|
|
|
Тъкането на килими по българските земи по всяка вероятност е от времето преди Омир.
Поради географското положение на страната върху българските килими е оказал влияние и Изтокът. Но кое е източно, кое - наше, е невъзможно да се установи. Истина е, че има единство на балкански, анадолски, персийски, монголски и кавказки орнаменти.
Установено е, че през периода на 17-19 век българското килимарство прераства в интензивно развиващ се занаят с пазар из земите на днешна Турция, Балканите, Централна Европа, Италия, арабските страни, Иран та чак до Индия.
Тъкат се килими в гладка (двулицева) техника. Производството им е съсредоточено главно в Чипровци и Самоков, в Пирот (Западна България), и в Котел (Източна България). Именно в тези центрове се оформят и двата най-характерни типа български килими. Орнаменталното и композиционно разнообразие от мотиви на чипровските килими контрастира на строгия геометризъм на котленските.
Чипровци е малко градче в Северозападна България. Историята му, като на повечето български селища, е от предписмената епоха. От тогава в него е развит рудодобива и производството на желязо. Тук процъфтяват обработката на сребро и злато. Съществува местна керамична школа. Секат се монети.
От възникването си преди много векове, до днес, килимарството , както в Чипровци, така и в околните селища е "женски" занаят. В този край производството на килими е било предназначено предимно за пазара. Това е определило наименованието на килимите. В доста голям регион те се наричат "чипровски", но са известни още и като "турски", защото по времето, когато се утвърждават на международния пазар (19 век) България е провинция на Османската империя.
Орнаментиката по старите чипровски килими е с древен произход. Тя е силно геометризирана, изградена е от триагълници, ромбове и други геометрични фигури, които гладката килимена тъкан позволява да бъде изпълнена на стана. Под влияние на завишените изисквания на пазара в украсата на килимите от ХIХ в. се появяват красиви стилизирана цветя, растения, птичи и животински фигури организирани в цялостни композиции. Цветовата хармония на чипровските килими е изградена чрез съпоставянето на топли и студени цветове. Преобладават бежовият, кафявият, масленозеленият, светло- и тъмносиният, алено- и тъмночервеният. По-късно като акценти се появяват белият и черният. Цялата гама от цветове се получава от растителни бои, които чипровските майсторки сами приготвяли. При изграждането на килимената тъкан те избирали един преобладаващ цвят, а с останалите обогатявали композицията, осланяйки се на безпогрешния си усет за баланс и хармония на цветовете.
След Освобождението (1878 г.) промяната в бита на градското население и конкуренцията на вносните килими дава стимул за различни търсения.
Сред тъкачките се формират две направления при композирането на килима: задълбочаване на традиционализма в използването на цветовете и орнаменталните мотиви и от друга страна търсене на модерни творчески решения.
Килимарките печелят златни медали на изложенията в Анверс, Брюксел, Лиеж, Лондон, техните произведения влизат в колекциите на повечето европейски музеи. Чипровските килими се продават в Париж, в Лондон, във Виена, в Берлин, в Рим, Милано, Ню Йорк, Лос Анжелес...
И до днес чипровските килими се изготвят само ръчно и само с естествени влакна.
В този текст са използвани материали от изданието "Традиционни български костюми и народно изкуство" на Националния етнографски институт с музей към БАН, София, 1994 г. и на Историческия музей в гр. Чипровци.
Обратно