ДОБРИ ЖОТЕВ
1921-1997
Добри (кръстен Добран) Александров Димитров е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Добри Жотев е литературният му псевдоним, дошъл от името на дядо му по майчина линия Георги – Жота.
Първо отделение завършва в родното си село през 1929 г., след това учи в Перник, а прогимназиалните класове (1933-1935) - в с. Расник. През 1936 г. в Перник постъпва в т. нар. “реалка”, но недоволен от предлаганото там образование, през 1937 г. на своя глава се връща в четвърти гимназиален клас, записвайки Първа мъжка, а после Пета мъжка гимназия в София. През тези години се запалва от социалистическите идеи.
През 1941 г. отново е ученик в Перник, където завършва седми гимназиален клас. По това време се включва в гимназиалната ремсова организация. Последен клас не успява да завърши – през пролетта на 1942 г. е арестуван, а по-късно осъден по ЗЗД на 15 години строг тъмничен затвор. Присъдата си излежава в Софийския централен затвор (до 27.ІІ.1943 г.), а след това – в Скопския затвор. След бягството си оттам в края на август 1944 г. преминава в нелегалност и продължава участието си в антифашистката борба, сражавайки се в редовете на югославските партизани.
В първите години след 9.ІХ.1944 г. е организационен работник, участва в бригадирското движение.
През ноември 1949 Добри Жотев става литературен консултант във в. “Народна младеж” и оттогава до края на живота си се посвещава изцяло на литературен труд. От 1954 до 1968 г. е редактор в издателство “Народна младеж”, а от 1968 до 1976 г. - във в. “Стършел”, където след пенсионирането си продължава да работи като нещатен литературен съветник.
Разделя се с живота на 22 ноември 1997 година, като последните му години са белязани от физическа болка и духовно страдание.
Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията. За жалост най-ранните му творби не са запазени.
Автор е на любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси.
Първата му стихосбирка ,“Жажда”, излиза от печат през 1951 г. Последвана е от книгите ”Буйният вятър” (1958), “На гости у дявола” (1962), “Обич моя” (1964), “Пак мамеше изгрева” (1965), “Викове” (1966), “От дявола до кибернета” (1968), “Стихотворения” (1969), “Автостоп” (1970), “Преживени разкази” (1973, 1976), “Влюбени слънца” (1973), “Лирически поеми” (1974), “По пътищата” (1975), “През извървяното” (1981), “Делфийският оракул” (1983), “Награда от Джокондата” (1985), “Пробягва вихърът на времето” (1987) “Слънчев сплит” (1988), “Начало за евангелие” (1991), “Езически разкази” (1993), “Светове на сумрака” (1995) и др. “Вихърът на времето” (1996) е авторска подборка от стихове, писани през годините. Последната издадена книга с негови поетични творби е "Превъзмогване" (2015). Комедията му “Обличане на Венера” (1969) е играна в Сатиричния театър и реализирана в телевизионна адаптация. Написал е още три пиеси - “Оръженосецът и рицарят” (публикувана в сп. “Театър”, бр. 3, 1990) и непубликуваните “Събличането на Юпитер” (1977) и “Железните обувки”. Произведенията му за деца включват: “Лесньо дири леснината” (1960, 1967), “Птичи хор” (1963), “Вълчи вървища” (1965, 1976), “Прощъпулки” (1971), “Избрани творби за деца” (1971), “Караман” (1976), “За вас деца невинни от 5 до 105 години” (1979, 1986).
Носител е на литературни награди. Негови творби са превеждани на английски, френски, руски, арменски, китайски.
Добри Жотев винаги се е вълнувал от проблемите на обществото и критично се е вглеждал в недъзите му. В сатиричните си поеми “На гости у дявола” той е един от първите, които подлагат на съмнение господстващите тогава догми и се опълчват срещу партийната закостенялост и тоталитарните обществени калъпи. Преосмислил идейните увлечения на младостта си и прозрял истините на своето време, през целия си жизнен и творчески път той съхранява своята гражданска честност и хуманизма си.
Макар, по собствените му думи, всичко, което е писал, да е “вътре” в политиката, той неизменно стои далече от властниците и силните на деня. Не се блазни от постове и привилегии. Чужд на светска суета и всякакво чиноначалие, на омраза, завист, алчност, амбиция, поетът тъжно казва за себе си “Аз не съм за този свят роден”. Истински значими за него са човещината, красотата, доброто, родната земя, природата, космическата хармония, музиката. Верността към самия себе си издига в култ. С мисъл и сърце е обърнат към великите проблеми на Вселената и Човека, тайната на Живота, Сътворението.
Самоук цигулар, китарист, свирач на устна хармоника и цитра, неустоим бохем, неподражаем разказвач на анекдоти и изпълнител на собствените си творби. Неудържимо привличан от звездите и взиращ се през телескопа в нощното небе и Луната....
Освен с поетичния си талант, своеобразното си творчество, житейската си мъдрост и достойната си гражданска позиция, Добри Жотев е завоювал място в българската литература и с друга своя дарба. Като редактор в издателство “Народна младеж” той дава път, насърчава и всячески помага на цяло поколение утвърдили се по-късно поети, сред които Андрей Германов, Дамян Дамянов, Ефтим Ефтимов, Иван Динков, Константин Павлов, Любомир Левчев. Смятан е за духовен наставник на това легендарно поколение, наричано тогава “априлско”. За тях той е “татко”, както за много други млади творци от по-късни поколения е “бачо Добри” – небивал душеприказчик, учител и приятел.
През годините мнозина от неговите читатели остават трайно запленени от великолепната му любовна лирика, други не забравят разбунилите някога духовете на социалистическата праволинейност “дяволски” сатирични поеми, трети са очаровани от магичния глас на “езическите” му разкази, четвърти са почитатели на неговата виталност, пети са до болка развълнувани от космическата безнадеждност на неговите “светове на сумрака”. Самият той приживе държи най-много на “боготърсаческата” си поема “Начало за евангелие” и е уверен, че чрез нея е прозрял далеч в бъдещето.
