Стенографски запис /Стенограмата не е прегледана от др.Т.Живков/
7 юни 1989 г. - резиденция "Бояна" /10,00 часа/
ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, вчера на заседание на Политбюро разисквахме ситуацията, която се създаде в последно време в районите с така наречените възродени, и решихме да продължим този разговор с участието на първите секретари на областните комитети на партията. Аз ще се опитам накратко да изложа проблемите, които обсъждахме в Политбюро. След това бихме желали да изслушаме от вас информация и ваши виждания. Вероятно другарите от Политбюро ще допълнят нещо, ако аз пропусна да спомена. Цялостна оценка ние не правим и не сме си поставили тази задача. Ние не сме подготвени сега за една такава цялостна оценка. Но ще направим това. Сега главното наше внимание и нашите оценки и изводи трябва да се съсредоточат върху конкретната ситуация, създала се в някои райони на страната. Обща беше оценката, че с изложението, което направих и по телевизията и по радиото, ние постъпихме правилно и внесохме пълно объркване сред тези, които организираха и извършиха известните на вас събития. Те още не могат да се оправят, още не са си разработили линия. Това стана един ден преди Парижката среща, и там ги объркахме и взехме инициативата, и т.н. В цялата страна се изяви огромен патриотичен подем. Всичко това вие знаете и аз няма да се разпростирам. Така че ние направихме един ход с огромен ефект, какъвто не сме постигали десетилетия в нашата страна. На тази основа ние почувствувахме, че имаме и нови приятели на България в чужбина, че нашите позиции в чужбина укрепват. Но аз не желая да обясня цялата тази обстановка с моето изложение пред телевизията и по радиото. Това е резултат и на онази огромна съзидателна работа, която извършиха другарите от партията, от БЗНС. И позволете ми да изкажа тук благодарност от името на Политбюро за всичко онова, което сте извършили във вашите райони. Бунтовете в страната спряха след това изложение. Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна. Ако ние не изведем 200-300 хиляди души от това население, след 15 години България няма да я има. Тя ще бъде нещо като Кипър или нещо подобно. Така че ние не смятаме това за нещо опасно, а напротив. Ще отворят ли турците границата – това е проблемът. Сега под натиска на общественото мнение от няколко дни те отварят границата. Но това ще бъде не повече от десетина-петнадесет дни. А може да продължат. Дай боже да продължат! Следователно на въпроса за изселването трябва да се гледа като на положително явление. Крайно необходимо е за Народна република България да изселим 200 хиляди, а ако може и 300 хиляди души от това население. Следователно не бива да се създават никакви трудности за изселването им. Какво е положението? Те вземат молби – документи за изселване, а за изселване са се записали реално около 12 000 души. Аз говоря за цялата страна, може би вече са достигнали 15 хиляди души. Ние сме дали указание на другарите от Министерството на вътрешните работи бързо да изселват екстремистите, насила – чрез Австрия, чрез където е възможно. Масово да се изселват тези фанатици, които са в центъра на организирането на тези събития. Трябва да организираме това изселване, да покажем, че ние сме за изселването. Който желае, да се изселва, даже може с музика, с тържества да се изпращат при заминаването им. Никакви трудности да не се създават на тези, които се изселват. На някои места нашите другари са изпаднали в паника във връзка с това изселване, създават трудности за изселването и т.н. Никаква паника не трябва да има, а напротив, трябва да се даде широко път за изселване. Всичко това трябва да бъде върху основата на изложението, което направих по телевизията и по радиото, да не се излиза извън това изложение. Някъде си позволяват да говорят за изселване. Изселване няма! Този въпрос е снет със законите, които гласувахме в Народното събрание. Така че такъв проблем не съществува за България. А всеки български гражданин – както ясно, просто и обикновено е казано, ако има желание, може да отиде било временно, било да остане да живее там, където отиде, в която част на света желае. Ние снемаме един път завинаги въпроса за изселването. Нито вътре в страната, нито на международни форуми, нито с турската страна трябва да водим преговори за изселване. Аз ви изпратих една бележка, вие сте запознати с това. Това е единият въпрос. Ние сме заинтересовани от широко излизане от страната върху основата на закона. Втората постановка е, че ние снемаме засега нашата стратегическа задача да убедим тези хора, че са българи, че не са никакви турци. Това в изложението ми беше казано ясно. Не се поставя въпроса за това, че те са българи. Това не е случайно. Следователно, в тактически план ние не говорим сега и не трябва това да бъде нашата главна тема, но като стратегическа задача ние не я снемаме и не можем да я снемаме. В бележката, която ви изпратих, тези два въпроса са ясно засегнати. Затова трябва да се използва в нашата пропагандистка работа сега терминологията от това изложение. Там дума по дума, запетая по запетая е обсъждано в Политбюро. Неслучайно този въпрос се пропуска и се заменя с друга постановка – че не всеки ислямец е турчин. По-нататък, в информациите, които имаме, се вижда, че ние не сме отишли във всеки дом, във всеки род. В тези райони голяма роля играят родовете. И оттук всевъзможни измишльотини, лъжи, заплахи и т.н. Ще трябва отново, опирайки се на актива, с който разполагаме, който сега все още плахо излиза, да го обкръжим с внимание и да отидем във всеки дом, буквално във всеки дом и да разясним нашата позиция. Ние не отиваме да ги убеждаваме да се изселват. Ние трябва да им кажем истината, така както е изложена, а те сами да решат ще се изселват ли, или не. Ако те желаят да се изселват, ще получат нашата пълна подкрепа. Ако няма музика в селото, ще поканим от други села и ще осигурим да ги изпратим с музика. Значи сега трябва да се отиде във всеки дом. Това е другият проблем. Следващият въпрос – не отиват на работа. Тук трябва да се вземат енергични мерки и да се предупредят, че тези, които не отиват на работа, ще носят пълна отговорност за загубите, които нанасят на народното стопанство – в завода, в селското стопанство и навсякъде, и че никой няма да получи паспорт поради това, а трябва да отговаря пред съда. Съгласно нашите закони не може да се напуска работа кой когато иска, а трябва да предупреди кога ще напусне, както това е по нашето законодателство. И в края на краищата няма да им се дадат паспорти за излизане от страната. Има хора, които са на отчетни длъжности. Как така ще напускат работа? Те носят пълна отговорност и трябва да знаят това. Самите предприятия, АПК и пр. трябва да ги предупредят че ако не се явяват на работа, носят пълна отговорност за загубите които ще претърпим. Как трябва да подходим? Най-напред, ако вземем заводите, ще видим, че държим излишна работна ръка в заводите, излишен административен персонал. Това е една възможност да оправим тези заводи. А там, където действително имаме нужда от работна ръка, трябва да се върви по няколко пътища. Трябва да се набира работна ръка. Техникумите, в които се готвят кадри, в последните години на обучението да ги изпратим, а след това задочно да се обучават. Да се прехвърли работна ръка от други райони в рамките на страната, но да не позволим да се удари върху производствените колективи, върху производството. Трябва да вземем сериозни мерки за прибиране на реколтата, особено в селското стопанство. Може тези войници в армията, които са комбайнери, трактористи, да ги изпратим в селското стопанство; от трудови войски – също, и т.н. Пак повтарям, в техникумите – в последните курсове да отиват да работят, а ще им дадем възможност да завършат обучението си. Медицинският персонал – тук другарят Григор Стоичков може би ще разясни по-подробно какви мерки предлагат по линията на Министерския съвет. Ние разговаряхме в Политбюро, че трябва да се мобилизират и да отидат пенсионери лекари, сестри. Можем да вземем учители от други райони на страната с риск да оголим временно там училищата. Да ги изпратим там организирано. Така че този проблем за работната ръка в една такава ситуация много естествено трябва бързо да действуваме и да го решаваме. Ако на място не може да се решават проблемите, трябва да се търсят други варианти, но да не допуснем да страда производството. Какво могат да вземат когато заминават? Това е точно определено. Не може да се изнасят пари повече от 500 лева. Продажбата на къщи да се забрани. Къщите остават на разположение на общините. Инвентар, който притежават, също. Ако той е повредил къщата, инвентара, няма да му се даде паспорт и ще трябва да отговаря пред съда. Къщите остават на общините. Как ще постъпим с тези къщи – вчера не се доразбрахме по този въпрос. Аз смятам, че трябва да сложим ръка на тези къщи. Ще ги дадем на тези, които ще отидат там да работят. Лудогорието е най-хубавата земя на България. По-хубава е даже от Толбухин, защото там не се напоява, а в Лудогорието се напоява. Ще намерим млади семейства, които ще отидат да работят там, ще им дадем безплатно къщи и т.н.
ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: Общината да ги изкупува, защото те ги продават на частни лица.
ТОДОР ЖИВКОВ: Няма частни лица да ги изкупуват, защото там има вили. И да се предупреди всеки, който е закупил, че имотът ще бъде национализиран без да му се връщат парите. Защото разни използвачи ще хукнат там да купуват. За това имущество ще се разпорежда общината. Трябва да се разработи специален статут. За инвентара въпросът стои по същия начин – той трябва да си остане там, за да се използува за работа в селското стопанство. Какви са другите проблеми? Тези екстремисти, които подклаждат и заплашват и т.н., трябва за кратко време да се изведат извън страната. Тези, които не успеем да ги изведем извън страната, трябва да ги арестуваме временно, докато се успокои обстановката. Но по-хубаво е да ги изведем извън страната. Ако турците затворят границата, да ги изведем чрез друга страна. Аз смятам, че Гърция ще се съгласи да ги приеме, засега само Австрия се е съгласила да ги приеме, но трябва да се изведат извън страната. Органите на МВР в цялата тази обстановка трябва да действуват спокойно, хладнокръвно, но абсолютно твърдо. Никакво колебание срещу тези, които продължават да шантажират, да заплашват и т.н. Ние се върнахме отново на този патриотичен подем, който се създаде в нашата страна сега. Как да го използуваме? Смятаме да не спираме този подем, да го прекратяваме, а да влеем тази енергия в руслото на преустройството и да решаваме проблемите сега в областта на икономиката – в промишлеността, в селското стопанство, в другите сфери, в науката, учебните заведения и т.н., и т.н. Би следвало да се преустроят малко и програмите в училищата, да въведем проблемите за социалистическия патриотизъм и т.н. Въобще трябва да разгорим с нова сила патриотизма и единението на нашия народ. Що се касае до преустройството, което извършваме, сега се създават фирми. Възникват проблеми за тези фирми. Но това е естествено. Периодът е много кратък от тяхното създаване досега. Не можем да искаме да се разгърнат с пълна сила. Те едва сега избраха управителни съвети и директори. А досега всичко беше временно. Но не можем да не видим и някои негативни прояви. Много е спаднала някъде бдителността за създаване на фирми с търговски цели. Ние се договорихме, че каквито и трудности да имаме, не бива да даваме ход на фирми в областта на търговията, а трябва да дадем ход на такива фирми, които произвеждат и търгуват с произведената продукция. Не да създаваме фирми както стана в Съветския съюз и там се създаде един втори пазар. Битпазарите трябва да се ликвидират час по-скоро! Софийският битпазар 10 на сто е битпазар, останалото е пълна спекулация. Така е и в Димитровград, така е и навсякъде. Другари, трябва да знаем, че са създадени организации още от заводите да отклоняват стоки за широко потребление и са създадени цели мафии, които се занимават с това. Ако ние не ги разкрием и разгромим най-жестоко, ще стане така, както става в други страни. Трябва жестоко да поведем борба срещу тези мафии. Що се касае до пазара, няма причина нашият пазар да изпадне в кризисно състояние. Независимо от трудностите, ние вероятно ще постигнем тази година 20% увеличение на стоките за пазара. През идущата година обаче ние трябва за някои стоки да отидем не на 20 на сто, а да отидем на един път, един път и половина, а някъде и на 2 пъти увеличение. С оглед на това да се вземат мерки. Има вече постановление на Министерския съвет да се създадат към всяка фирма предприятия за производство на стоки за широко потребление, в това число внос на суровини, материали и т.н. Широко трябва да се разгърне този фронт. Както вчера разговаряхме, ние коренно променяме досегашната концепция за така наречената група "А" и група "Б". Група "А" и група "Б" трябва да произвеждат в максимална степен освен предмета на своята дейност и стоки за широко потребление и услуги за населението. Ние се готвим сега, вече е решено, да отидем на съкращаване на капиталните вложения в строителството с два милиарда и триста милиона лева и вероятно идущата година ще бъде с още 2 милиарда с оглед отиване на друга структура на развитие на нашата икономика. Но това е друга, по-голяма тема. Аз само я набелязвам. Така че постоянно се вземат мерки, за да се създават условия да не позволим възникването на втори пазар и спекула с предмети за широко потребление. Туризмът е една опасност за нас сега, но излязоха допълнителни постановления на Министерския съвет за това какво може да изнесе всеки. Може да изнася продукти до 100 лева. За повече от 100 лева не може да изнася, независимо дали е за социалистическа или за друга страна. Така че се вземат широк кръг мерки за защита на нашите интереси. Можем да дадем думата на др. Григор Стоичков, за да видим какви мерки предприема Министерският съвет.
ГРИГОР СТОИЧКОВ: Другарю Живков, Другари, На основата на поставените въпроси от областите и общините проведохме среща с една част от председателите на асоциациите. И въз основа на вчерашното заседание на Политбюро и указанията, които бяха направени, оформихме като решение тези въпроси, които се налагат от нормативни документи. Какви са тези въпроси? Постановлението не е прието, ще се приеме след днешното съвещание, тъй като може да възникнат допълнителни въпроси. Първият въпрос, който се постави и сега от другаря Живков това е да се вземат незабавни мерки за укрепване на трудовата дисциплина, за създаване на подем в работата на всички колективи и да гарантираме изпълнението на плана. Във връзка с това ние сме записали "на лицата, които безпричинно не се явяват на работа, нарушават законите и трудовата дисциплина и причиняват вреда на предприятието, да се търси най-строга дисциплинарна или имуществена отговорност в съответствие с Кодекса и другите нормативни актове". В Кодекса е предвидено щом като три дни не се яви на работа, работникът да бъде уволнен дисциплинарно с всичките последствия. Тук, другарю Живков, не записахме това, което Вие и вчера казахте, че на неявилите се на работа не трябва да се дават паспорти. Нормативно, юридически е неудобно да се запише това, но като указание трябва да се има предвид от другарите. Вторият въпрос е за мерките, които се вземат за укрепване на колектива, за допълнителна работна ръка. Предвижда се да се компенсира особено в Девня и в смесените предприятия да се разреши на служители от всички райони на страната да отидат да работят в производството, като си получават заплатата и съответната заработка. Вчера аз съобщих това да бъде до три месеца, но следобед още един път обсъдихме и считаме, че срокът от три месеца е малък. Затова записваме, че това се разрешава до края на 1989 година, т.е. служители от София могат да отидат в Разград, в Каолиново, във Венец и до края на годината ще си получават възнаграждението от София и това, което си заработят там. Следователно тук ние можем да разгърнем едно движение на служителите от големите центрове, родени по тези места, имат връзки там, да ги върнем да работят там до края на годината. Става въпрос за районите, където има потребност от работна ръка. Другият въпрос – това е за пенсионерите, когато работят в предприятия, учреждения, организации, райони с остра дефицитност на работна ръка, а ние имаме предвид именно тези райони, като казваме с остър дефицит от работна ръка, имат право да получават пълния размер на пенсията си и заработеното от тях в производството, и не само в производството, в другите сфери. Досега беше разрешено това да става само за материалното производство. Сега това се отнася за всички сфери. Това може да бъде лекар, учител, юрист, счетоводител. Пенсионер, здрав, годен за работа, отива, работи и си получава цялата пенсия и заработеното от него. Това е много голям резерв, с който можем да попълним незаетите места, особено за юристи, лекари, за шофьори и т.н. Има едно 64 постановление на Министерския съвет във връзка с придвижването на работна ръка. Тук ние казваме, че то няма да се прилага до края на 1989 година. Предвиждаме за тези райони Министерството на земеделието и горите и Централният комитет на Комсомола до 10 юни да организират студенти и ученици и бригадирското движение да се насочи главно натам. Всички условия, необходими за бригадирите, ще създадем, но трябва да ги изпратим в тези райони, в които има необходимост от работна ръка. Този процес ще продължи докато там бъде необходимо. Постави се такъв въпрос – в тези райони има някои предприятия с не особено важно производство, което производство същевременно го има в други градове, където няма проблем за работната ръка. Считаме, че тези производства там трябва да се спрат, работната ръка да се изведе и насочи в тези големи заводи, където са с непрекъснат производствен процес. Това трябва да става организирано с Министерството на икономиката и планирането, тъй като е свързано с балансите и т.н. Това, за което вчера стана дума, а и днес – за къщите. Ние сме записали така – изпълнителните комитети на общинските народни съвети, селскостопанските организации, фирмите и техните поделения своевременно да изкупуват предлаганите за продажба жилища и недвижими имоти. Предлагаме. Някои не си предлагат за продажба имуществото, възлагат пълномощия на някого да го стопанисва. Той иска да отиде да види какво е положението и да се върне. А други продават имота си на безценица. За тях общинските народни съвети или заводите да изкупуват къщите им, да не става това чрез отделни лица. И това, което вчера Вие поръчахте – за учителите – да се създаде набор и да се изпратят учители в тези райони. Ние сме записали такова задължение това да се извърши сега до 30 юни. Искам да информирам тук как сме се уточнили по тези въпроси. Вчера на заседанието другарят Петър Дюлгеров изнесе като пример някои учители, които са ги изпратили в граничните райони – пенсионери или са пред пенсия, но там получават по-висока заплата и отиват и работят много добре. Става въпрос да изпратим учители в тези райони. Това са българи. Но в граничните райони ние им даваме значително допълнително заплащане. Има един коефициент, който стига до 1,4. За да има икономически стимул, българи, опитни учители да отидат в тези райони, трябва да решим въпроса също така за повишаването на тяхната заплата. Има едно старо поверително постановление – някои другари тук го знаят – когато български учител отива в село с такова компактно население, да му се заплаща пряко от съвета 80 лева. Това постановление не е отменено. Но сега трябва да се види, ако приемем по принцип, че трябва да дадем – и аз мисля, че трябва да дадем, допълнително заплащане на тези учители в тези райони, трябва да видим това постановление и да го прилагаме. Това са, така да се каже, въпросите, по които ние смятаме, че трябва Министерският съвет да вземе решение, и сме подготвени след днешната среща да приемем постановлението. Има някои текущи въпроси. Ние по тях сме взели мерки.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Свидетели бяхме в периода от 20 до 31 май на една протестна кампания, стихийна, бурна, екзалтирана – нещо, на което не сме били свидетели досега. Убедени сме, че всичко беше много добре режисирано. Участниците в тези демонстрации навсякъде имаха един и същ подход – първо бяха децата и юношите, жените след тях възрастните, активът – най-отзад. Какво се оказа, какви са резултатите от нашите усилия? Тълпата въобще не слуша за какво се говори. Върви едно течение и крайната цел е да стигне центъра на едно населено място и пред отговорен човек да изрази протеста и исканията си. Какво още прави впечатление? Участието на чужди хора. Може би наши подстрекатели участвуваха на друго място. Много хора излизаха от дворовете – по 10-15 души. Кои са те? От Разград, Силистра, отвсякъде. Имах чувството – ми каза първият секретар на Каолиново, – че начело на тълпата вървят чужди хора, а не местни. Това е много сериозно замислено. Дошли са от други райони. Подобна ситуация беше в Шумен. Нощували са по три денонощия последователно някъде, за да стигнат в Шумен. По 10-12 души имаше в дворовете – обувките им чакат отвън пред вратата. Всички чакат уречения момент, за да излязат. Какво се получи още първия ден? Преградихме тълпата. Водеха се само разговори с хората. Но какво стана? Набиха десетина войника, удариха един с камък по главата. Взеха един автомат от войниците. Това беше една озверяла тълпа, а момчетата стоят. Изпотрошиха фаровете на БТР-ите. Въпреки че нашите настояваха да се разотидат, нищо не беше в състояние да предотврати действията на тази тълпа. В края вече принудиха началника на областното управление да предупреди, че ако до три минути тълпата не се разпръсне, ще се действува с всички средства и не отговаря за последствията. На втората минута започнаха да се разпръскват, но – разцепват се, заминава си една част и въпреки това, в селото пак се събират на средата на площада. И така приключи първия ден. На другия ден беше срещата с актива в 11,30 часа. Аз проведох тази среща. В 12,45 стана инцидентът в Икономово. Трябва да ви кажа, че това е чисто пиянска работа. За една сватба се напиват, възбужда ги алкохолът, натрупват се около кметството. Старшината избягва. Три войничета от отряда за бързо реагиране се оказват обградени. Нападателите били убедени, че автоматите на войничетата са празни, поради това, че автоматът, който са взели при друг подобен случай, е бил наистина без патрони. Били са убедени, че автоматите им са празни. След предупредителните изстрели на момчетата във въздуха, по стената, за да видят те, че автоматите им имат патрони, нищо не ги спира. Тогава момчетата стрелят в земята и се получава това, което ви е известно. Решихме, че не може да се действува по този начин. Уточнихме се да действуват силите на реда и след това да действуваме с политически средства. По-нататък вече знаете какво стана. Кулминацията трябваше да бъде в Шумен. Знаехме и часа, и всичко. Въпреки това тези хора не се отказаха. Струпахме войници, заехме центъра, всичко. Тълпата си изскочи в уречения час със скандирания: "ние сме турци", "убийци" и пр. Но работата свършиха 20 момчета от отряда за бързо реагиране и 30 каратисти. Те влязоха в действие и всичко се разпертушини, разпръснаха се, заминаха си по места. Ликвидира се тази аномалия и се излезе от това положение с един актив за хората. Създаде се един респект в Шумен, където е крепостта Тумбул джамия. И сега имаме едно изключително самочувствие на хората с традиционни имена. След това опитите на 31 май да се предизвикат безредици не успяха. Блокираха се всички възможни подстъпи, спря се всякакво придвижване, нищо не се получи, нищо не се разбра. Имаше няколко групички, които своевременно бяха парирани. Какво последва по-нататък? След Вашето изявление по телевизията и по радиото нещата придобиха съвсем друго развитие. Внесе се яснота за българите с традиционни имена, както се изразяваме, когато третираме тези въпроси. Това се оказа един изключително сплотяващ момент. Никога не е имало такова ясно разграничаване в позициите, такова сплотяване и обединяване, даже до такава степен, че някъде имаше опасност да започнат безразборно да ги бият. Успокоиха се тези неща. Този въпрос започва да се третира откъм мащабната му страна. Проведе се изключително добра политическа и организаторска работа. Това всичко даде своето отражение за консолидация на здравите сили и сред тези хора. Паспортният режим – това е основното, в което ние виждаме изхода и развитието по-нататък на нещата. Този паспортен режим разбуди хората и предизвика кампанията за искане на паспорти, която също много добре се подклажда. Под силата на страха, че ще му се запали къщата, той трябва да отиде да си подаде документите за изваждане на паспорт, да внесе парите, да подаде декларацията. За всичко това има много сигнали, много примери как се въздействува върху тези хора. И се получава така, че трябва да се покаже привързаност към тях. Той върви със стадното си чувство с тълпата. Досега във Варненска област има внесени пари в Държавна спестовна каса от 70 хиляди души за паспорти. Молби, декларации за паспорти са подадени от 3600 души. Заминали са извън пределите на България 1227 души. Това е картината. Какво още прави впечатление в тази суматоха? Напускат работа. Другарят Стоичков предлага да ги уволняваме. Но те напускат работа не примитивно – напуска целият цех – 200 души. 200 души не можеш да уволниш. Напуска работа колективът от фермата. След това се връщат. Този момент трябва да го наблюдаваме добре и да не отиваме до крайности. Налага се да поизчакаме. Според мен в един период от 10 дни нещата ще се уталожат и ще влязат в някакво русло, което по-нататък трябва да видим как да движим. Предлагат се на разпродажба животните от личното стопанство. Изкупуват се много стоки от магазините. Много се ходи в съседните области на срещи. Какви задачи поставихме пред нашия актив вчера? Задачата ни е максимално да успокоим обстановката. Налага се да бъдем внимателни в отношенията си с тези хора. Просто ни се налага. Внушаваме законите да се спазват от всички. Това е опорната ни точка в действията ни с тези хора. Да спазват трудовия ритъм, да спазват задълженията си към предприятието. Поддържаме един все още, макар и облекчен режим на изолация на населението. И поддържаме силите на реда в състава, в който сме ги мобилизирали. Охраната на предприятията – възложено е на всички директори – това вече съществува от 5-6 дни – организирали сме групи от отрядници и хора за политическо въздействие. Всичко това е в ход. Предприятията имат надеждна охрана и особено технологичните линии. Смятам, че задачата е да въвлечем повече актив. Партийното събрание, общото събрание, откритите събрания не дават никакъв ефект. Връщам се на въпроса, за който Вие говорихте – за родовете, за контактите с хората. Да привличаме хората, да навлизаме по-дълбоко вътре сред тях, но с лични контакти. Въвличане на все повече актив – това трябва да бъде нашата задача. Със събрания работа на този етап не става. Трябва да въвличаме вече и другите масови и политически организации. Досега така или иначе обстановката беше такава, че само партията движеше работата. Време е да включим масовите политически организации. Трябва да кажа, нашето убеждение е, че има място за диалог. Има хора, които няма да заминат. Водоразделът го направи Политбюро, каза си дума за паспортния режим. Има хора, върху които може да се въздействува. Шест души в Толбухин подписаха декларация, официално афишираха, че не искат да се изселват и не искат паспорти въобще. В една група в Джебел един казал на ръководителя си: кажи, че много съм ви нужен, не искам да се изселвам. Някой друг трябва да им каже да не се изселват. Това е тази тяхна психология за въздействие. Затова казвам, че има място за диалог. Какъв процент ще останат след това? Не трябва да е в сила правилото: не ме слушаш – махай се! С такъв език няма да е правилно с тези хора да говорим. Създали сме обстановка в ДСК, във фотоателиетата възможно най-бързо да се подготвят документите и този стаден момент да се изключи. Наясно сме с подстрекателите. Направо им се казва: подстрекаваш, участвуваш в антидържавно мероприятие – на теб ще ти дадем паспорт, но най-накрая. Мисля, че това допринася за известен успех. Уточнено е животните да се изкупуват от АПК, за да не създадем търгашеска обстановка. Ще ги изкупим, това не е проблем. Във всяка община и предприятие сме възложили да се разработи вариант на участие и баланс на трудовите ресурси и при утежнени обстоятелства да знаем откъде да привлечем ресурси и да се компенсира, за да се влияе върху тази ситуация. Засега все още в животновъдството се връщат на работа. Малко повече механизатори са напуснали. Имам чувството, че в селското стопанство по-леко ще се справим. Ще дам пример. В с. Венец има 120 хил. декара земя, означава, че има 120 трактора. 120 души ние можем да вкараме там. Сигурно там има около 200 души животновъди. Не е проблем. По-големи проблеми ще създадат промишлените работници. В "Мадара" работят над 1000 души. Там по-трудно биха изглеждали нещата. Затова сме се уточнили за едно максимално добро регулиране на процеса на даване на паспорти. Трябва да се иска съгласието на ръководителя на предприятието. Тази позиция би могла да ни помогне за създаване на ритъм в работата. Какво е поведението на тези хора? Не се поддават на контакти, трудно реагират, никаква реакция. На нашата активност, на въпросите: "Кажете защо правите това, какво искате в крайна сметка?", казват: "Ами какво да правим, нали виждаш, всички правят така и аз така". Нищо повече. С мълчание се избягват въпросите. Барикадирана психологическа нагласа едно поведение, което на този етап не ни гарантира много успехи в политическата работа. Активът ни е изолиран. Поставихме си задача да го изведем от това състояние. Има хора, които навремето застанаха на преден план в преименуването. Ние сме длъжни да застанем зад тях, да ги защитим и да използваме този актив. Да му имаме пълно доверие, иначе рискуваме да останем и без тях, защото човек не знае в тази ситуация кому би могъл да гласува пълно доверие. Все пак тези хора са изпитани и на тях може да се гласува доверие. Имаме един кандидат-член на Областния комитет, двама партийни секретари и за съжаление един народен представител в Каолиново, които са участници в тези събития.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: С него разговаряхте ли?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: С него още не сме разговаряли. Трябва да се говори с този момък. Той отрича, но още в първите дни камерата ходи навсякъде и го има заснет. На стоп-кадър всичко е изведено и никой не моме да отрече, че е бил. Като цяло обстановката в момента е спокойна /разбира се, това са големи въпроси/. Но няма неща, които биха внесли смут в цялостния живот на областта, да внесат напрежение в отношенията между хората. На този етап тази аномалия е ликвидирана. Следим развитието на този процес и съм убеден, че след 10 дни ще имаме друга ситуация. Там няма какво да правят те, след като са си подали документите и евентуално молбата за излизане от България. Искам да обърна внимание на един друг въпрос. В удостоверението за задължения към държавата, което се иска да бъде представено, за да се издаде паспорт, е записано: "Дава се при представяне на паспорт за излизане в чужбина за уреждане на изселнически въпрос". Този текст трябва да падне. Трябва да се изземат тези удостоверения и да се отпечатат нови. По изкупуването на къщите. Да не създаваме обстановка да почнем да изкупуваме къщите. Предлагам да оставим този другар, който иска да си продаде къщата, да си намери клиент. Той няма клиент в момента. Ако създадем обстановка да изкупуваме къщи, ще бъде сигнал, че сме започнали изселническа кампания. Опасявам се от това.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Напротив, трябва да спрем изкупуването на къщите от частни лица. Който се изсели, общината изкупува неговата къща и я съхранява.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Другарю Живков, преди всичко искам още един път да кажа, че след като минаха вече няколко дни изключително положително се прие Вашето изложение от всички и то настина създаде прелом. И второ, Вие казахте сега в изложението си, че подкрепяте изселването. Искам да кажа, че ние като ръководство абсолютно подкрепяме това. Всички, които желаят, колкото може по-скоро нека да излязат без паника, без страх. И сега имаме трудности, може да станат и по-големи, но нека да излязат. Ние ще се справим. Нямаме друг изход. В известна степен вече имаме поглед върху тези райони, които са най-компактни. За съжаление тези, на които ние вярвахме, сега са в тези групи: нашите организационни работници, от Комсомола, политически грамотни. А щом те не са проумели за какво става дума, какво остава за ония, които не са? Само няколко думи за това каква е обстановката сега. Общо около 80 хиляди души са платили таксата за паспорти, но с децата те са около 100 хиляди души. Молби за паспорти са подали около 8 хиляди души. Получили са паспорти около 5 хиляди и са излезли около 1300 души, а може и малко повече. Изтеглени са влогове над 45 милиона лева. Всички имат много пари.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Спрете редовните стоки, изкарайте всичко, което е залежало. От цяла България в тези райони да се съсредоточат такива стоки. Що се касае до памучни изделия и др. – 20% да се пускат на пазара, защото и туристите от чужбина ги купуват.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Включително и трайни колбаси сме спрели.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Да се спрат такива стоки, които масово се изкупуват от туристите. Това сме правили винаги, сега не мога да убедя някои твои колеги там.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Вчерашният ден около 8700 души не са се явили на работа. Това е около 3%, но лошото е, че има райони, където над 100% не са се явили. Най-тежко е положението в промишлеността. Имаме няколко структуроопределящи завода за производство на плоско стъкло. Той дава над 70% от продукцията на страната. Работи се на непрекъсваем процес, работят около 65-70% с възстановени имена. Вчера не са се явили на работа около 460 души от 2000. Правим всичко възможно да не прекъсва производството. Друг много важен обект – това е Миннообогатителният завод – за стъкларската промишленост, за леярската промишленост, за огнеупорни материали, каолин и други. И там е преобладаваща тази част от работници с възстановени имена. Много напускат. В производството на антибиотици засега е сравнително по-спокойно, но и там има напуснали. Във фаянсовия завод в Исперих голяма част от работниците са с възстановени имена. Това е положението в промишлеността. В селското стопанство засега най-тежко е положението в млечното говедовъдство. В птицевъдството някак си ще решим въпроса. Разбира се, всички мерки засега сме взели. Още никъде няма провал, но очакваме, че ще стане и по-трудно. Поставихме редица въпроси в Министерския съвет и изключително енергично под ръководството на др. Григор Стоичков се вземат мерки и много от въпросите, които се решават, напълно ни удовлетворяват. В това число Министерството на културата, науката и образованието веднага реши въпроса за съкръщаване на учебния процес и включване в бригади. Аз бях поставил още един-два въпроса, които трябва да намерят решение. По-трайно трябва да решим въпроса за чужденците – виетнамци, кубинци, – където има, тъй като в цели райони под тяхно влияние работници са подали молба за излизане от страната. Трябва от друго място да им се каже, че няма как да нощуват там. Ако има такава възможност, би било помощ. Второ, в тези райони ние имаме главно кравеферми, и нелоши кравеферми. Може би сега младежи, които завършват, ако пожелаят да отидат в селското стопанство, да не служат в армията. Това би било форма за заселването им там. Цели села има, които искат да излязат от страната. За съхранението на имотите и къщите. Тук малко се различаваме с др. Димитър Димитров. Ние мислим, че е правилно да се даде право тези, които доброволно желаят да си продадат къщата, главно съветът или предприятие да я изкупи.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: На частни лица не бива да се продава в никакъв случай. В Хасково има вили. Ще отидат да купуват вили.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Всичко да става със знанието и съгласието на общината. Да бъде регулирано.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Тези къщи ще дадем на други, които ще отидат там да живеят. И паспортите трябва да дава общината, а не друг.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Този въпрос сме го решили вече с органите така.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: В Кърджалийски район има вили, софиянци ще отидат и ще ги изкупят.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Има такъв въпрос, който трябва да го обмислим за следващия етап. Има малки села, където всички твърдят, че ще излязат от страната. Ако те излязат, какво ще правим? Там ще започнат да ходят хулигани и да правят разни неща. Трябва да помислим. По-скоро да се реши този въпрос от позицията кога ще влезем в правото си ние да управляваме този имот. Защо той сега излиза примерно за три месеца, а после може да поиска още три месеца срок.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Щом мине границата, настаняваме там друг, а като дойде...
ДОБРИ ДЖУРОВ: Има закон, по силата на който той е гражданин на Народна република България. Ние сме му дали паспорт. Този въпрос трябва с юристи допълнително да се реши.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ние се опитваме да работим с актива. За съжаление има някои активисти – имаме 9 кметове, подали молба за напускане на страната. От тях има членове на партията, на БЗНС, секретари на изпълнителни комитети, една народна представителка. Многократно с нея водим разговор. Тя казва: всички ме притискат, ще ме убият. Всички използват този мотив. Казват: вкъщи страшно ме притесняват, ако не тръгна. Никой не ми разрешава да остана. Макар че имаме изолирани случаи. Онзи ден в едно наше село един младеж, който е и малко хулиган, затова, че родителите му не искат да заминат, а той иска, запалил къщата. Разбира се, ние ще се опитаме за тези, за които смятаме, че са убедени, да им помогнем. Това ще бъде нашата политика. Да създадем всякакви условия, докато е тук, той трябва да работи. Ако не работи; няма да получи паспорт. Това сме го разгласили.
МИНЧО ЙОВЧЕВ: При нас условно разделяме нещата на два етапа. Първият етап, когато предотвратихме кървавите сблъсъци, и вторият – психозата сега, която завладя това население за изселване. Дали ще бъдат 200 или 300 хиляди, никой не може да каже. Аз ще започна с това, което е сега в момента. Очевидно на противника не се хареса това, че се задействува въпроса – в Кърджалийски окръг нищо не стана, парирахме събитията. В Джебел имаме един нов първи секретар от преименуваните. Много точно и хладнокръвно действуваха хората от МВР. През първия етап успяхме да се преборим. Сега, тъй като не могат да ни простят това, от няколко дни масово се движат емисари от всички страни надолу. Ние сме блокирали тази обща стачка. Днес трябваше да се състои голяма манифестация – митинг в Хасково. Блокирали сме района. Мобилизирали сме целия партиен апарат, има около 300 души въоръжени от Казанлък, от Стара Загора, от Димитровград. При нас това патриотично възпитание много точно и ясно се вижда. В Хасково ги посрещнаха с изключително въодушевление сред населението. Не трябва да си правим илюзии, обстановката продължава да е сложна. Щурмуват се ДСК, при нас преименуваните са 350 хиляди души. Раздадохме документи на всички. Мисля, че вече всеки има по два документа за заминаване и въпреки всичко опашките не намаляват. Очевидно ние не работим за ден-два. Вие правилно казахте, че е рано да се правят изводи, но ние направихме някои изводи и ги обсъдихме на пленум на Областния комитет. Защото трябва да научим нашите партийни организации да работят в екстремални условия. Става дума за това, че българите не са свикнали да работят в такива условия. Аз изпращам целия апарат сега по места, за да видят какво става в екстремални условия. Очевидно на по-късен етап ще си направим оценка. Вижда се, че в цялата наша работа има формализъм и непоследователност, липса на каквато и да е работа. Кои сега са основните смутители? Първо, това са гурбетчиите – 30 хиляди души. Те никога не са приемали новите си имена и няма да ги приемат. Това са тези, които за 15 дни получават 1000 лева. Един наръгал жена си с нож за това, че не желае да отиде при него. Едва не е умряла жената. Другите смутители - това са младежите от 20 години нагоре. И най-интересното сега е, че тези, които задържат в този момент и буйствата, и другите неща, даже изселничеството, това са възрастните хора и жените. Ние не можем да не отчетем това. Например предупреждението за Джебел, очакването за голямото вълнение след едно погребение. Това е дело на възрастни хора. Те казват: нашите готвят нещо кърваво, вземете мерки. Първо, ние не познаваме психиката на тези хора. Самият факт, че сега вървят като стадо овце и нищо не е в състояние да ги спре. И третият момент – другарю Живков, аз мисля, че ние подценихме ролята и влиянието на неформалните групи. Сега ние можем да се върнем към този въпрос, защото каквото говориха Петър Манолов, нашия Тренчев в Стара Загора, в Джебел, каквото говориха, е все едно и също. Въпросът е защо толкова дълго ги търпяхме, за да стане този взрив. Намеси се областното управление на МВР, за да хванем Тренчев на място, когато пишеха декларация на турците против България. Трябва да ви кажа, че 10 минути уговаряхме и накрая наредихме на прокурора да издаде заповед за обиск. За 10 минути щяхме да го изтървем този синковец. Как така? Ние всички трябва да работим в едно направление. Не само партията и МВР да работят заедно в тези страшни и сериозни времена, а между другото може да дойдат още по-сложни времена. Аз моля с всичката сериозност на закона да се подходи към д-р Тренчев. Това е предателство. Освен това искам да кажа, че няма такъв профсъюз. Има 6 души родоотстъпници.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Трябва да се съди този човек.
МИНЧО ЙОВЧЕВ: Той лично пише на машина възванието към турците за бунт.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Ето за тези неща той трябва да се съди, трябва да се съди за предателство. И той, и още един там, който е арестуван.
МИНЧО ЙОВЧЕВ: Каква е обстановката сега при нас? За стабилността на обществото е ясно. Взети са сериозни мерки. Второ, да не се провали икономиката. Аз мисля, че двамата колеги бяха прави – никаква еуфория. Аз мисля, че могат да настъпят сериозни икономически трудности. Представяте ли си 115 хиляди души от нашата област изведнаж да излязат. Трябва да се внимава. Другарят Стоичков много хубаво и бързо, точно е направил всичко, но трябва отдолу да подкрепим тези мерки. Трети въпрос. Все пак ще направим всичко, което е необходимо и възможно, да преодоляваме тази изселническа психоза. Искам да кажа, че сега действията на Турция са непредсказуеми. Второ, за съжаление каквото и да предприеме Турция, те ще го приемат. Сега те ги приемат без визи. Утре ще кажат: с господин Живков да направим изселническа спогодба. Всички те ще подкрепят това. Ще кажат: тези, които не желаят да останат в България, трябва да си сменят имената, и това ще намери подкрепа сред това население. И сега се говори по тези въпроси сред нашето население. Трябва да се види как ще действуваме. Трябва да имаме стратегия. Ние трябва да разкриваме последователно партийната правда сред тези хора. Необходимо е да ускорим този процес на извеждане от страната. Трябва да се има предвид, че има около 1000 закоравели престъпници от тях и ще ги изведем до седмица от страната. Останалите – също, ще ускоряваме работата на паспортните служби. В същото време водим изключително голяма разяснителна работа. Чрез вестник "Шипка" пускаме листовка до всички наши граждани и обясняваме събитията. Това, което днес казвате, също ще го имат като информация. Дори ние пускаме листовките в пощенските им кутии, за да знаят къде отиват и какво правят. Но тези, които остават, трябва действително да бъдат приобщени към нашата държава. Сега е време разделно – всеки трябва да разбере и да помисли по-нататък какво да прави. Тук се работи много добре под ръководството на партията. Аз предлагам следното: да продължи работата на този централен щаб на партията по тези въпроси. Ние работим много добре с Министерството на вътрешните работи. Обстановката не може да се измени за 10 дни. В крайна сметка за нас са важни трайните интереси на България. Мисля, че въпросите за ръководната роля на партията трябва да се поставят изключително силно и стабилно. Защото събитията, които станаха в страната, показаха, че ако нямаше ръководна роля на партията, щяхме да стигнем до още по-голяма криза. Вярата на хората в партията допринесе да се ограничат тези действия.
ПАНТЕЛЕЙ ПАЧОВ: Най-напред за обстановката в областта. Аз мога да Ви уверя, че още при получаването на първите сигнали мобилизирахме целия апарат на партията, на съвета, на масовите организации и по същество през последните може би 20 дни в Областния комитет имаме само дежурни хора. Искам да подчертая много добрия синхрон с органите на МВР. По същество блокирахме цялата област, особено онези наши селища, в които и по-рано се създаваха проблеми, и по този начин се блокира възможността за евентуалното пренасяне на информация от Кърджали, където са по-революционно настроени. Аз мога да информирам, че при нас не се допуснаха абсолютно никакви инциденти. И след Вашето изявление се получи един действително патриотичен подем. Ние направихме митинги. И даже това, което не го очаквахме, пловдивската студентска младеж толкова спонтанно подкрепи Вашето изявление, че след като направихме импровизирания митинг пред турското консулство, в продължение на 3 часа не можахме да успокоим обстановката от нашите студенти. Сега положението е свързано с обхваналата и нашата област вече психоза за изселване. Имаме компактни селища, където хората масово подават документи за напускане на страната. Усилена е работата на фотоателиетата и ДСК. Довчера при нас са издадени документи за около 13 500 души. Днес може би молбите за напускане на страната са 14 000. Направени са вноски за получаване на паспорти 2100. Това са официално изявилите желание да напуснат страната. Какви мерки се предприемат? Преди всичко ние създадохме една много сериозна организация за въвеждане охрана, ред, порядък, дисциплина във всички селища, във всички предприятия, във всички селски стопанства. Нашият актив работи там. Не бих казал, че сме направили някакъв особен щаб, но ежедневно се уточнява цялата проблематика. Главното е да не допуснем срив в производството. Кои са проблемите, които се очертават тези дни? Имаме доста голяма група акорданти главно от кърджалийския край – около 2500 души. От тях половината вчера не са се явили на работа. Ние с тях не сме разговаряли предварително, тъй като не очаквахме, че това може да стане. Имаме вече и сигнали, че някои от тези групи са се върнали снощи и очакваме тази цифра да се намали. Но вероятно и останалите също така ще се върнат. По отношение на проблемите, за които стана дума. Предупредихме всички наши магазини, които продават стоки за дълготрайна употреба, и сме блокирали онова, което е дефицитно. Второ, направихме инструктаж с нотариуса – за продажба на недвижими имущества – забранява се препродажбата от едно лице на друго. По отношение на това, което се изкупува – разрешили сме да изкупуват куфари. Вие знаете, че преди може би 15 дни изчистихме нашата област от неформалните групи на така нареченото "Независимо дружество". Изгонихме десетина души. Но се появи информация на"Свободна Европа", че в Пловдив се създава Дружество на католиците. Ние имаме много добри позиции сред католиците. Ние проучваме сега този въпрос. Там няма да се пропука, но отново възниква проблемът за създаване на тези неформални групи. Един от нашите интелигенти в знак на солидарност с Тренчев, за това, че е арестуван, се присъединява към профсъюза "Подкрепа". Аз предлагам по отношение на хората от така наречените неформални групи да се подхожда с цялата сила на закона, да няма никакви колебания и да се действува така, както е необходимо да се действува към това определение – като към хора, които продават нацията. По този въпрос вече да няма никакви разсъждения. Това е първо. Второ, считам, че ние трябва да вземем, когато уточняваме тактическите си ходове по-нататък, отношение по-специално към представители на турското посолство или консулствата и техните сътрудници. Работят много активно. Те дирижират обстановката. Разбира се, взели сме всички мерки това да не се разпространява и разширява, но те действително стават много нагли. И може би още по-силно трябва да се намери едно противопоставяне на турската пропагандна кампания. Казвам това, изхождайки от обстоятелството, че тази маса мюсюлмани са хора много прости, това са хора, за съжаление, примитивни. Те толкова силно се водят от това стадно чувство, че могат всеки момент да се извъртят в онази посока, в която турската пропаганда пожелае да ги насочи. Следователно манипулацията на това население трябва да я парираме и ние да я проведем. Имаме възможност да го направим. По отношение на някои въпроси, свързани с гласността и демокрацията. Всички сме свидетели какво стана в Унгария. Там се допусна и гласност, и демокрация. Виждаме какво става тези дни в Полша също на основата на тази гласност и демокрация. Аз не бих си позволил в никакъв случай да коментирам какво става в Съветския съюз, независимо от това, че всички виждаме това. Аз искам да изразя едно становище, което се свежда до това, че е необходимо още веднаж пред нашия народ да подчертаем силата на партията, нейната ръководна роля, да покажем че в тази страна има ред, дисциплина и пределна взискателност. Който ще бъде с нас, да знаем, че е с нас. И обратно. Ние в никакъв случай не следва и не можем да допуснем обстановка каквато беше създадена в Унгария и в Полша.
НИКОЛАЙ ЖИШЕВ: Другарю Живков, обстановката у нас се характеризира също с два основни етапа. През първия етап – от 20 май насам, до 4 юни до обяд в цялата област обстановката беше относително спокойна, производственият ритъм протичаше нормално. Отсъствия от работа нямаше или ако имаше, това беше в рамките на обичайното. Беше провален опитът на ръководителите на така наречената демократическа лига да свикат конгрес в с. Ябланица. Малките опити в няколко села на Руенската община да вдигнат хората, се оказаха неуспешни. Излязоха 150 на едно място, на друго – 200, на трето – 300 души. Тези бунтове бяха ликвидирани с политически средства. Втори етап, който настъпи на 4 юни – неделя, след обяд, понеделник и вторник, се характеризира с масова психоза за изселване. Започват да се трупат хората в обекти на търговията. В Бургаска област живеят 70 хил. души с възстановени имена. Досега 26 370 души са подали молби за изселване. От тях в общинските управления на МВР са подадени 2076 молби. Това показва, че не всеки, който вземе молба, след това я връща. Но молби вземат почти всичките. Издадени са паспорти на 1045 души. В центъра на нашето внимание ние поставихме навсякъде изложението на др. Тодор Живков по телевизията, писмото, което получихме, до Политбюро и Секретариата на Централния комитет на партията, до първите секретари на областните комитети и особено днешната среща внася пълна яснота по всички въпроси. Затова ние довечера в 18,00 часа сме предвидили среща с първите секретари на общинските комитети, за да проведем разговор по тези въпроси. През тези дни макар че отсъствуваха 10-15% от' промишлеността, в селското стопанство – около 30% /от техните среди/ и около 35% от строителството, нормалният ритъм на производството в областта продължава. По общини, производствени предприятия и в селскостопанските бригади ускорено се разработват варианти за работа и изпълнение на задачите при намалена численост на персонала. Вчера бях на пристанищния комплекс – там се работи денонощно. От понеделник всички служители са на работа и доброволно, по своя инициатива са казали, че ще изпълняват нормите и на тези, които не са се явили на работа, без някой да им е казал, че ще им се заплаща това. А ръководството на пристанищния комплекс мисли как да си преустрои работата така, че с по-малко хора да преизпълняват своята работа. Комунистите поемат обещание да изпълняват нормите и на отсъствуващите. Но тъй като това едва ли ще се окаже достатъчно, ние търсим възможности за привличане на работна ръка и от учрежденията, и от другите предприятия. Ние смятаме, че освен тези мерки, които докладва др. Григор Стоичков, трябва да се даде възможност на работниците в предприятията, които изпълняват нормите на отсъствуващите, да получават допълнително възнаграждение в рамките на предвидения фонд "Работна заплата" за тези, които отсъствуват. Взехме особени мерки за охраната и безопасността на железопътния транспорт, тъй като там работят също хора с възстановени имена. С органите на Министерството на вътрешните работи, с които също работихме денонощно и в пълно единодействие, сега предприемаме мерки за ликвидиране на продажбите на животни, тъй като в понеделник и вторник на някои места започнаха масово да продават на безценица животните. Например една овца заедно с агнето я продават за 10-15 лева. На друго място започват да колят телетата и на пазара телешкото месо се продава за 1 лев килограма. Тук трябва да се мобилизират и силите на общините и без разрешение на АПК и ветеринарните служби да не се продава месо. За да се ликвидират струпванията пред фотоателиетата, решихме да изпратим екипи по селата. Сега си поставяме за цел да създадем навсякъде здрав ред, организирана дисциплина, да не допуснем нарушаване на производствения ритъм. Смятам, че ще бъде целесъобразно в документа да се запише един специален момент за работата на митниците. Започват да се трупат от Разградска област, Бургаска област. Те започват да мъкнат всичко, което могат да вземат – хладилници, телевизори, перални машини, някои даже цели гардероби са взели. Трябва да се подсилят митниците на тези райони с допълнителна работна ръка, тъй като сега започва летният сезон. За циганите искам да кажа само една дума. В Бургаска област те са 100 хиляди души. Изказват пълна подкрепа и са патриотично настроени. Даже в Сливен искат автомати да се разправят с това население.
ЛАЗАР ПРИЧКАПОВ: Другарю Живков, в нашата област обстановката е спокойна. На територията на Софийска област има 73 хиляди души с възстановени имена. От тях 8000 са временно пребиваващи от другите райони на страната. След Вашето изложение в цялата област се проведоха изключително силни политически мероприятия и изцяло беше подкрепено Вашето изложение. Освен това просто бяха парализирани протурски настроените елементи. Имам предвид населението, което възстанови имената си през 1972 и 1973 г. Нямаме никакви остри изказвания, нямаме никакви сблъсъци До онзи ден ние говорихме за изцяло спокойна обстановка в Софийска област и от вчера има доста сериозно движение за изселване. Вчера от тези 8000 души, които са от други райони на страната, 2000 са се прибрали. Днес малко повече са се върнали. Аз говоря за тези, които са от Разград, и т.н. Те при нас са главно в животновъдството и тютюнопроизводството. Но вчера следобед имаме сериозно раздвижване в тези села, които са с българо-мохамедани, главно на територията на бившия Благоевградски окръг. В Разложкия район, където има 2000-2300 души, няма никакво раздвижване. В Гоце Делчевския район положението до снощи е следното: имаме 272 души глави на семейство, които се явиха в народните съвети или в МВР да искат паспорти за изселване. Кои са тези селища? Това са селища, които са ни пределно известни. Това е Корница, Летница, Бухово, т.е. тези, които бяха ударени през 1973 г. Трябва да споделя това, което казаха и моите колеги, че има доста емисари. Действа се навсякъде по един и същи начин. Така както задействуваха тези хора от Разградско, Кърджалийско и Бобов дол, по същия начин задействуваха в Перник, в Средногорие и Радомир. Тоест този процес отнякъде се управлява. Що се отнася до мерките, които сме взели, от днес независимо от това, че при нас беше спокойно, навсякъде на тази територия ние следим ежедневно какво е положението. Ние знаем отпреди, ако не тези, които бяха начело, техните потомци, които могат да ни създадат бели. А от тази сутрин във всяко едно село имаме представител или на областния комитет, или на общинските партийни и държавни ръководства. Това се отнася за всички селища, без изключение, а не само в тези села, които наричаме горещи. От вчера сутринта в цялата област, включително българо-мохамеданите и от другите райони се наблюдава масово изкупуване на куфари. Такова е положението в Гоце Делчев, в Радомир. Изкупуват се палатки, спални чували, по-големи чанти и сакове. Второ, масово се теглят влоговете. Трето, ориентация към изкупуване на промишлени стоки – ив Перник, и в някои от другите райони, в които няма хора с мюсюлманско население. Търсят се сребърни и златни предмети също. Това отиване, което вчера стана в Гоце Делчев и в общините, няма организиран характер. Просто отиват самостоятелно в общината или в МВР. Но ясно е, че при връщането в селата те правят информация на останалото население. Освен това тези от другите райони, от Кърджали и от Разград, които работят – имаме 10 или 12 случая – отиват в родните си села и се връщат с целите си семейства. Това е в Кюстендилско и в Радомир. Това е нещо ново, което досега го нямаше. Какви мерки сме взели? Контрол на всички моторни превозни средства, които влизат от тези райони – откъм Пазарджик, Доспат, Смолян, Кърджали, и от тази сутрин сме сложили ограничение и на входа през Пирин, тъй като от два дни доста сериозно присъствие на моторни превозни средства има от Югославия. Те минават през Петрич по новия път. Ако минават, ще минават отгоре. Отрязали сме този път. При нас също има поставен въпрос за къщите от тези, които искат да напускат България. Стои въпросът за продаване на къщите. Изцяло подкрепям това да не става на договорна основа между този, който иска да продава, и този, който иска да купи. Това трябва да стане в центъра. Напоследък излязоха много документи. Много моля, изпращайте ги и до нас. Аз поставих въпроса в отдел "Деловодство" на Централния комитет. Например изпращат телекс какви стоки могат да минават през митниците, а ние не знаем. Ето сега и за тези документи, за които става дума, нашият апарат по места трябва да знае и да дава точна информация. Така че, другарю Живков, ние сме взели мерки и мерките, които сега вземаме, могат да гарантират едно спокойствие. Другарят Дюлгеров и някои други другари знаят, че през 1972 и 1973 г., когато беше движението, интелигенцията беше подстрекаваща за инциденти. Сега в тези райони, изключвам тези наши гости, които са от другите краища на България, интелигенцията е която поставя въпроса за възпиране на тези действия и мерките, които вземаме, могат да ни гарантират спокойствие. Смятам, че ще намерим резултатни методи и след 2-3 дни отново ще бъдем в тези райони, за да не се получат някои неприятни неща.
ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: Можете ли да кажете какво е вашето становище по отношение на българо-мохамеданите? Давате ли им паспорти?
ЛАЗАР ПРИЧКАПОВ: Не. Те изпращат свои представители в органа, а по улиците са на групи. От тази сутрин в тези села и в Гоце Делчев прекратяваме даването на каквито и да било обяснения. Групите са формирани в самите села. От една страна, ще разясняваме, а от друга страна, ние ще пресичаме обстановката, която се създава за малко по-други действия. И за българо-мохамеданите сме категорични.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: В Ловешка област е малко по-спокойно. Имаме 31 500 българи с възстановени имена през 1985 г. Те са съсредоточени в няколко района на областта и не представляват трудност, тъй като на тях им се влияе. Искам да подчертая два момента в обстановката на Ловешка област. Вашето слово се посрещна много добре – пълно разбиране, пълна подкрепа. На срещата, която проведохме, се направиха много сериозни изказвания в подкрепа на изложението. Вторият момент обаче след 4 юни – те получиха телеграми от различни места. Това са 6000 души от други области. Получиха телеграми да се приберат незабавно по родните си места. Това създаде психоза, едно ангажиране. От другите области идват и казват: вашите братя и сестри там проливат кръв, а вие си живеете спокойно. Ние нямаме много хора, подали документи. До вчера са подали документи 328 души за изселване. От тях само 56 са от областта. Другите са от другите области. В някои райони, където бяхме твърдо убедени, че няма да действат, сега вече и там има настроение, цели села искат да се изселват. Третият момент – отиване към дръзки прояви – напускат работа. От тези 6000 души, които са извън областта на работа в областта, 1812 до вчера са напуснали. Другите, които не са напуснали, демонстративно стоят на работните места, но не работят и влошават дисциплината. По същество това е стачка. Ние имаме по-големи групи напуснали хора във важни отрасли на икономиката – железопътния транспорт, напуснали са 150 души. Повечето са живеещи извън областта – 2/3. От захарната промишленост са напуснали 200 души. Има опасност да спре производството. Има напуснали от животновъдството – това, което каза др. Петров. В млечното говедовъдство всички, които са отвън, са напуснали. Особено много ни безпокои това, че 26 хил. дка тютюн в плевенския район се гледа от акорданти извън областта. Една голяма част от тях са напуснали. Имаме уверение от тези, които са там, че другите ще се върнат. Но тук е проблемът, че в този район българи тютюн не са гледали. Независимо от това ние ще се оправим. В животновъдството вече сме създали организация. Всеки напуснал се замества от български гражданин. Даже вече редица ферми създават набор и се създава по-добра организация за работа в животновъдството, отколкото досега. Второ, имаме опити на диверсия – в Шивачево се запали един сеновал; в АПК – Дряново се откри в хранилките на животните повече син казък, в захарните заводи в дифузната кула има счупени стъкла; в Горско Сливово се похаби 5 тона мляко. Всички тези неща ние сме ги подали на органите, те провеждат изследвания, но вече се стига до по-дръзки прояви. Както навсякъде, така и при нас е голям стремежът да се теглят влогове. До вчера са изтеглени 1млн. и 500 хил.лв. Даже има слухове, говори се между тях, че ако тези български пари те не могат да ги ползват, могат да ги унищожат, да ги скъсат, но да не останат в български ръце. И при нас се купуват спални чували, бельо, палатки, сакове, чанти. Какво правим допълнително? Освен това, което казах, срещите, разговорите, индивидуалните разговори с тях. Аз бях онзи ден в Никопол. Трябва да ви кажа, че там ръководителят на групата, която работи 450 дка тютюн и 50 дка домати, казва категорично: аз от България няма да изляза. Който иска да излиза. И е изпратил тези семейства, които са повикани от близките си, да видят защо ги викат, а той е останал и си работи. Даже в този район падна много силна градушка. Въпреки градушката, те са се договорили с АПК и продължават да работят. Ние трябва да приобщаваме тези хора. И това правим. Има силни изказвания на хора, които са били в Турция и са се върнали. Те казват, че в никакъв случай няма да тръгнат, защото знаят какво е положението. И тези хора използваме. Но трябва да се видят тези емисари, които шарят и постоянно създават настроение в областта. Те действуват много организирано, много тайнствено и навсякъде действията им са едни и същи – силни заплахи, тормоз. Даже онзи ден ръководителят в Блатница каза, че в турските семейства вече се чувства разслоение. Възрастните жени и младите жени категорично се обявяват против действията на мъжете си да отидат в Турция. Казват: ние сме тук добре, работим, децата ни учат, какво ще правим в Турция? Кой ще ни посрещне в Турция? Но при тормоз, психически и други заплахи жените се принуждават да се съгласят. Прави са тук другарите, че нашият актив се крие – особено тези, които са комунисти, активисти. Не излизат, не говорят открито, а даже има данни, че те разнасят тези заявления за изселване и ги агитират за това. В нашата област има един комитет на религиозните свободи. Той защитава тезата, че всички трябва да имат право на религиозна свобода и че това население има право. По други политически мнения той не се изказва, не взема отношение по въпроса за изселването. Но той защитава религиозната свобода на изповедание. От тези, които напускат, има 58 ученика, които са дошли от други области и които са в професионално-технически училища. Има петима студенти от Свищов с преименувани имена. Някъде, другарю Джуров, се обаждат да се пускат военнослужещи, за да си направят снимки, тъй като техните родители се готвят за заминаване. Както в другите области, така и при нас се организира бърза разпродажба на имуществото. На много ниски цени се продава с оглед да се ускори продажбата и да си купят други неща, които са им необходими. Ние по същия начин ще организираме продажбата. Някои от другите вещи те ги продават помежду си и на други хора. Аз напълно подкрепям това становище всички къщи, ако трябва да се продават, да се продават на общинските народни съвети. Иначе, другарю Живков, става страшна спекула.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: В никакъв случай да не се продават къщи на частни лица Даже тези, които са ги купили, да им се каже, че ще бъдат национализирани.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Даже и за времето, когато тях ги няма, нека грижата за тези имоти да бъде на общинския народен съвет.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Те нека да си заминат, пък след това ще разговаряме.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Селскостопански инвентар, къщи – абсолютно да не се продават. Общината слага ръка върху тях, докато той се върне. Общината ще даде оценка колко струва. Ако струва 50 хиляди, ще даде 2 или 3000, а той след това като се върне, ще му се дадат тези пари да отиде да си прави къща. Анархия няма да създаваме в страната!
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Имам един въпрос към Министерския съвет – тези акорданти, които са наели тютюн, домати, са получили авансово средства. Ако не се върнат, как ще процедираме?
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Всяка община, която даде паспорт, трябва да види какви задължения има, къде е работил и без да си изплати всичко, не може да замине.
ГЕОРГИ ТАНЕВ: Другарю Живков, този въпрос е уреден. Това е уредено със заповед. Той не може да получи паспорт, ако няма бележка от стопанството за това, че няма задължения и т.н. Ако те не са го въвели в тяхната област, трябва да ги попита защо не са го въвели.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: В заключение искам да подчертая това, което казаха другарите – този път нашата интелигенция ни подкрепи. Аз бях на среща в Плевен. Трябва да Ви кажа, че много силно, много патриотично подкрепиха постановките във Вашето слово. Това сега ние трябва да го използваме. Даже ми се струва, че има една друга опасност от наши кадри, които да кажат: сега е моментът да се отървем от това население.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Но какво да го правим? Турците не могат да го приемат. Има последни данни, че те са се объркали. Те нямат концепция какво да правят.
АТАНАС КОНСТАНТИНОВ: При нас няма много от това население. Мога да кажа само с няколко думи, че създаваме условия за повишена бдителност и повишен ритъм на работа. Пълна подкрепа на Вашето изявление се изрази от всички. В областта живеят 2380 кореняци с възстановени имена и 2500 са приходящи. Между тях от вчера има у около 200 души стремеж за връщане, нерегламентирано връщане, което ние удовлетворяваме. Има стремеж за изкупуване на скъпоценности. Това е, което мога съвсем накратко да кажа. Създаваме организация да държим в течение актива, за да можем да отговаряме с повишена взискателност на тези ситуации, които се създават.
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, да дадем 10 минути почивка.
/След почивката/
ПРЕДС. ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, ние вчера обсъждахме въпросите в Политбюро и всички другари се изказаха. Сега се постарах да изложа пред вас нашите позиции. От информацията, която направиха другарите първи секретари на областните комитети на партията, ярко изпъква необходимостта в бъдеще да подходим по-дълбоко към тези процеси, които стават с тези граждани на нашата страна. Първо, те са подложени на жестока обработка, на терор от определени кръгове, които дирижират тези процеси извън страната – от Турция, подкрепяни от САЩ и от НАТО и т.н., и т.н. Второ, ние се натъкваме на един модел, отдавна изживял своето време, който недостатъчно отчитаме – семеен модел, модел на семейство и родственици, до който досега ние не се докосвахме. Този модел, тази структура на семейство, на род, играе решаваща роля в това население. Това население е много изостанало в културно отношение, не са се разчупили старите модели на бит и семейни порядки и т.н. и те сега играят решаваща роля. Ние виждаме едно разслоение по отношение на мненията на майката от дъщерята, на жената от мъжа. Аз взимам само един аспект, но аспектите са много тук. Така че даже от тази гледна точка заслужава ние да се върнем отново към тези проблеми. Сега нямаме готовност и време за това, тъй като сме претоварени с много проблеми и задачи. Освен това ние трябва да успокоим обстановката. Ние трябва правилно да я канализираме. Трудно е да се каже дали Турция ще продължава да държи отворена границата. Те още нямат становище. Не знаят как да реагират. Но все пак те отвориха границата, защото иначе те се излагат.
ПЕНЧО КУБАДИНСКИ: Те се излагат пред народа си.
ТОДОР ЖИВКОВ: Как ние да използваме това в международен аспект? Може би пак трябва нещо да се каже по този повод, но това е проблем, който трябва да преценим как да го кажем и какво да кажем. Но не бива да изчакваме. Трябва да внесем допълнително объркване у тях. И ако те решат да затворят границата, целият свят да разбере, че не ние сме причината, а те са причината. Няколко думи трябва да се кажат, но кратко и ясно. Може би трябва да изразим благодарност на турското правителство, че отвори широко границата, отново да се обърнем към нашия народ. Но проблемът над проблемите е как ние да защитим правото на живот на това население, което сега е подложено на огромен терор и от емисари от други райони, и от тези, които живеят там, и т.н. Как ние да успокоим самото семейство, да защитим самото семейство, тези, които стоят на позициите, че тук са се родили и тук ще останат да живеят, и т.н. Очевидно нашата линия трябва да бъде тази, за която тук говорихме. Друга линия сега не бива да провеждаме. Ние трябва да стоим на позицията, че това население е живяло, живее и ще живее в България. Това е нашата главна позиция. Че това население е свързано със своето минало – тук са живели неговите деди и прадеди и т.н. Тук ще живее и то. Това е много силна наша теза. И именно тази България, тази земя им даде възможност да живеят, да излязат от нищетата, от изостаналостта и т.н. – във всяко отношение – и в социално, и в културно, и по отношение на образованието – във всички сфери. Това е много силна наша теза. Изселническият въпрос като проблем, който досега съществуваше, трябва да отпадне. С такъв проблем ние не бива да се занимаваме нито вътре в страната, нито на международната арена, нито в каквито и да е преговори с турската страна. Такъв проблем не съществува. Поради това, че законите, които се гласуваха от Народното събрание, отиват по-напред от всякакъв изселнически въпрос. Те дават възможност на всеки български гражданин, ако желае,да отиде временно там, където предпочете. Такива закони няма в нито една социалистическа страна сега. Не знам в Съветския съюз дали има. Ние сме първите. Вероятно имат поляците и югославяните. Ние отиваме ясно и категорично на това. Това е висока степен на цивилизация, на хуманност в България, която се проявява към българските граждани. Това е съвършено нова, бих казал, историческа, преломна обстановка – че ние отваряме границите за всеки българин, който желае да отиде в друга част на света, и то за един период от 5 години. След това може да се върне отново в България, да работи и т.н., и т.н. Ето това е главното, това е голямо наше предимство, което имаме, и трябва широко да го използваме. Поради това изселнически въпрос не съществува, тъй като всеки български гражданин, щом е пълнолетен и желае, може да замине. Той може да замине и с родителите си, ако не е пълнолетен. Това е наша силна постановка и трябва широко да се разяснява. Пак повтарям, отиването във всяко семейство, във всеки дом, укрепването на нашия актив, вдъхването на увереност трябва да бъде сега за нас най-важната задача и решително да се води бой срещу емисари и всевъзможни подстрекатели. Аз сега за пръв път чувам, че имаме саботажни явления, но ако продължават такива саботажни явления, трябва да имаме готовност веднага за свикване на Народното събрание на извънредна сесия и да се гласува закон за налагане на най-строго наказание и даване в кратък срок под съд – от 10 години до смърт. Но тук трябва да се подготви веднага законопроект и да се утвърди той. Става дума и за подстрекатели, и за извършването на саботажни действия, палежи и т.н. Много от вашите предложения тук заслужават внимание и ние ще се върнем отново към тях, нека сега не предрешаваме всичко. Но кое е главното? Едновременно с това трябва да разгърнем широко движение върху основата на спасителния Отечествен фронт, под знамето на който сме водили борба за победата на Деветосептемврийската революция. Първото отечественофронтовско правителство се създаде и ние разгърнахме масово Отечествения фронт, като масово движение, след това като организация, като организация и движение – масово беше разгърнато в нашата страна. Сега ще има голямо значение, ако на основата на Отечествения фронт започнат да се изграждат комитети на Отечествения фронт. По предварителни изчисления се казва, че около 30 организации могат да влязат в този Отечествен фронт. Става дума в общината, в кметството. В кметството и в общината. Аз имах информация, че това са 26 организации. Става въпрос за втората природа на нашето общество. Първата природа е главното – когато създаваме самоуправляващо се общество – всички ръководства се избират. И съветите се избират, и общинските ръководства се избират, и кметствата се избират, и в заводите се избират – навсякъде се избират ръководствата. Прехвърляме непосредствено власт на народа. Сега, що се касае до цялостния обществен процес на развитие, трябва да отидем към следващата стъпка. Досега ние прехвърлихме много права, но по стар начин, бюрократичен, с ограниченост. Не дадохме съобщение даже в печата за това наше действие. Фактически сега, другари, и парите, и властта се намира в организации – стопански и други, и в общините. Около 80 на сто и парите, и всичко друго е долу. Това ние не го използваме. Това, от една страна. От друга страна, общините действат като административни органи. Не се разгръщат широко на народна основа, да информират населението, да знае с какво разполага, какво могат да провеждат на този етап, да провеждат референдуми. Хората решават задачите. И с това ние затормозваме цялото наше преустройство. Едновременно с това да се издига ръководната роля на партията и съвместната работа с БЗНС. Това ще има голямо значение. Ние не сме се отказали от ръководната роля на партията. Тя е авангард, но тя не е етаж в управлението. Защото избрахме тези органи и те вече имат отговорности – и материални, и финансови, и други, и т.н. Сега се обсъжда въпросът за директорите. Утвърждават се директорите. Казва се, трябва главно да бъдат менажери. А според мен това е много важно – да бъдат опитни хора. Но преди всичко той трябва да бъде честен. Това е първото и главно условие. Не е ли честен, замесен ли е в разни работи, той не може да бъде директор. Ако се е развеждал повече от 2 пъти, той не може да бъде директор,. Хайде един път – неудачен брак, развел се. После втори път, трети път развежда ли се такъв човек – махни го. Ако той е замесен в каквито и да е нередни сделки и пр., и пр., абсолютно не ни е необходим. Може да е който и да е и какъвто ще да е. Това е много важно. Не може да утвърждаваме фирма на частник, ако той не е честен човек. Той трябва да бъде чист човек. На разни мошеници и спекуланти няма да разрешаваме да се създават фирми. Откъде накъде? А този процес не се контролира от тази гледна точка. Как ще вървим напред? Значи създаването на отечественофронтовските комитети ще изиграе голяма, роля. Това е втората природа в нашето обществено развитие. Те са опоненти, но и партньори. Ние можем да направим голямо раздвижване, да окуражим всички, които работят в общината. Да създадем условия за нов подем в цялата обществена структура в общината и в обществените организации. Следващият момент – в общините и в кметствата. Създаването на комитетите трябва да стане естествено. Не да отидат членове от Политбюро, от центъра да ги създават, а те трябва да се създават като вътрешна потребност за изграждане на спасителни комитети на Отечествения фронт. Да не им придаваме казионен характер, йерархия и т.н. Ние сега ги изграждаме отдолу, а вероятно в бъдеще ще изграждаме и отгоре. Но сега трябва да ги изграждаме в общините и в кметствата, в кметствата и в общините. Широко да ги изграждаме, за да раздвижими цялата обществена самоуправляваща се общност. И тези, които са избрани, са избрани от народа, и тези, които членуват в различни обществени организации. Разбира се, водеща ще бъде партията заедно с другарите от БЗНС, там ще бъде и Комсомолът, и всички тези около 30 организации. Нека там да членуват и неформалните групи. Най-добре там ще ги разберат. Там няма да разговарят с тях. Ще им кажем: добре елате, ако желаете, нищо,че сте неформална група. Ако работите в името на България, на преустройството, заповядайте. Но сега те спекулират. Дайте да видим кои сте вие, каква ви е програмата, кой стои зад вас? Ето в София много правилно проведоха едно събрание с тези от групите по екологията. Те претърпяха просто пълно поражение на това събрание. Излязоха си като мокри кокошки. Това стана по линия на Отечествения фронт в София. Комсомолът тук също трябва да изиграе голяма роля. Млади хора, обучени, служили, да създават отряди за защита на нашето социалистическо отечество, на нашата мила родина Народна република България. Как точно да се казват, трябва да помислим. Отряди, а не навсякъде да излиза МВР. Нека да излязат тези отряди. Ние трябва да ги водим като неформални, но те трябва да работят тясно с МВР. Да се упражняват без оръжие. Трябва да бъдат отслужили. Да се учат на разни хватки, карате и т.н. Да се развие широко това движение за карате. Значи във всяка община, всеки завод, навсякъде трябва да се създават такива комитети и да се увлече младежта, младите хора за бдителност против вредителството, против тези, които ще организират провокации срещу всевъзможни крадци и разхитители, които нарушават спокойствието на хората. Пак за турците /тук можем така да ги наречем/. Ние трябва да гарантираме спокойствие на тези граждани, така наречени турци, на всяко семейство. Да знае, че то няма да бъде подлагано повече на терор, както отвън, така и вътре в самото семейство. Да се извика мъжа и да му се каже: ти тормозиш жена си, тормозиш семейството си. Да се окуражи жената, девойката и т.н. Тук предстои огромна работа на Комсомола. Значи ето, ние трябва да заредим нашето общество, укрепвайки общината и кметството, укрепвайки заводите, фирмите и т.н. Ето едната природа на обществения живот. Втората природа на обществения живот – това са обществените организации, които се създават, у нас ги има – слава богу! – не знам другаде има ли толкова много. Тук вече могат да влизат и неформални групи и да се претопяват. А там, където виждаме, че има демагози, трябва да се разрушават и да се действа решително против тези групи. Третото направление в нашето обществено развитие – говоря за общините и кметствата – това са отрядите за защита на нашето мило отечество България от всякакви посегателства от това, което е разложено, което действува под чужда команда, и т.н., и т.н. И вътрешно, без да го обявяваме, те трябва да бъдат под ръководството на МВР. То трябва да създаде специален апарат, да се помисли как да стане това. Постепенно ще видим как ще се развият събитията. Следващото, което трябва да направим, е отново да развием и да активизираме патриотичното чувство, това национално съзнание. В Политбюро един другар забеляза, че трябва да прибавим "социалистическо". Да, ще прибавим "социалистическо". Но, другари, вземете това, което става в Съветския съюз, в тези републики – това е едно националистическо движение. Те не говорят там за "социалистическо". Вземете това, което става у нас, и т.н. Ние говорим за социалистическа България, и правилно. Но не може да се изгражда едно общество, ако се оплюва историята на това общество. Няма такъв случай в историята да е имало държава, която да се е задържала и която да е оплювала своята история. Защото творец на историята не е отделната личност, а народите. Народите проливат кръв, народите се борят и т.н. Ако ние това, което е генезисът на марксизма, го изпуснем, нищо няма да се получи. Творци на историята са народните маси. Как така ние можахме с едно изказване да повдигнем такъв патриотизъм? Това показва, че хората живеят с тези въпроси. Следователно не може да се оплюва миналото. Това, което е грешка, трябва да се отчете. Но творци на историята, това, което е създадено в България – са го създали хората. Тези обновени села, градове – всичко това народът го е създал със своя труд, със своя талант и т.н. И ние искаме всичко това вече да го настроим за революционно преустройство на нашето общество. Второ, не можем да се откажем от марксизма-ленинизма, не става въпрос за учебниците на професори и академици. Не, решително сме против техните трудове, които са фалшиви в основата си. Но генезисът на марксизма-ленинизма никога и никой не го е оборил и няма да бъде оборен. Кое е главното? Главното е да не позволим на нашите производители да отидат на спекула. Поради това, че сме в преходен етап, не всичко може да се раздвижи от един път. Не трябва да позволим да се развие спекулата. А как може да се позволи? Спекулата може да се допусне като дадем фронт не на производството на предмети в натура, не на валута и особено западна валута, не на предмети за широко потребление, а дадем възможност за обращение на всевъзможни организации, които ще правят спекула и ще създадем такова нещо, което ще стане неизбежно, както в някои други страни. Създава се втори пазар, черен пазар, създават се богаташи, рентиери и всевъзможни сволачи. Това ние не бива да позволим. Аз много молих това да стане ясно на всеки един в нашата страна. Това не стана. Проведе се само вътрешно по линия на Министерския съвет. Ние изменихме – че директорът не може да получава премия, ако той, а и целият му антураж, като се започне от бригадира и се свърши с него, не произвеждат натура. Не да движи пари, а натура. Второ, ако той не решава проблемите си за валутата, ако не произвежда предмети за широко потребление – никакви премии, никаква оценка, а такъв директор трябва да отива, както се изразяват някои, "на кино". Ето това е, за това се плаща – и на работниците, и на всички, а не на спекуланти, които накрая ще отчетат печалба, а фактически се разстройва цялата наша икономика. Не печалба ни интересува, която няма покритие от стоки, нас ни интересува какво се произвежда. Това е главното. От това се интересува обществото. Следователно в тези направления трябва да извършим решителен прелом. Който зарегистрира фирма, трябва да бъде честен човек. Не е ли честен човек, не може да регистрира фирма. Ако той върви по линията на спекула – веднага трябва да се ликвидира безпощадно. Това, че годишно ще пропадат 1000 фирми, че ще бъдат ликвидирани – това е само един оздравителен процес. Това се има предвид. Вие виждате, че постепенно изграждаме десетки хиляди фирми. Това, че няколко хиляди ще бъдат ликвидирани, не представлява никаква опасност. По-нататък – преливането на капитали. Другари, не може да преливаме капитали по старите калъпи и старите доктрини, които отдавна са мухлясали и които ги няма никъде по света. Сега ние временно отиваме на арендата, ако щете и към акордното заплащане. Главното е развитието на производителните сили. Но сега ние отиваме към арендата и акорда по необходимост. Моля да не се подценява това, което е записано, то е правилно. Аз искам да го изведа, да ме разберете правилно. Кое е главното за нас? Главното е да отиваме към технологическо обновление и в селското стопанство, и във всички сфери на нашето развитие. А технологическото обновление налага съвършено други принципи на оценка. Там вече технологът трябва да каже тази част за колко време се работи и колко трябва да се плати. По-нататък да се въведе почасовото заплащане и т.н., и т.н. Един работник ще работи пет часа, десет часа, може да работи и повече. Това е негова работа. Или да отиде в друго предприятие да работи. Той знае, че като отиде да работи там за един час, ще получи толкова и толкова и ще си увеличи дохода. Главното и водещото е технологията, а не стари неща, които ще ни задържат и ще изоставаме. Това е единият въпрос. Вторият въпрос – не може без преливане на капитали. Ние просто се нуждаем от това. Капитали могат да се преливат по сегашните начини – да отидете в Държавната планова комисия, да помолите и те да кажат: толкова и толкова ще дадем. Или пък да реши Политбюро, или Министерският съвет. Това е истинска беда. Ако ще придвижваме капитали, трябва да ги придвижваме както ги е създала съвременната цивилизация. Пазарът не е създаден от капиталистите, нищо подобно. Пазарът е съществувал още при първобитния човек в една форма. След това се развива в друга форма и т.н. Той е резултат от развитието на цивилизацията. Ясно е, че не можем да не вземем онези форми, които сега са главните в движението на капитала. Движението на капитала има голямо значение. Аз ще ви приведа един пример в селското стопанство. Ето сега др. Петко Данчев се е заел и вероятно в скоро време ще бъде изградено акционерно дружество за зърно. Всичко, което е зърно в България – пшенично, царевично, соя, може би слънчогледът и т.н., ще бъде обхванато в това акционерно дружество. Това e акционерно дружество. To не е организация, която всеки ден ще се занимава с това какво всеки ще трябва да прави. Абсолютно не се занимава с това. И ако създадем такова акционерно дружество, което ще се занимава с това и ще има ролята на фирма, по-хубаво е да не се създава. За това производство на зърно държавата може да даде примерно толкова, а останалото – набира акции от производителите и т.н. Какво диктува това акционерно дружество? С правата, по икономически път то диктува селекцията от корена до крайната продукция. Или да вземем друго акционерно дружество, което се подготвя пак в областта на селското стопанство – това е за памука, за конопа, за лена, за синтетичните влакна и материали. Или всичко, което е за изработване на облекло за човека. Другари, можете ли да си представите, вие знаете, че сега международният пазар е много затруднен, особено след тези нещастия, които станаха в Съветския съюз в тези райони, където се произвежда памук. Един от главните райони, където се отглежда памук, е опустошен. Ние не знаем дали Съветският съюз ще има памук идващата година. На международния пазар памукът вече отиде на 3500 долара за тон, а вероятно ще се покачи още повече неговата цена. А у нас памукът не се събира и това, което засаждат, не се събира. Защото няма интерес. А тази организация може да каже колко може да се увеличи производството на памук, може да даде допълнително средства на производителите. Тя знае, че в края на краищата роклята или дрехата, която ще стигне до човека – тя може да се повиши с един-два лева, но ние трябва да гарантираме всички – от селекцията до крайната продукция – да работят като луди. Акционерното дружество трябва да създаде тези условия – всички да работят като луди. Или да вземем друг въпрос – за овцете и дребния добитък. Ако ние не повишим равнището за отглеждане на овцете – в планините, не знам на колко метра, това ще кажат специалистите, ние няма да решим въпроса. Ако не създадем едно акционерно дружество, което да обхване вълната, месото и т.н. от дребния добитък и оттам да започнем, от овчаря, оттам да се движи работата, ние няма да решим въпроса. Аз дълбоко приветствувам усилията на много от вас, които сега искат да развиват овцевъдството, това е героизъм, който заслужава акламации. Но ако ние не създадем икономически предпоставки, няма да решим въпроса. Какво се оказа? Оказа се, че ако започнем от овчаря, от този, който произвежда, няма да има необходимост от увеличаване на цените. Ето, виждате ли, преливане на капитали трябва да се осъществява. Защото не може селското стопанство да го преустроим на основата на пленума, ако не преливаме капитали. А капиталът си е капитал. Всеки лев трябва да стане или два лева, или лев и половина, иначе не е капитал. Значи започваме от селекцията. Не знам колко хиляди научни работници има в селското стопанство. Аз говорих с др.Константинов да ги остави и да създаде нова структура, и те да участвуват, но да се създаде нова структура. Да се създаде лаборатория по основните култури – една лаборатория от САЩ, една от Англия и една от нашите – и да изградят един център в Михайловградска област, който да реши проблемите за основните произведения в селското стопанство. А в тези лаборатории ще работят наши специалисти. Но ако ние разчитаме само на наши специалисти, до никъде няма да стигнем. Не ги подценявам, защото пък ако няма наши хора да работят в тези лаборатории, ние създаваме тези лаборатории, но няма да можем да ги владеем, няма да овладеем постиженията на световната селекция в тази област. Когато бях в Мексико, донесох тяхна пшеница – стана въпрос за това и на пленума на Централния комитет в репликата, която направих – и те ме уверяват, че вземат всички мерки с оглед да получат селекция. Въпросът за селекцията е решен. Другарят Константинов може да ви каже това. Там те получават от 1000 до 3000 тона вече. Решен е проблемът със селекцията. А нашите трябва да ги чакаме 20 години. Ами ние идиоти ли сме? Предполагам, че не сме идиоти. Но аз привеждам това само за някои области, но това важи за всички. Ето например да вземем АПК в Ботевград, в Правец, в Етрополе. Там се създава едно акционерно дружество, то вече набра капитал, в това число и във валута. Колко е – не знам, нямам информация. Ами, другари, даже и това, което сега са направили, може да позволи да стане революционно изменение. Но стои въпросът кои са хората там, могат ли да направят това? И вече тези акционерни дружества ще кажат: не ти, братко, ти не можеш да свършиш тази.работа. Иди някъде другаде, където ще бъдеш полезен. А този човек, който ще свърши работата, на него ще дадем възможност да работи. Без това не може. Следователно отново трябва да помислим тук и съответните компетентни органи, Централният комитет, всички ние как да създадем нов подем в цялостното развитие на нашата страна. Ние не сме се отказали от революционните изменения в нашата страна. Не можем със старите структури, със стария манталитет да вървим напред. И тук вече – ръководната роля на партията. Партията е авангард, но не въобще, а в преустройството. Не е ли авангард в преустрйството, тя не е никакъв авангард. Оказа се, че ние сме много набъбнали. Съставът на партията сега е 900 хиляди. Ако се отървем от 100 хиляди ще бъдем много добре. Разбира се, няма да правим чистка. Но правилно е да защитим партията и всичко онова, което е избрано и сега стои, от клеветите, че това са бюрократи. Няма в историята такъв орган и няма да има – не знам как ще бъде при комунизма, – в апарата на който да няма никакво движение. Без апарат той не може да работи. Така че не може всеки един, който работи, да го квалифицираме като бюрократ. И решително трябва да се противопоставим на всякакъв опит да се бие по ръководната роля на партията.Това трябва да срещне нашия решителен отпор. Както виждате, ние сложихме ударението не върху боричкането горе, защото ако бяхме оставили боричкане горе, щеше да стане както в Унгария. Вземете в Унгария – селското стопанство беше едно от най-добрите, работническата класа няма проблеми, а стана боричкане горе и оттам разстройство на цялото общество. По-сложни са процесите в Полша, но ние всички знаем, ще бъде грехота, дето се казва,пред бога, за мен беше ясно, че Полша върви и се плъзга към контрареволюция.
НАЧО ПАПАЗОВ: Двойна власт има и в съветските републики.
ПРЕДС.ТОДОР ЖИВКОВ: Ние не говорим за съветските републики. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Трябва да кажем, че там обстановката е потискаща. Там икономиката трябва да се оправи. Аз не знам, сега у нас се работи – същата ли политическа надстройка ще се създава у нас – конгрес, конгресът да избира... Ние сме една малка България. Как ще бъде, аз не мога да кажа. Връщам се отново към проблема, за който се събрахме. Аз подчертах в началото, че не изчерпваме проблема за така наречените турци в България. Ние разглеждаме сега проблемите на деня. Очевидно след това ще се върнем към тези въпроси. Ние трябва да се върнем, и то решително да се върнем към тях. Очевидно нашата работа е била в основата си насочена към старите стереотипи и не сме се докоснали до реалните неща. Ние сме се подвели от това, че това население масово преименува имената си – за една седмица или по-малко – и не отчетохме огромната агентура, която врагът е създал вътре в страната. Тази агентура сега действува. Не отчетохме това. Но и те там трябва да знаят,че ако ние издигнем лозунг за патриотизъм, да се надигнат и да отидат там да работят, аз ви казвам,че много хора ще тръгнат натам. Така че ние не сме безпомощни и те не бива да смятат, че ако не ходят на работа, ще пропаднем. Но сега трябва и тук да им кажем: не желаете ли да работите, ще дойдат други, но вие ще им отстъпите и къщите си, за да има къде да ги настаним. Кой няма да отиде в Лудогорието? Масово ще отидат там. Това е най-хубавата земя в България. От тази гледна точка никакви къщи не бива да се продават на частни лица. Къщите ще стоят, а те нека да отидат да работят навън. Когато се върнат, ще им ги дадем. Ще им платим наем за това, че сме ги ползували. Къщите свободни не могат да стоят, няма врабците или гаргите там да правят гнезда. Там има електричество, вода, пътища са прокарани. Обществото не може да търпи такова нещо. И няма такъв закон. Ако има такъв закон, трябва да го изменим. Така че – настъпление. Настъплението трябва да бъде умно и да се даде възможност – тук говорихме – когато действувате, максимално да отчитате ситуацията и, дето се казва, всеки един, на своето място максимално всеки ден, всеки час да отчита ситуацията, да не се взима това, което тук говорихме, и да се прилага навсякъде, при всички ситуации. Трябва да се действува конкретно, умно, спокойно, но твърдо. Има ли друго нещо? Ако няма, благодаря ви за участието.
/13,20 ч./
Стенограф: /М. Далекова/
|
Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd. All rights reserved.