|
ЕПИЛОГ
...И
вече третото хилядолетие,
набъбнало в утробата на времето,
очаква своето рождение.
Но
още с първия си вик ще понесе
Христовите страдания.
Защото, в полет устрелена, Мисълта,
тъй както броди в звездната безкрайност,
така на слепи страсти е робиня.
Защото Той,
Всеблагият Човешки Син,
обрекъл се на вековечното Добро,
и днес виси
на своя кръст Голготски.
И
Юда все предава го с целувка.
Каяфа смее се
и сочи нагло трънения му венец.
Варава влиза в луди битки с кесаря
и победил го, кесар става сам.
И прокураторът Пилат Понтийски
ръцете си измива...
И
аз, един човек от милиардите,
поел към заника на дните си,
се боря с мъка смазваща,
която
не е възможно да е Само моя.
И ме
гори десетилетна болка
от вбит в ходилото Исусов гвоздей.
И той не е метафора измислена,
а гвоздей земно истински,
макар да е невидим.
И
няма ден, и няма нощ, когато
отвъд измамността на хоризонтите,
наяве и насън да не дочувам
диханието адово
на одареното
със злости Зло.
Не
ме окайвайте! -
Човешкият ми ден е мимолетие,
а мракът безпределност.
И както хилядите преди мен,
и аз ще се спася...
Но
моят Слух ще продължи да бъде жив,
за да дочака оня миг, когато,
отвъд измамността на хоризонтите,
диханието адово на Злото
ще се продъни заедно
със своя ад.
И
Той, Всеблагият Човешки Син
от вековечния си кръст ще слезе.
И заедно с човеците ще полети,
с крила от Мисъл и Добро,
към обетовани предели.
.............
А
вие, живите във времената,
ако узнаете, че тоя миг
не ще се сбъдне никога и никъде,
окайвайте Слуха ми,
осъден
на чудовищно безсмъртие!
|
