До хората, които ме познават! МОИТЕ РАЗМИСЛИ ЗА ВОЙНАТА НА БАЛКАНИТЕ
Като личност, чиято основна част от живота премина в битки за свобода на мисълта и словото, за защита правата на малцинствата, за равнопоставеност и толерантност между всички етнически и религиозни групи, аз съм дълбоко убедена и го заявявам, че не мога да бъда друга освен дълбоко убеден пацифист. Вярвам, че по своята същност защитниците на човешките права, трябва да бъдат антивоенни активисти. Зная, че трябва незабавно да се прекрати етническото прочистване на Милошевич в Косово, но съм против бомбардировките на НАТО, които сеят смърт, нещастие, разорение и подлагат на жестоки изпитания крехките демокрации в Югоизточна Европа. Бомбите не спасяват етническите албанци. Смятам, че дълг на всеки убеден правозащитник e да закриля на първо място живота и достойнството на всеки човек. В този смисъл аз се боя, че ако НАТО предприеме и сухопътна кампания в Сърбия, ще имаме нови десетки жертви и хора с унижено достойнство - включително американци, французи, германци и всички, които бъдат хвърлени в бойните действия. Сърбите са обзети от мрачното упорство на хора, които нямат какво да губят и сред руините на своята страна и на националната катастрофа, те ще бъдат безмилостно жестоки по отношение на косоварите, но също така и към войниците от алианса, които попаднат в ръцете им.Войната не е в състояние да наложи справедлива кауза, защото средствата й са разрушителни - в морален и материален план. Войната не може да направи някого щастлив или печеливш. Печелят само военната промишленост и отделни лишени от морал персони, които мародерстват върху нещастието на милиони хора - най-напред, разбира се, диктаторът Милошевич.
Приканвам да се обединим за общи действия за незабавно прекратяване на войната и за търсене на политическо решение на конфликта, за справедливо възмездие за престъпника към човечеството - Милошевич! Толкова с личната гледна точка и емоциите.Като учен и експерт с опит върху историята и политическото развитие на Балканите предлагам следната оценка:
1. Военната намеса на НАТО на Балканите доведе до явна дестабилизация на най-младите демокрации - В Македония и в Черна гора. Там не само ежедневно нараства недоволството срещу правителствата, заради пронатовските им позиции, но се създават настроения антиамерикански и антизападни.
Едновременно с това градират неконтролируемо ксенофобските нагласи и омразата към нежеланите бежанци. Сривът в икономиките не е необходимо да се коментира, той е видим за всички.
2. В България и Гърция, за които би могло да се твърди, че демократичните правителства са сравнително стабилни, се ширят масови антиамерикански и антизападни настроения. В атмосферата на страх от въвличане във войната, от икономически срив, е трудно да бъде защитена каквато и да било справедлива кауза, да се пропагандират ценностите на утвърдените западни демокрации, да се пледира за толерантност и за правата на човека.
Стремежът на България за присъединяването й към Североатлантическия пакт беше мотивиран преди всичко от сраховете на българите от война, от нуждата за гаранции за мир, защото България е преживяла няколко военни национални катастрофи. Днес за широк кръг от българското общество се оказва, че това е неправилен избор, защото обвързаността с НАТО означава - бомбардировки и разрушения, провалени отношения със съседните страни.
3. Нашите колеги и съмишленици от неправителствените граждански организации в Сърбия, шепата либерално мислещи интелектуалци са натикани в ъгъла и се чувстват безпомощни и излъгани. Всичките им усилия да култивират толерантност, да защитават правата на малцинствата, идеята за широка автономия на Косово, да се борят за подкопаване на диктаторския режим на Милошевич, всичко това се обезсмисля под воя на сирените, тътена на оръдията и сред разрушенията и човешките жертви. Техните аргументи са напълно обезсилени в момента. Същото се отнася и за нашите съмишленици в Босненско-хърватската федерация и Република сръбска, които и без друго се чувстваха неудовлетворени и ограничени от резултатите и условията на Дейтънския мир.
4. За учените и специалистите на Балканите се очерта съвършено ясно липсата на компетентно анализиране и прогнозиране на ситуацията на Балканите, според общобалканските и националните специфики и закономерности, за нуждите на европейските и международните алианси и организации.
Нежеланието или може би високомерието на западноевропейските и американските аналитични центрове, сведе до минимум участието на местни експерти по балканската проблематика, които познават детайлно историята, народопсихологията и културата на балканските народи. Или тези знания се смятат за вторични и маловажни, когато се вземат политически решения.
Може би единствено регионалните специалисти биха могли да обяснят дълбоко вкоренената пристрастеност на балканските нации и държави към взаимните спорове за граници и население. Балканският иредентизъм бе активиран след двете Балкански войни и след Първата световна война естествено с участието и под диктата на Западноевропейските правителства. Поради сложността на етническите граници, всички политически граници на Балканите бяха обречени да накърняват нечии интереси и да са несправедливи, дори с оглед на напълно общоприети международни критерии. Десетилетия по-късно обаче Балканите знаят, че няма нищо по-опасно и обречено от това да бъдат прекроявани балканските граници, дори вътрешно-републиканските, по подобие на стореното в Босна и Херцеговина.
Балканските учени отдавна обръщат внимание на западните политици, че за Балканите не трябва да се говори с обобщения, защото разликите между балканските държави и нации, в това число и между техните малцинства, са по-съществени от техните прилики. Никога западните политици и техните аналитици не пожелаха да вникнат в предупрежедението, че балканските нации са различни по темперамент, манталитет, мировъзрение, култура и особено по своя исторически опит. Homo balkanicus е литературно философска метафора и е опасно върху нея да се гради съвременна геополитическа стратегия.
5. Хуманитарната катастрофа не изненада балканските политици и анализатори. Като че ли тя смая единствено алианса и западноевропейските общества. При доста по-спокойни обстоятелства, без бомбардировки и терористични отряди, десет години по-рано от България бяха прогонени или побегнаха от страх и паника над 350 хиляди етнически турци. Бяхме свидетели на огромни маси бежанци, жени, деца и старци, които битуваха в лагери от двете страни на границата, умираха и раждаха по пътищата. Ако балканските нации познават нещо добре от поколения и от столетия, то това са бежанските страдания и потоци във всички посоки.
В Косово бе създадена ситуация на тройна преса над обикновени мирни граждани - косоварите: сръбските жестокости в етническото прочистване, интензивните бомбардировки на НАТО и агресивния радикализъм на националистите от АОК.
Бяха пропуснати десетки възможности за ранни превантивни политически ходове, които биха ограничили размерите на днешните страдания, икономически загуби и бъдещи геополитически рискове - като се започне от своевременната подкрепа на демократизацията на Сърбия и се стигне до смяната на диктатора Милошевич.Резултатите, които имаме в настоящия момент са антинатовски и антиамерикански настроения сред преобладаващата част от балканските общества, дестабилизиране на демократичните правителства, икономическа разруха. В балканската лексика се възроди доскоро забравеният и използван само в учебниците по история термин, обикновено с пейоративна натовареност, Великите сили.
Очевидно е, че правозащитните и гражданските движения на Балканите и в Европа, трябва да се активизират за общи действия срещу Милошевич и срещу войната. И мисля, че вече започна съгласуване на техните действия. Бихме искали Великите сили да изоставят своите стереотипи и предразсъдъци, както и готовите антикризисни модели и да подходят нестандартно и адекватно за прекратяване на войната и възстановяване на Балканите.
16 април 1999 г.
Антонина ЖелязковаIMIR-София, България
Обратно