СДС е жив само в сините клубове

http://www.standartnews.com/archive/2005/09/27/society/index.htm

СДС е жив само в сините клубове

Партийното ръководство има последен шанс да чуе камбаната за промяна

Евгений Дайнов

Открай време в България политическите партии трудно надживяват създателите си. Институциите на държавата, включително партиите, са винаги слаби и корумпирани. Макар това положение да продължава вече повече от век, то не може да продължава вечно. Все пак там, където институциите не могат да надживеят своите основатели, обществата в крайна сметка се разпадат.

Само две от днешните парламентарни политически формации са надживели своите основатели. Това са БСП и СДС. За бъдещето на институцията "политическа партия" в България можем да съдим само от анализа на тези две сили.

БСП предлага модела "бавен залез при правене на все същото и приспособяване към променящия се външен пейзаж". Стартирана в началото на 1990 година, тази "стратегия Лилов" доведе червената партия до подкрепа за членството на страната в НАТО, довчера "нашия предполагаем противник по време на война". Днес партията е в коалиция със свитата (замалко да стане партия - не се получи) на Симеон Втори, от чието име бащата на сегашния премиер е бил осъждан за въоръжена съпротива срещу монархията.

Моделът на институционално оживяване, предлаган от БСП, не може да се препоръча като жизнеспособен. БСП кара по инерция, а това означава, че рано или късно ще се спъне
Ще се случи някакъв трус - събитие, за което тя няма инструмента да реагира; и това ще изведе на повърхността друга, заместваща я сила.

Както вече се случи на СДС. През 2001 година синята партия караше по инерция. Не разпозна и не положи усилия да овладее ситуацията "царски тайфун". Представата беше: "Може да не ни харесват, но няма да гласуват за комунистите, я." Гласуваха обаче за монарха, а впоследствие НДСВ успя да убеди умерените десни хора, че те, царистите, представляват прогресивните идеи по-добре от износения СДС.

Не след дълго едновремешните антикомунистически революционери се оказаха в положението на БСП: "бавен залез при правене на все същото". Вдясно обаче това се оказа невъзможна стратегия за институционално съхранение. Залезът се оказа внезапен срив и поредица от разцепления.

За разлика от БСП за СДС часът на истината вече удари. Партията внезапно ще се реформира
или внезапно ще изчезне.

На пръв поглед институция СДС няма. Има групови свади и сдобрявания, междуличностни скандали и помирения, индивидуални хрумвания и контрахрумвания. Ако реалността беше само това, то анализът става много лесен. Една семейно-битова среда не може и не бива да става институция. Изводът е толкова елементарен, че се чува отвсякъде: "Локомотивът на прехода отмира със самия преход."

До голяма степен въпреки себе си обаче СДС продължава да притежава някои важни белези на институциите. Съществуват местни структури, в които се води протокол и има документооборот (за разлика от "Раковски" 134). Тези структури - клубовете - не са нито клиентела, нито са семейно-битово предани на някакъв лидер. Това са хора, които си имат друга работа и се събират заедно от време на време, за да участват в политиката - в общото дело, описвано още от Аристотел.

Нещо повече. Въпреки че СДС няколко пъти изрично избяга от модела "народна партия", характерен за съвременните десни формации, клубната основа поражда форми на живот, характерни именно за "народни" формации. Това са "Клуб 10" в София, "Клуб понеделник" във Варна, "Клуб Сенатор" в Пловдив, както и възникналите клубове на бивши депутати от различните парламенти. Всички те са хора, събиращи се заедно, за да допринасят за формирането на дясна политика.

Клубното "разноговорене" не е слабост, както смята ръководството, а сила. Сдружаването на хора на терена на СДС не създава някакви задкулисни "центрове на властта", а е признак на жизненост. Така се прави в народните партии, където за разлика от СДС освен това има и колективни членове: профсъюзни и работодателски организации, професионални гилдии и подобни.

На тази основа изводът вече не е толкова елементарен и звучи горе-долу така: "Като локомотив на прехода СДС се изчерпа с неговия край." Оттук нататък задачата е в България
да се появи голяма и солидна дясна партия.

Има сериозни причини да се смята, че такава партия може да възникне от СДС. Това може да стане само, ако партията се опре на своята единствена институция, клубната мрежа.
Тази работа може да бъде свършена както от сегашното, така и от някакво бъдещо ръководство. Работата не опира до конкретни хора, а до манталитети. Сегашното ръководство обаче вече е тръгнало по точно противоположния път в подготовката на конференцията. Вместо, както досега, 10 членове да излъчват един делегат, внезапно правилата са променени: един делегат на 50 членове.

И така вместо всеки клуб да праща човек, носещ позицията на своята организация, сега на 4-5 клуба отива един конференциращ делегат. Как да се съберат клубовете от 4 съседни села да излъчат делегат? Няма как. Всеки си номинира своя, а "горе" решават - кой от всички. Каква позиция да носи в такъв случай?

Подобни подредби, намиращи се на нивото на горната група от детската градина, не могат да породят солидна дясна партия. Очевидно макар да чува камбаната и да знае, че тя бие за него, СДС все още не взел решението да стане институция, способна да увлича солидни и пълнолетни индивиди. Задаващата се конференция е последната възможност това да стане.

Обратно