![]() |
Една от знаковите личности на българския преход. Роден на 17 април 1945 г. в София. Завършва английската гимназия в София, а през 1972 г. – специалност "Международни икономически отношения" във Висшия икономически институт "К. Маркс" и "Математика" в СУ "Св. Кл. Охридски" в София. През 1976 г. завършва и математика в СУ "Климент Охридски". Кандидат на икономическите науки. Доктор.
Работил е в ДСО "Булгарконсерв",
1973 г.
|
Месеци след 10 ноември слага началото на бурната си политическа кариера като експерт на СДС на Кръглата маса. Отначало е в експертните групи на Луджев, сетне е привлечен от Любомир Павлов и става член на ОДЦ, по-късно – Обединен християн-демократически център.
През 1990-1991 г. е депутат във Великото народно събрание от квотата на СДС, в което е заместник-председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и председател на банковата подкомисия.
През 1991-1994 г. е депутат 36-ото обикновено народно събрание (Парламентарна група на СДС) и председател на Комисията по бюджет и финанси.
Съосновател и член на ръководството на Обединения християндемократически център /ОХДЦ/ (1990-94) и заместник-председател (1990-93). Като такъв е член на Националния координационен съвет на СДС до 1993 г.
От май 1993 г. с още 20-ина члена напуска ОХДЦ, когато за председател на партията е избран Стефан Софиянски.
През 1994 година основава и оглавява Партията на демократичния център /ПДЦ/ (от март 1995 г). Същата година става и председател на асоциация “Християндемокрация”.
От 1992 г. е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата.
От декември 1994 г. до 19 април 1997 г. е депутат от Варна в 37-ото НС с листата на Народен съюз. Заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в 37-то НС.
От април 1997 г. е депутат в 38-ото НС с листата на коалицията Обединение за национално спасение. Съпредседател на коалицията, зам.-председател на Парламентарната група на ОНС. Зам.-председател на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то НС. Член нa Делегацията в Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз. Член на Съвета по европейски въпроси към 38-то НС.Според мълвата Венцеслав Димитров е бил лобист на Мултигруп. Тъй като лобирането у нас не е публично заявено, верността на тази мълва е недоказана. Трябва да се признае, че като депутат той доста ловко оцеляваше през десетилетието в края на века.
Междувременно Венцеслав Димитров развива бурна дейност вън от Парламента. Член на Клубния съвет на ФК "Левски-1914" - София. Член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата от 1990 г. Член на Изпълнителното бюро на Българската търговско-промишлена палата от 1992 г. Член на Пленарния съвет на Българска народна банка, 1991-97 г.
През 2001 г. е включен в кандидатската листа на Национално движение Симеон Втори за парламентарните избори, но е изваден от нея, след като комисията по досиетата огласява, че е бил сътрудник на Държавна сигурност. Въпреки че се опитва да се защити, той не успява да възвърне мястото си на кандидат-депутат и остава извън парламента.
В. Димитров беше сред съучредителите на НДСВ. За десет години това беше четвъртата политическа коалиция, с чието учредяване свързваше своето име. Не че на другите коалициите са били по-малко. Неговите бяха все успешни. Беше определен за водач на листата на НДСВ в Разград за парламентарните избори.
До 8 юни 2001 г. (изборите бяха на 17 юни) той се прояви като обичайния боец - убеден, силен, речовит. На практика доказваше, че в България депутатството може да бъде надпартийна професия. Тогава се намеси съпредседателят на НДСВ Тошо Пейков. По негова молба Венцеслав Димитров беше махнат от листата. Мотивът – имало данни, че е сътрудничил на бившата Държавна сигурност. Ден преди изборите Върховният административен съд го върна в листата, като реши, че няма доказателства за агентурното му минало. На 17 юни Централната избирателна комисия отново отстрани Венцеслав Димитров като кандидат-депутат по жалба на председателя на ОДС Иван Костов. На 19 юни ВАС окончателно върна Димитров в листите, но решението така и не беше изпълнено. Няколко дни по-късно 57 депутати и съдии от ВАС сезираха Конституционния съд, твърдейки, че единствено той може да разреши спора окончателно. На 2 октомври 2001 КС реши, че Венцеслав Димитров няма право да бъде депутат в 39-ото Народно събрание.
Преди 2001 година Венцеслав Димитров е правил многократни изявления в защита на Негово величество Симеон Втори. След като беше отстранен от листите на НДСВ за народен представител, той се дистанцира от бившия монарх.
Обвиненията, че е принадлежал към комунистическите тайни служби, бяха потвърдени няколко години по-късно, когато с решение № 9 от 25 юли 2007 на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви неговата принадлежност към органите на ДС. Самият Венцеслав Димитров енергично публично реагира срещу това решение като необосновано, настоявайки да бъде посочено конкретно какво и за кого е донасял и дали е навредил някому.
От 2007 до началото на 2012 г. е съветник по икономическите въпроси на президента Георги Първанов.
В. Димитров е носител на наградата на Стопанско-политическия клуб на Германия за 1992 г. Ползва немски, английски и руски език. Женен, с две деца.
Втори брак сключва на 12 септември 1998 г.
Copyright 1998-2019 ® OMDA Ltd. Всички права запазени