СЮЖЕТЪТ
В българската история от Освобождението (възстановяването на българската държава - 1878) до днес, включително и при Рухването на комунизма (1989-1990), периодично се разиграва един и същи сюжет, чиято най-кратка метафора може да бъде сцената на взрив с бикфордов шнур.
Има някакъв проблем, чиито резултати се трупат години наред в душите на хората (барутът). Започва брожение сред малцина по-будни или далеч, някъде в чужбина, просветва (запалване на шнура). Сред народа тръгва мълва, че проблемът е решим (пламъкът пълзи по шнура). Гръмва ентусиазмът във вид на война, опълченска битка, революция - кървава или нежна (зарядът избухва). Следва недоумението: защо си развалихме живота? (тишина, прахът се разсейва, чува се шум от падащи камъни, мирише на барут). Всичко е по старому, обществото не използва, не развива резултатите на своя "взрив" (резултатът е яма, а повече барут няма).
Започва вайкането, самосъжалението и самобичуването: Кой ще ни помогне! Мразят ни. Пак ще живеем в страх.
И редом с него са виковете: булгар, булгар...
"защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашата исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът
и на клеветата строшава зъбът.О, Шипка!"
Обратно към "Книги"