ШОКЪТ ОТ НАСТОЯЩЕТО
Драматичните промени в последното десетилетие донесоха много изненади на българина. Това е шоков период в развитието на нацията. Както комунизмът обхващаше всичко, така раздялата с него засегна всяка точка от човека. Изненадите засягаха ценностите, разбиранията, елементите на всекидневието, цялостната организация на живота.
1. Смениха своето място
ПАРИТЕ
В целия период на социалистическото строителство парите са били уважавани. Трудовите стимули, които държавата разпределяше, се деляха на материални (пари, привилегия при раздаване на жилища, леки коли и други вещи на бита, карти за почивка, безплатни екскурзии) и морални (звания, ордени, медали, значки, членство в ръководни профсъюзни, партийни, стопански органи). Всеки път, когато се започваше "нова икономическа политика", както се наричаше периодичното обещание за реформи и подобрения в рамките на тоталитарния социализъм, се акцентираше върху парите. Щеше да се засили материалното стимулиране!
Въпреки "ръководната роля на партията" с пари можеше да се купи всичко. България поддържаше все пак контакти със Запада, левът се обменяше за валута (висшата номенклатура сменяше левовете си за долари в държавната банка при курс - лев за долар, а редовите граждани, макар и застрашавани от закона, можеха да го вършат на черния пазар) значи с пари човек можеше да заиграе в Големия свят. Част от първите бизнесмени след Промяната на 10 ноември бяха чейнджаджиите от черния валутен пазар.
Но все пак, поради наличието и на други материални стимули, а и поради немаловажното присъствие на моралните стимули, за обикновения човек, парите бяха ЕДНА ОТ МЕРКИТЕ за труд и социално присъствие. Те бяха само един от регулаторите на човешките взаимоотношения в едно общество, където от векове богатите в европейско измерение са единици. Маса от индивиди хвърляха силите си, способностите си, времето си, не пряко "за пари", а за постигане на "звания", "титли", "степени", "ордени", "медали", "значки", "разряди", "преходни флагчета" и прочие. Част от тези награди бяха свързани с увеличено месечно възнаграждение, други с еднократни премии, трети с предимства при получаване на карти за почивка, раздаване на жилища, места в детски градини и прочие. Четвърта част от тези награди обаче се изчерпваха със самия знак, който ги удостоверяваше.
Освен това
- Имаше редица законови ограничения в личната собственост (размер на жилище, размер на вила);
- съществуваше действащ механизъм на репресивните органи за контрол върху консумативния начин на живот;
- имаше формирано обществено мнение, наблюдаващо личното потребление;
- действаха ограничения за обмен на валута;
- дефицитът беше част от всекидневието
- самото нормиране на труда включваше като възнаграждение не само парите
- и по изключение възнаграждението в пари се съобразяваше с пазарната реализация на продуктите на труда.Възнаграждението за сложна хирургическа операция не стигаше да се купи килограм овче месо, а със средна месечна заплата на държавен чиновник можеха да се купят стотина килограма месо.
Това в условията на социализма свиваше ролята на парите, принизяваше регулативната им функция.
Рухна комунизмът, започнаха промените и с изумление българинът разбра, че ПАРИТЕ СА ВСИЧКО.
Единствено те от човешките ресурси (време, здраве, сила, красота, интелект и информираност, квалификация и умения, социална роля) могат да се трансформират във всеки останал ресурс или да компенсират неговия недостиг и дори липса. Останалите ресурси могат да се предлагат на ПАЗАРА, за да се "продават" срещу ПАРИ.2. Централно място в живота заеха
ИНТЕРЕСИТЕ
лични, общностни, институционални, държавни.
Както и да го въртим и сучем в днешните времена на тържество на антикомунизма, по времето на строителството на социализма, т.е. преди Рухването, централно място в българското общество заемаха ЦЕННОСТИТЕ. В името на ценностите се започнаха промените, обединени от периода на Перестройката. Ценностите (свобода, равенство, демокрация) призоваха хората на улиците. Желанието на масите да ги отстояват доведе до разрушаване на властовите отношения на тоталитарния социализъм.
Започването на реформите обаче доведе до отрезвяване. Реформите не се извършваха, за да бъдат защитени ценностите, които доведоха до реформите. Те се извършваха предимно в защита на ИНТЕРЕСИТЕ на хората, заели властовите места в обърканото време на промяната.
Обикновеният българин в последните три века е задвижван за историческо действие от ценността СВОБОДА НА ОБЩЕСТВОТО. Психологическият път, който трябва да извърви до установката СВОБОДЕН СЪМ ДА ЗАЩИТАВАМ СВОИТЕ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ, се оказа невероятно труден. За мнозина той беше трагично непроходим.
Комунизмът беше религия на колективизма. Едно естествено, наукообразно и съвсем не глупаво интелектуално продължение на патриархалността, в която къде повече, къде по-малко от векове тънат балканските общества.
"Колективът", "другарите" и вярата в тях (те заменяха в модерното време "селото", "махалата", "рода") бяха елемент от решаването на основните човешки въпроси: за смисъла, живота и смъртта...
Примерите могат да бъдат безбройни. Посочвам стихотворението на Вапцаров "Песен". Лирическият герой, който безспорно е участник в "борбата за правда и свобода", т.е. за комунизъм, е прострелян от засада. Той пада и си мисли:
"Право стреля. Ще умра-
във гърдите ме улучи.
Свърна в гъстата гора
и избяга като куче.
Старата не ще изтрай.
Либето...ще ме прежали.
Ще прежали, то се знай,
но другарите - едва ли."Проблемът за смъртта е решен чрез "другарите", т.е. колектива и колективността, които олицетворяват разкритата тайна от научния комунизъм на историческия процес.
Така че преходът от "колективизъм" към "индивидуализъм" не беше въпрос само на създаване на демократични механизми. За обществото като цяло това се оказа време на хаоса, където липсваше каквато и да е представа за "редно" и "нередно", защото не се знаеше КОЕ Е РЕДНОТО.
3. От тук можем да преминем към
СМУТЪТ ОТ СВОБОДАТА
Диктатурата на комунизма се реализираше с определена ("добра" или "лоша" - това е друг въпрос) система от връзки на равнище на всекидневието. Тези връзки поддържаха човека в социално равновесие, което определяше и вътрешния му уют. Той знаеше на кого казва "здрасти", на кого дава, за да вземе, кой взема, без да дава, каква е цената на вещ или привилегия, какъв е пътят, за да се стигне до тях... Всичко това се изпари.
Като с чук по общественото съзнание удари възможността свободно да се изразяват политически мнения. Бликналият хаос и еклектика нямаха общо с обществената дискусия. Интересите бяха неосъзнати. Политическата терминология беше изцяло тоталитарно-комунистическа. Говорителите не бяха упълномощени. Медиите не бяха отговорни. Взаимното неразбиране обединяваше и разделяше хора по емоционални причини и когато дойде времето на практически действия, свързани с интереси и ценности, организациите се пръскаха, цепеха, преучредяваха. Възникваха нови любови и омрази. Обществото се превърна в арена на емоциите. Понятия като "общо благо" нямаше.
Разцъфтяха за броени месеци порнографията, сводничеството, рекета, кражбите на коли и предмети на бита, търговията с тях, наркотърговията...
4. Стигна се до
НАТИСК ВЪРХУ ПРЕДСТАВАТА ЗА ПСИХИЧНО НОРМАЛНО
Редица типове поведения, които преди се считаха за отклонение от нормата, ако не проява на психично заболяване, то най-малкото за нещо "нередно", "сбъркано", станаха част от публичното всекидневие. Навремето, когато се кажеше, че някой мъж е "хомосексуалист", се смяташе за обидно. В последните години такъв шум се вдигна за защита правата на хомосексуалистите, че "нормалният" мъж и "нормалната" жена изпаднаха в смут.
Група млади художници дадоха пресконференция, в която защитиха разбиранията си за изкуството, без каквото и да е облекло. Лично аз не съм впечатлен, но зная, че за мнозинството това е скандално неприлично. Проблемът не е свързан само с демократичните промени в последното десетилетие.
В средата на века, когато средните училища станаха "смесени", т.е. спряха да бъдат "мъжки" или "девически" и ученичките в часовете по физическо възпитание се появиха по шорти, тогавашните баби бяха скандализирани. Още по-преди, в първите години на двайсетия век, българското общество беше разбунено от това, че жените започнаха да ходят без вълнени чорапи.
Столетният процес на освобождаване на отношенията между половете и разширяване на приемливите форми на сексуално задоволяване беше рязко ускорен след 1989 година.
Ускорението засяга адаптивните способности на масата хора да приемат промените в интимния свят. И то най-важната промяна: всички аспекти на секса стават обект на публична дискусия. От субективни, те стават обективни.
Превръщането на елементи от субективния свят (личен или чужд) в обект на публично внимание е непосредствено изпитание на представата за морално и психично нормално. Изпитанието на тази представа директно засяга самовъзприемането и самооценката.
Обратно към "Книги"