Автобиография

на  проф. д-р ик. н. Иван Николов Георгиев

            Роден съм на 12 ноември 1924 година в гр. София. Във формирането ми като личност два фактора оказват определяща роля, първо семейството и второ РМС (Работнически младежки съюз, младежкото подделение на БКП). Моите родители са родени в гр. Крушево - Македония. Баща ми пристига в София преди 1903 г., а майка ми, тогава на 18 г., участвува в Илинденското въстание. Тя имаше дарбата да разказва увлекателно и аз, особено когато боледувах, слушах нейните разкази за града и за въстанието. Тази жена с третокласно образование (прекъснала училище, за да гледа по-малките си братя и да работи като ратайкиня) имаше талант да разказва. Пред мене са четири тетрадки, изписани със ситен почерк, нейни дневници, които тя ги обобщава в един, който ние (аз и сетра ми) издадохме  като книга. Заглавието на книгата е “Аз съм двойна майка” - 1997 г. Книгата беше посрещната с много голям интерес и много високи оценки. Сочат я като една от най-добрите мемоарни книги.

   Аз бях най-малкият, тъй като брат ми Георги, беше 18 г. по-голям, сестра ми Елена - 15, а Кирил - 13 г. Те бяха безспорни авторитети и аз ги слушах във всеко отношение. Тъй като тогава нямаше телефони, аз бях живата им връзка с приятелите и особено с приятелките на сестра ми. Кръстосвах цяла София и я познавах отлично.

   Не бях отличен ученик. Обикновено бележките ми се въртяха около петиците, но имаше и по-ниски оценки. Най-слабото ми представяне беше първия срок, вече като ученик в Търговската гимназия. Имах една петица, по физкултура, четири тройки и останалото четворки. Силен ученик станах в шести клас. Вече бех член на нелегалната организация на РМС в гимназията и чувството ми за отговорност нарастна. Работех за привличането на ремсисти от по-малките класове и това ме правеше и важен, и внимателен в поведението ми. В края на 1942 г. отговорникът на ремсовата организация в гимназията Ангел Чаушев беше арестуван и осъден. По моя инициатива аз поех ръководството на организацията. Бях одобрен от външните отговорници (Роза Коритарова и Геро Грозев, тогава не им знаехме имената, те беха за нас, момата и момъка).

   Завърших гимназията с много добър бал, над петица, при шестобална система.

   Постъпих на работа в Данъчното управление, но всичко на всичко само два дни. На 9 юни 1943 г. бях арестуван. След тежка инквизиция в Дирекция на полицията бях осъден на 15 г. строг тъмничен затвор, като малолетен. (Прокурорът искаше по три члена от “Законът за защита на държавата” - смъртна присъда.)

   Затворът се оказа за мен една голяма школа. Политическите затворници разполагаха с голяма нелегална библиотека. Така например с кориците на книга на Жул Верн беше книгата на Ленин “Какво да се прави”. Освен книгите в затвора беше организирана стройна система за политическа просвета. Въпреки че бях най-малкият, партийното ръководство ме определи първо като отговорник на килия (осем човека, всичките по-възрастни от мен) и второ като лектор. Пред лекторите се изнасяха лекции от опитни и добре подготвени другари, даваше им се и малка книжка с темата на лекцията, по която лекторът в килията трябва да говори. Тези малки книжки, написани ръчно, четливо с печатан текст, беха приготвени така, че да се скрият моментално в корицата на друга дебела книга при внезапна проверка от надзирателите. Аз четех лекции по “История на КПСС” и политическа икономия.

   На 8 септември 1944 г. бяхме освободени от Сливенския местен затвор и потеглихме за София. Веднага се записах доброволец за фронта.

   Върнах се със съветски, югославски и български ордени и медали.

   От 1945 г. започнах работа като организационен работник в РМС. През 1949 г. м. ноември брат ми Кирил беше обвинен като шпионин за Югославия и осъден на осем годин затвор. Така той за втори път пролежа нови три години в затвора. Тежка беше неговата съдба. След като беше напълно реабилитиран, при първото му пътуване зад граница през 1954 г. загина при катастрофа в Унгария.

   И така през 1949 г. м. ноември аз бях освободен от работа (вече работех в ЦК на ДСНМ) и постъпих като чистач на сняг на игрище “Юнак”, но бях прехвърлен в Гр.комитет за физкултура като инструктор, но със същата нищожна заплата.

  Тогава реших да следвам (задочно) и за единадесет месеца взех 28 изпита и се дипломирах по специалността политическа икономия. Веднага, 30 декември 1950 г., с помощта на Марко Дамянов, бях назначен за асистент във ВИФ. Двадсесет години работих във ВИФ. През 1959 г. защитих дисертация, а през 1964 г. бях избран за доцент и през 1968 г. за професор. Бях най-младият професор. От 1970 до 1984 г. първоначално като зам. а след това като директор работих в “Института по социално управление” при ЦК на БКП.

  След включването ми като член на “Клуба за гласност и преустройство” през 1984 г. бях пенсиониран предсрочно и изключен от БСП, но след това реабилитиран. Аз не възобнових членството си.

   От тогава до днес съм пенсионер. През тези години на няколко пъти работех като хоноруван лектор, но ето вече петнадесет години си кротувам.

София, 6 март 2008 г.                     

Списък на заглавията на

публикуваните  книги на проф. д. ик.н.

Иван Николов

1.“Производството - взаимодействие на вещни, трудови и икономически отношения”, 1965 г., изд. “Наука и изкуство”, 209 с.

2.“Кибернетика и икономика” - учебно пособие, изд. УНСС, 1965 г., 200 с.

3 “Кибернетика и икономика”, 1968 г., изд. “Наука и изкуство”, 340 с.

4 “Кибернетика и икономика”, 1971 г., второ преработено издание –

изд. “Наука и изкуство" - София, 406 с.

5 “Икономическият подход”, 1983 г., София, ”Профиздат”, 194 с.

6. “Производство, производствени отношения, превърната форма”, 1984 г., докторска дисертация, издадена от ИИЦ на АОНСУ, София, 305 с.

7. ”Дългите вълни на Кондратиев”, 1985 г., ”Профиздат”, София, 114 с.

8. “Самоуправлението” – 1987, курс лекции, ВФСИ – Свищов, 96 с.

9. “Основи на икономиката”, 1992 г. – учебно пособие за студентите от “Датския колеж”, 110 с.

10. “Предизвикателствата пред икономическата теория на новата цивилизация” 1997 г. издание на СА “Д.А. Ценов” – Свищов, 194 с.

11 “Глобалната икономика –теория и реалност” 2003 г., изд. “Сиела”, 383 с.

12. “Информацията. Информационен подход в икономическата теория”, 2007 г Унирерситетско издателство “Стопанство” - София, 324 с.