Проектът е дело на колектив с ръководител Николай Тилкиджиев и членове: Веска Кожухарова, Станка Добрева, Галина Колева, Светла Колева, Мариана Драганова, Красимира Трендафилова, Юрай Квака и Димитрина Георгиева - всички от секция "Общности и социална стратификация" в Института по социология при БАН. Проектът е финансиран от Национален фонд "Научни изследвания" на Министерсвото на образованието, науката и технологията.

Уводни бележки

ОТНОСНО ЗАМИСЪЛА И МЕТОДИКАТА

(Николай Тилкиджиев, Станка Добрева)

Целта на изследователския проект бе получаването на научно знание за новото социално разслояване в българското село в процеса на социална трансформация към средата на 90-те години. По-конкретно стремежът бе да се изяснят специфики на социалното неравенство в селото днес: да се изведат някои основни социални групи и слоеве, както и фактори, които ги генерират и възпроизвеждат; да се разкрият зависимости между обективното и субективното му възприемане сред живеещите на село; да се очертаят приемствеността и промяната на социалногруповите структури, както и форми и степени на статусна съвместимост у селските жители. Доколкото настоящият проект целеше постигането на знание за дълбочинни, качествени характеристики, както и за някои динамични процеси, дотолкова в случая се използваше нестандартна комбинирана методика, съчетаваща някои методи за набиране на емпирична информация, в т.ч. и рядко използвана у нас.

Досегашните изследвания не ни предлагат достатъчно ясна, подробна и актуална картина на социалното разслояване в селото. Можем ли с увереност да твърдим, че знаем точно кои са социалните актьори в българското село днес? Че знаем със сигурност тяхната социалногрупова проекция в миналото, т.е. социалната им база, както и перспективата на всяка от групите, макар и в по-близко, обозримо бъдеще? Знаем ли с категоричност в каква йерархия или съподчиненост се намират отделните групи в селото по осите на богатството-бедността, властта, културата, престижа и т.н.?

Учените концентрират вниманието си по-скоро върху макропроцесите в цялостната селищна структура, където стратификационният аспект се разкрива в по-общ план, с недостатъчно навлизане в детайлите на социалното неравенство, на факторите, които го генерират и възпроизвеждат. Същевременно, други проучват отделни социални категории и групи (селяни-кооператори, промишлени работници) в селото, които не изчерпват социалногруповия състав или пък вече не съществуват в същия си вид. Мащабна емпирична информация за процесите в нашето село предоставят националните репрезентативни изследвания “Градът и селото” (1968, 1986) и “Социално-класовата структура на българското общество” (1978). Светлина върху формите на субективно възприемане на неравенствата дават и репрезентативните проучвания “Социалногрупови различия и социалногрупово съзнание” (1990), “Социалното неравенство” (българската част от международната програма ISSP, 1993), “Социалната стратификация в Източна Европа след 1989 г.” (българската част от международно изследване на RC 28-ISA, 1993 г.). Споменатите изследвания и разработките по тях са ценна и надеждна изходна информационна база за по-нататъшни научни търсения за навлизане в по-голяма дълбочина на процесите и механизмите на разслояването в българското село.

Допълнителен отпечатък върху голяма част от публикациите до 1990 г. по проблематиката поставяше и идеологизираната и догматизирана доктрина за “дружеските класи” при социализма, за социалното равенство и за господството на държавната и колективната собственост и интереси. Необходим е нов научен анализ на съществуващите социални слоеве в българското село днес, освободен от догмите на миналото, както и от новите идеологеми и отчитащ безпристрастно наличните реалности и тенденции.

Необходимостта от настоящия проект се диктува в особена степен от качествената социална промяна, извършваща се в България от края на 1989 г. насам. В контекста на промените в цяла Източна Европа у нас се извършва фактическа смяна на социално-политическия и икономически модел на обществено развитие. Част от цялостната трансформация на обществените отношения е и замяната на старата с нова социална стратификация. Променят се принципите на социалното неравенство, “изчезват” цели групови образувания, други се прегрупират, появяват се и нови. В тази динамична ситуация е нужна нова информация за новите процеси и формирования - нещо, което не е било възможно да бъде наблюдавано и изучавано. В българското село тече ферментация, която социологът е длъжен да изследва, и то сега, за да улови новото, да схване тенденциите, в т.ч. разместването на пластовете на имущественото, властовото, престижното и пр. неравенство. С категоричност можем да твърдим, че опит за по-дълбочинно проучване именно на тези процеси в селото след 1990 г. не е правен. Проведените репрезентативни изучавания, вкл. посочените по-горе, фиксират една по-обща картина, без възможност да се навлезе в детайлите на механизмите на разслояването. (По-подробно за това вж. в: Николай Тилкиджиев, Светла Колева, Цочо Златков, Мая Келиян, Добринка Костова, 1998: Социална стратификация и неравенство, М-8-М, София, 232 с.)

Нуждата от изясняване на стратификацията в българското село днес произтича и от специфичната характеристика на социалната общност на живеещите в селата. Социологическите и статистическите изучавания (в т.ч. и последното преброявяне на населението от Националния статистически институт, 4.ХII.1992 г.) свидетелстват, че хората в българското село имат специфичен възрастов, образователен, производствено-икономически, културен и политически състав, съществено отличаващ се от този на хората от градовете (малки, големи, столица). Това предполага специфика и във формите и механизмите на разслояване, в начините на възпроизводство на социалните неравенства. Сериозна амбиция за изследователя е да разкрие в какво е тази специфика в селото, съществуват ли “правила” за заемане на неравно (по-високо или по-ниско) социално положение, присъщи само за селата. Тук ценна информация предоставят публикуваните няколко изследвания върху българското село (вж.: Поредица “Селото, земята и земеделският труд - тревоги и надежди в края на ХХ век”: Веска Кожухарова. “Българското село - тревоги и надежди”, С., Изд. “Аля”, 1997; Станка Добрева. “Земята - богатство на българите?”. С., Изд. “Аля”, 1997; Галина Колева. “Земеделският труд - съдба или поприще”. С., Изд. “Аля”, 1997. Също и: Веска Живкова, "Българското село през вековете". С., 1985 г.; от същата авторка и "Българското село - 1978 - 1944 г." Социологически анализ, С., 1993.

Накратко, в настоящата разработка се прави опит да се проучат недостатъчно изяснени, а също и нови процеси, факти от действителността. Селото, със своя малък мащаб, предоставя възможност да се видят процесите в по-отчетлив, по-непосредствено осезаем вариант. Неговите ограничени количествени параметри улесняват изследователя при търсенето на нови елементи и зависимости. То дава възможност да се постигне подробна и детайлна картина на разположението на различните категории и групи.

Работата върху проекта потвърди предварително основните формулирани хипотези. Съществуващото в момента разслояване в селото има динамичен, лабилен, неустановен категорично характер. Селската стратификация включва елементи и механизми, онаследени от предишната стратификация, както и елементи, които са основа на следващата относително стабилна стратификация на село. Макрофактори за разслояването в българското село досега са главно свързани с икономическото и политическото наследство от старото общество: прекомерно форсираната индустриализация, тоталното одържавяване и бюрократизиране на собствеността в селото, липсата на достатъчно сериозна политика за развитие на селищната инфраструктура, наследяването на предишни стратификационни предимства на някои групи. Днес влияние оказват: преходната икономическа ситуация, новото законодателство (връщане на земята, реституция, приватизацията и тяхното забавяне), политизация на обществените отношения (борбата между дясната и лявата икономическа политика, процесът на декомунизация и реидеологизация, прагматизация).

Социалното разслояване в селото е наистина ускорено, но в момента е със сравнително по-бавни темпове от това в града. Социалната дистанция между “дъното” и “върха” в селото е значително по-малка. От друга страна, някои от проявите на социално разслояване мотивират хора от някои социални групи към допълнителен труд и частен бизнес. На свой ред и в следващите години вероятно ще доминира дребното частно земеделие и животновъдство, при което основното от произведеното е за собствена консумация и за най-близкото роднинско обкръжение.

За реализацията на този проект бе използвана нестандартна комбинирана методика, съчетаваща различни методи за набиране на емпирична информация, различни обекти-респонденти и различни въпросници. Това дава възможност стратифицираната реалност да се погледне от различни ъгли, гледни точки.

Първо се проведе пощенска анкета. На основата на списъка от селищата в страната бяха подбрани чрез случаен подбор 360 села от цялата страна (по 60 от всичките 9 големи административни териториални единици - области). До кмета на всяко от тези 360 села бе изпратен (след предварителното му изпробване чрез сондажи в няколко села) специално изработен от изследователския колектив “Въпросник за селото”, с писмо-молба да се попълни и върне по пощата. Така получихме 52 попълнени въпросника, което представлява 42,2% възвръщаемост, което е добър резултат за такъв метод. В резултат - за всяко от 152-те села имаме данни по 58 въпроса за всяко село. Получената конкретна информация е изключително полезна, въпреки възможните неточности и непълноти при използвания метод.

Всички тези въпросници бяха класифицирани, а селата - разграничени в четири категории. Първата, състояща се от 17 села, включва “най-интересните случаи” - селата с много добър демографски потенциал, с добре развита стопанска дейност и инфраструктура, с развитие на частното земеделие и/или животновъдство, с очертани линии на неравенство (богатство-бедност) и т.н. Втората категория, състояща се от 56 села, включва случаите, в които респондентът (кмет или негов заместник) “официално декларира неравенство” в даденото село: отбелязани са случаи на частни преуспяващи стопанства, собственици на над 100 дка земя (което е голям имот за нашите български мащаби) и същевременно - наличие на много бедни домакинства. Третата категория, състояща се от 65 села, включва случаите, когато предоставените данни говорят за отсъствие по същите признаци на категорично отчетливи форми на социално неравенство и най-често населението там е “еднакво бедно”. И четвъртата категория, от 14 села, са “особени случаи”, от типа на почти напълно обезлюдени села (с по няколко - до десетина жители), села-гари, колиби, махали и пр., които нямат статут на самостоятелни кметства и се водят на отчет най-често в друго по-голямо селище и т.н.

За нас естествено представляват интерес първите три категории. При оптимален вариант би било много интересно да се подберат по няколко села от тези категории и те да се проучат по-специално в сравнителен стратификационен ракурс. За съжаление финансовите средства, с които разполагахме, не дават такива възможности. Това наложи ограничаване на следващите ни изследователски намерения, като съсредоточихме вниманието върху едно-единствено село. То бе избрано след допълнителен преглед на “най-интересните случаи” и след допълнителен сондаж на място.

В рамките на избраното село (с.Синитево, Пазарджишко) приложихме три типа конкретни методи за набиране на емпирична информация. Първо, за всяко от 624 домакинства се попълни подробен “Въпросник за домакинството”[1], включващ 80 въпроса, част от които се отнасят за всяко лице от домакинството над 18-годишна възраст - общо 1776 лица. Информацията бе събрана на терена от нашия основен местен анкетьор и експерт, който, освен че притежава необходимата квалификация и образование за такъв тип работа, живее в селото постоянно и познава лично хората в селото, ползва пряко богата документация в кметството и се ползва с много добра репутация сред селските жители. По време на теренното изследване през юли 1996 г. успяхме лично да се уверим в тези му качества. Като източник на информация се използваха разговори със съответните лица-респонденти и документи за тяхното образование, трудов стаж и заетост, за собственост и др., налични в кметството. Данните от въпросника представят редица социално-икономически, трудово-професионални, финансово-имуществени, демографски и други характеристики (в т.ч. развитост на семейното земеделско стопанство, на семеен бизнес и пр.) на членовете на домакинствата в селото в детайлизиран вид.

След приключването на теренната работа, в рамките на кодирането за последващата компютърна обработка, допълнително бе уточнена социално-груповата, стратификационна позиция на всяко лице над 18 г., при това във вътрешногенерационен мобилностен план към два момента - октомври 1989 г. (преди политическите промени) и към юни 1996 г. (моментът на теренното изследване). Обособените общо 18 социални слоеве или страти (в 4-5 от тях попадат единични случаи) дават възможност за навлизане в по-голяма дълбочина на стратификационните механизми и процеси.

Докато този “Въпросник за домакинството” представя изчерпателна за пълнолетното население обективистична стратификационна картина, фиксирана в документи, имущество, други вещи, то с другия “Въпросник за статусните характеристики на представители на основните социални категории”, се опитахме да навлезем в дълбочините на субективната стратификация, т.е. да разберем как отделни хора възприемат и интерпретират социалното неравенство. С такава цел се проведоха дълбочинни интервюта, повечето записани с касетофон, с 25 специално подбрани лица. Последните бяха изведени като най-значими след сондажи на терена, вкл. след разговори с кмета и секретаря на кметството, с учители, с лекаря и други жители. Търсихме типични социални категории - участвали в живота на селото и преди 1990 г. , и досега. След сондажите и дискусии в колектива се спряхме на следните категории: кметът и заместникът му (секретаря), като представители на административна власт, богат бизнесмен, средни и дребни бизнесмени, самостоятелни частни земеделски стопани, частни занаятчии, учители, адвокат, наемни работници и служители в частна и в общинска фирма, шеф на земеделска кооперация, пенсионер, безработен, крайно беден, маятников мигрант, циганин. Въпросникът-рамка на интервюто включва 9 блока с общо 153 въпроса, свързани главно с мнението, оценките, нагласите, очакванията към процеси на социалното неравенство в селото и в обществото като цяло, както и отношение към позицията на лицето и неговото домакинство в тези процеси. Изследваха се: демографският, социо-професионалният, имущественият, финансовият, властовият, културният и ценностно-референтен статус, неговият социален капитал - така, както те се виждат и оценяват от самите тези лица. Всяко от интервютата продължи между един и два-три часа. За критериите за подбор на подходящите представители от основните социални групи и категории в селото и за начина на провеждането на интервютата - вж. подробно съответното указание в Приложението и в началото на Трета част от настоящия труд.

Друг ракурс се получи и от изчерпателно проучване с “Въпросник за институциите в селото”, което пък предостави информация за местата, където са заети и работят хората в селото, включващ 35 въпроса за това какъв е предметът на дейността, каква е по-точно собствеността, вида на заетостта и социалната осигуреност на персонала, йерархична съподчиненост, придобивки и престиж на фирмата в селото, в отрасъла и т.н.

Тази комбинирана методика дава достатъчно основания да считаме, че “случаят Синитево” е “прозрачен”, изяснен за изследователския екип с оглед на поставените цел и задачи.

За работата по проекта “Новото социално разслояване в българското село” бе направено съобщение на научната конференция “Селският потенциал и утрешният ден на света”, проведена на 19-20 юни 1996 г. в София и посветена на проблемите на съвременното село. Доклади на членове на колектива с анализи на данни от изследванията по проекта бяха изнесени: на конгреса на Европейската социологическа асоциация (Есекс, Великобритания, август 1997) (Николай Тилкиджиев); на международната конференция в Бистрица за средната класа (юни 1998) (Станка Добрева, Веска Кожухарова-Живкова, Мариана Драганова, Николай Тилкиджиев).

13 юли 1998, София

[1] Въпросникът бе разработен под ръководството на Станка Добрева.