Изказване на г-н Йосиф Киосо, председател на Съюза на емигрантите от България в Израел  

Уважаеми гости, уважаеми депутати от Италия, уважаеми министри, уважаеми депутати на Народното събрание!

Г-н Соколов, председател на българското Народно събрание, позволете ми да Ви благодаря за поканата, която получих за настоящето събитие. Тази покана е много важна за българската общност в Израел, общност, която емигрира и живее в свободната си родина. Благодаря за голямата чест, която Вие и уважаемите колеги, депутатите от Народното събрание, ми оказахте, като ми дадохте възможност да говоря пред този форум.

Това уважение дължа на моите братя и сестри, които живяха стотици години свободно в България, деляха една съдба с българското население в трудните дни. През първите демократични години за България след отоманското робство дадохте възможност на евреите да създадат собствена образователна система със свобода на религията и общността. Бяха създадени младежки организации и спортни клубове. Празнувахме нашите празници свободно, а и тези на българския народ от все сърце. Още преди да бъде създадена нашата държава, марширувахме по улиците на българските градове под нашето синьо-бяло знаме, на което козируваха държавните глави.

Мисля, господин председател, че не поканихте да правя исторически анализ. Господин Нисим го направи много по-добре от мен - анализ на това какво направи господин Димитър Пешев от Кюстендил и неговите колеги, на ролята на българската черква, интелигенция и на българските граждани за всичко, което са направили, за да ни спасят от унищожение. Защото за нас това не е история, това е нашата съдба.

Когато посетих крематориума в Трейзенщат и видях малките картонени кутийки с праха на изгорените, подредени с ужасна немска точност, с име на всяка кутийка, си помислих, че за мен, 5-годишното дете по времето на войната, е била достатъчна само една малка кибритена кутийка. Изглежда, че имах голям късмет, че бях роден тук. Когато посетих концентрационните лагери, видях къде е бил отреден да бъде нашият последен адрес.
Само дългогодишните традиции и възпитание в дух на гостоприемство и човеколюбие бяха причина българският народ да препречи с тялото си пътя към смъртните лагери на нацистката машина. Тези, които изстрадаха тежкото време на робството, знаеха как да защитят гражданите си от нацистката лудост.

Направеното от Димитър Пешев и след него - от българската общност, е единствен случай за цяла Европа. И затова нашият дълг към българския народ е огромен.
Когато бе създадена нашата държава Израел, напуснахме България всички заедно, като един човек, за да подкрепим нашата младза държава, а не защото се страхувахме или се бяхме поддали на някакъв натиск. Това беше резултат от българското ни възпитание в обич към свободата и националната изява, заради мечтата на поколения и поколения за самостоятелно образование и свобода, с която вие ни закърмихте. Затова не е чудно, че ние се развивахме заедно с развитието на израелската държава, ала нашите корени останаха дълбоко в България, която обичаме и за която се молим да премине трудното време и да стабилизира икономиката си.

На България със святата й земя, която ни отгледа и изхрани години и векове наред, от все сърце желаем да заеме своето достойно място в голямото семейство на народите. Мерси много!

---

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Димитър Пешев"