СВЕТОВНИТЕ НОВИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Черномирдин прие с Милошевич мирен план от 6 точки, от който Кофи Анан е обнадежден.
Румънският парламент гласува с голямо мнозинство за предоставяне на въздушното пространство на НАТО.
Чехия предостави на НАТО своята територия.
БЪЛГАРИЯ И ВОЙНАТА
България ще продължи преговорите с НАТО за предоставяне на въздушна зона след юбилейната сесия във Вашингтон.
Президентът Стоянов и външният министър Михайлова пристигнаха във Вашингтон.
Конституционният съд даде небето на България за самолетите на НАТО.
Премиерът Костов призова към солидарност и отговорност към Македония.
Социалистите протестираха, че искането им за референдум за "отдаване на небето на България на НАТО" не бе включено в дневния ред на парламента вчера.
Ахмед Доган - председател на ДПС и съпредседател на ОНС, подкрепя правителството за НАТО и уверява, че турски войски няма да минат през България.
Сречко Джукич - временно управляващ посолството на СРЮ заявявя: "Не разбираме защо се включвате в агресията".
Жива верига от около 1000 души обгради парламента с искане за оставка на правителството и референдум за достъпа до въздушното пространство на България.
АКЦЕНТИ В ЦЕНТРАЛНИЯ ПЕЧАТ
Президентът Петър Стоянов го готвели за генерален секретар на ООН, сензационно обяви бившия секретар на МВР Цветков.
България ще получи 715 млн. долара външно финансиране за 1999 г., а до 2001 г. може да получим над 3,5 млрд. долара, заяви финансовият министър след срещата на страните донори в Брюксел.
България ще продължи преговорите с НАТО за предоставяне на въздушна зона след юбилейната сесия във Вашингтон
Днес всички вестници извеждат на първа страница подробностите от постигнатите договорености от премиера Иван Костов при разговорите му в Брюксел. Преди всичко стана ясно, че НАТО ще изпрати нота, която ще бъде разгледана от правителството и след това гласувана и ратифицирана от парламента. Ратифицирането на тази нота и ответната българска нота ще представлява споразумението между НАТО и България. Вчера пресцентърът на правителството съобщи, че преговорите по техническата част от споразумението се отлагат след срещата на върха във Вашингтон. От българска страна преговорите се водят от зам.-министъра на външните работи Константин Димитров. |
Той е упълномощен да подпише и споразумението. Днес обаче той ще се върне от Брюксел, защото всички от щабквартирата на НАТО са заминали за юбилейната среща във Вашингтон. Преговорите ще продължат чак във вторник - 27 април. От подготвяното споразумение станаха известни подробности, които "Омда" вече съобщи вчера.
От въздушната зона, която България ще предостави на пакта в размер от 70 - 90 мили /115 - 145 км/ ще бъдат извадени градовете София, Пловдив, Враца и АЕЦ "Козлодуй", както вече съобщихме. Днес вестниците "Демокрация", "Монитор" и "Труд" предлагат карта с пространството, което ще ползват натовските самолети.
В. "Демокрация" публикува и варианти за тяхното използване. И двата варианта са свързани с полети от базата Инджирлик в Турция и преминаване през България, Гърция и Румъния на връщане или на отиване към Югославия. Останалата част от въздушното пространство на България ще продължи да се използва свободно от гражданската авиация. Летището в София ще се ползава със специален режим, който ще се уточнява допълнително. От пресцентъра на правителството заявиха, че за първи път НАТО преговаря със страна от Партньорство за мир за искане на въздушно пространство. В случай, че в нотите на НАТО и на правителството няма различия, тогава документът ще мине само за подпис. Ако има различия, тогава Костов ще свика извънредно заседание на правителството.
Иван Костов изрази увереност, че депутатите в парламента ще разберат, че няма да дадат подписа си за военни акции, към които имат резерви, а за цели, които съвпадат с българските национални интереси.
Председателят на парламента Йордан Соколов заяви, че сключването на споразумението чрез размяна на ноти представлява международен договор, който по българската конституция подлежи на ратификация. Това е случай, според Соколов, на т. нар. договор на неприсъстващи страни - едната прави предложение писмено или устно и договорът се смята за сключен, ако другата го приеме. Особеното в случая е, че парламентът трябва да го ратифицира. Отговора на вербалната нота на НАТО дава правителството, а одобрението със закон - парламентът, а самата размяна на нотите се смята за подпис. /"Демокрация"/Сречко Джукич - временно управляващ посолството на СРЮ заявява: "Не разбираме защо се включвате в агресията"
В интервю за в. "Дума" Сречко Джукич заявява: "От страна на СРЮ не идва никаква опасност за сигурността на Република България. САЩ и НАТО изнудват и водят мръсна политика. Те желаят отново да ни скарат и за съжеление не пестят сили за подобно нещо. Сърбите, гражданите на СРЮ, не могат нито да разберат, нито да приемат подобна крачка. Нито една членка на НАТО не е нападната от СРЮ. Нещата стоят точно по обратния начин. Не можем да не подчертаем специалната си благодарност към българския народ за безкористната подкрепа, за окуражителните думи, за осъждане на варварската агресия, на която сме подложени. Всички анкетни, публикувани във вашия печат, показват, че огромното мнозинство от българите и вашите граждани е против агресията на НАТО срещу СРЮ и против предоставянето на небето на България за агресията на НАТО срещу Югославия. А демокрацията представлява управление на народа, нали така?"
В. "Сега" публикува статията "Външно отказва да приеме нов югопосланик". От нея става ясно, че външно е отказало агреман на предложения от СРЮ дипломат. Отказът е направен под предлог за "техническа грешка". Вчера говорителят на външно министерство е отказал да коментира този въпрос с представител на вестника под предлог, че процедурата по даване на агреман е конфиденциална. Същевременно той е заявил, че "Не може да се каже, че има проблем между нас и посолството на Югославия". От посолството на СРЮ също са се въздържали от коментар.Ахмед Доган - председател на ДПС и съпредседател на ОНС, подкрепя правителството за НАТО и уверява, че турски войски няма да минат през България
Вчера окончателно стана ясно, че партиите от правителственото мнозинство в парламента - Народен съюз и ВМРО подкрепят правителството по отношение на искането на НАТО. Окончателно обяви и своята подкрепа и Ахмед Доган - лидер на ДПС и съпредседател на ОНС. Вчера той заяви: "Турски войски няма да минат през България. Нито сухопътни, нито авиация и това го казвам аз. Ние нямаме друга алтернатива в момента освен предоставянето на въздушното пространство. Неутралитетът сега според мен е фиксидея. Предстоят ни трудни и отговорни решения и сега ясно трябва да кажем на избирателите каква е нашата позиция. Изпълни се важно условие за подкрепата от страна на нашата парламентарна група - гаранциите за сигурността на държавата. Разбрахме, че не е бил въобще поставян въпрос за сухопътен коридор. В това отношение явно все още сме далеч от интересите на НАТО и това е добре. Мисля, че с отказа да приемем няколко десетки хилади бежанци, каквото беше първоначалното искане, а също така и с изискванията за етническата им принадлежност България натрупа известни негативи". /"Пари"/
Конституционният съд гласува единодушно искането на кабинета за предоставяне на въздушното пространство на България за самолетите на НАТО. Чужди войски ще влизат в България и без конкретно разрешение от парламента
Конституционният съд обяви решението си в отговор на правителствено питане от 19 април т. г. дали, след като парламентът със закон е ратифицирал споразумението "Партньорство за мир", е нужно депутатите допълнително да дават съгласие за преминаване на натовски войски през българска територия. Доскоро по този въпрос наямаше спор, тъй като в подробно решение на КС от 1994 г. се казва, че само Народното събрание дава изрично разрешение за всяко конкретно влизане или преминаване на чужди войски. Това правомощие на парламента е записано в отделен текст на конституцията - чл. 84, т. 11.
1. КС обаче вчера потвърди тълкуването на правителството, че според чл. 85, ал. 1, т. 1 парламентът има изключителната компетентност да ратифицира със закон международни договори с военен или политически характер. А ако в тях са уредени целите, редът, условията и времето за пребиваване и преминаване на чеждите войски през България, не е необходимо разрешение за това от парламента.
2. Правителството зададе и допълнителен въпрос на КС: ако България бъде нападната, а по силата на международно съглашение друга страна или международна организация трябва да й окаже незабавна военна помощ и защита, ще е необходимо ли парламентът всеки път да разрешава влизането на войските им в България. Ще се третират ли тези войски като чужди?
Този път КС не тълкува понятието "чужди войски", тъй като това понятие е изчерпателно обяснено в две решения на съда от 1994 и 1995 г. Но съдът вчера изтълкува, че при нападение над страната ни международните договорености за военна подкрепа и присъствие се задействат автоматично, без да е нужна намеса на парламента.
От изявлението на съдията Георги Марков пресата е научила, че за да бъде игнориран парламентът, военното споразумение трябва перфектно да е регламентирало "целите, реда, условията и времето" за пребиваване на чеждите войски на българска територия. Тогава един международен договор може да се смята за задължителен за България относно пребиваването или преминаването на чежди войски. При тези условия обаче "Партньорство за мир" едва ли е приложимо за конкретно искане на НАТО за достъп до въздушното пространство на България, коментират специалисти, на чието мнение се позовава "Труд".
Тълкуванието на КС влиза в сила 3 дни след обнародването в "Държавен вестник", т.е. най-рано в понеделник, 26 април.
Решението на Конституционния съд 1. Народното събрание по силата на чл. 85, ал. 1, т. 1 от конституцията има изключителна компетентност да ратифицира със закон международните договори, които имат политически или военен характер. В тези договори могат да бъдат уредени целите, редът, условията и времето за пребиваване на чежди войски на територията на страната или преминаването им през нея, с оглед националната сигурност на Република България и изпълнението на нейните международни задължения.
При положение, че е налице ратифициран със закон от парламента международен договор с политически или военен характер, обнародван и влязъл в сила за Република България, съдържащ посочените по-горе клаузи за пребиваване на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, не е необходимо отделно решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от конституцията в изпълнение на договора.2. Възможно е ратифициран със закон от парламента международен договор от политически или военен характер, обнародван и влязъл в сила за Република България, да предвижда да бъде оказана незабавно военна помощ и военна защита на страната в случай на въоръжено нападение срещу нея. Ако в такъв договор е уредено прибиваването на територията на страната или преминаването през нея на войски на съюзната договаряща държава или международна организация, не е необходимо решение по чл. 84, т. 11 от конституцията.
Социалистите протестираха вчера, че искането им за референдум за "отдаване на небето на България на НАТО" не е включено в дневния ред на парламента
"Ако утре започнат да падат ракетите и бомбите, Иван Костов и Петър Стоянов ще влязат в скривалищата, а хората къде ще отидат...?", е мотивирал искането на БСП за референдум за достъпа до въздушното ни пространство зам.-председателят на ПГДЛ Любен Корнезов. Решението на Конституционния съд изключва "Партньорство за мир", заявява зам.-председателят на ПГДЛ Корнезов в изявление на страниците на в. "Дума". Първата хипотеза в решението на КС се отнася за случаите, когато със закон е ратифициран международен договор с военен или политически характер, но при 4 условия. В договора изрично трябва да са посочени целите, редът и времето за пребиване (или преминаване) на чужди войски. В подписаното от България споразумение "Партньорство за мир" такива клаузи няма. Следователно правителството не може въз основа на решението на КС и на "Партньорство за мир" да предоставя част от въздушно или някакво друго пространство, казва от името на БСП Корнезов. Според него, тъй като територията на една държава, която се състои от сухоземна, въздушна и морска част, ако се предостави на НАТО въдушна част (или част от нея), това ще означава предоставяне на суверенитета. Министерският съвет няма право да взема такова решение. То трябва да бъде взето от върховния суверен - народа, заявява зам.-председателят на ПГДЛ. Според втората хипотеза на КС е, че когато парламентът не заседава и държавата е нападната. Тогава президентът може да обяви война и да покани чужди войски. България не се намира в такова положения, заявява Корнезов на страниците на "Дума"."Допитването до народа е правилно, но технически е неизпълнимо, тъй като отговорът ни за небето трябва да бъде даден само за 72 часа", е разяснил лидерът на Евролевицата Томов.
"Политиците трябва да поемат отговорност - застават ли лице в лице със съвестта си, а не да си измият ръцете с референдум. Ако ние изпаднем в критична ситуация и ако съседни страни с референдум решат да ни помогнат, аман от такава система", е мнението на Доган.
ПРЕЗИДЕНТ
Президентът Стоянов и външният министър Михайлова пристигнаха във Вашингтон
Днес радиото съобщи, че заминалите вчера за Вашингтон Стоянов и Михайлова вече са пристигнали. Преди да замине, президентът заяви, че най-добрата новина за България от Вашингтон ще е това, че НАТО ще обърне специално внимание на развитието на балканския регион. По покана на Солана президентът ще участва на 25 април в среща на страните от НАТО с представители на 7 държави, засегнати от югоконфликта. Срещата ще бъде под надслов: "Поглед върху развитието на Югоизточна Европа след войната". Той увери, че ще постави съвсем ясно въпроса за участие на България в обсъждането и прилагането на мащабен план за икономическо възстановяване и развитие на Балканите, който да го направи част от Западна Европа. Стоянов заяви още, че отлично разбира смущението на българите от обстановката в региона. Тази тревога обаче по абсолютно спекулативен начин се яхва от хора, които откакто съм жив, все се борят срещу НАТО и войната, подчерта Стоянов. Той отбеляза още: "Не мога да твърдя, че поведението на политическия елит и моето лично в такава ситуация е било съвсем адекватно".
Във Вашингтон Стоянов ще участвува и в юбилейната среща на НАТО и ще има двустранни срещи с президентите на Финландия и Македония, с канцлера Шрьодер и с италианския премиер Масимо Д, Алема. /"Пари"/Президентът Петър Стоянов го готвели за генерален секретар на ООН, сензационно обяви бившия секретар на МВР Цветков
Днес в. "Дума" предлага заявеното вчера пред журналисти от Цвятко Цветков - анализатор на БСП и бивш секретар на МВР. Неговата анализаторска група от 6 месеца разполагала със сведения, че президентът Петър Стоянов е получил обещание да стане генерален секретар на ООН. Това станало при срещата му с Клинтън, Тони Блеър и Романо Проди. С това може да се обясни и промяната му в поведението напоследък. Според Цветков след като България даде небето си на НАТО тя ще подкрепи и сухопътна операция на НАТО и турски войски ще преминат през България.
При засилена полицейска охрана с жива верига около сградата на парламента няколкостотин софийски граждани поискаха оставката на правителството
Антинатовските протести пред парламента продължават вече трети ден. Вчера жива верига от протестиращи срещу даването на въздушното ни пространство на НАТО и скандиращи "НАТО вън" и "Не искаме война" опаса за около час парламента, съобщава в. "Дума под заглавие "Живата верига". Участниците в протеста този път не са имали достъп до северния вход на парламента, който бе щурмуван в сряда. След 12 часа по обяд напрежението видимо се е покачило. Десетки хора са се струпали пред централния вход на Народното събрание и са блокирали движението по бул. "Цар Освободител". "Референдум" и "Оставка" викаха протестиращите, докато вътре в сградата на парламента премиерът обясняваше за резултатите от посещението си в Брюксел.
Точно в 14,15 ч. Иван Костов, лидерката на ПГ на СДС Екатерина Михайлова и шефът на парламента Соколов са напуснали сградата на НС под засилена охрана. Около 30 души са ги изпратили с викове "Оставка", пише "Труд". Излизащите депутати от левицата са били аплодирани, а другите - освирквани.
Новоучреден български антинатовски съюз е призовал в декларация въздушното пространство на България да не бъде предоставяно за военни действия. Протестиращите са декларирали, че всеки ден ще е така.
В антивоенните митинги и живи вериги около народното събрание вчера са взели участие около 1000 души, е преброил "Новинар".Вчера на пресконференция в парламента на премиера Костов беше зададен въпрос как ще коментира протестите пред Народното събрание и в страната срещу даването на въздушно пространство на НАТО. Той заяви: "Ще отговоря на протестите с въпроса, който задават в Македония: "Какво ви става на вас в София, та викате Сърбия, Сърбия, а не Македония? Защо България за пореден път се държи като мащеха към съдбата на Македония". Призовавам поне веднъж, в края на този век България да бъде отговорна към Македония." Според Костов, ако има някой истински заплашен - страна, която е обект на агресия и е пред икономическа смърт, това е Македония. /"Демокрация"/
Агенция за бежанците към правителството ще прилага Конвенцията за статута на бежанците, е решил парламентът при второто четене на Закона за бежанците. Агенцията за бежанците е юридическо лице и е на бюджетна издръжка към правителството, се кзва в закона.
Бежанците получават правата на български граждани с изключение на правото да избират и да бъдат избирани, както и да заемат длъжности в държавната администрация, пише в закона.
България ще получи над 3,5 млрд. долара външно финансиране до 2001 г., съобщава пресата. Част от парите вече са договорени с МВФ и Световната банка, останалото ще получим от Г-24. Сумата се получава като сбор от обещаните ни вече пари от МВФ, Световната банка и донорите плюс допълнително финансиране за ръст на експорта и различни други помощи. От тази сума от МВФ и СБ ще получим 1,6 млрд. долара. Тези две институции ще отпуснат за България вероятно още 300-400 млн. долара заради кризата . Очаква се да получим финансиране за конкретни проекти и от ЕБВР, ЕИБ и др. големи банки. Това е обявил вчера финансовият министър Радев след завръщането си от срещата на Г-24 в Брюксел.
До края на 1999 г. България може да разчита на финансиране в размер на около 715 млн. долара. На практика към 440-те млн. долара, които чакаме от СБ и МВФ по действащите договорености с тях, останалите донори, сред които Швейцария, Канада, САЩ - са добавили 275 млн. долара помощи за подкрепа на платежния баланс на България. Обещаната сума е с 80 млн. над очакваното заради влошения платежен баланс на България вследствие на кризата в Косово. Тези пари напълно ще покрият плащанията по външните ни борчове, е уточнил шефът на Българската национална банка /БНБ/ Светослав Гаврийски. Според разчетите на финансовото министерство и БНБ за 1999 г. България трябва да погаси около 500 млн. долара външни борчове. Това значи, че имаме възможност не само да запазим, но и да увеличим валутния резерв на страната, е обяснил шефът на БНБ Гаврийски.
Министър Радев е заявил, че България има възможност за автоматично увеличение на външното финансиране с още 100 млн. долара, но засега правителството нямало намерение да се възползва от това, защото става дума за заеми, които рано или късно трябва да се връщат.
При проточване на войната в Югославия България ще бъде компенсирана отново, са обещали донорите. Експертите обаче са на мнение, че само финансови инжекции няма да спасят българската икономика от колапс. Това, което България трябва да извоюва, е опрощаване или разсрочване поне на част от дълговете. Подобен вариант вече е предложен на най-силно засегнатите от косовската криза - Македония и Албания.
Министър Радев е предложил на Г-24 няколко варианта за преоформяне на външния дълг на България към Парижкия клуб. Едното предложение е кредиторите от Парижкия клуб да приемат суап, при който българският дълг към тях да бъде преоформен, като освободените по този начин пари се инвестират в инфраструктурни проекти с международно значение, е обяснил министър Радев.
Друг начин за намаляване на българските дългове според Радев е прихващането на вземанията на България от трети страни. Правителството е настояло България да остане в програмата на ООН за Ирак "храни срещу петрол". По този начин според правителството ще бъде повишен износът. И трите български предложения трябва да бъдат обсъдени от Г-24. Окончателното становище по проблема те ще дадат през юни, когато ще се проведе втора среща на правителството с тях.
На практика правителството успя да получи много повече, отколкото очакваше, коментират специалисти.
СОЦИАЛНА ОБСТАНОВКА
"Кремиковци" и "Стомана" плашат със стачка
Работниците в Кремиковци" и "Стомана" - Перник, са готови за стачка, ако двете дружества не бъдат продадени до 10 май. Това са предупредили синдикатите "Подкрепа" и КНСБ вчера. Търпението ни свърши, е заявил лидерът на "Подкрепа" Константин Тренчев. Според него в резултат на проточилата се повече от година приватизационна процедура предприятията са в колапс. Само за 1988 г. "Кремиковци" е натрупал около 60 млрд. лв. загуби. Неяснотата около бъдещето на комбината отблъсква неговите чужди партньори в търсенето на нови пазари. "Кремиковци" изпуска шанса да се изправи на крака в момент, когато световната търговия се съживява, е посочил и шефът на федерация "Металици" към КНСБ Васил Яничков. /"Новинар"/
В интервю за в. "Новинар" търговският министър Василев заявява, че до момента финансовото министерство и БНБ нямат опасения за стабилността на българската валута. Нормални засега са и бюджетните постъпления и разходи. Очаквахме затруднения с транспорта, който преминаваше през Югославия. По-големият трафик обаче отдавна си прави сметки за щетите, които вече възлизат към 18 млн. ДМ, казва министърът. 38 млн. марки са загубите за промишлеността от нереализирания износ през Сърбия.
Щети за 40 000 марки месечно търпят и пощите заради пренасочнане на трафика. НЕК също прави извънредни разходи. На по-късен етап могат да бъдат изчислени и пропуснатите ползи от неосъществени договори и инвестиции. "За мен най-реалният показател за загубите обаче обаче е този, който ще бъде даден от финансовото министерство и централната банка по отношение на платежния баланс.
Министър Василев обяснява, че засега междуведомствената група не предлага мерки за намаляване на последиците от юговойната, защото не се налагат вътрешни екстрени мерки. Но затова пък са крайно необходими външни мерки, които са записани в антикризисната програма на правителството и сега се разработват.
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени