СЛУЖЕБНИЯТ АДВОКАТ
Шестима от нас останаха без защитници - нямаха пари. Според изискванията на закона съдът им назначи служебен адвокат. "Какъвто защитникът - шегувахме се горчиво, - такава и защитата - служебна!"
Съчувствахме на другарите си, защото отгоре на всичко обвинението срещу тях беше изцяло скалъпено.
След речта на обвинителя и разпита на неколцината свидетели дойде ред на адвокатите. По време на речите им служебният не се весна никакъв. "Няма и да дойде - рекохме си, - какво го е грижа! "
Но в последния момент, позапъхтян от бързане, той пристигна. Изненада ни неговият външен вид: клепачите му примижаваха сънено, коланът, опасал капитанската куртка, постоянно се смъкваше под отпуснатия корем, пръстите му, непохватни и дебели, приличаха на кебапчета.
Спогледахме се отчаяно - тоя ли заспал човек ще защищава нашите другари? По-добре да беше си стоял в къщи. Вместо да ги защити, може да ги натика още по-дълбоко в дранголника!
Адвокатите вече бяха приключили. Служебният трябваше да започне незабавно, но не бързаше.
Попита кои са неговите довереници и стисна с "кебапчетата" си ръката на всеки от тях - като е служебен, барем всичко да е служебно. Чак тогава поповдигна падналия колан и се обърна към съда:
- Господа съдии, в обвинителния акт на доверениците ми пише: "Правели нелегални събрания във фотоателието на Стоил Борисов"... Длъжен съм да изнеса един факт, тъй като, идвайки насам, посетих въпросното фотоателие. Естествено моите уверения няма да бъдат достатъчни, затова искам да се позова на някой свидетел.
И той загледа с полузатворените си очи публиката. "Някой от присъстващите да е влизал във фотоателието на Стоил?"
Някакъв плешив мъж продума страхливо:
- Да, аз - съседи сме.
Защитникът го прицели с дебелия си показалец:
- Бъдете така добър и осведомете уважаемия съд, какви са размерите на споменатото фотоателие?
- А, размери - махна пренебрежително плешивият, - три на четири - дупка.
Служебният насочи корем към съда:
- Господа съдии, в обвинителния акт се казва: "Организирали събрания във фотоателието, като на събранията присъствали по двадесет и пет, тридесет души..."
Току-що чухте показанията на свидетеля. Тая "дупка", както сполучливо се изрази той, едва би побрала шестимата обвиняеми.
Присъстващите зашумяха. Прокурорът се намръщи. Председателят, не по-малко намръщен, надигна глас:
- Пазете тишина, иначе ще изгоня всички! Защитникът със спящите клепачи продължи:
- Господа съдии, в обвинителния акт се твърди: "На нелегалните събрания са били четени и писани противодържавни позиви... "
И той пак потърси залата: Присъства ли тук някой фотограф?
След доста дълга пауза някъде от последните редове се надигна рус човек с необикновено дълъг врат и рошави мустаци:
- Аз съм фотограф.
- Моля, кажете на почитаемия съд, в едно фотоателие, където постоянно има снимки за промиване, може ли да свети обикновена крушка?
- Не, снимките, ще се развалят.
- Тогава какво е осветлението?
- Колкото да не ходиш като слепец.
- Достатъчно, благодаря - рече служебният и за последен път застана с лице към съда. - Господа съдии, при осветлението, допустимо за едно фотоателие, очевидно не може да бъдат четени и още по-малко писани противодържавни позиви!
Сега вече и прокурорът, и съдийският състав едвам сдържаха гнева си. По лицата им се четеше: "Идиот с идиот, намерил кога службата си съвестно да гледа!"
В същото време "идиотът" придърпа отново смъкналия се под корема му колан, стисна за довиждане с кебапчетата си ръката на всеки свой довереник, като се усмихваше сънено, и бързо напусна съдебната зала. Може би някъде другаде беше назначен за служебен адвокат.
Шестимата бяха оправдани.
 |
 |