В един политически мотивиран случай, лишен от необходимите научни доказателства и извличайки информация главно чрез насилие, либийският съд осъди на смърт пет български медицински сестри и един палестински доктор. Въпреки това все още не е обявена дата за тяхната екзекуция.
Шестимата здравни работници бяха осъдени по обвинение в заразяване на близо 400 деца в Бенгази с вируса на СПИН. Друг български доктор получи четири години условна присъда за валутни измами. Това решение е кулминационната точка на един 5-годишен процес на либийското правителство, в който изкупителните жертви станаха българските здравни работници.
През февруари 1999 г., 23-ма българи са арестувани тайно, заедно със здравни работници от други националности. Информацията за точната самоличност и условията на арестуваните са укривани от българското правителство с месеци. Накрая се появява новина, че всички, освен шестимата медици, пет жени и един мъж, са били освободени, но паспортите им са отнети. През август 1999 г. на български дипломат е било съобщено, че шестимата са работили за външна сила, не за България, и ще бъдат осъдени на смърт. През февруари 2000 г., шестимата медици бяха осъдени в безразборно убийство с цел конспирация и предумишлено престъпление, както и умишлено заразяване със СПИН на 393 деца в болница в Бенгази. Освен това българите бяха обвинени в действия срещу нормите и традициите на Либия като са имали “незаконни сексуални връзки”, произвеждали, консумирали алкохол и са търгували с международна валута. По-късно либийските власти изтръгнаха самопризнания от заподозрените чрез изтезания. Палестинецът и българите са били бити с гумени палки, оставяни без храна и вода. Две от жените дори са съобщили, че са били изнасилвани. Чрез насилия сестра Нася Ненова е признала, че е инжектирала деца със заразени продукти. По-късно тя оттегли своите признания през 2001 г. Друга жена, Снежана Димитрова, докладва, че е в много тежко физическо състояние. Когато родителите на палестинския доктор Ашраф Хасан се срещат със сина си, те не могат да го познаят. Той дори припада в съдебната зала през април 2001 г. Другите задържани са Валентина Сирополу, сестра с 20-годишен опит и Валя Чевреняшка. През март 2000 г. според проф. Люк Монтанием, единият от откривателите на вируса, причиняващ СПИН, епидемията е причинена от вътрешноболнична инфекция. Това твърдение беше потвърдено и от друг авторитет в тази област, а именно проф. Люк Перин от Женевския университет, който представи вижданията си в доклад. Перин заяви категорично, че епидемия в Бенгази е причинена от вътрешна инфекция в болницата. Тя най-вероятно се е дължала на нехигиеничната медицинска практика или повторното използване на едни и същи инструменти. Тези основни факти са били установени преди повече от четири години. През изминаващите години бяха събрани допълнителни доказателства. През 2003 г. Люк Монтание и проф. Виторио Колици свидетелстваха в защитата в следващ етап на проточилото се дело. Двамата академици заявиха категорично, че HIV-епидемията в Бенгази е започнала още преди пристигането на българските медици. Монтание е съобщил, че типът на вируса, открит в някои от децата е бил много рядък вариант на подобен в Западна Африка.
Независимо от тежестта на научното мнение и нарастващото международно безпокойство, либийският режим настоява, че медиците са виновни. Въпреки че беше изтъкнато насилственото взимане на доказателствата, българите бяха осъдени, докато либийските офицери бяха оневинени. В условия, когато здравната система на страната страда от липсва на инвестиции и ресурси, заради международните санкции, е основателно да има проблеми в установяването на източника на HIV-епидемията. Много от социални инфраструктури в Либия загинаха по време на годините на санкции, наложени от САЩ през 1986 г. и от ООН през 1992 г. Всъщност една от главните грижи на либийското правителство беше да предотврати всякакво разследване на реалните причини за епидемията. Според полк. Муамар Кадафи, ЦРУ е изобретило този вирус и сестрите са инфектирали децата по заповед на американските служби или израелските служби за разузнаване Мосад. По времето когато Либия беше изолирана след разпадането на СССР, нямаше съмнение, че тя е атакувана от тайните служби на САЩ или Великобритания. До 1999 г. Либия вървеше по своя път към международна реабилитация. Правителството даде ясно да се разбере, че страната търси подновяване на отношенията. През октомври 2001 г. министърът на разузнаването се срещна с водещи американски и британски официални представители, с които обсъди връщането на Либия обратно в “международната общност”. По-рано тази година Кадафи спечели своята награда, като бяха премахнати всички санкции от САЩ, ход необходим да се поощрят Великобритания и някои европейски компании да се насочат към петролните инвестиции на страната.
Типично за либийската вътрешна пропаганда е коментара на говорител на правителството, че преди да дават мнение за случая със заразените деца в Бенгази САЩ трябва да се извинят за Абу Граиб.
Създаването на жертви от чуждестранни работници е тествана техника от правителството. В момент на криза преди 35 години, Кадафи се опита да изгони голям брой имигранти. Обикновено жертвите бяха африкански или арабски работници от съседни държави.
Фактът че българите станаха мишена, рефлектира на промяната на тежестта на либийските приоритети. Сега има 6 000 българи работещи в Либия. Но търговията със София се провали с падането на СССР. През 1990 г. износът на България в Либия беше около 224 милиона долара годишно, като до 2001 г. той се намали до 0.8 милиона годишно.