Романът наистина би могъл да се нарича "Страх и пиянство в Тутовица", но смисълът му е свързан с друго. Страхът и пиянството са видимостта. Черупката на едно отминало време. Има един пистолет (виж го вдясно), любов, страст, пиянство, предателство, изневяра, смърт и живот. Има и хумор.

Разбира се, че става дума за Светицата. Близо хилядолетие тя е от най-популярните образци сред българите. Няма как да бъде подмината. Но романът е за простосмъртни хора, търсещи Смисъла.

Подадох току-що излязлата книга на леля Ванга и я запитах какво ще каже. Тя я докосна и рече с нейния език: "За Света Петка църква ще направя." Повече нищо не добави.

Така че аз съм свободен да тълкувам. Тя построи реален Храм, врата към Небето и Висшите сили, а моята скромна особа отвори нещо като гише, през което може да се надникне към вътрешността на машинното отделение, където се върти българският мотор. Който не вярва, да прочете романа и да разказва на близки, роднини и познати.

Той беше издаден през 1992 година в трийсет хиляди тираж и понеже тогава се занимавах с политика за него имаше много  рецензии и отзиви. Все положителни. Дори и от противниците ми.