Лилянка Георгиева Величкова е родена през 1934 г. в гр.Пловдив. Тя е третата – най-малка сестра на моята баба по майчина линия. Когато е била на 10 месеца, майка им, моята прабаба, е починала и трите невръстни сестри са останали сирачета. Осиротялото семейство е било принудено да даде бебенцето в ясла за отглеждане на сирачета до двегодишната й възраст.

След този период Лилянка е била осиновена от бездетно семейство на скромни и работни хора от град Пловдив. Цялото й детство е преминало с много грижи, обич и внимание от родителите – осиновители, до нейното израстване, давайки й добро възпитание и образование.

Другите две сестри били отгледани от роднини с много лишения и тъга за майчина ласка. В трудностите и несгодите те живеели при роднините си в град Пловдив.

Семейството на Лилянка живеело през няколко улици от мястото, където били нейните сестри. Както те, така и всички съседи, и родителите – осиновители знаели за роднинската връзка помежду им, но никой не посмял да каже истината за нейния произход и за това, че е осиновена. Един ден, прибирайки се от училище, тя чула някой да вика името й. Видяла едно непознато момиче, което й казало, че й е сестра – това била баба ми Недялка, която имала неудържимото желание да види отдавна загубената си по-малка сестра. Лилянка се прибрала и не казала никому нищо. Тогава тя обещала пред себе си, че никога няма да потърси сестрите си, за да не нарани и натъжи жената, която я е отгледала и отделила целия си живот на нея.

През 1952 г. тя завършва средното си образование в музикалното училище в град Пловдив, а  през 1958 г. – оперна школа в българската държавна консерватория в София. След дипломирането си два сезона е пяла в старозагорската народна опера. През 1957 се омъжва за Тодор Бахаров – музикант-виолончелист. Съпругът й е от семейство на музиканти, художници, артисти. Брат е на Никола Бахаров – международен съдия по шахмат, посветил живота си на популяризирането и развитието на кореспондентския шах в България. Семейната традиция продължава и с дъщерята на Лилянка и Тодор, която също е музикант-виолончелист.  

През 1962 г. по семейни причини се е преквалифицирала като музикален редактор в „Детска редакция” на Българско национално радио. Там творческата атмосфера е била изключително интересна – срещала се е и работила с известни композитори и поети като: Парашкев Хаджиев, Тодор Попов, Петър Ступел, Симеон Пиронков, Борис Карадимчев, Димитър Вълчев, Дамян Дамянов, Михаил Берберов, Георги Струмски, Слав Хр.Караславов, Димитър Точев, Росен Василев и още много други.

Голямата мечта на Лиляна е била да стане детска учителка. Любовта си към децата е реализирала в БНР, където  е имала възможността да издири и запише талантливи деца на България – певци и инструменталисти.

След формирането на Комитета за телевизия и радио през 1969 г. е преминала на работа в детската редакция на Българска национална телевизия като музикален редактор. Там е било още по-интересно поради възможностите на телевизията да показва малките таланти от най-ранна възраст на синия екран. Всички музикално-сценични жанрове, изпълнени от талантливите деца, са били показвани в детските програми. Много от тях са продължили професионално музикалното си образование в музикалните училища в Котел, Широка лъка, Пловдив, Варна и София за прослава на България.

След смъртта на майка си Лилянка най–накрая решава да потърси своите сестри и така... на 1 март 1989 г. те се „запознават" и събират с фамилиите си. Срещата е много вълнуваща и трогателна, всички се „опознавали”, но чувството било сякаш никога не са били разделени от съдбата.

Семейство Бахарови отдавна са пенсионери и все оше живеят в София, а сърдечната обич и силна връзка между трите сестри продължава и до ден днешен.