Димитър Йончев за Лилов:

В  "Автобиография" на българския преход
(опит за феноменологическа реконструкция на българския посткомунизъм)
от Дмитрий Варзоновцев
виж    http://formulata.hit.bg/kniga.html



(Годината е 1995)


"Преди 10-ти Лилов е пострадал , защото е искал да въведе някакъв перестроечен нов идеен образ на това, което ставаше.

Неговата стратегия е перестройката, подобряването на модела. В проекта на документа за вината, който той беше представил, 49 пъти беше употребил термина "деформации", когато описваше периода преди 10-ти ноември. Лилов и днес не допуска, че проблемът не е в деформациите, а във формацията. Той е амбициран да отваря вратите на заблудените по отношение на западните образци.

Например, за социалдемокрацията тезата на Лилов е, че тя е изостанала, тя така или иначе е в криза (това за кризата, разбира се, е вярно). Социалдемокрацията, която ние ще направим, ще бъде много по-добра, според него. Това е смисълът на модерната лява партия, в която срамежливо се избягва думата социалдемокрация, поради горепосочените причини. Лилов не предлага политика ала Живков - според него тя е много закостеняла. Не предлага политика и ала Горбачов, защото е много неориентирана. Каква точно политика предлага, едва ли и той знае, но това ще бъде политика с голямо "ПО-", защото всичко друго е неподходящо за нас. Подобно на Мойсей, Лилов ще ни преведе през днешната история и партията ще се запази като най-голямата партия, ще бъде съвременна и ще може в бъдещи избори да спечели

На моменти имам впечатление, че Лилов вярва на това сериозно и иска партията да бъде съхранена за тази нова червена историческа вълна. Това е някакво месианство. Затова петте години трябваше да бъдат най-малко 15, а по-добре и 20 и нещата ще се оправят. При Лилов е така. Той слага на везните тази задача като някаква реалистична задача. Няма да забравя, че при първия си разговор с него, той с въздишка изрази съжаление, че разликата ни в годините е нещо, което му пречи. Тъжно му е било, защото стратегията му предполага да се изживеят тези години на изчакването, а това означава поне четвърт век политическа активност.

А времето липсва. Наистина след години при случай той потвърждава, че очаква в исторически план това задуралско движение. То ще доведе до някакъв съвсем нов тип ляво присъствие, което обаче ще изисква този строителен материал, който ние сега трябва да пренесем в бъдещето.

Лилов работи с неикономически категории, доста различно от стратегията на Луканов. Създава впечатление на човек с гарантирано съществуване, който не проявява интерес към милионите както другите. Поради тази причина морално не приема другите. При него има едно идейно равнище, където се движат мистични образи на бъдещето и един много силен човек, който използва авторитета на партията и превръща нейните очаквания в собствена мисъл в рамките на един процес. Това много добре се възприема от широка та партийна публика. За нея това е познат език, езикът на идейните заклинания с универсална марксистка лексика. И всички си казват "ето го нашия човек". Прибавете богомилската чистота (а около него са мръсници) и накрая позицията му на жертва ;(искат да го свалят), това е идеалният образ на лидера.

И той действително използва това. На 39 конгрес успя напълно. Успя дори и на 40-ти конгрес.

Той повярва, че контролира ситуацията и когато сложи Жан на своето място, вярваше, че ще съхрани контрола. Тогава съвсем съзнателно продиктува на залата какъв трябва да бъде нейният избор -"който държи на мен, на моя авторитет, да гласува за това момче". В момента (1995 - Д.В.) на власт е мениджърско правителство, което едва ли беше целта на Лилов."
 

Обратно