Меглена Кунева - българският посланик в Европа



Елена Андреева



 

                       "Поздравявам България с приемането й

в Европейския съюз, с това,

че получи толкова важен и независим

портфейл за защита на потребителите.

Поздравявам страната, че е предложила

толкова добър кандидат."

                                                                                         Йожеф Сайер от групата на Европейската

народна партия в Европейския парламент

 

            Меглена Кунева, министър по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС е родена на 22 юни 1957 г., София, България. През 1981 г. става магистър по право - Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, Юридически факултет, а през 1984 г. - доктор по право - Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, Юридически факултет. В периода 1987-1989 е асистент по право в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. От 1992 до 1994 е преподавател по право в Бургаския свободен университет и Нов български университет. През 1995 Меглена Кунева става консултант в Световната банка по създаване на доверителен екофонд и сравнително изследване на страните от Централна и Източна Европа по оценка на въздействието върху околната среда. Министър Кунева прави специализация по международни отношения и международно екологично право – Институт по правата на човека, Турку, Финландия, а по-късно специализира и “Външни отношения”, в Georgetown University, Вашингтон, международно екологично право – Оксфорд център, Лондон, екологично право - Georgetown University, Вашингтон. През 2001 тя става старши правен съветник към Министерския съвет. Участва в изготвянето на редица закони в областта на околната среда, гражданското право, достъпа до информация и е избрана за народен представител в 39-ото Народно събрание от 19-и МИР, Русе. През 2002 Кунева става заместник-министър на външните работи и главен преговарящ на Република България с Европейския съюз, през следващата година е избрана за  Министър по европейските въпроси и главен преговарящ на Република България с Европейския съюз и за народен представител в 40-ото Народно събрание от 19-и МИР, Русе. Тя има множество публикации в областта на екологията и членува в различни организации като Съюза на българските юристи, Управителния съвет на Берлинската конференция за културни политики, Международния съвет на ООН по екологично право, Виена център и други.

Кунева е и автор на сценария на документалния филм "Разкази за убийства", реж. Иглика Трифонова, носител на Голямата награда "Златна роза" (1993 г.) на фестивала на българското кино във Варна и има известен стаж като радиоводещ на правна програма по Българското национално радио.

          ”Датата 1 януари ще ни накара да работим още повече, за да бъдем по-добри европейци”, каза Меглена Кунева пред своя домакин Вили Щехеле, председател на Комисията по европейски въпроси в Германския Бундесрат.

          Номинацията за първия български еврокомисар беше направена след съгласуване в тройната коалиция. Логичният избор на правителството стана вследствие на някои драми кой точно да представлява България в комисията. Името на Кунева отдавна се спрягаше от бъдещите й колеги от екипа на Жозе Мануел Барозу.

         Въпреки това министър-председателят Сергей Станишев забави избора, според други заради неистовите опити за комисар да бъде наложен човек от левицата. В крайна сметка обаче бе предпочетено добре познатото в Брюксел лице. Изискано и дипломатично Меглена Кунева благодари на Станишев за подкрепата с думите: "Българският премиер беше подготвил така нещата, че моята номинация да мине безпроблемно. Това е един чудесен старт за новия комисар от България".

          Преди да стане част от комисията "Барозу", Меглена Кунева ще трябва да се справи с въпросниците на евробюрократите, да се представи блестящо по време на изслушванията в комисиите на Европарламента и да успее да спечели доверието на депутатите. "Аз съм състезателен човек. Обичам изпитите", казва юристката.

          Ресорът на българския еврокомисар е защитата на правата на потребителите. Област, която засяга интересите на половин милиард европейци. "Ресорът ми е страшно интересен, но и много тежък. Трябва да се уча бързо", призна бъдещата еврокомисарка.

         Права е, защото мандатът й ще продължи само две години. През 2009 г. предстоят избори за нов председател и нов екип на Европейска комисия. Времето ще покаже дали и тогава ще успее да се наложи над конкуренцията, както се случи сега.

          Меглена Кунева си заслужи уважението с упоритостта и непреклонността си по време на преговорите с Евросъюза. Като главен преговарящ с Брюксел затвори по-голяма част от преговорните глави и има огромна заслуга за приемането ни в ЕС на 1 януари 2007 г. Тя записа името си в графата "министър, завършил преговорния процес по приемането на България в ЕС". Откровена до болка, българският евроминистър обясняваше още при встъпването си в длъжност: "Няма да има милост за нас. Както е казал Чърчил - обещавам ви кръв, пот и сълзи. Като приключим, дай, Боже, преговорите с ЕС, започва мониторингът за България. Това е безмилостно упражнение". Основна черта на бъдещата еврокомисарка е непресторената й страст към евроинтеграцията.

           Заради тази отдаденост на европейската кауза, немският дипломат Екарт Кунц я сравни с Левски. Според него тя е като Дякона - неуморно обикаляла и агитирала за приемането на България в ЕС. "Да, аз притежавам упоритост и твърдоглавие. Един политик трябва непременно да може да издържа", признава Кунева през 2004 г., когато получи Ордена на Почетния легион, известен още като френския "Оскар" за политици. Българската евроминистърка винаги е залагала на една много проста и същевременно печеливша формула - работа, качество и срок. Така Кунева не позволи на скептиците да имат алиби за забавянето на приема на България в ЕС. Без да обръща внимание на саркастичните подмятания, че е непоправим работохолик, който не може да се откъсне от задълженията си нито за миг, Меглена Кунева педантично изготвяше таблици със задачи и срокове за всяка институция в България и до втръсване повтаряше, че закъсненията за час в ЕС се броят за отсъствия. В крайна сметка Кунева занесе на ръце над 800 000 страници в Брюксел, които представиха страната ни като единна модернизираща се държава, достойна да стане член на европейското семейство.

          Едва ли някой е предполагал за съществуването на толкова целеустремен характер в средите на българската администрация. Сега, когато е номинирана за първия български еврокомисар, около нея е пълно с хора.

         Меглена Кунева определено и напълно заслужено може да се нарече „българският посланик” в европространството. Тя може да се посочи като най-целеустременият и успешен политик на страната ни за последните години. Дано колегите й в парламента и правителството вземат пример от нея, за да може България да заеме една по-сигурна и стабилна позиция в и без това отрицателно настроената евросреда и да докаже, че приемането й не е било грешка. А след освобождаването на поста си в Еврокомисията Меглена Кунева едва ли ще остане без работа - хора с нейните личностни и професионални качества винаги са високо ценени кадри.

      

         

 Източници: в. „Капитал”

            в. „Политика”

            Агенция „Фокус”

            БТА

            Европортал

            Пресцентър на МВнР

  

 

 

 2008 г.

                                  



Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно