Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаеми господа министри,
Уважаеми колеги народни представители,

Народните представители от ПГ на НДСВ, разбира се, се присъединяват към пожеланията за резултатна и успешна сесия. Изказванията, които изслушахме, не произведоха особена изненада за нас. Някои от тях, разбира се, съдържаха интересни и конструктивни предложения, които биха могли да се интегрират към законодателната програма, за която пък бих могъл да кажа, че беше представена своевременно в парламента и нейната най-обща характеристика е следната: тя е достатъчно мащабна. Само около 20 заглавия в тази програма изискват кратки действия, свързани с решения или ратификации. Другите компоненти на тази програма представляват изключително важни законопроекти, предназначени да променят нещата в минимум три области: инвестиционната, икономическата и правната. Тази програма е на разположение и само тези, които не са я чели или не биха искали да я четат, могат да изпаднат в странен ентусиазъм да предлагат, както някои тук го формулираха, “пакети от закони” или пакети от промени към предложените закони.
Нормално е при откриването на парламентарна сесия в последната година на един пълноценен мандат сетивата и на политиците, и на всички обществени групи да са изострени. Всеки, разбира се, има абсолютното право на свой собствен прочит и превод на изявленията, адресирани към най-важните въпроси от живота на страната. Естествено е също така и критиките, и формите на подкрепа да са политически оцветени. Важно е обаче да си кажем, че се намираме в рамката на по-особен исторически момент. Политическата класа и парламентът на България не започват, нито приключват радикална смяна на системата, формите на собственост или процес на стратегически избор. Всичко това е зад нас, а това, което е в ход е окончателното модернизиране на България и влизането й в общия дом на европейските демокрации и затова няма как да си спестим едно последно усилие да отсеем зърното от плявата.
Нашият, на народните представители от ПГ на НДСВ, прочит на това, което се каза, е следният:
Днес министър-председателят на Република България предложи – да се поставим над изкушението още сега да отворим бутилката на предизборния дух, да не изкривяваме фактите чак дотам, че да травмираме психологически собствения си народ, да не обиждаме европейските си партньори с подозрението, че ни натрапват ангажименти единствено в тяхна полза и в наша вреда.
Имат ли тези предложения своите основания, съдържат ли загриженост?
Очевидно, да!
За една от десните опозиционни сили /ДСБ/ подготовката на бюджета за следващата година щяла да бъде последна възможност за вот на недоверие към правителството. Всяко просветено съзнание неизбежно ще се запита защо трябва бюджетът на България за 2005 г. априори да се вижда като безусловна причина за война срещу правителството? Същата политическа сила страда хронично от дефицит на информация по поетите от България ангажименти, свързани с европейската ни интеграция. Тя непрекъснато се стреми към “пълна прозрачност”, като че ли лошото правителство непрекъснато устройва димни завеси. И “Коалиция за България” между другото много обича този рефрен. Колеги от ДСБ и БСП, не е възможно точно вие, които управлявахте страната в предишни фази от приближаването й към ЕС да сте толкова наивни, че да представяте тези преговори така елементарно и спекулативно като че ли става дума за познатата от миналото ситуация на надлъгване между студентска бригада и лош председател на АПК. Всеки поет ангажимент, дори и недобре изучен от широката публика, е част от самоподготовката ни за включване в клуб с много строги правила и много високи стандарти. И нито един от ангажиментите няма за цел да депремира кандидата /дори ако той се нарича България/, т.е. да го направи негоден за общия живот в елитния клуб на Европа.
Ето защо, идеята да се работи по евроинтеграционното законодателство ударно и сдържано, с хладнокръвие и с чувство за мярка в политическите квалификации е добра идея. При това тази идея е безцветна, защото е общопотребна. Такава идея не обслужва партия, кабинет и личност, а национална кауза. Такава идея ще получава нарастваща подкрепа.
В същото време ние не живеем с илюзията, че подобни идеи лесно и скоро ще бъдат приети от опонентите ни. Ние разбираме, че вие доста дълго и доста мрачно гледахте: десните, от атавизъм, на ляво и левите, по целесъобразност, на дясно, и така пропуснахте важен урок на историята. Да гледате напред, да цените диалога, да не удряте по навик протегнатата ръка, а да подкрепяте обществено важни проекти, дори и когато не са пряка проекция на вашата политика. Но вие все още предпочитате да се прицелвате през тесните амбразури на вашите БПМ-и /бойна политическа машина, първообраз на партия от прехода/. Не е странно, че противодействахте на естественото възникване на център върху българската политическа сцена. Не е чудно, че го ерозирахте през годините чрез враждебна фразеология и екстремно отношение помежду си. Логиката на политическите бойни машини е проста: завладяват определена територия и се стремят да увековечат върху нея само собствената си визия.
Жалко е, че и днес отпуснахте юздите на политическата вражда. Тъжно е, че когато обществото видимо се модернизира, партийните щабове произвеждат отново конфронтация. И фирмена конфронтация. Едните планират манифестация, а другите – контраманифестация. По-простото и по-разумното е да се призове грамотния българин да прочете една историческа книга и да се взре в съдържанието, което се крие между редовете й за 9-ти септември. Вредно е да казвате на бялото черно. Не винаги, но прекалено често вашата политика може да се определи като политика на заявките – за сила, капацитет и зрелост, а всъщност заявки за власт. Вместо политика на заявки, ние предпочитаме политика на доставки. Доставихме на бизнеса условия за по-добро развитие, на инидивида – подобрена перспектива, на страната – нов статут. Доставихме на обществото сериозни дози стабилност и благосъстояние. Зърнената реколта се изразява в цифра, която не се помни от 1980 г. /3 800 000 тона/. Туризмът скочи с 20%, а приходите от него с 30% в сравнение с 2003 г. Един милиард долара чуждестранни инвестиции само за първите 6 месеца на годината са абсолютен рекорд. Драстично намаля външният държавен дълг. В края на юни т.г. той е с 2 милиарда евро по-малко. Това не е куха цифра от статистиката, а снета от гърба на българина реална тежест. За първи път през юли приходите от митниците надхвърлиха 350 млн. лв. И тези, които твърдяха, че “Краун ейджънтс” ще бъде злият гений на българския суверенитет и ще изкопаят пропастта за финансовата ни катастрофа, отдавна мълчат неловко. Пак през юли безработицата слезе до 12%, цифра, която не се е появявала и в най-смелите сънища на някои наши предшественици.
НДСВ се отказа по принцип да съчинява “календари на успехите”. И не сме ревизирали тази своя позиция. Само настояваме наистина на бялото да не се казва черно. Настояваме още и за това остатъкът от мандата на 39-ото НС да не се превръща в епизод от безсмислена и безполезна политическа суматоха, да не бъде озвучаван от крясъци, да бъде оживяван от изпълненията на партийното властогонство. За всеки от нас може би това все още е присъщо, но обществото със сигурност вече го отхвърля.