ЗАБРАВЕНАТА ПРИЧИНА
Активните днес поколения никога не са виждали България толкова бедна и объркана. Възрастните говорят за Втората световна война... В съзнанието на младите, на тези, които сега влизат в живота и всъщност определят темпа на социалното развитие, 1989 година е година от праисторическата епоха, какво остава за Втората световна. Обществото е уморено. То е загубило своята чувствителност.
За съжаление много е бледо съзнанието, че комунизмът е бил възможен не защото Ленин и болшевиките са били гениални, а защото комунистическата социална организация е задоволявала трайни обществени нагласи в източно-европейските народи. Не се разбира, че става дума за съдбата на Народа, а не за идеологически ценности, а дори да се разбира, не се дискутира в прав текст.
Това е твърде съществено, защото няма да спорим за "правата на човека", за "демокрация", "справедливост" или "свобода", силна или слаба държава като проблеми, които задоволяват по-добре или по-лошо интересите на конкретния избирател, а ще поставим директно въпросите:
КАКЪВ Е НАШИЯТ, БЪЛГАРСКИ ПРОБЛЕМ, ЗА ДА БЪДЕМ РАВНИ С ДРУГИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ ПО НАЧИН НА ЖИВОТ И ТЕМПОВЕ НА РАЗВИТИЕ?
КАК ТОЗИ ПРОБЛЕМ МОЖЕ ДА БЪДЕ РЕШЕН?А видимата част на този проблем е ясна:
БЪЛГАРИЯ Е ИЗОСТАНАЛА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА. НЕЙНАТА ИЗОСТАНАЛОСТ ИМА КОМПЛЕКСЕН ХАРАКТЕР.
Тя обхваща всичко - от цървулите до капата: трудова производителност, национално самосъзнание, санитарна, психична и нравствена хигиена и на първо място СОЦИАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ, която извира от минимализма на българина.
Когато застанем лице в лице с тези въпроси, познанията ни за чуждия опит ще бъдат твърде съществени. Но чуждестранното разбиране за обществото не може автоматично да се приема за меродавно. Както всеки болен се лекува индивидуално, така всеки народ има свои специфични дарби и страдания, които се развиват или лекуват със специални усилия и церове.
Трябва, струва ми се, да направим един важен извод от провала на комунистическия експеримент:
В конфронтация със Запада няма да успеем да решим своите проблеми, няма да се присъединим към челните народи. Още повече че капитализмът няма националност. Той - в борбата за успех, богатство, власт, сигурност - отдавна, още в миналия век, е преминал националните граници, без да ги признава. Капитализмът е космополитен на практика, докато комунизмът беше интернационален на думи.
Тук стана един от сблъсъците в годините на реформата. Комунизмът в България беше прогласил целта, а сетне нейното постигане - превръщането на България от "изостанала аграрна страна" в "развита аграрно-индустриална страна". Комунизмът в България, колкото и да говорим за Съветската империя, беше националистичен. Той се интересуваше от "участието на България в международното разделение на труда" и постигаше определени успехи в тази насока.
Когато комунизмът рухна, в населението, в стария и новия политически елит, остана убеждението, че е рухнала административно-командната система за сметка на пазарната, но че националната цел, онази, която пряко произтичаше от паисиевия патриотизъм, остава:
развитието на страната като отделен стопански субект, който се съревновава с развития Запад и е постигнал относителна стабилност и независимост.
Това беше основната грешка в прехода при новите геополитически условия.
В рамките на капиталистическия Свят такава цел, за страна като България, беше глупава, но напънът да бъде реализирана продължава и до днес. Ще припомня, че България не разполага със значими капитали; върху нейните 112 хил.кв.км. няма развита инфраструктура; деветте милиона жители ползват малък език и по правило имат малки претенции към себе си и околните.
Обратно към "Книги"