Радикализмът го свързва с
Янко Янков, с когото е сподвижник в партия
"Либерален конгрес". Постепенно еволюира. Радикализмът му се трансформира в
интерес към истината. Разделя се с председателя Янко Янков. Трайно се свързва
със Симеон Втори.
На учредителния събор на Движението за национално възраждане "Оборище"
на 3 и 4 юни 2000 г. във военнопочивната станция на Витоша
е избран за главен секретар. Делегати на събора
са представители на граждански
комитети от 12 области и 40 града на България. Приети
са устав и програмна
декларация и избрани ръководни органи - главен секретар, национален
изпълнителен комитет, национален политически съвет и комисия по етика и
контрол. (Началото на 2005 е белязано от серия скандали и
разцепление в Движение "Оборище".)
Партията на Т. Пейков е една от двете
партии, чиято регистрация Национално
движение Симеон ІІ използва за
коалиционно участие в парламентарните
избори през юни 2001 г. Пейков става депутат
в 39-ото народно събрание с листата на тази
коалиция. Работи в Комисията по
външна политика,
отбрана и сигурност, Ръководител на българската делегация в ПА на ОССЕ.
Председател на групата за приятелство с Португалия. Носител на златен
почетен знак на Министерството на външните работи.
2005 - участва в
парламентарните избори с листата на НДСВ, но не успява да спечели депутатско
място. Назначен е за изпълнителен директор на Фонд "13 века България".
Главен
секретар на ДНВ “Оборище” – преизбран през януари 2005 г.
Инициатор
на идеята повече наши ценности да бъдат признати от ЮНЕСКО. (В
специален списък на ЮНЕСКО са включени 900 непреходни световни
ценности. Сред тях са и девет български обекта - Боянската църква,
Мадарският конник, Казанлъшката тракийска гробница, Ивановските скални
църкви, Рилският манастир, Старият Несебър със своите 42 църкви,
Националният парк "Пирин", Биосферният резерват Сребърна и Тракийската
гробница край село Свещари. Заслужават да бъдат предложени още:
Бачковският манастир, Басарбовският манастир, Самоковската художествена
школа, Трявна с Тревненската иконописна и резбарска школа,
Александровската тракийска гробница и други.) "Да включим още български
обекти в списъка на ЮНЕСКО" е мотото на кампанията, която Пейков
започва през годините след 2005-а. "История на християнството по
българските земи" и "Българският принос към световното наследство" са
основни теми на фотоизложбата "България в блясък", на филмите, на
мултимедийните дискове, на албумите и книгите за Рилския манастир и за
100-годишнината на храма "Св. Александър Невски".
Експозицията е била на 35 места по света и у нас.
Популяризатор и на българската християнска култура. "Християнската вяра
е извор на сила и благодат, а моите снимки са само бледи копия на
блестящите Божии и човешки творения. Двадесет и две хиляди от тях може
да се видят в интернет. Докосването до духовната и природната красотата
носи удовлетворение и смирение. И дава кураж."
Женен, с две деца.
Съпругата му - хуманен лекар
д-р Галина Йочева, беше един от лидерите на "първото СДС" в Ловеч.
Доктор по социология. Автор
на книгите
“Свирепа
арена или цирк”, “Червена книга на застрашения от изчезване български
род”, “Записки по българските реформи”, “Крахът”, “Втора книга на летописите”, “Девиантното
управление”, “Цялото царско войнство и републиканците на Н.В.”
Спортува лека
атлетика и алпинизъм. Изкачил е най-високи върхове в Алпите, Андите,
Кавказ и Памир.
