Гръцките думи εἰκών (ейкон) и ὁμοίωσις (хомойозис) в древността.

Εἰκών (Ейкон)

В античността гръцката дума εἰκών (eikṓn) означава "образ, подобие, портрет" . Произлиза от корена εἴκω (eíkō), което означава "да бъда подобен" или "да наподобявам" .

Основно значение: Представяне или подобие на нещо друго . Може да бъде материален образ като статуя или портрет , но също и нематериално представяне .
Философска употреба: В платонизма "ейкон" може да представлява същинската реалност на даден обект, отвъд повърхностното копиране, и дори да се отнася до абстрактни идеи . Платон описва "ейкон" като "сетивен бог, създаден по образа на разума" .
Религиозна употреба: В християнството "ейкон" е централен термин за свещени изображения . Използва се в Септуагинтата и от ранните християнски богослови . Важно е да се разграничава от "ейдолон" (идол), което често има негативни конотации . "Ейкон" може да обозначава моралното подобие на обновените хора с Бога . Христос също е наричан "ейкон" на невидимия Бог . 

 
Ὁμοίωσις (Хомойозис)

Гръцката дума ὁμοίωσις (homoíōsis) произлиза от глагола ὁμοιόω (homoióō), означаващ "да направя подобен, да бъда подобен" .

Основно значение: Подобие, прилика, уподобяване . Подчертава сходството и процеса на уподобяване на нещо друго .   
Философска употреба: Концепцията за "хомойозис теой" (подобие на Бога) е важна в неоплатонизма и платонизма . Платон разглежда уподобяването на Бога като крайна цел на образованието и човешкото съществуване . Той свързва това с придобиването на добродетели и хармонията в душата .   
Религиозна употреба: "Хомойозис" се среща в Септуагинтата, включително в Битие 1:26 . Понякога се използва като синоним на "ейкон", но може да носи нюанси на по-общо или метафорично сходство . В Битие 1:26 съчетанието на "ейкон" и "хомойозис" вероятно има за цел да подчертае както представителната, така и подобната природа на човечеството спрямо Бога .   
В контекста на Битие 1:26-27, където се казва, че човек е създаден "по Нашия образ, по Наше подобие", използването на εἰκών и ὁμοίωσις в Септуагинтата показва, че човечеството е едновременно представяне на Бога и притежава основно сходство с Него . Ранните християнски богослови като Ириней са правили разлика между "образ" (който остава след грехопадението) и "подобие" (което е загубено и възстановено чрез Христос) Съвременните тълкуватели често разглеждат двата термина като взаимосвързани аспекти на една и съща реалност .