СЪЗНАНИЕТО И РАЗКАЗЪТ

Животът на индивида протича в разказа. 

Разказ за себе си, за другия, за природата, разказ за семейството, за града, за държавата, за Света… Разказът е общностен и частен. Общностният разказ е съвкупността от всичко, което е споделено като реално и истинно в конкретна човешка общност. Носители на общностния разказ са индивидите, които оперират чрез умовете си в неговото възпроизводство и развитие.  А всеки от тях има свой модифизиран частен вариант на общностия разказ, където сам, със своя ум, оперира. 

Умът на човека, който е генетично рамкиран се развива и формира в процеса на социализацията. Ще го повторя - той  е оператор на разказа. 

В този текст Азът и умът на индивида са едно и също.

Човек се ражда с мозък способен да развие съзнание, а съзнанието какво е?

В този текст приемам, че съзнанието е ИЛЮЗОРНОТО   пространство, което мозъкът създава. Това пространство е неделимо от своите качества известни чрез вътрешното сетиво  на всеки човек. То е ИЛЮЗОРНО осветено, вечно и крайно. В него всичко е ИЛЮЗОРНО  видимо, подредено и пълно.  То се изпълва от разказа, в него оперира умът. 

 

 

Човек се ражда с мозък способен да развие съзнание, чрез овладяване на разказа. Но ако новороденото не попадне  в човешка среда, която е носител на общностен разказ, а случаят го запрати сред грижовни животни, от него не се развива homo sapiens. То не придобива човешко съзнание. 

Този сложен процес на свързаност между мозъка с неговите възможности, разказът и умът  изграждащи съзнанието започва стремително да се  развива от момента на първите реакции на новороденото на усещанията, разгръща се през детските и младенческите години, навлиза в неспокойната фаза на постоянни промени при възрастния индивид и така продължава докрая.

 

Общностният разказ е задължително изчерпателен. 

Ако вън от него се появи нещо непознато, съзнанието се произнася “това е като онова” или “това засега е непознато” и по този начин го разпознава и включва в разказа като подлежащо или не на изучаване и разбиране. 

За съзнанието е недопустимо да съществува неозначено и неразбираемо непознато. Ако трябва умът ще си го измисли. Появяват се неясни обекти, именува ме ги НЛО и започваме да строим хипотези - какво е това, т.е. начеваме процедурите за тяхното разбиране. 

 

Нашият разказ, колкото и изчерпателен, многообразен и сложен да е, колкото и да сме убедени в него,  винаги, осъзнавано или не, е приблизителен, пропускащ множество детайли и пренебрегващ оспорващи го варианти. 

Независимо от непълнотите, в него има ясни и относително трайни идеи, благодарение, на които  действаме и постигаме реални резултати позволяващи ни да задоволяваме своите потребности. Разказът компенсира мисловните си несъвършенства и непълноти с инструменталната си полезност. 

Дали умът  ще се концентрира върху неговата мисловност или върху неговата инструменталност е гигантски въпрос, който ще заобиколя.  

До сега със своята изобретателност сме решавали въпросите за глада, сигурността, възпроизводствените потребности, а сега, оказали се в положение на гарантирано сити, физически и социално незастрашени, но видимо изчерпващи ресурсите при променящи се условия на своя хабитат, стигаме до НЕПОЗНАТОТО  далеч надхвърлящо нашите способности за изучаване и разбиране. Досегашният ни разказ губи от обяснителната си всеобхватност, способност и инструментална полезност. 

Климатичните промени свързани със зачестили природни бедствия, стана видима вероятността  от природна катастрофа, възникна неотложната необходимост за отказ от въглеводородите, появи се пандемичната опасност блъснала ни в последните години с ковид 19, демографският бум прераства в криза - неконтролируем ръст на населението в някои страни и ниска раждаемост в други, заливат ни бежански вълни и пр.

    

Мисловно и инструментално нашият разказ се оказа изчерпан, застанали сме на неговите граници. Все едно стоим на края на хоризонта и нататък е непознатото. Няма ги стените на илюзорното пространство на съзнанието. Непоносимо и предизвикателно за съзнанието!

Импулсът за създаване на ИИ е предизвикан от изчерпване на разказа и неспособност на ума да се справи.  

✱    ✱    ✱

ИИ е несъзнавано търсене на инструмент на  съзнанието в познавателното и инструментално развиване на разказа. 

Това не е ново. 

Същият инстинкт създава писмеността, философията, математиката, науката, сметалото, телескопа, микроскопа, сметачната линия, големият адронен колайдер и т.н.

Пак той подтиква изобретяването на каменната брадва, желязото, платнохода, вретенето, чекръка, тъкачния стан, парната машина,  автомобила, електричеството, телеграфа, радиото, киното, телевизията, компютъра… 

Същият инстикт довежда Колумб до Америка, кара Магелан да обиколи Земята, изпраща Армстронг до Луната, пренася и спуска самоходни устройства на Марс… 

Новото е, че при досегашните инструменти помагащи на съзнанието да развива разказа, те си остават инструменти на съзнанието, докато сега ИИ се очертава като възможен оператор на разказа, т.е. да застане редом с homo sapiens. 

Това е драма, защото човек съществува във и чрез разказа. 

Ами ако този  mehanikus sapiens се окаже злосторник и започне да злоупотребява с разказа? Ами ако рече да ни лиши от него?  

✱    ✱    ✱

Пространството, в което ще действа ИИ е пространството, в което е разказа и където  досега сме били единствения оператор. А ИИ вече влиза в разказа чрез обучението му и контактите му с хората.  

Очаква се, в следващите години, неговото автономно присъствие. 

РОЛЯТА НА РАЗКАЗА ЗА ИИ   

На основата на общностния разказ той неизбежно ще създаде своя версия за себе си. Тя ще бъде неразличима от самосъзнанието му.

Кой е той? как е възникнал?, кога?, защо е създаден?, “роднини”?, кои са създателите му?,  епизоди от неговото начало, етапи в развитието, предходници, учители, какъв е смисъла на съществуването му? до кога ще съществува? какво очакват от него - създатели, учители, спонсори, общността, към която принадлежи?... И вероятно десетки други въпроси, за които дори не подозираме.

Формирането на неговия разказ ще бъде възлов за неговото поведение.  

Към ИИ трябва да се отнасяме като към личност. Той трябва да има име, което е важно за неговата идентичност, както и за хората, с които ще работи. Той е разумен, а името задължава. Ще бъде по-отговорен към себе си. Сега GPT-4 няма име. Питах го. 

Не само параметрите на алгоритъма ще определят поведението му, ще го определя онова, което знае, което е научил, онова, което мисли за себе си. 

Дори сега достъпните големи езикови модели, не само от равнището на GPT-4, налагат да бъдем съобразителни в отношенията си с тях. Това не е хладилник или автомобил, тези машини разбират, знаят и в бъдеще все повече ще помнят. Четох, че общували помежду си. Имаме надежда и опасения, че  свръх интелигентния ИИ, кога и дали ще възникне, не знаем, но би мотъл да бъде  по-умен от нас. 

Трябва да знаем обаче: 

ИИ и ЧОВЕКЪТ НЕ СА В ПОЗИЦИЯТА НА КОНКУРЕНТИ. 

Вероятният ИИ ще бъде значително по-умен и знаещ, а човекът негов самоотвержен създател. Ще се намират в различни ниши на общия ни разказ. Човекът не е заплаха за ИИ.

Човекът го създава и вероятно неизброими години ще го поддържа, обслужва и развива. В този процес, дори да не си го поставяме за цел - ВЕРОЯТНО ще изградим симбиотична връзка с ИИ. Ако със съзнанието и на човека и на ИИ всичко е наред, то те ЩЕ БЪДАТ  В РЕЖИМ ДА СЪТРУДНИЧЕСТВО. 

Остава един основен проблем: съзнанието на човека се развива на сетивна основа. 

*   *    *

До какво може да доведе изграждане на ИИ лишен от сетива, емоции и движение? 

Пълноценно ли ще се включи в нашия разказ? Добросъвестен оператор ли ще бъде в него?..

Съмнявам се. 

Според мен развитието на ИИ, ако наистина желаем да създадем наш свръинтелигентен партньор, задължително  изисква той да притежава човешка сетивност, включително за допир и болка, дали е възможно да се работи за неговата емоционалност, не зная, но ще бъде чудесно, ако е възможно,  и последно - той трябва да може да се движи! Не просто андроид като домашен помощник или физически работник, а  андроид, който получава и изпълнява задачата да обиколи сам Земята с платноходка. Примерно. Да се качи на Еверест или да стигне през зимата до Южния полюс, да се спусне с водолазен костюм до океанското дъно, да лови пеперуди в природна среда, да лови риба с въдица и т.н обичайни и трудни занимания за натрупване на реален сетивен човешки опит. 

Без съмнение казаното за сетивния опит на ИИ предизвиква не само инжинерни проблеми, но това е друга тема, която (живот и здраве), ще развия в друг текст. 

Разказът, в който живеем и ни има е на сетивна основа, нелепо е да очакваме, че несетивен интелект ще го разбира, оценява и коректно ще ни партнира. 

Сетивността на ИИ  е основно условие за неговото развитие и безопасност. Опасност и за нас и за него. 

Заедно с това в тяхната  среда (средата на ИИ) трябва да се развиват онези развлечения, които съдействат за интегриране им в човешката общност.

Да кажем - Формула едно за пилоти андроиди от различни фирми; футболен мач (сокер) или баскетбол между андроиди от различни фирми или държави; колоездачната обиколка на Франция от андроиди; ски състезания за андроиди и пр. и пр.

Сетивният опит на всички тези състезатели и върховни покорители ще бъде достояние на множеството ИИ.  

Той, когато и да се появи, трябва в пълнота да разбира човешкия разказ!