Роден е на 26 юни 1884 г. в Кюстендил. Трети син в семейство с 6 деца.
Учи в Турския лицей в Солун. Заради Балканската война прекъсва учението си там и се завръща в родния си град.
Завършва право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".
През 1935 г. става министър на правосъдието в първото правителство на Кьосеиванов.
Депутат в 24-ото и подпредседател на 25-ото народно събрание.
Подкрепя алианса с нацистка Германия. На 7 март 1943 г. неговият приятел и съгражданин Яко Барух му съобщава, че правителството подготвя депортация на българските евреи. На 8 март след бурен разговор с вътрешния министър Петър Габровски успява да отложи изселването им. Изготвя протестно писмо, в което настоява кабинетът на Богдан Филов и цар Борис Трети да не допуснат това тежко престъпление. Под писмото се подписват 42-ма народни представители.
В дневника на Филов, издаден в България още през 1990 г. - за разлика от спомените на Пешев, непотърсени в архивите и до днес, под датата 19  март по повод протестната подписка има следната закана: "Това е демонстрация, която ще има последствие". На 25 март в парламента Пешев е бламиран и свален от поста.