. Не искам да споменавам тук хората - Едвин Сугарев и др. Защото работата в парламента не само е тежка, но тя е напрегната, нервна, изтощителна, защото непрекъснато се сблъскваме с една добре организирана противникова група, която знае какво върши и готви своите цели.

И въпреки че тази седмица, която идва, ще гласуваме и Закона за приватизацията, сигурно ще гласуваме и още няколко малки закона и с това фактически ние ще сме дали секрета на цялата тази икономическа система, която е толкова нужна на страната, за да се превърне икономиката ни в пазарна социална икономика.

Парламентът - искам още веднаж да кажа - има законодателни функции. Но нека не се забравя, че той има и още функции:

- и като всяка демократична държава, парламентът избира правителството и го бламира, когато е нужно, защото това е истинската парламентарна република.

И тогава можем да се запитаме: да, има разделение на властите, но все пак парламентът е този, който изпълнява и още една власт, т.е. контрол над изпълнителната власт.

И въпреки това аз няма да си спестя критиката, която беше отправена: Парламентът действително даде много закони на хората. На няколко пъти искахме от правителството да направи своите структурни и персонални промени. Г-н Министър-председателят действително обещава и обеща. И мисля, че сега е крайно време и че тези дни най-после ще влязат тези структурни промени (ръкопляскания, възгласи: "Браво!").

Тези структурни промени не са приумица нито на "Подкрепа", нито на Парламентарната група на СДС. Те са искания на целия народ, който чака час по-скоро една същинска декомунизация. (Продължителни ръкопляскания.)

Тъй че аз моля нашите приятели, тъй като правителството не е нищо друго освен част от нас, част от цялото - но те действително да не губят нито минута време и да започнат с тези реформи: просто това, което ние им подаваме като закони, те да го превръщат в действителност. Защото и най-хубавият закон може да си остане само на хартия, ако няма правителство, ако няма изпълнителна власт, която да го проведе в действие.

Вие знаете, уважаеми дами и господа, че непрекъснато се явяват някакви противоречия и недоразумения между нас в СДС, че има такива между различните институции, между различните представители на властта. Аз ще кажа, първо, че това са несъвършенствата на конституцията. И ние не искахме тави конституция, но както каза Сашо Йорданов, ние я изпълняваме по-добре от комунистите.

Това е конституция, в която са заложени конфликти.

Разбира се, има и опит за демокрация. Откъде ще го намерим този опит? Когато ми беше издигната кандидатурата за председател на Народното събрание, издигнах една мисъл, която много хора си спомнят за еретична, даже Петър Увалиев от Лондон ми се обади и каза:

Това е за съжаление така. Това е резултат на 50 години тоталитарен режим. Защото професионалният политик може да научи много неща и да стане личност само в условията на демокрация. А тоталитарният режим обезглавява не само физически, но и интелектуално две-три поколения в България. (Ръкопляскания.) Но нека ви кажа, че един мой приятел французин, който много често идва в България, каза пък нещо окуражаващо:

- Виж, г-н Савов, това е демокрацията: ние всички да бъдем в една крачка и не всички да говорим в един глас!

Така че нека да бъдем наясно: тези недоразумения ние ще ги изграждаме и с времето ще ги отстраняваме. И днес тук сме се събрали именно за да говорим по тези въпроси и за да огладим нашите противоречия, нашите нови идеи, за да можем да вървим напред.

Искам да кажа няколко, думи и за нашите отношения с "Подкрепа". Тук преди няколко месеца или в по-кратко време имах честта да присъствам на конгреса на Конфедерацията на труда "Подкрепа". И тогава, излизайки и изразявайки мисълта, че за мен "Подкрепа" е една сигнална лампа, която трябва да ни дава знак за някои нередности, перифразирах една мисъл на (Кенеди)[8] и аз казах:

И се надявам, че днес и утре, когато говори тук представител на "Подкрепа" - ето, тук е д-р Тренчев (ръкопляскания), че и той ще каже:

Защото всичките сме едно силно семейство. Всичките започнахме заедно и ще работим заедно, колкото и това да се зловижда на нашите опоненти, защото само така ще победим (ръкопляскания).

А разделени, затънали във вражата вражда, затънали в спорове, ние ще станем съвсем лесно жертва на хората, които знаят добре работата. И действително за това трябва да мислим непрекъснато.

Страх ме е от корупцията ... защото всяка власт се корумпира, страх ме е от корупцията, защото в България има два примера - от 1923 и 1934 г. военните преврати успяха така лесно, защото до голяма степен едни демократични режими се бяха до голяма степен корумрирали. Вие трябва да внимавате (ръкопляскания), ние трябва да внимаваме, защото чрез корупцията ще ни бъде подлагана динена кора.

Нека не забравяме, че в нашите лозунги, в нашата програма и във всяка наша реч винаги ще говорим, че сме за нова нравственост и ние трябва да я покажем тази нова нравственост (ръкопляскания).

Ще завърша речта си с едно - бих казал - обещание: тези 5-6 месеца вие видяхте, че парламентът работи. Мисля, че парламентът най-малко критика понесе поне от нашите последователи. И мисля, че този парламент може да работи още не 5-6 месеца, а може да работи още 4 години ефективно, за да разгради системата.

СДС! СДС! (Ръкопляскания, залата подема скандиранията: СДС-СДС.)

Благодаря на г-н Савов най-вече за този важен призив - новата нравственост.

А сега ви моля в 14 часа да бъдете отново тук, за да продължим. След кратка закуска, която ще ви бъде предложена отвън.

[1] Стенограмата, както и нейното разчитане, е дело на Методи Райчев. Предава се в автентичен вид. Намесвал съм се само в оформлението на текста и при очевидни правописни грешки. Където съм преценявал, че мога да дообясня неясен текст, съм го правил, където не съм се чувствал уверен в смисъла на казаното, съм го оставил без коментар. Бележките под линия са мои - Петко Симеонов.

[2] Бележка на стенографа Методи Райчев, което означава, че той излага само онова, което се съдържа в стенографските му бележки, без да е имал възможност да ги сверява със записа.

[3] Бележка на стенографа Методи Райчев.

[4] Текстът е сверен с публикувания вариант на словото в сборника на Желю Желев "Политически речи 1962-2002", С., 2003. Попълвал съм изпуснатите от стенографа думи и фрази, за които той дава знак, че са пропуснати, от текста на публикувания вариант, като съм ги оградил с квадратни скоби.

[5] Скоби от стенографа.

[6] Неразчетена от стенографа дума.

[7] Неразчетена от стенографа дума.

[8] Скоби на стенографа. Не става ясно дали Савов е споменал името на Кенеди, или това е догадка на Методи Райчев.