Заседание на Политбюро на БКП /11 април 1989/ - За по-нататъшно единение на българската социалистическа нация /продължение/

Другари, аз мисля, че може би ще бъде правилно да спрем дискусията, като имам предвид това, което другарят Живков предложи.

Според мен главният въпрос не е въпросът за възродителния въпрос.

Аз няколко пъти и в Секретариата поставям въпроса, че ние неправилно нарекохме този процес възродителен процес.

Ние даже с някои неща задълбочихме отчуждаването на тези българи с ислямско вероизповедание от нашата обща нация, от нашия народ. Затова аз съвършено искрено поддържам и се радвам, че имено така трябва да се постави въпросът, както вие го поставяте, че нашата социалистическа революция не реши националния въпрос.

Смятам, че преустройството, което извършваме сега у нас, обновяването на цялото общество, по-нататъшното разгръщане на социалистическата революция изисква да вземем на въоръжение и националния аспект в нашето преустройство, защото се касае за единение на нашата нация с оглед на бъдещето.

Защото космополитизмът се шири у нас, но патриотизмът е подценен.

Космополитизмът се изявява, което е равносилно на народноотстъпничество. И то за съжаление сред интелигенцията.

Затова ние трябва да разглеждаме проблема на основата на преустройството, на основата на по-нататъшното развитие на нашата социалистическа революция, на основата на генерално и докрай решаване на националния проблем при новите реалности, при новите условия.

Имено от гледна точка на единението на нашата нация в широкия аспект, а не само от гледна точка на възродителния процес.

Ние трябва да преценим предвид на изключителната важност на този въпрос няма ли да бъде правилно да поставим този въпрос за обсъждане на един пленум на ЦК на партията.

Ние не бива да се срамуваме и да се страхуваме да говорим по този въпрос.

Патриотичното възпитание на нашия народ, на нашата младеж трябва винаги да присъствува в нашата работа и да стане една от стратегическите задачи на партията.

Правилно, трябва да се постави в Централния комитет[1].

От тази гледна точка ние трябва да преустроим нашата и идеологическа работа, и нашето обучение в училищата.

И тогава ще създадем друга атмосфера и друго отношение към този въпрос.

Иначе, както разглеждаме сега тези проблеми от позициите на възродителния процес, ние убиваме главното, ние убиваме патриотизма, самочувствието, че си българин и решаваме частично въпроса.

Струва ми се, че другарят Живков даде две идеи, които трябва да залегнат в основата на бъдещата ни работа и в утвърждаването на документите за един дълъг период от време.

Първата идея е свързана с даването на едни поводи и основания за истинско самочувствие и за една гордост и у интелигенцията, и у младежта.

Може върху основата на тези бележки, като се използват всички много ценни идеи, съдържащи се в решението, да се подготви една политическа платформа за работа в това отоншение, която би могла да се разгледа и в Централния комитет на партията.

Има нужда от такава духовна и идеологическа храна.

Когато се заговори и сред младежта, и сред интелигенцията на тази тема, чувството изведнъж се изостря.

И ние виждаме, че следващите години националният въпрос, проблемите, свързани с единството на нациите ще имат първостепенно значение.

И най-големи проблеми ще имат страните, които имат самочувствието, че са големи, образувани на федералния принцип. Най-голямото предимство на България e, чe злото може да се превърне в добро, ако осъществим този лозунг за единението, защото това е и територия, и население, и всичко.

Както се знае, след Освобождението ние сме преживели всичко: съединение, независимост.

И трагедията започна от усилията за обединение. Там катастрофира и буржоазията, и нашата партия - илюзиите за класов романтизъм, балкански федарации, коминтерновските схващания и т.н.

Между прочем, ние сме твърде срамежливи, когато оценяваме историята и когато трябва да изтъкваме ценностите на априлската политика. А младежта и интелигенцията знаят тези неща.

С нищо няма да падне авторитетът и на наши кумири, ако съобщим и техни грешки.

Всеки знае какво изказване е правил и Благоев в Народното събрание. Така е мислил, така е разсъждавал. От това той не престава да бъде Димитър Благоев.

Георги Димитров - също поради редица исторически и конкретни обстоятелства.

Имено априлската национална политика е тази политика, която осигури една перспектива при окастрена България, за да се реализират задачите чрез единението.

И аз мисля, че думата е намерена точно, защото това е същността на цялата политика.

Ние може да бъдем много по-силни от големи държави, които са разединени, ако национално сме единни.

Другият много голям въпрос е, че наистина ще трябва около този лозунг да се обединят всички - и живеещите в България българи, и да отделим малко по-голямо внимание на българите, които се намират извън пределите на страната.

Някои ни предупреждаваха[2] да внимаваме с тези музеи, които се направиха във всички гранични райони - Силистра, Толбухин[3], Варна, Кърджали, Благоевград и т.н., че те обхващат осветляване на въпроси, които се намират и извън пределите на страната.

Но въздесйтвието е много вярно и силно, защото това е история.

Ние фактически сме забравили една цяла територия след Берлинския конгрес - това е Приморавието.

Данните са, че българите, които живеят в Сръбската република, са в много тежко положение и ни корят, че не им обръщаме никакво внимание.

Цялата югославска федерация е изградена на антибългарска основа[4].

Следователно нека ние да си провеждаме междудържавната политика на подобряване на отношенията и на търговия, но когато дойде въпрос до наука, до факти, до история, ние трябва да бъдем категорични.

За голямо съжаление трябва да спорим и с приятели, и с приятели от Съветския съюз[5].

Когато се отива на такива открити разговори, се вижда, че могат да се постигат и резултати.

Сега например се възражда цял фонд и движение в Съветския съюз за паметта на Кирил и Методий. Те ползват нашия опит, цитират всичко, но ако ние не създадем най-мощния и оригинален ...[6] за Кирило-Методиевото дело на базата на кирилицата и Преславския събор, ще изпуснем много голяма възможност.

Препоръката, която Вие дадохте, другарю Живков, да се намерят такива поводи да се организира интелигенцията, като Преславски събор и други, трябва да се използват.

Много са правилни критичните бележки към училището, към науката, към културата. Във връзка с това ние си правим самокритични изводи.

Дори интелигенцията, която се създаде до Априлския пленум, с погрешното разбиране по националния въпрос сега създава най-големите трудности.

И това обновление на учителския персонал и т.н. трябва много смело да ги проведем.

Другарят Атанасов правилно предложи да сложим приоритети. След като решим въпросите за пътищата, електричеството, водата и хляба сега трябва във всички тези селища да има училища и място, където да се съберат за елементарна културна дейност; да решим въпроса за радиото и телевизията. И повече мисионери да работят по тези въпроси там, без да се натрапват, като имат и съответния факт.

Правилно се каза, че в едно такова решение, в една такава стратегическа работа по единението много са важни международните аспекти.

След Виена това е проблем, който ако подценим, ще направим грешка.

В международните форуми сега имаме съюзници в лицето на Гърция и Кипър.

Много добре е да се изтръгне религиозния аргумент, защото това са огромна маса мюсюлмански страни. И ако се проведат тези наши идеи, това също може да се постигне.

Струва ми се, че когато става дума за българско и за единение на нацията, някои класови съображения, някои идеологически съображения във връзка с ревизията и материализма биха могли да не се слагат толкова активно напред, тъй като ако ние решим големия въпрос за единението при тази силна партия, няма никаква опасност нашият народ да стане религиозен.

Може би ще е необходимо да се намерят повече поводи, за да се привлече и вниманието на широки слоеве на обществеността извън България по онзи принос, който страната ни е давала в различните етапи от развитието на човешката цивилизация.

Ние естествено говорим за славянската писменост, за славянската култура, но има и други такива факти през всичките исторически моменти на развитието. И очевидно голям дълг е на науката да не бъде толкова срамежлива, притеснена и ограничена регионално, да излиза по-смело на международните форуми, тъй като този нихилизъм вече си е взел данъка от нас и повече ние трябва да не го плащаме.

Искам да завърша с нещо, което може да е само моя мисъл и моя грешка.

Струва ми се, че едно от най-големите достойнства на априлската национална политика е, че ние много тактично и умно провеждахме истината за историческата съдба и бъдещето на народа си, без да се съобразяваме докрай с внушения отвън.

Големите ни грешки по националния въпрос са били, че рецепти, които се пишат отвън, се прилагат за конкретните български условия. Това е голяма заслуга на другаря Живков, защото всички знаем през какви трудности се е минавало и при Хрушчов, и при Брежнев, а може би и в други случаи, за които ние не сме информирани.

Така че сега има условия и при преустройството ние да си отстоим националния интерес и да го проведем и цивилизовано, и с много добра тактика в името на голямата стратегия[7].

Аз мисля, че материалът е подготвен много добре и може да се коригира върху основата на съображенията на др. Живков.

Аз като че ли се настройвам на друга вълна. Един документ за морално-патриотичното възпитание и единството на народа. А може допълнително вътрешно да се публикува.

И допълнително някои съображения във връзка с възродителния процес.

Може да кажем допълнително за цигани, за македонци и т.н.

Приемам Вашето предложение, защото, като слуша човек нашите разисквания, вижда, че ние започваме от един частен въпрос - възродителният процес, и отиваме към проблеми, за които сега не сме се подготвили да ги решим.

Но материалите и разискванията ни провокират.

Във връзка с това бих искал да споделя някои съображения.

Подкрепям това, което другарят Георги Атанасов много ярко формулира.

Става дума за единение на българската нация, на българите.

Но мисля, че тук има два момента, които ние практически смесваме, а те са доста различни. Нация и етнос и етническа група не се покриват.

Когато говорим за единение на българската нация, като че ли сме склонни да разглеждаме въпроса така: единение на етническа основа.

Ако така подходим, винаги ще поддържаме едно напрежение в България, тъй като сме еднонационална държава, но има малки или по-големи етнически групи, които живеят при нас.

Затова трябва много добре да помислим какво е съдържанието на понятието българин и да не го свеждаме само към етническата принадлежност, а да го извадим на едно по-широко равнище. Понятието българин означава човек, който живее в България, който се е родил на тази земя и т.н.

Иначе ще възбудим евреи, арменци, гагаузи и т.н. Това са малки етнически групи, но ако ние поставим акцента върху българщината, върху етническата група българи, ние ще провокираме национализма у тях. Затова трябва много внимателно и гъвкаво да подхождаме, преследвайки тази цел: България като географско понятие да не остане един ден без българи.

Вторият момент е свързан с грешките на нашата партия по националния въпрос.

Аз не мога да приема, че нашата партия от своето основаване е допускала грешки по националния въпрос.

Никак не мога да приема да се сложи знак на равенство между Димитър Благоев и Вълко Червенков, между Димитър Благоев и онова, което беше решавано през 20-те и 30-те години от Коминтерна.

Позицията на Благоев е много по-различна и, аз бих казал, тя не е погрешна. Димитър Благоев никога никъде не е казвал, че основната част от населението в Македония не са българи. Той се е чувствал българин и винаги е подчертавал, че основната част са българи. Но той не си е затварял очите и пред друг един факт, че там живеят и други етнически групи. И е търсил изход от това положение.

Основното в позицията на Благоев е да се защитят балканските народи и преди всичко българският народ от завоевателната политика на империалистическите страни. И на тази основа се ражда и идеята за балканска федерация. На тази основа се ражда идеята у Ботев и у Каравелов.

Нека да не изтръгваме нещата и явленията от историческата обстановка и само от сегашните позиции да произнасяме присъди.

Аз съм убеден, че ние с Вас, другарю Кубадински, ако действувахме в онези условия, щяхме да действуваме така, както е действувал Благоев. Ние с Вас бяхме партизани. Но ние се борехме за социалното освобождение на България, а не отидохме с корпуса да се борим за освобождението на Македония.

Националният въпрос е бил винаги тясно свързан със социалния въпрос. И тъкмо оттук идват тези зигзаги на нашата партия. Защото нейната основна грижа е била да осигури решаването на един или друг социален проблем.

И на тази основа през 20-те и 30-те години тя допуска грешки. Ние трябва да видим тези грешки, да ги кажем открито, но да не разпростираме тези грешки върху цялото минало на партията. Защо? Ако подходим така, другари, ние ще сечем клона, върху който стоим.

Не са случайни сега тези процеси в Съветския съюз и в Грузия - отричане на съветския строй, отричане на социализма, отричане на нашето учение.

Ако не полагаме винаги грижи да поддържаме авторитета на нашата партия, ние все едно ще се съгласим с някои вражески настроения и елементи, които искат да отрекат историческото право на нашата партия да ръководи съдбините на нашия народ в съвременните условия.

Мисля, другарю Живков, че трябва да обогатим нашата терминология и понятия.

Ние боравим с две понятия, когато говорим по националния въпрос - патриотизъм и нихилизъм.

Има и едно друго понятие, дълбоко залегнало в нашето учение, което се нарича интернационализъм.

И нека, оценявайки различните етапи на нашето развитие, даже и сега, решавайки сложния национален проблем, да не се абстрахираме и от този момент, от това понятие.

Аз съм съгласен с критичните бележки, които се отправиха по адрес на отдел "Идеологическа политика". Смятам, че националният проблем у нас е в основната си част идеологически проблем. Но смятам, че не е единствено идеологически проблем.

Ние няма да го решим само с агитация, само със средствата на пропагандата.

Той е и социален, той е и икономически. Затова аз подкрепям тези моменти в документа, който се предлага, че се търси решаването и на редица проблеми от социално, от икономическо естество, без постигането на което ние не можем да решим всъщност националния проблем.

Аз не искам да я оправдавам, но трябва да признаем, че тя е възпитана в едно време, когато господствуваха много догми, имаше много догми и по националния въпрос, и една част от нея не може да се освободи от това, което е натрупано в нейното съзнание.

Затова аз подкрепям предложението, което се съдържа в документа. Ние трябва да заложим на младото поколение.

Ние трябва да подготвим нови отряди от историци, от философи, от социолози и т.н., които с ново мислене, на основата на априлската национална политика, да могат да разсъждават, да виждат и с тяхна помощ да можем да преобразим и съзнанието на целия наш народ.

Мисля, че все пак ще бъдем несправедливи, ако във връзка с това дадем една негативна оценка на цялата българска интелигенция.

Аз мисля, че преобладаващата част от българската интелигенция стои на позициите на априлската национална политика. Отделни са хората, които открито или под сурдинка не споделят тази политика. Страхувам се, че ако дадем такава оценка, ние вместо да я приобщим, ще я отчуждим и ще получим обратни резултати.

Животът в първичните партийни организации недвусмислено показва, че сега в този сложен момент ни е необходим един силен идеологически документ.

И аз съм напълно съгласен с предложението, което Вие правите, че трябва да даем на нашата партия, на първичните партийни организации на въоръжение един изключително силен идеологически документ.

На основата на материалите, които обсъждаме, на Вашите съображения, ние трябва да подготвим един документ, който да въоръжи на този етап партията в нейната идеологическа работа и борба. Това е изключително необходимо. Ние го чувстваме.

Трябва да ви кажа, че сега, в момента в резултат на този вакуум в нашата идеологическа работа, на това, че ние недостатъчно добре и задълбочено информираме партийния актив вилнее социалната демагогия. Сега например е модерно всички преподаватели във висшите учебни заведения, особено по обществените дисциплини, за да станат симпатични на аудиторията и интересни на студентите, плюят по социализма. Същото се отнася и за учителите в средните училища.

Аз предлагам да решим един въпрос още сега, който не търпи никакво отлагане. През настоящата учебна година, времето от април до септември да се използва за преглед на всички програми за обучение в училищата и ВУЗ, да се напишат учебници.

Кои учебници ще учат те догодина, коя политикономия ще учат догодина, коя философия ще учат, какъв научен комунизъм или програмите на историята на партията?

Ние трябва да вземем решение за бързо преработване на програмите и още през лятото да се създадат възможности всички преподаватели да бъдат обучени и през следващата учебна година да отидем към едно аргументирано изложение на нашата Юлска концепция в същността на изучаването на обществознанието в нашите средни и висши учебни заведения.

Нямам предвид да излезем с такъв документ, че да оплюваме нашата партия.

Ние не подценяваме интернационализма, но ние работим в една нова международна обстановка.

Следователно интернационализмът има дpyги измерения и друга конкретна, така да се каже, изява.

След Виенската среща от нас се искат много неща, които са далеч от нашия интернационализъм, какъвто се формираше досега[8].

[1] До този момент Живков е действал своеволно по така наречения Възродителен процес. Провалът му е виден. Той вече е склонен да разисква въпроса в Централния комитет.

[2] „Предупрежденията” са от Съветския съюз.

[3] Сега Добрич.

[4] Георги Йорданов преувеличава – Югославия беше не само антибългарско, но и антиунгарско, антиавстрийско, антиалбанско творение, а накрая се оказа и антисловенско и антихърватско.

[5] Натискът срещу България от КПСС и Съветския съюз е системен и постоянен. Съветските функционери например забраняват на българското ръководство да построи паметник на Аспарух в София при честванията на 1300 годишнината на държавата, защото щяло да бъде проява на „национализъм”.

[6] Изпуснати думи в стенограмата.

[7] Става ясно, че натискът от Съветския съюз, до преустройството, е бил основна пречка за защита на националния интерес.

[8] Заключението на Живков е изпълнено с песимизъм – той признава краха в разбирането на основно понятие за тоталитарния комунизъм: „интернационализма”.