ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА
11 февруари 1999 г.
Световните новини
Македония иска твърди гаранции от НАТО за своята сигурност. Лавина затрупа две села във Франция.
Преглед на печата
България и Македония ще подпишат съвместна декларация, с която двустранните отношения ще се нормализират.
Европарламентът препоръча България и Румъния да бъдат извадени от шенгенския списък.
Молдовски еколози се обявиха против ядрения трафик от България.
Наблюдателите на ПАСЕ Аткинсън и Гелерод си заминаха без да дават оценки.
България и Македония ще подпишат съвместна декларация, с която двустранните отношения ще се нормализират.
Водеща новина за всички медии днес е вчерашното заявление на премиерът Иван Костов по време на тържественото заседание за 120-годишнината на парламента. Той заяви, че на 22 февруари на посещение в България ще бъде премиерът на Македония Любчо Георгиевски, с когото ще се подпише декларация на официалните езици на двете страни. На български, съгласно българската конституция и на македонски, съгласно Конституцията на Република Македония. Двете страни ще декларират, че нямат териториални претенции една спрямо друга. "Република Македония декларира, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще прпедставлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са нейни граждани", ще пише още в документа.
Костов заяви, че "Декларацията е уникален по рода си документ". Той припомни, че договорената езикова формула е отдавна позната на българското общество и е многократно обсъждана. Според него "Двете страни намират начин да заговорят на езика на Обединена Европа - езика на приятелството, на толеранстността и на взаимното уважение на интересите". Според Костов с този документ се слага край на изкуствените проблеми между двете страни и се дава ход на подписването на 23 двустранни споразумения. Те ще отворят пътя пред търговско-икономическото развитие, ще осигурят безпрепятствено движение на стоки, услуги и капитали, ще облекчат митническите и граничните формалности.
След речта на премиера прокурорът Иван Татарчев демонстративно напусна парламента.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов приветства решението на двамата премиери. Според него двете страни са направили необходимите отстъпки при решаването на езиковия спор. Избраната формула е взаимно изгодна. Каракачанов отбеляза, че трябва да се изчака до 22 февруари, защото дотогава много неща могат да се променят. В Скопие все още съществуват структури, които пречат на българо-македонския диалог, казва Каракачанов.
В интервю за в-к "Демокрация" Каракачанов заявява, че "В никакъв случай не става въпрос за признаване на македонския език. Самото позоваване на конституцията е много ясно - ние не можем да имаме претенции нито към Македония, нито към която и да е друга страна да си променя конституцията. От това не следва, че признаваме на българска територия такъв език и това е казано точно. Позицията на Скопие също е ясна и това е пробив на новото правителство". Най-добрата новина, според Каракачанов, е съгласието на Македония и България да декларират липсата на териториални претенции една спрямо друга.
Вчера македонското радио съобщи, че предстои подписването на Договор за приятелство и сътрудничество между двете страни. Цитира се, зам.-министърът на външните работи Борис Трайковски, според който вчера в София е продължило уточняването на всички подробности в декларацията, както и че се водят разговори за сътрудничество в двустранен и многостранен план. Председателят на парламентарнта група на ВМРО- ДПМНЕ Любен Пауновски е заявил: "Доволни сме, че е възприет един от вариантите за "езиковия спор", който бе предложен от македонска страна".
Реакции по новината:
Президентът Петър Стоянов: "Мисля, че подписването на съвместната декларация е голямо събитие, защото голяма част от политическата ни енергия през последните години беше концентрирана за решаване на този въпрос. Сега вече той е пред решаване и то по един задоволителен начин за двете страни, запазващ достойнството на България, и на Македония".
Иван Татарчев, главен прокурор - "Изявлението на премиера Костов за предстоящето признаване на македонския език приемам като грешка, меко казано. Обществените организации биха могли да окажат въздействие върху това решение, аз не съм политик".
Юнал Лютфи, депутат от ДПС - Премиерът Костов е прав, че най-после се намери европейски подход за решаване на изкуствено създадените проблеми между двете държави".
Николай Камов от Евролевицата - "Мисля, че това е добро споразумение. В крайна сметка претенциите за едно македонско малцинство не могат да бъдат елиминирани от никого, просто България трябва да има много ясна позиция по този въпрос - че няма такова малцинство. Дълго време имахме едно запушване на нашите отношения и България за съжеление не можеше убедително да престави аргументи в защита на тезата, че не може да признае един език, на който всяка държава има право".
Георги Първанов, лидер на БСП - "Ние сме за деблокиране на българо-македонските отношения. Това трябва да стане в рамките на цялостния процес на евроинтеграция. В същото време ни смущава начинът, по който стана това. На мен ми напомня ураджийското признаване на Република Македония през 1992 г. Смущава ме фактът, че стана зад гърба на парламента. И в този момент не знам каква е цената на това признаване. Обявената формула е доста тревожна и завъртяна. Не знам ще отпаднат ли претенциите към българската история. Това са въпроси, които трябваше да бъдат дебатирани публично., да бъдат решени в рамките на един широк обществен и политически дебат. Въпреки самодоволните думи на премиера, става дума за тежък политически компромис. Точно преди 120 години Стефан Стамболов и всички учредители на НС са защитавали идеята за единна обединена България".
Коментарът на в-к "Дума" е под заглавие "Го признаваме македонскиот". Отбелязва се, "че мотивите на Костов са ясни - отпушване на двустранните отношения. Компромисът също е ясен - голям за България и минимален за Македония. България се застрахова, като към понятието "македонски език" прибавя, че то е според тълкуването на македонската конституция.Но допусна фатална грешка, защото самото присъствие на "македонски език" във формулата е напълно достатъчно за амбициите на съседите ни. Надали някой българин вярва на сегашните им клетви, че няма да имат никакви претенции повече - за "македонци", за "малцинства", за автономия на Пиринско и т.н.".
В-к "Сега" публикува на цяла страница материала "Бригада съветски учени измисли македонския език". Публикуват се секретни документи, съхранявани в бившия Централен партиен архив, за това как е било взето решението за сътворяване на македонската нация и език и кой се заема със съчиняването му. Македонският език е бил сътворен на 11 януари 1934 г. в Москва. Тогава Политсекретариатът на Коминтерна утвърждава Резолюция по македонския въпрос и ВМРО/обединена/. От документите личи, че езиковедите са били затруднени при съчиняването на новия език.
Ейвис Боулън, посланик на САЩ - "Мисля, че моето правителство ще бъде много доволно от тази новина. Ние отдавна желаехме тези две страни - България и Македония, с които имаме приятелски отношения, да постигнат съгласие по този спорен въпрос. Защото това ще бъде много хубаво за целия регион. Подписването на декларацията със сигурност ще бъде добър пример за начина, по който трябва да се решават подобни спорове".
Петер Мецгер, посланик на Германия - "Вярвам, че това е една крачка напред. Това е много, много хубаво и аз съм много щастлив! Поздравявам българското правителство и правителсдтвото на Македония за тази невероятно положетелна стъпка. България направи много, за да допринесе за стабилизирането на региона." /"Демокрация", "Сега", "Дума", "Монитор"/Европарламентът реши България и Румъния да бъдат извадени от шенгенския визов списък.
Вчера Европарламентът в Страсбург е взел решение България и Румъния да бъдат извадени от шенгенския визов списък Решението има препоръчителен характер и е взето с 304 гласа "за" и 187 - "против". Решението няма юридически задължителен характер за страните от ЕС и няма да доведе автоматично до премахване на визовия режим. Вотът има политическа тяжест както за Еврокомисията, така и за Съвета на министрите на ЕС, които трябва да вземат окончателното решение по визовия въпрос.
В-к "Сега" съобщава на първа страница, че "Партията на Надежда Михайлова против България". Отбелязват се думите на Магда Алвут от партията на "зелените" в Европарламентът и докладчик за България. Тя заявява:"Видях как групата на Европейската народна партия гласува против решенията". Това е скандално, е заявила Алвут в отговор на въпроса как е възможно партията, чийто зам.-председател стана Н. Михайлова, да гласува против интересите на българите.Успеха на резолюцията е бил осигурен от гласувалите за нея социалдемократи./"Демокрация", "Сега"/Молдовски еколози се обявиха против ядрения трафик от България.
Еколожкото движение в Молдова протестира срещу предстоящето транспортиране през Молдова на ешелон с радиоактивни отпадъци от АЕЦ "Козлодуй". Стана ясно, че през 1998 г. за преработка в руския град Арзамас през Молдова са преминали 8 вагона с отпадъчно гориво от АЕЦ "Кодлодуй", за което Молдова е получила от България 50,000 дол. Това е станало с еднократно разрешение на молдовското правителство, защото парламента е отказал да ратифицира четиристранната спогодба с България, Румъния и Русия. България е предложила и застраховка от 5 млн. дол. в случай на евентуални щети, нанесени на Молдова. Очаква се, че и този път ще се стигне до еднократно решение на правителството, като новия транспорт трябва да стане да премине до края на март. /"Сега"/
Наблюдателите на ПАСЕ Аткинсън и Гелерод си заминаха без да дават оценки.
Вчера Аткинсън и Гелерод се срещнаха с представители на двата синода в България. И от двата синода са направили оплаквания един от друг. От синода на Максим са се оплакали и от намесата на държавата, а от този на Пимен са заявили, че държавата не се намесва в църковните дела. Патриарх Максим не е изключил възможността да се свика втори Всеправославен събор, който да низвергне пименовите свещеници. Във връзка с църковния разкол Аткинсън заяви на пресконференцията с журналистите, че все още никой не е намерил решение на проблема. Препоръката му е политиците да не се бъркат в църковните дела. На тази пресконференцията Аткинсън и Гелерод декларираха, че нямат още становище кога трябва да бъде прекратен мониторинга над България. Необходимо е време, за да бъде анализиран огромния материал, който е събран по време на третото им посещение. Аткинсън заяви, че има области, които будят тревога, но не пожела да ги конкретизира. В информационния доклад, който ще подготвят ще намерят място и препоръките им. Те отбелязаха като напредък премахването на смъртното наказание, приемането на Закона за алтернативната военна служба, промените в съдебната система, медийният закон.Похвалени бяха и усилията за постигане на консенсус по ратификацията на Рамковата конвенция за малцинствата.
/"Пари", "Стандарт", "Континент"/
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени