БЕДНОСТ И ОКОЛНА СРЕДА: ЕКОЛОГИЧНИТЕ НЕРАВЕНСТВА[1]

Вяра Ганчева

Връзки между бедността и околната среда на глобално и европейско равнище

Влошаването на околната среда и увеличаването на бедността са спешни глобални проблеми, които имат много общи неща, но често се разглеждат поотделно. Оттук и въпросът – има ли връзка между социалното неравенство и екологичното неравенство? Специалистите по устойчиво развитие, без да се замислят, ще отговорят – разбира се!

Какви са аргументите за това? Нека тръгнем от съвпадението – 2010-та е обявена едновременно за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване и за Международна година на биоразнообразието. Дали това не показва връзка между бедността и биоразнообразието, между грижата за изчезването на видовете и грижата за хората в неравностойно положение? Съвпадението не е аргумент, но може да се разглежда като намек за предмета в настоящото изследване. Намек е за това, че биоразнообразието има жизнено важно значение за сфери като изхранването, здравеопазването или осигуряването на питейна вода.

          Аргумент е обаче проучването „Икономика на екосистемите и биоразнообразието”, в което се изчислява, че глобалната икономика всяка година губи повече пари от обезлесяването, отколкото от сегашната финансова криза.

Според ръководителя на проучването, икономиста от Дойче банк Паван Сукдев, щетите от загубата на гори правят глобалната финансова криза да изглежда като малък проблем. Ако тази година на Уол Стрийт финансовият сектор е загубил към 1-1.5 трилиона долара, то загубите от унищожаване на природен капитал са най-малко между 2 и 5 трилиона долара всяка година. Сметката е проста: събираме стойността на различните услуги, които горите предоставят, каквито са чистата вода и въздуха или пък поглъщането на емисиите парникови газове, т.е. остойностяваме т.нар. екосистемни услуги. Така се оказва, че обезлесяването не само, че струва повече на икономиката, но е и продължително, случва се всяка година, година след година. (http://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/economics/index_en.htm).

Първата фаза на цитираното проучване на Сукдев, финансирано от Европейската комисия, е завършена през май 2009 г. и изводът е, че обезлесяването може да струва почти 7% от световния продукт, т.е. това е цената на нашето благосъстояние, с която плащаме загубата на биоразнообразие.

Според този икономист, който е и индийски милиардер, най-голямото намаление на биологичните ресурси се случва в богатите на видове тропици. Докладът констатира и загуби над средните за Европа: намаляване на видовете с 0,3% на година. По този начин Европейският съюз се нарежда с 1/3 над глобалните средни показатели. Основните причини са инфраструктурата, т.е. асфалтирането и бетонирането на земята (11%), промените в климата (3%) и непосредствено след това – селското стопанство.

Втората фаза ще разшири фокуса на проучването към загубата на други природни системи. Тезата е, че с обезлесяването природата престава да осигурява услуги, които дотогава сме получавали безплатно. Така икономиката или трябва да се справи без тях, или да ги възпроизведе, като строи водни резервоари, съоръжения за събиране на въглероден двуокис или като се наложи да произвежда храни, които преди са били естествено достъпни в природата.

Според Сукдев и екипа му първите потърпевши от липсата на тези горски услуги ще са бедните, защото техният начин на живот най-много зависи от директния достъп до гори, особено в тропиците. Големият проблем за западните държави ще дойде първоначално от загубата на естествен начин за преработка на парниковите газове (TEEB 2009в.).

Цитираното проучване осветява икономическите и социалните последствия от загубата на гори и на биоразнообразие. То показва как всеки екологичен дисбаланс е несправедлив и вреден, като остойностява загубите от биоразнообразие и калкулира т.нар. екосистемни услуги. Те според Millennium Ecosystem Assessment могат да бъдат класифицирани като: доставящи услуги (питейна вода и храни), регулиращи услуги (защитни функции срещу наводненията и вредителите), културни услуги (духовни, културни и рекреационни ползи) и поддържащи услуги (азотен цикъл, свързване на атмосферния въглерод). Достъпът до тях е въпрос не само на социална, но и на екологична справедливост.

Според цитираното вече изследване на Сукдев – всяко шесто работно място в ЕС пряко или косвено е свързано с околната среда. Тук се включват както еко индустриите, така и заетостта в селското и горското стопанство (TEEB 2009а).

Този факт придобива още по-голямо значение днес, когато повече от 80 милиона европейски граждани или 17 на сто от гражданите в целия ЕС живеят под линията на бедността, а кризата изостря потребността от откриването на зелени работни места.

И друго – редица документи на ЕС дефинират, че животът в здравословна околна среда е право на всеки гражданин. Тя е също толкова важна за качеството на човешкия живот, колкото и приемливото равнище на материални и социални ресурси. Освен правото на достъп до информация за околната среда (Конвенцията от Архус) в нормативните актове, приети от институциите на ЕС, са установени редица разпоредби, които осигуряват и правото на заинтересованите граждани на достъп до процедурите по вземане на решения във връзка с околната среда. Доказателство например е протичащият в момента консултативен процес за приемането на „ЕС 2020” – новата стратегия за превръщане на ЕС в по-интелигентен и по-екологичен социален пазар.

Световната банка също акцентира върху значението на тесните връзки между бедността и промените в околната среда и ги клъстеризира в три стратегически области на работа: околна среда и здраве, поминък и природни ресурси, както и уязвимост и управление на ресурсите.

Мнението, че постигането на екологични цели е съвместимо с икономическите цели и заетостта е приоритетно и за Програмата на ООН за развитие (ПРООН). ПРООН поставя екологичните съображения в центъра на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), като обвързва Цел 7 – Осигуряване на устойчива околна среда, с другите цели. Посочва се, че четири ключови области – поминъкът, здравето, уязвимостта, както и участието в управлението на околната среда, могат да допринесат за постигането на други ЦХР. Защитава се идеята, че интервенциите в околната среда са сред икономически най-ефективните средства за постигане на ЦХР. Освен това без внимание към околната среда ефектът на ползите от постигането на други цели може да бъде краткотраен (MDGs, Goal 7 -http://www.undp.org/mdg/goal7.shtml).

Не всички хора обаче разбират зависимостта ни от околната среда, респ. от водите, въздуха, почвите и биоразнообразието, така както не разбират връзката между социалното, икономическото и екологичното развитие. А връзката всъщност е в основата на повишаването на качеството на човешкия живот, без да се нарушава допустимото натоварване на поддържащите го екосистеми. Така определя устойчивото развитие Международният съюз за опазване на природата (IUCN), най-значимата световна институция, посветена на опазването на природата.

Доказателство за взаимозависимостта между социалните и екологичните неравенства е например фактът, че близо петкратното увелича­ване на глобалния икономически продукт от 1900 г. до 2000 г. причини най-голямото екологично разрушение в човешката история и съвпадна не просто със запазването, но и с глобализацията на бедността – 1 милиард страдат от глад, а друг 1 милиард страдат от затлъстяване.

Нещо повече – ако бедните по света консумираха по същия начин, както на Запад, и имаха същия стандарт на живот, през 2050 г. ще ни трябват две допълнителни земни планети, за да произвеждат ресурси и да усвояват отпадъци (според доклада „Жива планета” от 2006 г. на Световния фонд за дивата природа WWF). Докладът се публикува веднъж на две години от 1998 г. насам и използва два коефициента: „Жива планета” (за състоянието на екосистемите) и „Екологичен отпечатък” (за човешкия натиск върху екосистемите). Резултатите му вече са приети за мерна единица за това доколко „жива” е към момента планетата ни. САЩ и Китай са държавите с най-висок национален отпечатък върху планетата, като всяка от тях изразходва по около 21% от световния биокапацитет. Заради разликата в броя на жителите обаче на американците са необходими 4,5 „планети Земя”, за да поддържат начина си на живот, докато на китайците е достатъчна и една „планета”. Българите потребяват ресурси все едно, че разполагат с 1,3 „планети Земя”, а чехите – с 2,5 планети ((Living Planet Report 2008 – http://www.econ.bg/content/living_planet_report_2008.pdf).

Следователно не е случайно, че бедността и екологичните проблеми са сред най-сериозните проблеми, с които се сблъсква светът, според мащабно световно проучване. Общо 71% от хората окачествяват крайната бедност като най-голям глобален въпрос, сравнено с 64%, според които това е опазването на околната среда или нейното замърсяване, и 63% са притеснени най-вече от растящите цени на храните и енергията. Тероризмът, човешките права и разпространението на заболявания са най-важни според 59% анкетирани; климатичните промени и състоянието на световната икономика са приоритетни за 58%. „Дори въпреки че глобалната рецесия поддържа икономическите проблеми сред основните за хората през тази година, крайната бедност ясно се възприема като най-сериозният световен проблем“ – казва Сам Маунтфорд, директор на изследванията на GlobeScan, осъществила ги по поръчка на световната служба на Би Би Си (Световен проблем №1 – http://ecomedia.bg/news/world-news/article/3696).

Понятия като „екологична/екологосъобразна/зелена икономика” и „социална екология” отдавна са навлезли в речника на посветените в устойчивото развитие и показват необходимостта – и възможността – от баланс между различните сфери. Причината е недвусмислената тенденция на биологично обедняване, която се отразява и на качеството на живот на хората. Според данни на Световния фонд за дивата природа (WWF) 1 на 3 от морските видове, 1 на 8 от птиците, 80% от растенията, 1 на 4 от бозайниците са застрашени от изчезване. Пандата, тигърът, носорогът, рибата тон и бялата мечка са сред тях. Директни (лов, риболов) и индиректни фактори (климатични промени) са причината за тази жестока реалност.

Бедността, както се вижда по-горе, може да бъде не само социален и икономически, но и екологичен въпрос, така както опазването на околната среда може да бъде бизнес. Например световната търговия с един невидим газ (въглеродният двуокис) вече надмина 100 милиарда долара на година.

Сектори като земеделието, горското стопанство, риболова, туризма и минното дело, които се основават на природните ресурси, често се считат за важни двигатели на растежа в националното развитие. Според Световната банка (2006) природният капитал съставлява една четвърт от богатството на много страни с ниски доходи на населението. Околната среда е предимство, доколкото генерира множество стоки и услуги, които излизат далеч извън рамките на предоставянето на видимите дървен материал, храна и енергия. Обратно – влошаването на околната среда застрашава перспективите за икономическия растеж и намаляването на бедността, като вече има специални системи за оценка на цената на деградацията на околната среда. Тя се изчислява като еквивалентна на проценти от БВП и в нея се отчита риска от повишена смъртност и заболеваемост. Затова и изследователите вече са единодушни – връзката между мръсотия и бедност може да се измери. Тя е комплементарна – на принципа на взаимната допълнителност. Ако сте бедни, вероятността да страдате от по-лошо качество на въздуха и повече отпадъци е по-голяма. Ако сте бедни, увеличава се и вероятността вие да живеете близо до трафик и шум, да имате достъп до по-малко зелено пространство, по-вероятно е да бъдете наводнени, рискът при промени в климата за вас е по-голям.

Тези нови реалности, отразяващи екологичните неравенства, доведоха до навлизането на нови термини. Американски изследователи, проучващи условията на живот на чернокожите, въведоха понятието „екологичен расизъм”. С него се обозначава влизането в сила или изпълнението на всяка политика, практика, или регламент, които се отразяват отрицателно на околната среда на нискодоходни или расово хомогенни общности.

В литературата присъства и терминът „климатични бежанци”, или „екологични мигранти”. Както показва изследване на Международната организация по миграцията (IOM) климатичните промени могат да накарат 1 милиард души да напуснат домовете си през следващите четири десетилетия. 20 милиона души са останали без дом през 2009 г. заради внезапни природни бедствия, които се очаква да се увеличат с повишаването на температурите. Според документа обаче малко от потенциалните „климатични бежанци" могат да напуснат страните си, тъй като не разполагат със средства и възможност за пътуване в по-богати страни. Бежанците се придвижват в големи групи към вече пренаселени градове, създавайки допълнително напрежение за по-бедните страни, изложени на най-голяма опасност от екологичен стрес и влошаване на положението, свързани с климатичните промени (http://www.iom.int/jahia/Jahia/activities/by-theme/migration-climate-change-environmental-degradation/complex-nexus).

Цената на бездействието по отношение на изменението на климата е огромна както във финансов, така и в морален план. „По-бедните хора ще пострадат първи, но вторичният ефект ще бъде почувстван от всички нас” – заявява професор Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на ЕАОС (Сигнали на ЕАОС 2009: 9).

Предупреждение, че светът трябва да обърне внимание на въздействието на промените в климата, че най-уязвимите общности са изправени пред най-голям риск откриваме и в доклада „Борбата срещу изменението на климата: Човешката солидарност в един разединен свят". Докладът призовава за двустранен подход – смекчаване на ефекта от затоплянето през ХХІ век чрез ограничаването му до 2 градуса по Целзий, съпроводено с международно партньорство за адаптация на бедните към изменението на климата. Развитите страни трябва да демонстрират лидерство в предприемането на конкретни мерки в следните две области:

·                      Намаляване на парниковите емисии до 2050 г. с поне 80% в сравнение с нивата от 1990 г. посредством комбинация от въглероден данък, по-стриктни програми за “таван” и търговия с квоти, енергийна регулация и международно сътрудничество за финансиране на обмен на ниско-въглеродни технологии.

·                      Адаптацията към промените в климата да се постави в центъра на международни партньорства за намаляване на бедността, тъй като различията във възможностите да се справят с нея играят все по-голяма роля в неравенството между страните.

Докладът за човешкото развитие предоставя доказателства по какви пътища въздействието от промените в климата ще достигне до най-бедните. За 2,6 милиарда жители на планетата, които преживяват с по-малко от 2 долара на ден, глобалното затопляне събужда сили, които могат да забавят и пометат напредъка, постигнат от много поколения. Авторите на доклада говорят за „апартейд на адаптацията” и изброяват следните заплахи за човешкото развитие:

·        Разпад на селското стопанство, причинен от зачестяващи суши, по-високи температури или изобилни валежи, водещи до увеличаване със 600 милиона на хората, изложени на недохранване. Опустинените райони в Африка на юг от Сахара, където е концентрирана най-крайната бедност на света, са заплашени от потенциална загуба на производителност с 26 % към 2060 г.;

·        В допълнение 1,8 млрд. души са застрашени от водна криза към 2080 г. – обширни области в Южна Азия и Китай са изложени на тежки екологични кризи поради топенето на ледниците и промяната в ритъма на валежите;

·        Разселване на близо 332 млн души поради наводнения и тропически бури в крайбрежните зони. Над 70 млн. жители на Бангладеш, 22 млн. виетнамци и 6 млн. египтяни може да бъдат засегнати от наводнения, причинени от глобалното затопляне.

·        Нарастващи здравни рискове и още 400 млн. души, изправени пред риска от малария.

Като се позовават на специални изследвания, авторите на Доклада за човешкото развитие твърдят, че потенциалната човешка цена на климатичните промени се неглижира. Те посочват, че климатични шокове като суши, наводнения и бури, които ще стават все по-чести и интензивни с изменението на климата, са вече големи причинители на бедност и неравенство, а глобалното затопляне ще умножи въздействието им.

Посочва се още, че съществува “прозорец от възможности” да избегнем най-вредните влияния от изменението на климата, но този прозорец се затваря: светът има по-малко от едно десетилетия да поеме по различен път (Доклад за развитието... 2008: 32).

Аналогични са и изводите от работния документ на службите на ЕК, придружаващ Бялата книга „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие. Последици от изменението на климата за здравето на човека, животните и растенията”. В него се аргументира тезата, че общите последици върху здравето от изменението на климата ще се разпределят неравномерно между регионите на Европа. Тъй като здравето и благоденствието са свързани до голяма степен със социалноикономически фактори като доходи, жилища, заетост, образование, пол и начин на живот, влиянието на изменението на климата ще засили неравенството във и между държавите и ще доведе до неравномерно разпределение и допълнителни пречки пред групите с по-ниски доходи и пред някои уязвими групи като групата на децата, на работещите на открито, на възрастните хора, на жените и на хората със съществуващи преди това заболявания. (Работен документ... 2009: 9).

България: къде сме ние на картата на еко-справедливостта?

Следвайки концепцията за устойчиво развитие смятаме, че спазването на принципа на социалната еко-справедливост означава да се намали разликата в неравенството между хората. Самата еко-справедливост има два аспекта: вътрегенерационен – намаляване на неравенствата в едно поколение, и междугенерационен – постигане на по-голяма справедливост между поколенията във времето.

1. Вътрегенерационно измерение на социалното еко-неравенство. Тук ще поставим акцент върху три въпроса: за ромските гета, за енергийната бедност и общо за екологичните проблеми.

Когато говорим за социални и еко-неравенства най-драстични са сравненията между роми и не-роми. Ромите, които са втората по големина малцинствена група в страната, са най-изявената рискова група по отношение на бедността у нас, така както и в много от страните в Централна и Източна Европа. Според данни от преброяването през 2001 г. те са 370 908, но според експертен модел, базиран на информация на МВР към 2008 г., броят им е около 830 000. Те са най-младата общност у нас – 2/3 от тях са деца и 30-годишни, т.е. групата с най-висока раждаемост (но и с регистрирана най-висока детска смъртност).

Ромите са по-бедни в сравнение с други етнически групи, при тях е по-голяма вероятността да изпаднат и останат в състояние на бедност. В някои случаи равнищата на бедност при ромите са повече от десет пъти по-високи, отколкото при не-ромското население, а нерегулираните и без изградена инфраструктура обособени ромски квартали – „Факултета” и „Филиповци” в София, „Столипиново” и „Шекер махала” в Пловдив, „Надежда” в Сливен, „Токайто” в Пазарджик – са потънали в мръсотия гета. Без водопровод, канализация, без електричество и телефонна мрежа, без зелени площи. Нерядко роми живеят върху сметищата. Поради нездравословни жилищни условия, недостатъчен достъп до чиста вода и събиране на отпадъци много от тях са с лошо здраве и податливи на заразни болести, а средната продължителност на живота им е с около 15 години по-ниска, отколкото при другото население. Причини за това са множествената дискриминация и уязвимостта им, следствие на натрупване на социални и екологични неравенства.

В сравнение със страните от Европейският съюз България консумира седем пъти повече електроенергия за единица БВП. Над 40% от домакинствата у нас попадат в категорията „енергийна бедност”, тъй като не са в състояние да покриват разходите си за енергия (електричество и отопление) без това да се отразява върху други съществени нужди като храна, обучение и т.н. Бедността вече има още едно ясно измерение – невъзможността на домакинствата да се отопляват достатъчно добре през зимата поради липса на финансови средства. Според дефиницията енергийната бедност, наричана още горивна бедност (fuel poverty), означава, че домакинството харчи прекалено голяма част от месечния си доход за отопление, и обратно – че не може да си позволи достатъчен комфорт с разполагаемия доход. Във Великобритания има и конкретно измерение – всяко домакинство, което харчи повече от 10% от месечния си доход за горива, е „енергийно бедно”. Очевидно по тази дефиниция голяма част от българските потребители попадат в тази категория въпреки все още ниските местни цени в сравнение със западноевропейските.

 Културата на потребление на енергия е тясно свързана с екологичната култура и чувствителността спрямо екологични въпроси. Трима от всеки четирима пълнолетни жители на страната са се сблъсквали лично с екологичен проблем – показва представително проучване на агенция Алфа Рисърч. Според данни от 2007г. най-често българите определят като проблем замърсяването на въздуха. Но с не по-малка значимост са замърсяването на водите и изсичането на горски масиви, както и незаконното строителство. Замърсяването на въздуха засяга не само големите градски индустриални центрове, напротив – много често то е посочвано като проблем от жителите на малки населени места от градски тип (Стоянов 2007).

Именно жителите на малките градове по-често от средното заявяват, че се сблъскват лично с екологични проблеми във всекидневието си. След замърсяването на въздуха, този тип населени места поставят на преден план изсичането на горите (41%), следвано от замърсяването на водата и почвите (графика 1).

Ако можем да говорим за други демографски специфики на чувствителността по тема екология, впечатляват две неща. Най-често внимание й обръщат хората на средна възраст – между 30 и 60 години. И втора особеност – с нарастване на доходите въпросната чувствителност расте. Това обаче може да се обясни както с относително по-малкото проблеми в селата, където живее голям дял от населението с ниски доходи, така и с по-високото образование на високодоходните групи, което повишава екологичната им чувствителност (http://www.aresearch.org/bg/capital/610.html).

Графика 1

Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено сред 1011 пълнолетни жители на България през периода 7-15 април 2007 от Алфа Рисърч по поръчка на в-к „Капитал”. Ниво на статистическа грешка +- 2.5%.

2.     Междугенерационнно измерение на еко-неравенството

          Социалната промяна през 1989 г. стартира с повишена чувствителност към екологичните неравенства. Днес, двайсет години след началото на прехода, отбелязваме възпроизводство на екологични рискове както в национален мащаб, така и сред отделни групи от населението.

          Ромските проблеми продължават да са във фокуса на неравенствата не само вътре в поколенията, но и между поколенията, защото има силна тенденция бедността, която засяга над три четвърти от ромското население, да се предава на следващите поколения. Ромите, които са почти 10% от населението на страната, не само са обхванати от новата бедност, масово са неграмотни и живеят сегрегирано в незаконни полусрутени постройки, но и нямат достъп до публични услуги като питейна вода и ток. Всяка година застрашително се увеличава броят на млади хора от тази група, които влизат в икономически активна възраст, драматично неграмотни. Оттук се възпроизвеждат не само безработицата, но и бедността, екологичната неустойчивост и несправедливост.

  Екологичната несигурност в национален мащаб също се увеличава, вместо да намалява. Данни от изследвания на Института по социология показват, че след влизането на страната ни в ЕС българите се страхуват три пъти повече, че замърсяването на околната среда е опасно за здравето, докато делът на тези, които не се страхуват изобщо, е паднал от 35,6% на 20,9% (таблица 1).

Таблица 1

Страхувате ли се, че замърсяването на околната среда там, където живеете, е опасно за Вашето здраве? (в %)

Нарасналата екологична несигурност сред населението през 2007 г. кореспондира с опасенията за вредното въздействие на замърсената околна среда върху здравето. Динамиката на разпределенията от 1992 г., 2004 г. и 2007 г. прави очевидна разликата в оценките за състоянието на околната среда у нас като неустойчиво и рисково.

Таблица 2

Оценка на състоянието на околната среда (в %)

          Сравнението на данните от трите проучвания на Института по социология показва драстично увеличаване на тревожността, свързана с околната среда, и опровергава очакванията за подобряването й след приемането на България в ЕС.

От 19% (2004 г.) на 33,6% (2007 г.) нараства процентът на българите, отчитащи, че състоянието на околната среда е “много тежък проблем”. Почти три пъти намаляват българите, за които това изобщо не е проблем. Динамиката на данните недвусмислено показва увеличена тревога за природното равновесие, доближаваща се до регистрираната през 1992 г. силна загриженост (таблица 2).

Заключение

Представение по-горе данни за околната среда разкриват взаимната зависимост между социалните и екологичните неравенства.

Първият извод от това е, че, за да се осигури дългосрочното съществуване на икономическия и социалния капитал, е необходимо разумно управление на околната среда и нейния природен капитал. Въпреки че проблемите на околната среда са от глобален мащаб, недвусмислено е, че са необходими мерки и на европейско, и на регионално, и на национално ниво.

Второ, преходът към екологична устойчивост и социална справедливост изисква както индивидуални, така и колективни действия за промяна на ценностите и демократизация на обществото.

Трето, на национално ниво са необходими мерки за енергийна ефективност и за екологизирането на различни производства. Те могат да намалят разхищението на ресурси, защото 40% от домакинствата у нас живеят в енергийна бедност.

Четвърто, има празнота в изследванията на еко-неравенствата на национално, регионално и местно равнище. Тя може да бъде компенсирана като се правят редовни екологични оценки, които да съвместяват обективни и субективни, количествени и качествени данни, съчетани с вътрешни и външни оценки.

ЛИТЕРАТУРА

Доклад за развитието на човека 2007-2008. Борбата срещу изменението на климата: Човешката солидарност в един разединен свят, резюме. ПРООН.

Работен документ на службите на ЕК, придружаващ БЯЛАТА КНИГА „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие” Брюксел, 1.4.2009 г., Sec (2009) 416.

Сигнали на ЕАОС. 2009. Смекчаване на изменението на климата.

Стоянов Ст. 2007. Екопроблемите – прерогатив на партиите. (http://www.aresearch.org/bg/capital/610.html)

EU 2020 consultation: a new strategy to make the EU a smarter, greener social market (http://ec.europa.eu/enterprise/newsroom/cf/itemshortdetail.cfm?item_id=3859&lang=bg)

Световен проблем №1, 17 Януари, 2010 (http://ecomedia.bg/news/world-news/article/3696).

International Organization for Migration Migration, Climate Change and Environmental Degradation (http://www.iom.int/jahia/Jahia/activities/by-theme/migration-climate-change-environmental-degradation/complex-nexus).

Living Planet Report 2008, WWF (http://www.econ.bg/content/living_planet_report_2008.pdf).

Millennium Development Goals (MDGs), Goal 7: Ensure environmental sustainability, (http://www.undp.org/mdg/goal7.shtml).

TEEB. 2009а. The Economics of Ecosystems and Biodiversity for National and International Policy Makers, Summary: Responding to the Value of Nature 2009.

TEEB. 2009в. TEEB Climate Issues Update (http://www.teebweb.org/InformationMaterial/TEEBReports/tabid/1278/language/en-US/Default.aspx).

POVERTY AND ENVIRONMENT: ENVIRONMENTAL INEQUALITIES

Vyara Gancheva

Summary

This article seeks the answer to the question - what is the relationship between poverty and environmental inequality in global, European and national level. Reason that life in healthy environment is right of every citizen. It considers intragenerational and intergenerational aspects of ecological inequalities in Bulgaria.

It concludes that the transition to environmental sustainability and social justice requires both individual and collective actions to change the values and democratization of the society. Reason the need for measures of energy efficiency and of greening of different industries. They can reduce the wastage of resources because  according to the report “Living planet” 2006  Bulgaria consumes resources like that we have available 1,3 Planet Earth, and in 2003 Bulgaria has “Ecological footprint” of 3,1 biocapacity in total of 2,1. Along with that 40% of households in Bulgaria live in energy poverty.