Стандарт, 2.10.2005
Бащата на Кабаиванска основал “Балкантурист”
Родителят на оперната прима си измислил фалшива фамилия
Преди години Райна Кабаиванска трябвало да пее коронната си роля на Тоска във Виенската опера. Гардеробиерките обаче й дали рокля на едрата Монсерат Кабайе. Стройната българка излязла от положение като осукала дрехата няколко пъти около тялото си. Феноменално е, че тя е сред малкото диви, градили кариерата си без импресарио или "гърбове", които да й послужат като трамплин към световните върхове. И сега един от най-често задаваните въпроси към 70-годишната прима е как е съчетала божествен глас и перфектната външност. Отговорът й е лаконичен: "Всичко е ДНК".
Райна Кабаиванска винаги е неотразима на сцената
Фото личен архив
"Моята балканска упоритост се дължи на смесения ген - майка чирпанлийка и баща пловдивчанин. А от звездоманията ме опази чувството ми за самоирония и философията да не се взимам прекалено насериозно и да не се правя на примадона", смее се Райна Кабаиванска.
Пловдивският й дядо Начо Якимов бил опълченец. Спомня си го с юнашките мустаци, импозантната фигура и стойката на офицер. И дядо й по майчина линия, Иван Стефанов, бил голям българин и първенец в много области: Той е първият даскал в родното си село Голобрадово, Чирпанско, където открил първото училище. В края на ХVIII век направил първата земеделска кооперация и първата кооперативна банка, която се разраснала толкова много, че се преместила в столицата и станала един от главните трезори на столицата тогава. А баща й бил особена и харизматична личност. Куриоз е, че фамилията, с която гласовитата му дъщеря става световноизвестна е "фалшива". Всъщност в кръщелното си свидетелство таткото е записан като Яким Иванов. Макар и ветеринарен лекар, той бил човек, пълен с много фантазия и артистичност и не му било достатъчно това обикновено име. Затова си измислил фамилията Кабаивански. Сложил едно турско "каба" отпред и "ски" по полски, та да звучи по-интересно. "Чиста фантасмагория! Даже винаги си носеше в джоба документ, който удостоверяваше, че лицето Яким Иванов е лицето д-р Ячо Кабаивански. И аз с това невероятно трудно за произнасяне име, особено за чужденците, преживях един дълъг живот", разказва дъщерята със смях. Изведнъж очите й стават особено тъжни: "Баща ми имаше разностранни интереси. Той беше университетски преподавател и писател с псевдоним Марко Поло. Имаше грандиозни идеи във времената, когато те не можеха да съществуват, но все пак стана инициатор на някои значими проекти. През 50-те години той създаде организацията на българския туризъм, защото реши, че страната ни може да е перла на европейския курорт. Беше директор на структурата, предшестваща "Балкантурист", но не дочака пенсия. Неприятностите започнаха, след като построи три модерни хотела на Златни пясъци. Прокара в тях телефони, беше закупил чудесни картини от български художници. Това бе нова инициатива, за която тогава много го критикуваха - да имаш такива луксозни удобства се считаше за буржоазна проява. И всъщност почина по един много мистериозен начин с инцидент, който нямаше абсолютно никакво обяснение. Но това бяха тъмни времена, нека да не се задълбочаваме". Маестрата вмъква със самоирония, че май е взела артистичната лудост на своя баща и дисциплината и методичността на майка си. Докторът бил бохем, свирел на всичко, което пипне, а съпругата му Стайка, съвсем различна от него - рационална и строга, преподавала физика във Втора девическа гимназия. Певицата днес е особено благодарна на нейните всекидневни шамари, защото този метод показал своята педагогичност на практика. Мама Стайка я сложила още като малко дете на пианото пак с бой и така Райничка овладяла този безценен инструмент, който й служи вярно в кариерата. Счита за свой роден град Бургас, в чиято мъжка гимназия Стайка преподавала, а Яким бил ветеринарен лекар на пристанището. Там по стечение на обстоятелствата родителите й се запознали, оженили се и на 15 декември 1934 г. се появила дъщеря им Райна. От онова романтично детство оперната прима пази една много смешна снимка, на която майка й - съвсем млада и красива, е заобиколена от група дангалаци. Както и споменът за първия мотоциклет в града, който баща й - също красавец и плейбой, яхал. Райничка е 7-годишна, когато се преместили в София, в къщата на дядо й на тихата улица "Ивац войвода", където живеел целият род. Дечурлигата от цялата махала се събирали навън и бъдещото сопрано с 2 години по-малкото братче зимата лудували в дълбокия сняг, какъвто вече не пада.
Райна била винаги първата в класа и родителите й имали сериозни намерения за нея, защото в началото се насочила към архитектурата. Но свирейки вкъщи, започнала да пее заедно с пианото соната на Моцарт. След първата година в консерваторията открили, че не е мецосопран, а сопран. Междувременно доктор Кабаивански починал и настъпило трудно време. За да помогне на семейството, Райна постъпила в трудовия ансамбъл на Строителни войски. Дали й чин, а на офицерите трябвало да козирува. След като започнала да се изявява ярко в Музикалната академия, се явила на конкурс в Софийската опера. Сложили я в хора, но временно - нямало места. Веднъж слушала тайно италианска станция по радиото. Възкликнала: "Искам да отида там, където така пеят" и с връзки сменила отпуснатата от ВУЗ-а стипендия вместо в Москва за Италия.
Така през 1958 г. Райна Кабаиванска, за която нямало щат у нас, заминала за Меката на оперното изкуство. С малко ръчен багаж и с цял куфар консерви, подредени от майка й с упрека: "Да си беше стояла тук, да си учителка, да водиш спокоен живот, а ти къде си тръгнала!". Една година по-късно българката печели конкурс във Верчели заедно с Лучано Павароти. Дебютира в ролята на Неда от "Палячи" на Леонкавало във Фано и като Мими от "Бохеми" на Пучини в Сан Ремо. Майка й става свидетел на успеха й в Миланската скала, където пее под диригентството на маестро Херберт фон Караян. Втори път пристига за дебюта й в "Травиата" в Болоня, а третият - за раждането на дъщеря й Франческа. През 1969 г. Райна Кабаиванска се запознава с асистента на режисьора Джорджо се Лулло - Франко Гуандалини. Той е оперен режисьор, колекционер на произведения на изкуството и потомствен режисьор. С две думи - един "особен човек". "Ние, жените, нали сме такива, че нормалните не ги искаме", шегува се Кабаиванска, но подчертава, че той бил най-милият и възпитан режисьор, с когото е работила. Заради него избира за свой дом Модена, а през 1975 г. се ражда Франческа, кръстена на героинята от едноименната опера на Дзандонай. Днес дъщерята е доктор по археология.
Людмила Първанова
Защо "приказка"? | Земята на българите | Народът на България | История | Етнография и фолклор | Българска кухня | Хайд парк
Copyright 1998-2018 ® OMDA Ltd. Всички права запазени
