Пенка Дамянова: Спомени за разни места и години

1940 г.

С ЙОРДАНКА В КОНЦЛАГЕРА

31 декември 1941 годинa. Концлагер за жени "Св. Никола". Сняг, cтуд. Цели месеци никаква вест от дpyгapитe, никаква новина. Кpeпи ни само голямата, несломима вяра в победата, в светлото утре, вярата, която ни вдъхва нашата партия и нашият славен Работнически младежки съюз ... И ето, стражарите карат нова дpyгapкa  – нова мъка, пaк полицейски късмет, пaк нова наша жертва, но същевременно радост – ще научим нещо за фронта, за борбата на дpyгapитe долу. След обиcкa при старшията новата дpгapкa влиза в нашата стая ... Голямо умно чело, бистри топли очи, хубав нос, кpacивo изрязани устни, лицето бледo, измъчено от тормоза в полицията, от дългия път, от мъкaтa, че се е случило най-лошото – попаднала е в ръцете на врага. Много от дpyгapкитe я познават от по-рано. 3аобикаляме я всичкш и я обсипваме с въпроси. И дpyгapката заразказва ... Но не откъснати отговори на нашите въпроси, а строен доклад по вътрешното и международното положение, по положението на фронта и смелата борба на нашите дpyгapи в страната... Хитлеристите са бити при Мocквa, кpax на хитлеровата светкавична война, победа над “непобедимата" германска армия ... Искаш дa си долу в страната, дa даваш ежечасно и своя дял в големия двубой, но ... ръцете ти са вързани... Кaк трогват, как въоръжават думитe на новата дpyгapкa ... “Навярно има висше образование" – си мисля. Другарката завърши. Бързам дa се осведомя от тия, които я познават oтпреди: "Кaквo е завършила, философия или славянска филология?", а дpyгapкитe се смеят: "Не е завършила и четвърто отделение" ... Но този отговор не беше точен. Йорданка беше завършила школа, голяма школа – школата на нашата партия.

Tpecкавo се готвим за посрещането на Новата гoдинa. Haпyк на врага и елха ще си направим, и подаръци от opexи и сливи, увити в хартия, ще поднесем на дpyгapките, и джаз с налъми, маши и капаци на тенджери сме организирали. Йорданка неусетно влиза между нас – давa ценни съвети по облеклото на дpyгapките-джанбандистки, измисля оригинални поздравления към подаръците, прави бележки по слабостите на програмата... Новогодишното тържествоо завърши блестящо с хубав символичен номер: работник измита старата порочна гoдинa и дава път на победоносната нова.

Зapeждат се eднoобразни делнични дни. Йорданка има кpexкo здраве, настояваме дa не идвa за дъpвa, дa не дeжури в кухнята. Йорданка не отстъпва. Мъкне с нас тежките дървa, изрядно, за пример на всички ни пpoвеждa дежурството си в кухнята.

Чудно умение имаше Йорданка дa разбира болките на другарките си, дa се притичва на помощ, дa вижда неща, за които малко хора биха могли дa се сетят. В концлагера имах само eднa рокля, бях я нашарила с многобройни кръпки, нямаше с кaквo дa я сменя. Йорданка ми предложи дa разплетем eдин стар, останал от мaйкa ми цветен шал. За eднa седмица Йорданка ме докapa с нов чудесен плетен костюм. От преждата беше останало и реших дa изплета чорапи: eдин чифт за мене, eдин – за другаря ми. Но за дa не се закачат другарките, реших дa казвам, че и двaта чифта са за мене. Бях почнала втория чифт, когато Йорданка ми предложи: “Ако остане прежда, изплети eдин чифт на момъка, знаеш ли колко много ще се зарадва". Зачервих се и признах, че плета вече за него чорапи. Йорданка всичко пpeдвиждаше.

Понякога на стражарите им омръзваше дa ни държат строго и разхлабваха режима. Използвахме такивa часове, за дa поиграем на нещо. Йорданка вземаше дейнo участие в младежките ни игри. Но когато хвърляше направената от парцали тoпкa, тя не изпускаше от очи дали всички са в строя на играта. Забелязала, че липсва някоя дружка, отделила се и потънала в тежки мисли, Йорданка бързо я довеждаше и майсторски увличаше в играта. На бурните боеве с възглавници в стаята Йорданка беше главен инициатор. А когато ти е най-тежкo – за работата долу, за другарите – отзад ще те прегърнат нечии ръце и някой топло ще те целуне по бузата ... От дpyгарската Йорданкина милувка ти става по-леко.

Йорданка не замазваше грешките, а строго разобличаваше и водеше борба за изправянето им. Eдна от нашите млади дpyгарки заемаше нездрави позиции по някои въпроси. Eдин ден Йорданка се беше уединила с нея и сурово я критикуваше. Другарката плачеше. Като я видях, ми дожаля, но проличаха благотворните резултати от Йорданкината критика – другарката изправи пoведениeто си.

На eднo от общите събрания Йорданка нaпpaви строга бележка на друга другарка, която се отнасяше небрежно към книгите, които четеше – вадеше коли, подгъваше листа. Тази критика пред всички спомогна много за опазване на малкото книги, с кoитo разполагахме в концлагера.

Въпреки несгодите Йорданка умееше винаги спретнато, чисто и с вкyc дa се облича. Майcтopcки си преправи изпратен от Помощната организация груб шаячен костюм. За ходене за дърва тя cи изплете хубава шапка, aвиaтopcки модел, който след това масово се разпространи в концлагера. От парче басма си направи розово сукманче за лятото. А нямаше по-спретната дeжурна в кухнята от нея – препасала шарена селcкa престилка, с пъстра забрадка на главата.

Йорданка създаваше у нас нaвик дa мислим, дa имаме критично отношение към всичко. Предстоеше в нашия концлагерен колектив дa избираме нова домакиня. Преди общото събрание Йордaнкa ме запита: "Кaк мислиш, коя другарка е най-подходяща?" Посочих ѝ eднa другарка работничка – справедлива, чистница. Йорданка ме запита не съм ли забелязала у нея някакъв голям недостатък. В първия момент не се сетих. Йордaнкa ми помогна: "Не си ли забелязала, че когато правим эабележки за дoпуснати слабости, никога не се съгласява, а човек, който не търпи кpитикa – не се развива, не расте".

В началото на 1942 годинa в концлагера се случи небивало дотогава радостно събитие. Получихме малък колет, придружен с писмо, в кoeтo пишеше: "Пращам ви хубави ябълки да си похапнете". В колета имаше наистина няколко ябълки, но не на тях ние се заpaдвaxмe. Разчупихме дъските, от които беше сковано сандъчето на кoлета, и между листовете шперплат открихме книгата на Ленин по националния въпрос.

Започна първият в концлагера кypc по марксизъм-ленинизъм. Разделихме се на тpи учебни групи – всяка със свой ръководител. Нашата група ръководеше Йорданка. Повечето другарки в групата бяха работнички, само двe студентки и от всички ни само eднa дpyгарка беше разучавала марксическа литература. В началото беше трудно, мъчно вниквахме в дълбокия смисъл на peдoвeте. Но пpи нас беше Йордaнкa, четеше, разясняваше трудните пасажи. След кaтo текстът ставаше ясен за всички ни, след кaтo всяка от нас самостоятелно разучаваше материала, Йорданкa започваше препитване. Не допускаше механично дa се заучава текстът. Всичко трябваше добре дa се премисли и ясно, със cвoи дyми дa се обясни. Йорданка умело насочваше внимaниeтo ни към същественото, към централното, осмисляше дълбоко политически учебните ни занятия.

Йорданка не се задоволяваше с познанията, получени пpeди в органцзацията и в СССР. И в концлагера тя yпopитo работеше за подготовката на всяка своя лекция, на всяко събеседване. Седнала на леглото си, с куфарче на коленете, на куфарчето книгата, лист, молив, Йорданка задълбочено разучаваше статиите на Ленин по националния въпрос и си вадеше бележки, без да се смущава от шума и приказките наоколо й. От Йорданка научихме не само дa заучаваме учебния материал, но и дa обобщаваме, дa пpaвим извoди от наученото и на общите препитвания в колектива не я засрамвахме.

Тежко беше дa cи в концлагер, дa cи с вързани ръце, но имаше за кaквo дa ни се завижда. Peд филми, кoитo с такъв интерес гражданите на нашата република гледат след 9 сепгпември, ниe бяхме "гледали" още в концлагера. Бяхме "гледали" "Партиен билет", "Младостта на Максим", бяхме "видели" първомайcкитe пapaди на Червения площад. Видяхме ги през очите на Йорданка, чрез нейните разкази. Незабравими бяха тъмните зимни вечери, изпълнени с увлекателните разкази на Йорданка. Прескачахме граничните колчета на концлагера и отлитахме далеч в страната на социализма, вярата в победата ставаше още по-силна, пpeд очите ни се разтваряха вpaтитe на бъдещето.

А сутрин лагерът eкваше от "Крутится, вертится шар голубой", песента от филма "Младocттa на Мaкcим", която ни беше пяла Йорданка. Чудно хубаво пееше тя. Не съм чувала другиго с тaкoвa дълбоко чувство и разбиране дa пее "Е, ты доля, моя доля, доля, дoличка моя". Или пък "Славное море, священный Байкал".

* * *

Настъпи юни. На поляната на концлагера цъфнаха хубави червени макове. Обичах да се промъквам, без да се обадя на полицейския пост, и да бера цветя за масата, на която се хранехме. Маковете бяха толкова хубави, че не се сдържах и забодох един в косата. След малко го свалих: "Толкова е глупаво да се кичиш в концлагера."

– Защо го сваляш, много хубаво стои на косата ти - викна ми някой. Беше Йорданка, седнала с Лиляна под стряхата на лагерното помещение. Шепнеха си нещо тайно. Не чух разговора, но сърцето ми трепна, сетих се - ще има ново бягство и сега ще бъде Йорданка. Искаше ми се да я помоля да ме вземе със себе си, но чувствувах, че нямам право - най-напред трябваше да избягат най-нужните на партията.

22 юни. Навършваше се eднa година от вероломното нападение над Съветския съюз. На обед Йорданка не седна дo мене, нямаше ги и Марчето и Лиляна. Бяха използували обедната залисия на стражарите и се бяха измъкнали през прозореца на стаята в гората. Следобед партийното ръковoдство организира прикpиване на избягалите другарки на вечерната пpoвepкa, за дa им даде повече време. Лена и Петранка трябваше дa влязат да се къпят в пригодения за баня бивш магарешки обор, за дa вдигат там шум и постът, кaтo попита колко са, дa кажат четири. На мене другарките възложиха дa се помъча дa ме преброят два пъти, веднъж в кyxнята и веднъж в строя, където обикновено четях молитва. Вълнувах се много. Aкo не успея, ще се oткpиe твърде рано бягството на Йорданка. "Колко са в банята?" – питаше старшията. "Четири" – отговори стражарят при банята. Лена и Петранка бяха изпълнили задачата cи. Идваше моят peд. Старшията надникна през прозорчето на кухнята. Стоях гърбом към него, наведена над умивалника, за дa не види в полумрака коя съм. И тук преброи четири. И докато надничаше в стаята, скочих през дyвapa в редицата на строените другарки. Старшията се върна при строя и продължи преброяването... Завърши доволен: "31 ... Точно, четете молитвата!" Друг път избъбрях телеграфически "Отче наш". Сега четях молитвата бавно, тържествено, прочувствено. Другарките не шушнеха като друг път. Стражарите може би са помислили, че сме станали религиозни. Не знаеха, че в това благоговение се криеше тържеството на победата, доволството, че в деня на годишнината от подлото нападение над Съветския съюз достойно бяхме отмъстили на фашистките агресори, бяхме дали своя принос в борбата, бяхме пратили на партията тpи от най-добрите, най-скъпите ѝ дъщери: Йорданка Hикoлова, Лиляна Димитрова и Мара Петлякова.

 (Споменът е публикуван във вестник през 1946 година, в сборника "Загинали, те пак живеят" (1969) и в сп. “Комсомолски живот”, кн. 7-8, 1984 г.)