Още ни полазват тръпки от зловещите знаци на Историята - Бухенвалд, Дахау, Гулаг, Еникьой, Гонда вода, Белене, Ловеч ....

И най-кратката ретроспекция ще ни наложи да минем оттам, откъдето са минали цинизмът и насилието - конвой на непреодоимите рефлекси на достойнството, вътрешния драматизъм, лиричната непосредственост, вродената съпротива и мисловната енергия, озонирала обществените тенденции.

Да преминем ли?

Трябва!

Има толкова зрими свидетелства в Европа, Азия, Африка и целия свят, които не оставят съмнения за вярата на нашите бащи и братя, за оптимизма им, за благородството им, за всесилието им, за победата им. Трябва д се докоснем до кървавите петна, до ледените мраморни плочи на гробниците!

Не ги търсим със своето любопитство. Овладява ни необикновеното обаяние на саможертвата да съхранят род и душевност, изправени срещу нравствения порок на обществото. Стъпили здраво на своята жизнеустойчива насоченост, те се доказаха.

Всеки от нас се е озовавал на кръстопът. Всеки от нас, все някога се е колебал през живота си, но не всеки е поел по път, по който се върви трудно, по който затварят, изтезават  и убиват.

Не съм историк и не живея с това, което е било, но кой може да забрави ужасите, святите жертви и мрачния абсурд - политическото слово и жаждата за свобода да се прекъснат с разстрел!

Напразно! В съзнанието на жертвите бяха интегрирани основните силни човешки добродетели и култура. Те са вестителите с езика и акцента на своите народи.

Историческото закъснение у нас ни задължава за пореден път да заклейм терора на безогледни десни и леви диктатури.

Та това всъщност е нашето духовно съдържание и отношението ни към живота. Дейността на политическия деец е същински интелектуална, върховна аналитична мисъл, която носи надежди и решава проблеми. На политика са нужни думи, а не меч.

Никъде по света не са туширани социалните конфликти, но това не ни дава основание за еднозначни обобщения, които ще ни доведат до властнически императив с тоталитарни форми на управлление. Смяната на политиците и на политиката не е и резултат на избори - въвежда се ред  на принуда. Следва снижение на интензитета във всички сфери и деформация на волята. Настанява се потисникът, онзи, който предизвиква тревога, напрежение, безсъние, стрес.

Политиците различно дефинират и предефинират социалноикономическите категории, но обобщеният израз на моралния подтик е националното съгласие. Той е за ръкостискане и против всяко потискане. Не търси покровители, за да вадее процесите, защото с това ще лиши от шанс националните програми.

В съзнанието на политика няма място за догматизъм, злоба и екстремизъм. Той не партизира, не натрупва съмнения, не раболепничи. Израства като светъл образ и колкото е по-земен, толкова е по-високо. Не се надпреварва с интриги.

За съжаление, живеем под въздействието на медиите, които непрекъснато ни индуцират с чуждо мислене и сгъстяват пристрастията. Апропо, каква е разликата между администрацията на Иран и САЩ например? Присъждат се награди за човешки глави, както до неотдавна у нас за еврейски, партизански ... Днес за Салман Рушди и Милошевич, а утре!

Как да наречем този човек тогава? С хора на борса не се търгува!

Много от днешните политици имат в повече сили (пък и желание!) да обират паяжините на чуждестранните кабинети и все в посока да защитят своя личен интерес. За жалката кондиция носят отговорност и онези, за които трудно се откриват изкушения. Не е неравенството, което стимулира моето опониране, а бариерите по пътя на духовното развитие на нацията.

Не завиждам  на онези, които си мислят, че волята народна е толкова леко податлива на внушения и могат да я наливат във формички.

Нека извървим своя път с правото на достоен живот и не забравяме на този ден да свеждаме глави!
 
 

---

Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк

 

Copyright 1998-2019 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новини в буркани"